ТАЙСТВЕНИТЕ „Херкулесови стълбове”

 

Менхир - общ вид

Менхир – общ вид

Преди около 2,5 милиона години, известният гръцки философ и учен Платон, ни разказва за загадъчен изчезнал континент. Той се наричал „Атлантида”. Посочвайки местоположението ѝ той споменава, че се е намирала „…отвъд Колоните на Херкулес”. Официалната версия твърди, че „Колоните на Херкулес” са скалите от двете страни на „Гибрелтарския проток”, зад които верятно се е намирала „Атлантида”. Те са високи над 400 метра над морското равнище.

Но има и други мнения. Например, редица историци посочват високите планини в източната част на Средиземно море и по конкретно на двата съседни острова – Самотраки (1600м) и Гьокчеда (697м) разположени в предната част на пролива „Дарданели”.

Освен това, в света има много други скални образувания, наречени „стълбове”. Сега ги наричаме мегалити и се знае, че са построени 2-3000 години преди новата ера. Това са скални съоражения построени в древността, чието предназначение все още се обсъжда. Те се срещат в Европа, Северна Африка, Северна и Южна Америка, Азия и дори в Гренландия, т.е на всички континенти. Като съоражения те се класифицират така:

  • менхирМенехири – това са отделно стоящи камъни, считани за свещенни. Работещият менгир, е във връзка с други мегалити и обикновенно е разположен в особенни зони, например в точки на пресичане на силови полета или разломи.
  •  Кромлехи – преставляват няколко поставени вертикално в земята обработени или необработени продълговати камъка, образуващи окръжност. Понякога в центъра на тези съоражения Кромлехсе намира друг обект – скала, менгир, долмен или цял мегалистически комплекс. долмен,с.Граничар
  • Долмени – в обикновенния вариант, това е един голям камък, поставен върху няколко други. Най популярния вариант е от 3 камъка поставени във форма на буквата „П”. Стоунхенж е построен от множество такива елементи. Учените смятат, че долмените са ритуални погребения, с цел да се съхрани душата на покойника. Но част от тях не са свързани с погребения. За някой от тях  са известни ритуални действия. Например, около долмена се събира група единомишленици, които имат за цел да изменят определена ситуация. Съединявайки волята си при съдействието на долмена, те решавали успешно проблема.
  •  Природни скални образувания – получени в резултат на природните сили и 220px-Dolno_Dryanovo_Headвремето.

Някои учени изтъкват, че някои мегалитни съоръжения са „…уникална „каменна книга“ на древните, в която има кодирани важни научни данни за Земята, Слънчевата система и Вселената, оставени от жителите на една Върховна Разумна Сила на Вселената за бъдещото поколение на земляните…” Това знание се чака с тяхното декодиране, осмисляне и практическо използване. Но тези хипотези не са вече от актуални, а някои дори са непотвърдени спекулации.

В историята на съвременната наука често се случва, че напредъка в някои области да се постига чрез „връзки“ за решаване на други конкретни проблеми, на специалисти и методи за проучване на други научни области. Така, че в нашия случай, нов проблем е да хвърли светлина върху извънредна хипотеза, предложен през 1992 г. от изследователи Kиев Р.С. Фурдев (геолог), и M. Шваядаков (физик). В книгата си „тайни за красота“ те са изложи идеята си, че мегалитните структури могат да бъдат сложни устройства – а именно, генератори, или устройства за електронни „акустични вибрации”!

Примерно устройство на менхирДруго възможно предназначение може да бъде „инженерни съоражения за следене на движението на земната кора”. Това е било особенно важно на места където е имало периодични земетресения. Такова място например е Анадолския разлом. Те са очертавали живите разломи и са следели за възникнали деформации за да могат своевременно да се спасят.

Предполагаемо устройство на менехирите:

1.Общ вид на знака

2. Вътрешен излъчвател;

3. Фундамент;

4. Външни излъчватели (кремък,кристал…);

5. Поток от земна енергия;

Подобни стълбове се създавали с цел образуване на вертикални енергопотоци. Те са били част от комплекси с други култови съоражения на древността. В предания се говори, че намирайки се в близост до тези камъни, болни хора оздравяват. Възможно е местоположението на стълбовете да е свързано с някаква система от подземни ходове. Но да се върнем към митологията. Преданията и изследванията дават основание да се предполага, че Херкулес е участвал в поставянето на такива стълбове по бреговете на Средиземно море. Той не е имал божествени способности за изправяне на планини, скали, като тези, които са в Гибралтарския проток. Истинската подбуда на Херкулес  в участието му в създаването на емблематични камъни гигантски (менхири) е било изкупление за многото си грехове (убийствата на невинни хора.) И вероятно, те са били смятани за символи на покаяние за грешни дела.

Сега, вече повечето от стълбовете са разрушени, но на тяхното място продължава да присъства силни енергополеви потоци. За съвременната техника едва ли би представлявало трудност да се установи тяхното бевше местоположение. Такива стълбове е имало от двете страни на Босфора и на север от Истанбул, в Кавказ, Урал, Грнландия и на много други места.

Според древно предание в „в гиганските камъни(менехирите) е скрита „…тайната  целителна сила на Земята против много болести”. ”Те били пренесени от великани от Африка, където били заредени от специално посветени жреци. Други центрове за създаване на загадъчните гиганти от камък били в Гренландия, Северното Черноморие, на Волга и Южен Урал.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ЧЕРНО МОРЕ

Черно море- рисуван подводен релеф

Черно море- рисуван подводен релеф

Всеки воден басеин има свой образ и характер, навици и история. Черно море в исторически план, има с какво да се гордее. За милионите си години, то не веднъж е променяло облика и името си. Встъпвало е в брак с морета и океани, преживяло библейския потоп и е оцеляло красиво и помъдряло!

Преди 250-40 мил. години:

Тогава, в района на сегашните: Средиземно, Мраморно, Черно, Каспийско и Аралско море се простирал залив на огромното море „Тèтис”. То е било кръстено на богинята на морета Тетѝда – дъщеря на бог Нептун. Залива се състоял от две части: западна – сегашната западната част на Средиземно море и източна – останалата част. Западната част била солена, а източната пресноводна, защото в нея се вливали много реки. Страшни доисторически чудовища (риби и гущери) живели в дълбините това легендарно море.

Преблизително местонахождение на моретата,бивши езера преди потопа

Преблизително местонахождение на моретата,бивши езера преди потопа

Преди 13-10 мил.години:

При издигането на Алпите, връзката между двете части се прекъснала. В източната част на Тèтис се образувало Черноморско, Каспийско и Аралско езеро, които оформили Сарматско сладководно море. Издигнал се Кавказ, Стара планина и върховете на Родопите. Акваторията  се променила, а солеността в някои части се увеличила.

Преди 8 мил.години:

Образувало се Понтийскокото море. То включвало: Черноморското езеро,  Каспийското  езеро, което било пресноводно. А, върховете на Кавказ били острови сред буйните му води.

Преди 1-3 мил.години:

В пресноводното Черноморско езеро нахлул соления океан и образувал Море Меотида. Сушата продължила да се издига и Меотийското море се разделило на Черно, Каспийско и Аралско море. Високите планински хребети отново се издигнали и Кавказ и Крим останали като големи острови сред бошуващите му вълни. Акваторията, значително намаляла, а в резултат на солеността измрели редца сладоводни живитински видове.

Преди 18-20 хиляди год.години:

На мястото на Черно море, възникнало Новоевскинско пресноводно езеро.

Преди 6-8 хиляди год.години:

Преди 8 хил.год. Черно и Средиземно море отново се съединили. Това съединение обаче имало катастрофален характер. Силните земетресения разцепили сушата, образувал се протока „Босфор”. И огромни маси солена Средиземноморска вода нахлула в басеина на Черно море. Това предизвикало гибелта на огромна част от пресноводните и сухоземните му обитатели. Потъналите разложени остатъци на това бедствие, паднали на дъното на морето и образували сероводород, който съществува и до сега. От тогава Черно море е известно, като „море с мъртвите дълбочини”. Учените предполагат, че този катаклизъм е станал пред очите на обитаващите сушата тогава хора. Дали това събитие е дало основание за „Легендата за потопа”?… Известно е, че Ной  спрял ковчега си на „Планината Арарат”, която може и да е изглеждала, като остров, по време на съединяването на двете морета – Черно и Средиземно.

Сегашната исторя на Черно море:

В сегашни дни има временно затишие.  Много бавно се издигат на планините около него – с няколко сантиметра на век. Планините се покачват, но и морето настъпва. При това то настъпва по- бързо отколкото се покачват планините:с 20-25 см за столетие. Не звучи много, но някои древни градове вече са на морското дъно.

Кратка история на черноморските народи:

Митридат VI Eвпатор

Бюст

Бюст

Изомрудените води на Черно море пазят спомени за велики народи и събития. по него са плавали „легендарните Аргонавти” в търсене на „Златното руно”; по бреговете му е извършвал свойте подвизи „Херкулес”; елините са строили свои градове-колинии; устройвали са се „Знаменити Хермески състезания”; а с виното е било прочуто чак в метрополийте. Един от наи-известните владетели на Понтийското царство е бил Митридат VI Евпатор. Той създал силна армия. Подчинил Колхида, Малка Армения и Херсонес Таврически, който се защитавал от скитите и тяхното царство; сключел съюзи с много племена в това число и с Траките. През Третата Митридатова война Витиния и Понта се превърнали в римски провинции. По този повод Помпей пристигнал с многочислена армия в арменската столица Артаксате и заставил цар Тигран-съюзник на Митридат да се признае за васал на Рим и да се откаже в полза на Рим от завоеванията си. След гърците, траките и римляните, следвали византийци, генуезци и венецианци. Останки от архитектурата, мореплаването и търговията на древни Черноморски градове, както и амфори, монети и други артефакти и до сега са съхранени от водите на Черно море.

Понтийско царство

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Загадката на кристалните черепи

вида на един кристален череп

вида на един кристален череп

Кристалните черепи са модел на човешки череп, който е направен (скулптуриран) от кристална скала. Археолозите са извадили около тринадесет такива черепа в Централна и Южна Америка, а също така и в някои части на Мексико. Съществуват доказателства, че тези черепи са били намерени в близост до руините на древните цивилизации на Ацтеките и Маите. Историците твъдят, че някои от черепите имат връзка с древните цивилизации. Според археолози тези кристални черепи са на възраст между 5 000 и 36 000 години.Кристалните черепи продължават да се проучват и все още са една от неразрешените загадки на древния свят.

Индианска легенда: Кристалните черепи са на „Богинята на смърта (или на Съдбата)”. Те са били тринайсет на брой и се съхранявали отделно един от друг под бдителното наблюдение на определени жреци и охрана от специални войни.Тринайсетте свещенослужители (посветени) в разни места са били задължени по едно и също време да преглеждат подопечния им череп. Върху него те виждали призхождащото на Земята в това време, както и миналото и бъдещето на избрано от тях място за бъдеще до края на света. Посветените могли да видят и „деня на връщане на боговете”, в това число и  белокожия брадат „бог на планетата Венера” (самия Кукулкан), който някога „по време на пълен мрак” се спуснал от небето и подарил на индианците: „писменост, математика, астрономия, научил ги да строят градове,да ползват календара и да отглеждат богат урожай…”

Градът в който е намерен първият череп е кръстен Лубаантун (Lubaantun), което на езика на маите означава „Град на падналите камъни.“ След три години работа в април 1927 под развалините на древен олтар е бил открит уникален артифакт- прекрасно изработен кристален череп.
Това е модел на човешки череп в естествена големина, изработен от фин полиран и чист кварц без долната челюс. Размерите му са 124 мм ширина 197 мм дължина и 147 мм височина. Теглото на черепа е 5, 13 кг.
Три месеца след това е била да открита и долната челюст, която е паснала идеално гладко по ставите. Черепа с долната челюст е направен от единичен кристал на кристал.
Този кристал е толкова добре полиран с определена цел. В тилната част на черепа формира леща, която дава оптичен ефект поставена при определени условия. Тогава лъчите на светлината, падаща върху черепа ги пречупват и изпращат на около.
През 1964 г., черепът бил прегледан от специалист в лаборатория на „Hewlett-Packard“. При разследването било установено, че тя е направена много добре, още преди да имало цивилизация в тази част на Америка.
Но най-голямата мистерия е фактът, че в цяла Централна Америка няма никакви залежи на планински кристал, а в близкото поле на Калифорния, кристал с такова качество, не е открит.

 

Според една хипотеза, кристалните черепи са направени още по времето на загадачната Атлантида. Тези предмети имали културно предназначение за цивилизацията преди 12 хиляди години.

Според друга хипотеза, първите земни жители са се появили на Земята преди 36 милиона години. Тогава на нашата планета са се заселили 12 чуждопланетни раси. Те притежавали технически възможности, непознати за нас, дори сега. Именно те са полирали твърдия кристален кварц. С тяхна помощ те поддържали „контакт” с родните си планети.

Мистични свойства на кристалните черепи

Съществува и мнение, че кристалните черепи притежават и мистични свойства. Силно чувствителни хора и екстрасенси твърдят, че черепите им въздействат, като предизвикват почти хипнотично състояние съпроводено с необичайни миризми, звуци и ярки зрителни халюцинации. Но не само те. И обикновенни хора разказват, че черепите в тъмнина започвали да се пълнят с „бяла мъгла”, а после в тях се появявали „тайствени образи на хора, планини, гори, храмове или тъмнина…”

Има също версия, че черепите са „…отразители и получатели на колективно безсъснание, и наследия от чувства и знания, които циркулират в пространството във вид на енергия…”. Една от последните находки, е съобщило списание „FATE”, през август 1996г. През зимата 1994г. домакиня от ранчо в блисост до Крестън?(щат Вашингтон-САЩ) развеждайки конете си в ранчото видяла на земята някакъв блестящ предмет. Вдигнала го. Оказал се човешки череп от прозрачно стъкло или кристал. Невероятно твърдият материал бил така деформиран, като че ли някога е бил пластичен. От къде се е взел този череп и защо е деформиран така, засега си остава загадка…

 

Posted in Uncategorized | Tagged | Вашият коментар

КАКВО СЕ КРИЕ ПОД АНТАРКТИДА?

Популярна Структура на Земята (схема)

Популярна Структура на Земята (схема)

Съвременната наука винаги е твърдяла, че планетата Земя е покрита с твърда обвивка. По-нататък, в дълбочина се намира мантия, която е съставена от нажежената магма, която понякога изригва на повърхността на планетата под формата на разтопена лава (при изригването на вулкани). И в центъра на земното кълбо се намира топлото сърце на планетата: „гореща – червена сърцевина“ (ядрото).
Земята е куха – твърдят някои учени.
В последните проучвания направени от учени, които се съмняват от тази теория. Te смятат, че тези възгледи са погрешни. Слушането на дълбините на земята използвайки най-новите дълбочинни сеизмографи им позволява да направят сензационно заключение – нашата планета може да се окаже напълно празна отвътре.
Какво би могло да бъде вътре в тази празнота? ако е така: „И къде е входа на подземния свят,  ако има такъв?“ Тази главоблъсканица би било разбираема, ако се вгледаме по внимателно в мистериозния континент Антарктида, който е преследван от научния свят в продължение на много години.

Езеро под Антарктида
Учените започват да вярват, че Антарктида – това не е просто милиони тонове лед, заобиколен от водите на океаните, както се е предполагало. В края на миналия век, руски изследователи открили на дълбочина от повече от три километра най-старото сладководно езеро на този континент-„Восток“. Това уникално езеро е било скрито под ледовете на Антарктида през милиони години.
Те успяха да завършат сондиране на това „извънземното“ езеро. В края на краищата, почти „стерилната му вода“ е била защитена от дебела ледена покривка от всички външни влияния – атмосферни и климатични промени на природата.
Ето защо, учените, са направили сензационна хипотеза, че водите на езерото „Восток” вероятно „се обитават живи същества и съществуват над 60-милиона години“. Нещо повече, откриването на уникалното езерото („Восток”) дава възможност на учените да изкажат предположението, че това е тя крие входа към неизследван подводен свят на Земята.
Какво се крие Антарктида
Наистина, възможно е да се окаже, че нашата планета не е съвсем празна отвътре и вероятно се пълни с вода. Но най-интересно е предположението, че този подводен свят може да бъде обитаванан. Но точно какви форми на живот могат да се открият под повърхността на Земята?…
Според една от най-невероятните версии,  именно в Антарктида може да има портал, през които да проникват на Земята представители на извънземни цивилизации. Учени и уфолозите предполагат: „Ако НЛО-та, се проникват от някои други измерения в пространството на нашата планета, то ще е чрез полярните региони: Север и Юг“- смятат Уфолозите.

Излитащи и кацащи НЛО над Антарктика

Излитащи и кацащи НЛО над Антарктика

Има множество доклади и свидетелски показания, които са повдигнати от района на Антарктика за видяни неидентифицирани летящи обекти излитащи и кацащи в ареала на Антарктида. Въпреки че до този момент това място на ледения континент не е точно локализирано,  все още е неидентифицирани обекти продължават да се появяват там.

Антарктида

АнтарктидаВ крайна сметка, има множество доклади и свидетелски показания, които са повдигнати от района на Антарктика за неидентифицирани летящи обекти излитащи и кацащи там. Въпреки че до този момент това място на ледения континент не може да бъде локализирано,  все още неидентифицирани обекти продължават да се появяват там.

Но не са само НЛО, които са загадка. Още и нацистите в Германия на Хитлер са избрали от този леден континент и създадали там своя база, наречена“ Нова Швабия“. Тази област, са определили за  много подходяща за организиране на редица научно-изследователски лаборатории, които биха могли да изпитват ново строго секретно оръжие. За Хитлер, Антарктида е била изследвана внимателно и с определена стратегическа цел.

Какво е скрито от човечеството на ледения континент Антарктида? Възможно е,  бъдещите изследвания де ни доведат по-близо до разплитането на много загадки на нашата планета, включително и тази на Антарктика.

Posted in Uncategorized | Tagged | Вашият коментар

Какво се крие под Антарктида?

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Амфиполис – древен град на Балканите

Aмфиполис (на гръцки: Aμφίπολις) е

древен гръцки град-държава (Polis).

 Градът се намира на брега на Бяло (Егейско) море и устието на река Струма. Бил е Атинска колония, основана през 437 пр.н.е. от стратега Хагнон († 412 г. пр. н. е.), важен пункт на атиняните в Тракия. Атина е контролирала и вземала златните и сребърни изкопи от мините в Тасийска Перая. Пристанището му се намира на устието на река Струма (първо се казвал Aioneios) по името на старото тракийско селище Ейон (Eion или Ennea Hodoi; на гръцки: ἐννέα ὁδόι, „Деветте пътя“).

Символичен гроб на един от генералите на Александър Велики

Символичен гроб на един от генералите на Александър Велики

                                   Градът е основан е през 436 г. пр. Хр. д. като атинска колония на мястото на предишно тракийско селище с името на „Девет пътища.“ Преди това Атина прави няколко опита да превземе територията му още през 464 пр.н.е., но тракийското племе „едони” я отблъсква в битката при Дабреск (едоните осуетяват няколко опита на атиняните да основат колония в устието на Струма  (бъдещия Амфиполис). Траките  дори оглавяват коалиция от местни племена, която разгромява елитна атинска армия между близките селища Драбеск и Датон. Едва тридесет години по-късно атиняните успяват да убедят едоните и да основат на град). В 424 новият град е оглавен от Атина, а в действителност остава независим до 357 г., когато е превзет от македонския цар Филип II Македонски.

В последствие Амфиполис става един от най-успешните градове-държави (полиси) на Гърция, тъй като неговите жители получават доходи от добива на злато на близкия връх на планината “Пангея”. В Амфиполис се добива и се съхранява злато. В допълнение, градът изпълнява мащабен добив на дървесина, която се използвала за изграждане  на Атинската флота.

  • Градът се предава през 424 пр.н.е. на Брасид, пълководец от Спарта.
  • През 356 пр.н.е. градът е превзет от Филип II от Македонски.
  • В 424 г. пр.н.е. по време на Пелопонеската война, населението отворило портите на Амфиполис на спартанците и Атина загубила своята богата колония. За този провал бил обвинен историка Тукидид, който е участвал в политически и социални дейности тогава.
  • Амфиполис има значение и през Пелопонеската война, чрез доставката на дърво, прави опити да завладее за корабостроенето и доставката на метали от мините от в околността.
  • След Пелопонеската война, градът възвърнал своята независимост, но през 357 г. пр.н.е. Македонският цар Филип II Македонски го завладява отново и той се превърща в един от основните центрове на монетосечене през това време.
  • През римската епоха на Амфиполис е даден статут на „свободен град“.
  • През византийско време, града е в упадък.
  • Според легендата, по пътя за Солун там престоява апостол Павел.
  • Известно е, че Амфиполис  е бил в средата на „Егнатиевия път“, а днес през града минава на модерна магистрала Егнатия – Одос.
  • Най-значимия древен паметник е намереният мраморен лъв – кенотаф на един от генералите на Александър Велики. Паметникът е възстановен е от американски и френски археолози през 1937 г. Той (лъвът) до днес стои отдясно, на западния бряг на Стримон (Стпума) – точно в предната част на античния град.
  • Амфиполис се споменава и в Новия завет.
  • От Амфиполис произлиза ораторът и циникът, философът-софист, Зоил (* 400; † 320 пр.н.е.).
  • В дългосрочен план Aмфиполис може да бъде връзката между басейните на Средиземно и Черно море.
  • Има планове за изграждане на съвременно морско пристанище на мястото на древното пристанище. Туристите, които искат да вземат круиз по Черно море, ще бъдат  в състояние да потеглят от там. Сега тези кораби отплават от Рим. Ако започне пътуването от Aмфиполис., пътуването до Черно море, ще се намали  два пъти. Освен това се планира да отвори места за яхти и рибарски шхуни.
Схематична карта на древния град.

Схематична карта на древния град.

Posted in Uncategorized | Tagged | Вашият коментар

ЗАГАДЪЧНАТА АНТАРКТИДА

antarctica_2Антаркти́да (гр. ἀνταρκτικός — противоположност на Арктика) е шестия  континент, расположен в най-южната част на Земята. Центъра на Антарктида съвпада с южния географски полюс. Антарктида се мие от водите на Южния океан.

Площа на континента е около 14 107 000 кв.км., от тях 930 000 кв.км са шелфови ледници и 75 000 кв.км –острови.

Средната височина на повърхноста на континента е около 2 000м.

Антарктида е континент, обграждащ Южния полюс на Земята. Заема централната част на географския регион Антарктика в Южното полукълбо и е почти изцяло на юг от Южния полярен кръг. Обграден е във всички посоки от Южния океан. С площ ~14 000 000 km² континентът е пети по големина в света след Азия, Африка, Северна и Южна Америка, и пред Европа и Австралия.

Около 98% от територията на Антарктида е покрита с лед със средна дебелина 1,6 km. Това е континентът с най-ниски средни температури, най-ниски валежи, най-силни ветрове и с най-голяма средна надморска височина.

Антарктида не винаги е била покрита с лед. Много отдавна (преди 200 мил. Години) тя е била част от суперматерика Гондвана и имала топъл климат и богата разстителност. За това свидетелствуват мощните пластове от каменни въглища открити в планината Принц Албърт, Виктория, Кралица Мод и др. По мнение на геолозите (американския геолог доктор Л.Гулд), запасите от каменни въглища на този континент надвишават сумарните запаси на другите континенти.

Независимо от това, дали твърдението е преувеличено или не, то свидетелства за това, че континента е преживял и по-топли времена с изобилна флора и фауна. И по нейната земя, подобно на другите континенти са бродили гигански гущери.

Защо и кога се е заледенила Антарктида?

ГондванаТова е станало при общото заледяване на Земята (преди ~200 мил.години). Една от причините е била преминаване на прахообразен космически облак през Слънчевата система. Той е поглъщал живителните слънчеви лъчи идващи към Земята. Освен това суперконтинента Гондвана се е разпаднал и при въртенето на планетата и Антарктида се е насочила към южния полюс.

Mагнитните полюси…

Магнитните полюси на Земята не заемат постоянно положение, а извършват сложен спектър от движения. Те се подчиняват на „пресионно движение”, т.е. описват конус. Периода на прецесия на Земята е 26 000 години. Земната ос извършва и „кратко периодическо движение” при което нейната ос се отклонява от повърхността на конуса – нутация. Периода на земната нутация е 18.6 години. Това съответно периодично изменя ширината и дължината на точките от повърхността. Освен тези периодични движения, съществуват и „непероидични” такива, така наречените „вековни движения на полюсите”, които зависят от „преразпределението на масите в Земята” Тези движения определят периодите на „застудяване” и „затопляне” на земното тяло.

Ако се изходи от хипотезата за „произхода на Слънчевата система”, е възможно  да е имало период,  когато на повърхността на цялата планета, включително и Полярните области да е съществувал топъл климат, постепенно захлаждащ се с охлаждането на Земята.

Известно е, че последното заледяване на Антрактида е настъпило преди около 19 милиона години. То се е запазило постоянно до наши дни и тя си остава покрита с лед.

Изследването на Антарктика е започнало от „ІІ – рата Международна геофизическа година” и се провеждат систематически до сега. Откриват се една след друга нови тайни за ледения континент. Но това коства време и усилия. Даже „контура на материка и външния релеф до сега не завършено” и геогафските карти на Антарктида изобилстват с „бели петна”.

Ледът:

Ледът е нестабилна субцтанция. Той се топи, чупи и се превръща във вода, след което отново се превръща в лед. Падащия през зимата сняг, частично се стопява през летния период, а друга се пресова в нов покров. Постоянно духащите ветрове, допринасят за нарастването на снежната покривка.

Бреговата линия:

При определяне на котура на континента, също възникват въпроси като: кое да се смята брегова линия: горната повърхност на земната кора, леда или скалната основа? Това е континент целия покрит с лед. Освен това леда е пластичен. Той се топи, чупи и плава, образуват се айзберги. Има и значителни колебания през годините. Поради това бреговата линия измерена по леда не е постоянна. И очертаничта на Антарктида стават доста странни.

Средната скорост на движение на леда е ~200 м за година, а максималната е 1 500-2 000 м. По този начин континента своеобразно „диша”. Вследствие Антарктика се държи доста „причудливо”не само по отношение на очертанията на бреговата си линия.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар