ЧЕРНО МОРЕ



Черно море е вътрешно море от басейна на Атлантически океан.
Проливите Босфор и Дарданели го свързват със Средиземно. През него минава границата между два континента – Европа и Азия. Площа му е ≈425 000 кв.км. То прилича на овал издължен по поска изток-запад с дължина 1150 км. Най голямата му дълбочина, която е измерена е 2210 м. Морето мие бреговете на 6 държави: България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна.
Характерна особенност на морето е отсъствие на живот на дълбочина под 150-200 м.

Според една теория името му произхожда, от Гърция „Негостоприемно море” (Понт Аксински – в География на Страбон). След опознаването му от гръцките мореплаватели, са го нарекли „Гостоприемно море” (Понт Евксински). Много преди тях в историята е било известно с името на таврите „Темарунда” и това на скитите „Скитско море (или езеро)”. Турците са го нарекли „Кара Дениз” (Черно море). За името на морето спомага и факта, че метални предмети изпуснати във водата на дълбочина над 150 м се покриват от налепи с черен цвят. Една от най-разпространените хипотези е свързана с размерите му. Tя ни разказва, че то е било значинелно по-малко, сладководно езеро. Вследствие на катаклизъм, огромна вълна е преминала през Дарданелите и Босфора, и е вдигнала нивото на водата му с 100 м. Тогава се е образувало и Азовско море. Съществува и любопитната скитска легенда за „Мечът на Бога на войната”. Според нея, той провокирал хората, и те започнали война, която била унищожителна. Гледайки хорското безумие, върховният бог се възмутил. Наказал хората с потоп. Извикал подбудителя и за да накаже и него, взел му меча и го хвърлил в морето. Тази легенда е преминала по-късно в азиатската версия на легендата за „Мечът на Али Баба”. Според последната, смъртоносния меч бил на Али Баба и като умирал, той наредил да го хвърлят в морето, за да не се използва повече. И мечът оцветил водата в черен цвят.
В Черно море се вливат следните по-голями реки: Дунав, Днепър и Днестър и по-малките: Мзимта, Бзиб, Риони, Кондор, Ингури Чорох, Казъл Ирмак, Ешли Ирмак, Сакаря и Южен Буг.

Релеф на морското дъно


През 1981 г., във връзка с поредната „Делимитация на Черно море”, на авторката ѝ се наложи да реши няколко картометрични задачи. Една от тях бе интерпретиране на елементите на морското дъно.

Мегарелефът се дели на четири основни елемента:
1. Зона на шелфа;
2. Зона на континенталния склон;
3. Зона на континенталното подножие и
4. Зона на абисалната равнина.
При работата се срещнаха следните затруднения:
 Отсъствието на „видим модел” не позволляваше тогава това да стане по познатите от геодезията и картографията способи, прилагани на сушата.
 Не се разполагаше с „Батиматична карта” в подходящ мащаб и проекция.
 Не бяха достатъчно „промерите”, които да се нанесът координатно върху бъдещата карта и базирайки се на тях да се извърши „интерполация”.
 Не се разполагаше и с софтуер, подходящ за машинна обработка на резултатите.
Всичко това създаваше трудности за очертаване на „геоморфоложките структури” и изграждане на представа за обемното разположение и формите от подводния релеф.
Известно е, че за да се очертаят граничните линии между елементите на мегарелефа се правят „хипсобатиграфни профили” на водния басеин. Те имат вида на фиг.1.

Утвъвдените стойностти за наклоните:

Континентален шелф, с наклон 0<К1
Континентален склон, с наклон 0.25>К2;
Континентално подножие 0.025<К3<0.001;
Абисална равнина 0.001<К4

След координатно пренасяне на максимален брой изходни коти бяха интерполирани границите на отделните зони. Това бе направено, като се съобразяваха следните принципни постановки:
 Точките да бъдат достатъчно на брой за да се осигури графична точност;
 Профилите да минават през максимален брой точки;
 Разрезите да бъдат радиално разположени и да сключват с брега ъгъл близък до 90градуса;
 Отстоянието от бреговата линия към вътрешността на морето да включва част от абисалната равнина;
 Разрезите да минават през по-характерни форми на релефа.
В последствие на всеки разрез е направен профил (фиг.1) и се маркираха точките на граничните линии върху профилите. След това се извършва интерполация.
Точността на приложения метод на „приближено райониране” зависи от точността на базистния материал.

В заключение:
 По голямата част от Черно море е разположена в Алпийската геосинклинална област.
 Шелфът му е със средна ширина от 110 – 160 м. и максимална -над 200 м, в северозападната част на морето. В останалите райони дълбочината е под 110 м, а ширината от 10-15 до 2.5 км (при бреговете на Турция).
 Склона е силно разчленен с подводни долини и каньони ((р.Риони (Грузия) р.Резова (Бълария)). Средният наклон е 1.2%. Наклоните на участъци от Керченския пролив е 1-30, а в отделни участъци достига до 20-300.
 В района на Синоп и Самсун има цяла система от подводни хребети с дължина около 150 км.
 Абисалната равнина е с наклон към центъра (2210 м). Земната кора се състои от два слоя: утаечен и базалтов. Дебелината ѝ кора в централната част на котловината е 22-25 км, а по периферията 30-35км.
 Черноморската котловина се състои от две части – западна и източна. Те са разделени от подводен хребет.

Статията е предадена със съкращения от тази на авторката публикувана в сп.”Геодезия, картография, земеустройство”, от 1982г.

Ползвана литература:
1. П. Пенчев – Обща хидрология;
2. А.Вълканов, Х.Марнов, Х.Данов, П.Владев – Черно море (сборник)
3. Братистилов – Математика;
4. Т. Кръстев (БАН) – Геоморфоложка карта на континенталния склон пред българския бряг;
5. О. Леонтиев, Г. Ричагов – Общая геоморфология;
6. В.Баладин,Л.Борисов,Р.Володарски –Средства и методи топографической сьемки шелфа;
7. ИМИО – БАН – Геология и гидрология западной части Черного моря;
8. А.Сорокин – Гидрографические исследования мирового океана;
9. Dagenss, Ross –The Black sea geology, chemistry and biology
(допълнено и актуализирана от Интернет)

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s