Загадката на кристалните черепи

вида на един кристален череп

вида на един кристален череп

Кристалните черепи са модел на човешки череп, който е направен (скулптуриран) от кристална скала. Археолозите са извадили около тринадесет такива черепа в Централна и Южна Америка, а също така и в някои части на Мексико. Съществуват доказателства, че тези черепи са били намерени в близост до руините на древните цивилизации на Ацтеките и Маите. Историците твъдят, че някои от черепите имат връзка с древните цивилизации. Според археолози тези кристални черепи са на възраст между 5 000 и 36 000 години.Кристалните черепи продължават да се проучват и все още са една от неразрешените загадки на древния свят.

Индианска легенда: Кристалните черепи са на „Богинята на смърта (или на Съдбата)”. Те са били тринайсет на брой и се съхранявали отделно един от друг под бдителното наблюдение на определени жреци и охрана от специални войни.Тринайсетте свещенослужители (посветени) в разни места са били задължени по едно и също време да преглеждат подопечния им череп. Върху него те виждали призхождащото на Земята в това време, както и миналото и бъдещето на избрано от тях място за бъдеще до края на света. Посветените могли да видят и „деня на връщане на боговете”, в това число и  белокожия брадат „бог на планетата Венера” (самия Кукулкан), който някога „по време на пълен мрак” се спуснал от небето и подарил на индианците: „писменост, математика, астрономия, научил ги да строят градове,да ползват календара и да отглеждат богат урожай…”

Градът в който е намерен първият череп е кръстен Лубаантун (Lubaantun), което на езика на маите означава „Град на падналите камъни.“ След три години работа в април 1927 под развалините на древен олтар е бил открит уникален артифакт- прекрасно изработен кристален череп.
Това е модел на човешки череп в естествена големина, изработен от фин полиран и чист кварц без долната челюс. Размерите му са 124 мм ширина 197 мм дължина и 147 мм височина. Теглото на черепа е 5, 13 кг.
Три месеца след това е била да открита и долната челюст, която е паснала идеално гладко по ставите. Черепа с долната челюст е направен от единичен кристал на кристал.
Този кристал е толкова добре полиран с определена цел. В тилната част на черепа формира леща, която дава оптичен ефект поставена при определени условия. Тогава лъчите на светлината, падаща върху черепа ги пречупват и изпращат на около.
През 1964 г., черепът бил прегледан от специалист в лаборатория на „Hewlett-Packard“. При разследването било установено, че тя е направена много добре, още преди да имало цивилизация в тази част на Америка.
Но най-голямата мистерия е фактът, че в цяла Централна Америка няма никакви залежи на планински кристал, а в близкото поле на Калифорния, кристал с такова качество, не е открит.

 

Според една хипотеза, кристалните черепи са направени още по времето на загадачната Атлантида. Тези предмети имали културно предназначение за цивилизацията преди 12 хиляди години.

Според друга хипотеза, първите земни жители са се появили на Земята преди 36 милиона години. Тогава на нашата планета са се заселили 12 чуждопланетни раси. Те притежавали технически възможности, непознати за нас, дори сега. Именно те са полирали твърдия кристален кварц. С тяхна помощ те поддържали „контакт” с родните си планети.

Мистични свойства на кристалните черепи

Съществува и мнение, че кристалните черепи притежават и мистични свойства. Силно чувствителни хора и екстрасенси твърдят, че черепите им въздействат, като предизвикват почти хипнотично състояние съпроводено с необичайни миризми, звуци и ярки зрителни халюцинации. Но не само те. И обикновенни хора разказват, че черепите в тъмнина започвали да се пълнят с „бяла мъгла”, а после в тях се появявали „тайствени образи на хора, планини, гори, храмове или тъмнина…”

Има също версия, че черепите са „…отразители и получатели на колективно безсъснание, и наследия от чувства и знания, които циркулират в пространството във вид на енергия…”. Една от последните находки, е съобщило списание „FATE”, през август 1996г. През зимата 1994г. домакиня от ранчо в блисост до Крестън?(щат Вашингтон-САЩ) развеждайки конете си в ранчото видяла на земята някакъв блестящ предмет. Вдигнала го. Оказал се човешки череп от прозрачно стъкло или кристал. Невероятно твърдият материал бил така деформиран, като че ли някога е бил пластичен. От къде се е взел този череп и защо е деформиран така, засега си остава загадка…

 

Posted in Uncategorized | Tagged | Вашият коментар

КАКВО СЕ КРИЕ ПОД АНТАРКТИДА?

Популярна Структура на Земята (схема)

Популярна Структура на Земята (схема)

Съвременната наука винаги е твърдяла, че планетата Земя е покрита с твърда обвивка. По-нататък, в дълбочина се намира мантия, която е съставена от нажежената магма, която понякога изригва на повърхността на планетата под формата на разтопена лава (при изригването на вулкани). И в центъра на земното кълбо се намира топлото сърце на планетата: „гореща – червена сърцевина“ (ядрото).
Земята е куха – твърдят някои учени.
В последните проучвания направени от учени, които се съмняват от тази теория. Te смятат, че тези възгледи са погрешни. Слушането на дълбините на земята използвайки най-новите дълбочинни сеизмографи им позволява да направят сензационно заключение – нашата планета може да се окаже напълно празна отвътре.
Какво би могло да бъде вътре в тази празнота? ако е така: „И къде е входа на подземния свят,  ако има такъв?“ Тази главоблъсканица би било разбираема, ако се вгледаме по внимателно в мистериозния континент Антарктида, който е преследван от научния свят в продължение на много години.

Езеро под Антарктида
Учените започват да вярват, че Антарктида – това не е просто милиони тонове лед, заобиколен от водите на океаните, както се е предполагало. В края на миналия век, руски изследователи открили на дълбочина от повече от три километра най-старото сладководно езеро на този континент-„Восток“. Това уникално езеро е било скрито под ледовете на Антарктида през милиони години.
Те успяха да завършат сондиране на това „извънземното“ езеро. В края на краищата, почти „стерилната му вода“ е била защитена от дебела ледена покривка от всички външни влияния – атмосферни и климатични промени на природата.
Ето защо, учените, са направили сензационна хипотеза, че водите на езерото „Восток” вероятно „се обитават живи същества и съществуват над 60-милиона години“. Нещо повече, откриването на уникалното езерото („Восток”) дава възможност на учените да изкажат предположението, че това е тя крие входа към неизследван подводен свят на Земята.
Какво се крие Антарктида
Наистина, възможно е да се окаже, че нашата планета не е съвсем празна отвътре и вероятно се пълни с вода. Но най-интересно е предположението, че този подводен свят може да бъде обитаванан. Но точно какви форми на живот могат да се открият под повърхността на Земята?…
Според една от най-невероятните версии,  именно в Антарктида може да има портал, през които да проникват на Земята представители на извънземни цивилизации. Учени и уфолозите предполагат: „Ако НЛО-та, се проникват от някои други измерения в пространството на нашата планета, то ще е чрез полярните региони: Север и Юг“- смятат Уфолозите.

Излитащи и кацащи НЛО над Антарктика

Излитащи и кацащи НЛО над Антарктика

Има множество доклади и свидетелски показания, които са повдигнати от района на Антарктика за видяни неидентифицирани летящи обекти излитащи и кацащи в ареала на Антарктида. Въпреки че до този момент това място на ледения континент не е точно локализирано,  все още е неидентифицирани обекти продължават да се появяват там.

Антарктида

АнтарктидаВ крайна сметка, има множество доклади и свидетелски показания, които са повдигнати от района на Антарктика за неидентифицирани летящи обекти излитащи и кацащи там. Въпреки че до този момент това място на ледения континент не може да бъде локализирано,  все още неидентифицирани обекти продължават да се появяват там.

Но не са само НЛО, които са загадка. Още и нацистите в Германия на Хитлер са избрали от този леден континент и създадали там своя база, наречена“ Нова Швабия“. Тази област, са определили за  много подходяща за организиране на редица научно-изследователски лаборатории, които биха могли да изпитват ново строго секретно оръжие. За Хитлер, Антарктида е била изследвана внимателно и с определена стратегическа цел.

Какво е скрито от човечеството на ледения континент Антарктида? Възможно е,  бъдещите изследвания де ни доведат по-близо до разплитането на много загадки на нашата планета, включително и тази на Антарктика.

Posted in Uncategorized | Tagged | Вашият коментар

Какво се крие под Антарктида?

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Амфиполис – древен град на Балканите

Aмфиполис (на гръцки: Aμφίπολις) е

древен гръцки град-държава (Polis).

 Градът се намира на брега на Бяло (Егейско) море и устието на река Струма. Бил е Атинска колония, основана през 437 пр.н.е. от стратега Хагнон († 412 г. пр. н. е.), важен пункт на атиняните в Тракия. Атина е контролирала и вземала златните и сребърни изкопи от мините в Тасийска Перая. Пристанището му се намира на устието на река Струма (първо се казвал Aioneios) по името на старото тракийско селище Ейон (Eion или Ennea Hodoi; на гръцки: ἐννέα ὁδόι, „Деветте пътя“).

Символичен гроб на един от генералите на Александър Велики

Символичен гроб на един от генералите на Александър Велики

                                   Градът е основан е през 436 г. пр. Хр. д. като атинска колония на мястото на предишно тракийско селище с името на „Девет пътища.“ Преди това Атина прави няколко опита да превземе територията му още през 464 пр.н.е., но тракийското племе „едони” я отблъсква в битката при Дабреск (едоните осуетяват няколко опита на атиняните да основат колония в устието на Струма  (бъдещия Амфиполис). Траките  дори оглавяват коалиция от местни племена, която разгромява елитна атинска армия между близките селища Драбеск и Датон. Едва тридесет години по-късно атиняните успяват да убедят едоните и да основат на град). В 424 новият град е оглавен от Атина, а в действителност остава независим до 357 г., когато е превзет от македонския цар Филип II Македонски.

В последствие Амфиполис става един от най-успешните градове-държави (полиси) на Гърция, тъй като неговите жители получават доходи от добива на злато на близкия връх на планината “Пангея”. В Амфиполис се добива и се съхранява злато. В допълнение, градът изпълнява мащабен добив на дървесина, която се използвала за изграждане  на Атинската флота.

  • Градът се предава през 424 пр.н.е. на Брасид, пълководец от Спарта.
  • През 356 пр.н.е. градът е превзет от Филип II от Македонски.
  • В 424 г. пр.н.е. по време на Пелопонеската война, населението отворило портите на Амфиполис на спартанците и Атина загубила своята богата колония. За този провал бил обвинен историка Тукидид, който е участвал в политически и социални дейности тогава.
  • Амфиполис има значение и през Пелопонеската война, чрез доставката на дърво, прави опити да завладее за корабостроенето и доставката на метали от мините от в околността.
  • След Пелопонеската война, градът възвърнал своята независимост, но през 357 г. пр.н.е. Македонският цар Филип II Македонски го завладява отново и той се превърща в един от основните центрове на монетосечене през това време.
  • През римската епоха на Амфиполис е даден статут на „свободен град“.
  • През византийско време, града е в упадък.
  • Според легендата, по пътя за Солун там престоява апостол Павел.
  • Известно е, че Амфиполис  е бил в средата на „Егнатиевия път“, а днес през града минава на модерна магистрала Егнатия – Одос.
  • Най-значимия древен паметник е намереният мраморен лъв – кенотаф на един от генералите на Александър Велики. Паметникът е възстановен е от американски и френски археолози през 1937 г. Той (лъвът) до днес стои отдясно, на западния бряг на Стримон (Стпума) – точно в предната част на античния град.
  • Амфиполис се споменава и в Новия завет.
  • От Амфиполис произлиза ораторът и циникът, философът-софист, Зоил (* 400; † 320 пр.н.е.).
  • В дългосрочен план Aмфиполис може да бъде връзката между басейните на Средиземно и Черно море.
  • Има планове за изграждане на съвременно морско пристанище на мястото на древното пристанище. Туристите, които искат да вземат круиз по Черно море, ще бъдат  в състояние да потеглят от там. Сега тези кораби отплават от Рим. Ако започне пътуването от Aмфиполис., пътуването до Черно море, ще се намали  два пъти. Освен това се планира да отвори места за яхти и рибарски шхуни.
Схематична карта на древния град.

Схематична карта на древния град.

Posted in Uncategorized | Tagged | Вашият коментар

ЗАГАДЪЧНАТА АНТАРКТИДА

antarctica_2Антаркти́да (гр. ἀνταρκτικός — противоположност на Арктика) е шестия  континент, расположен в най-южната част на Земята. Центъра на Антарктида съвпада с южния географски полюс. Антарктида се мие от водите на Южния океан.

Площа на континента е около 14 107 000 кв.км., от тях 930 000 кв.км са шелфови ледници и 75 000 кв.км –острови.

Средната височина на повърхноста на континента е около 2 000м.

Антарктида е континент, обграждащ Южния полюс на Земята. Заема централната част на географския регион Антарктика в Южното полукълбо и е почти изцяло на юг от Южния полярен кръг. Обграден е във всички посоки от Южния океан. С площ ~14 000 000 km² континентът е пети по големина в света след Азия, Африка, Северна и Южна Америка, и пред Европа и Австралия.

Около 98% от територията на Антарктида е покрита с лед със средна дебелина 1,6 km. Това е континентът с най-ниски средни температури, най-ниски валежи, най-силни ветрове и с най-голяма средна надморска височина.

Антарктида не винаги е била покрита с лед. Много отдавна (преди 200 мил. Години) тя е била част от суперматерика Гондвана и имала топъл климат и богата разстителност. За това свидетелствуват мощните пластове от каменни въглища открити в планината Принц Албърт, Виктория, Кралица Мод и др. По мнение на геолозите (американския геолог доктор Л.Гулд), запасите от каменни въглища на този континент надвишават сумарните запаси на другите континенти.

Независимо от това, дали твърдението е преувеличено или не, то свидетелства за това, че континента е преживял и по-топли времена с изобилна флора и фауна. И по нейната земя, подобно на другите континенти са бродили гигански гущери.

Защо и кога се е заледенила Антарктида?

ГондванаТова е станало при общото заледяване на Земята (преди ~200 мил.години). Една от причините е била преминаване на прахообразен космически облак през Слънчевата система. Той е поглъщал живителните слънчеви лъчи идващи към Земята. Освен това суперконтинента Гондвана се е разпаднал и при въртенето на планетата и Антарктида се е насочила към южния полюс.

Mагнитните полюси…

Магнитните полюси на Земята не заемат постоянно положение, а извършват сложен спектър от движения. Те се подчиняват на „пресионно движение”, т.е. описват конус. Периода на прецесия на Земята е 26 000 години. Земната ос извършва и „кратко периодическо движение” при което нейната ос се отклонява от повърхността на конуса – нутация. Периода на земната нутация е 18.6 години. Това съответно периодично изменя ширината и дължината на точките от повърхността. Освен тези периодични движения, съществуват и „непероидични” такива, така наречените „вековни движения на полюсите”, които зависят от „преразпределението на масите в Земята” Тези движения определят периодите на „застудяване” и „затопляне” на земното тяло.

Ако се изходи от хипотезата за „произхода на Слънчевата система”, е възможно  да е имало период,  когато на повърхността на цялата планета, включително и Полярните области да е съществувал топъл климат, постепенно захлаждащ се с охлаждането на Земята.

Известно е, че последното заледяване на Антрактида е настъпило преди около 19 милиона години. То се е запазило постоянно до наши дни и тя си остава покрита с лед.

Изследването на Антарктика е започнало от „ІІ – рата Международна геофизическа година” и се провеждат систематически до сега. Откриват се една след друга нови тайни за ледения континент. Но това коства време и усилия. Даже „контура на материка и външния релеф до сега не завършено” и геогафските карти на Антарктида изобилстват с „бели петна”.

Ледът:

Ледът е нестабилна субцтанция. Той се топи, чупи и се превръща във вода, след което отново се превръща в лед. Падащия през зимата сняг, частично се стопява през летния период, а друга се пресова в нов покров. Постоянно духащите ветрове, допринасят за нарастването на снежната покривка.

Бреговата линия:

При определяне на котура на континента, също възникват въпроси като: кое да се смята брегова линия: горната повърхност на земната кора, леда или скалната основа? Това е континент целия покрит с лед. Освен това леда е пластичен. Той се топи, чупи и плава, образуват се айзберги. Има и значителни колебания през годините. Поради това бреговата линия измерена по леда не е постоянна. И очертаничта на Антарктида стават доста странни.

Средната скорост на движение на леда е ~200 м за година, а максималната е 1 500-2 000 м. По този начин континента своеобразно „диша”. Вследствие Антарктика се държи доста „причудливо”не само по отношение на очертанията на бреговата си линия.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Древно-българските държави

Дълги години в нашата историческа наука шества тезата, че българите са малко номадско племе от тюркски произход, появило се на историческата сцена след смъртта на Атила (453 г.). В края на шести век то попада под тюркска зависимост (ако сме тюрки – как попадаме под тюркска зависимост?), от която го освобождава кана субиги – Кубрат и създава държава. Според официалната историография тя представлява племенен съюз, просъществувал има-няма, малко повече от тридесет години. От друга страна, незнайно защо, недотам обичащите ни византийци нарекли този съюз Стара велика България. В края на седми век император Константин Погонат, едва успял да разбие арабите при Константинопол, потеглил начело на петдесет хилядна армия към делтата на р.Дунав, срещу “неголямата” войска на Аспарух. Там в продължение на няколко дни той не посмял да я нападне и се отправил към Несебър. Армията му пък била преследвана и избивана от “немногобройните” българи, яздещи дребни кончета от устието на р.Дунав до Варна. Не минали век-два и българите изчезнали сред славянското море.

Упоеният от подобни “исторически прозрения” днешен българин, изпада в недоумение, когато чуе твърдения, като това на покойния френски президент Франсоа Митеран, че “българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета” или на американския професор Норман Дейвис, че българите стоят “в ядрото на европейската цивилизация”.

Ако обаче надникнем в историческите извори от древността и средновековието, както и осланяйки се на последните археологични открития, ще видим, че българите са един от най-древните народи на земята. Притежавали са богати познания в областта на астрономията, строителството, земеделието, имали са своя писменост. Едно от най-големите им достойнства е, че навсякъде, където са спирали, са създавали държави със свое специфично устройство, с добре подредена административна и военна структура, и със съответните титли.

Какво казват летописите на Волжка България

През последните десетина години стана възможен достъпът до хрониките на волжките българи. Най-интересна информация откриваме в “Книга за хуните”, написана от Кул Гали (XII век) и в историческия сборник “Джагфар тарихъ”, съставен от Бахши Иман (1680г.).

Според Кул Гали преди 35 хиляди години древните предци на българите населявали Волгоуралския район – наричали го Ара или Ура, а себе си – жители на Ура-ара (арийци). През ледниковата епоха арийците живели в пещерите на Урал. Те се занимавали с лов и се сражавали с “потомци на зли духове” – човекообразни маймуни (неандерталци?). Една такава пещера, използвана за жилище, по стените на която има рисунки на мамути, коне, носорози, се е запазила и до днес на територията на Башкортостан и се нарича Шулгенташ.

Живели през ледниковата епоха, българите се научили и станали най-добрите майстори в обработването на различни видове кожа. Това тяхно умение е било известно и през Средновековието.

Когато климатът се затоплил и ледниците се оттеглили на север, българите започнали да се заселват в равнините около р. Волга. Цялата Волжко-Камска система те наричали РА (Ранга, Раха). Българите запазили това име чак до XIII век, както и понятието Раил, означаващо Волжко-Камска земя, или Волгокамец. И след като напуснали Урал, арийците запазили почитта си към планините и пещерите. Те вярвали също, че Бог (древните българи го наричали Ерсу, Едфу, Тангра, Тара) се появява по планинските върхове. За тях той е създал добрите духове – дивовете.

Първата българска държава

Преди около петнадесет хиляди години седем арийски племена създават съюз, който наричат Идел (иде – седем, ел – племена). Първоначално арийците-иделци се занимавали с лов на мамути, елени (ямал), зубри (атбуга), пещерни мечки. Затова древните предци на българите уважавали силно опитния нощен ловец – вълка. По-късно те опитомили някои животни, между които и кучето, и станали скотовъдци. С течение на времето част от тях започнали да се занимават със земеделие и преминали към уседнал начин на живот. Започнали да строят градове. През лятото скотовъдците живеели във временни селища, грижейки се за животните, а през зимата всички се събирали в родово-племенните центрове – градовете.

Преди около четиринадесет хиляди години съюзът на седемте племена успял да постави под своя власт цялата територия на Ара-Ура и образувал държавата Идел, чийто първи владетел бил Шам (Сам). След създаването на държавата те започнали да се наричат българи (различните фонетични варианти на името са – бул, бал, болгар, българ, балкар, буляр, биляр, бухар, бояр и други), което означава “черноглави” или “вълчи хора”, а също в смисъл на “господар”, на “знаещ”, “мъдър” човек (хора). Те продължили да строят все по-големи градове, научили се да обработват глина, да добиват метали – мед, а по-късно и бронз.

През периода 1965-1998 г. с помощта на спътникови снимки руски учени откриват в района на Южен Урал и Западен Сибир цяла протоцивилизация, която е разположена на площ с размери 150 на 400 км. Досега там са открити 17 града с 21 крепости, както и много неукрепени селища. Най-древните селища са с овална форма – Алданско, Исиней-1, Берсаут, Кизилско, а по-късните са кръгли. Това са Аркаим, Исиней-2, Синташта, Саръм-сакла.

Най-голям интерес от тази “страна на градовете”, която има монументални отбранителни съоръжения с комуникативни системи и изключителна планировка, предизвиква тайнственият град Аркаим. Отговаряйки на официални запитвания от американска страна, руският археолог Г. Б. Зданович отговаря, че това е свещеният град на Тангра и древните българи.

Обектите са засекретени и въпреки че волжките българи знаят за тях, и искат да ги изследват, руските власти и досега не дават разрешение за това.

Създаването на Шумер

Преди около дванадесет хиляди години от изток в Идел започват да навлизат угро-фините. Скоро след това в българското общество избухва междуособна война, като начело на враждуващите групировки застават двама братя – Алмъш и Газан. В края на краищата Газан е победен и с голям брой българи се изселва към централна Азия. Заселват Памиро-Хиндукушкия масив, Таримската котловина и планината Тян Шан. В тази област те развиват земеделието, строят градове, крепости, пирамиди, пътища, усвояват добива на желязо. Тук опитомяват коня и започват да наричат себе си именци. В този район съвременните учени откриха останки от древни градове (Лулан, Ния), много пирамиди, които са по-големи от тези в Египет, голям брой мумии на хора от индоевропейската раса, от така наречения кавказки тип. Установено е, че това население е било ирано-езично.

След нови размирици част от българите се оттеглят още по на изток – североизток, начело с Иджик. Покоряват китаите тюрки, които се намират по това време на много по-ниско ниво на развитие. В “Джагфар тарихъ” пише, че те събрали от китаите малки момичета, възпитали ги според българските традиции, а когато пораснали, ги взели за жени. Децата, родени от тези бракове, а също и себе си, те нарекли хони. Хуните запазили българските обичаи, но езикът им в голяма степен се тюркизирал.

В Средна Азия от основната маса на българите се отделят масагетите. Други потеглят на югозапад и завладяват западен Иран, Сирия, Ливан, Мала Азия. В района на двуречието те създават държава, която в чест на добрата дива Самар, наричат Самара (Шумер). Те са били носители на висока култура, която предават на местното население. Строят градове, организират добив на метали, развиват земеделието. Градовете били строени върху хълмове и опасани със стени. Във всеки от тях живеели около четиридесет – петдесет хиляди души. Такива са били Ур, Урук, Лагаш. Владетелят на града носел титлата лугал или енси. С шумерите са свързани и някои от названията на божествения пантеон в Месопотамия: Сирара (храм в Лагаш), Сарбату (магическо дърво, чиято сянка се простира от изгрева до залеза), Шарур (боздуган – оръжието на боговете), Кургарру ( безполово същество, което пази храната на живота).

През 3182 г. пр. Хр. значителна част от междуречието е заляно от водите на невиждан потоп. Загива и главния град на държавата Ат-Алан, а също и голяма част от българите. Някои от тях се спасяват в планината Урарат (Арарат). Потопът унищожава могъществото на българите в Шумер. В началото на III хилядолетие пр. Хр. в Месопотамия нахлуват семитите. Те постепенно изтласкват българите – арийци към устието на Тигър и Ефрат. Последният арийски владетел на Шумер е Зиези (посочен за родоначалник на българите в “Латински анонимен хронограф” от 354 г. от н.е.). Той е победен от семитския владетел Саргон Велики, който завзема престола. След смъртта на Зиези голяма част от българите се връщат обратно към Централна Азия.

Страната Балхара

Сведения за тази българска държава срещаме в редица исторически извори. Първият книжовен паметник, написан на санскрит “Ведите”, по-точно в “Атхартва веда”, пише, че на север от Индия живеят народите булинги, балхики, врики, хунга и хети. В “Махабхарата” (VII – X в. пр. Хр) балхиките (болхики) болги са сред най-споменаваните имена – над седемдесет пъти. В “Латински анонимен хронограф” пише, че българите произлизат от сина на Ной-Зиези, а в арменската география “Ашхарацуиц” (VII век) българите, заедно с масагетите, са споменати като най-развитите народи в Централна Азия. От описанията, които има в тези и в други писмени източници, става ясно, че тази българска държава е обхващала планината Имеон (Памир, Хиндукуш, Тян Шан), земите на запад от нея, както и Таримската котловина, между северен Тибет и Тян Шан. На запад и югозапад са се намирали и други арийски народи, на североизток – хуните и на изток Китай. Нейната столица е бил град Балх (в днешен северен Афганистан), който е бил наричан “люлката на царете”. Българите оказват огромно културно влияние в тази част на света. През XVII в. пр. Хр. китайците заимстват от българите календара, както и различни строителни умения, познания в областта на военното изкуство. Около 1800 г. пр. Хр. ариите, идващи от Памир и Хиндукуш завладяват северна Индия. В индийските източници, държавата Балхара се е славела с бързоногите си коне и красиви бойни колесници. Отделна прослойка от българите са били духовни учители и пазители на знания (брахмани). След завладяването на северна Индия осъществяват жреческа власт и разделят обществото на три съставни части – жреци, военни, производители.

През IV в. пр. Хр. до Балхара достигат войските на Александър Велики. Въпреки че печели някои битки, на великия пълководец не се отдава да завладее трайно българската държава. В края на краищата, след като една македонска армия е изтребена до крак от българите, той е принуден да сключи мир, а десет хиляди от своите войници жени за местни девойки.

С течение на времето в Централна Азия настъпва постепенно засушаване на климата и плодородната някога Таримска котловина се превръща постепенно в пустиня. Тези климатични промени, както и натиска на засилващия се Китай, предизвикват огромни раздвижвания на човешки маси. Част от хуните се предвижват на юг и запад. Това създава напрежение в района на Балхара. Първи век след Христа, един от царете на Балхара, който бил син на Праипати Кардама предава царството на сина си Саса Бинду, а сам се преселва в Индия. Отишъл със своя народ в Мадхиядеша (дн. Мадхия Прадеш), основава град с името Пратиштам. От този преселил се бактрийски цар произлязла една нова индийска династия, която носела името Кардама. Тя управлявала до XI век, а владетелската титла била “балхара”. Друга част от българите, още през IV – III век пр. Хр. се придвижила към Европа, където в Поволжието и при Урал се срещнали с останалите някога тука арийци.

В Памир обаче, до X век се запазва княжество с име Бургар, за което ни съобщава Ибн Хаукал (X век), Ибн ал Асир – 1024 г. До същото откритие достига и академик Бартолд.

Стара Велика България

В “Именник на българските канове” пише, че българите са имали своя държава в Европа 515 години преди Аспаруховите българи да преминат Дунава (680 г.). Текстът гласи “Тези пет князе управляваха оттатък Дунава петстотин и петнадесет години с остригани глави. И след това премина отсам Дунав княз Исперих, също и досега.” Тази българска държава възникнала през 165 г. в района на Кавказко-Черноморския басейн.

Арменският историк Мовсес Хоренаци (V век) пише, че още II в. пр. Хр. в Кавказ е имало българска земя.

В “География на Птоломей” (II век) е обозначено, че в земите на север от Черно море живее народ с името “буленсии”.

Подобни сведения откриваме в картата на Евсевий Хиероним (268 г.), а също и в летописите на Егише Вартапет (V век), Захарий Ритор (VI век), Михаил Сирийски (VII век).

Баварският историк Авентиус (XVI век) твърди, че българи и баварци имат общ произход и между V – I в. пр. Хр. са живели заедно в Кавказ. Такива сведения има и в хрониката на манастира Мелк.

В Кавказ и северното Черноморие са открити останки от множество български градове: Булкар – Балк, Анзи, Химар, Кумух, Салтов, Маяки и деснобрежното Цимлянско градище, както и съвременните селища Балхар и Кубачи в Дагестан. За създател на Стара Велика България се смята Авитохол, а неин последен владетел е Кубрат.

Още през IV век българи се заселват в Панония. По-късно, част от тях заедно с хуните на Атила достигат до Апенините и територията на днешна Франция. След смъртта на Атила в 453 г., българите започват системни нападения на земите на юг от Дунав, а от началото на VI век датират и първите трайни поселения на Балканския полуостров.

В края на VI век част от българските земи попадат под зависимост от западните тюрки. Тази зависимост е отхвърлена от Кубрат в началото на VII век. Братът на Кубрат Шамбат се отделя от Велика България и през периода 623 г. – 658г. създава държавата Дулоба със столица Киев. Разбит от франките, той се присъединява отново към брат си. След смъртта на Кубрат, в резултат на вътрешни междуособици, както и под натиска на хазарите, Стара Велика България се разпада. Аспарух създава Дунавска България, а брат му Боян (до 690г.) Черна България със столица Киев. Един от неговите потомци Джилки през 858г. премества столицата във Велики Болгар и става основоположник на Волжка България (до XVI в.).

Българските държави оставят дълбока следа в историческия процес с високоразвитата си организация и стройна уредба от норми, овладявайки пространството с добродетели като лоялност, търпимост, справедливост. Българската идея за държавност се оказва изключително жизнена. Въпреки преселенията и дори когато българските държави губят за дълго своята независимост, те отново възкръсват. В Европа българите създават втората след Римската империя държава, но като държавно устройство тя е коренно различна от гръко-римския модел – не е била робовладелска. България е най-старата европейска държава, просъществувала повече от осемнадесет века под едно и също име. Тя е съхранена и до днес от българския народ. През 2003 г. се навършват 1838 години от създаването на Стара Велика България и 1323 години от основаването на Дунавска България.

Иво Андровски – историк

Използвана литература:

Иман Б. – “Джагфар тарихъ. Свод булгарских летописей” – София 2001, ИК “Огледало”

Нурудинов Ф. Г. – “Булгарьi и мировая цивилизация” –  София 2001, ИК “Огледало”

Ахмеров Г. – “Булгар Тарихъ”, София 2001, и.к. “Огледало”

Добрев П. – “Прабългарите – произход, бит, култура – нов прочит”, София 1991

Добрев П. – “Кои сме ние българите” и.к. “Галик”, София 2000

Добрев П. – “Непознатата древна България” и.к.”И. Вазов” София 2001

Степанов Ц. – “Власт и авторитет в ранносредновековна България”, София 1999г.

изд. “Агато”

Степанов Ц. – “Средновековните българи”, София 2000, “Тангра Тан Нак Ра” – и.к.

Заимова Р. – “Арабски извори за българите”, София 2000, “Тангра Тан Нак Ра” – и.к.

 

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Произход на имената на населените места (села и махали) в Ловешка област

Това е списък на населените места в Ловешка област,  структуриран по произхода на техните имена.

Съдържание:

1Хидроними/Водни обекти (имената на водните обекти,като реки,извори, езера,блата и морета), това са имена за обозначаване на реки, езера, извори

2.Имена на хора,светци,демони,митични съшества,титли,прякори

3  Ороними (имената на релефните форми – планините, хълмовете): „Рила”, „Пирин”, „Стара планина”, „Станджа”, „Родопи”, „Средна гора” и т.н…

4 Етноними (имена свързани с етническия произход на населението), например: Мизия(равнина), Тракия (низина), или селата: „с.Кумани”, „с.Татарци”, „с.Българево” и т.н.

5 анималими /Зооними (имена свързани с птици или животни характерни за местността), например: „Орловец”(скала), „Гълъбец”(проход),”Мечово”(било), „Гарван”(местност)…

6 Фитионими (свързани с растителноста), например селата: „с.Дреновец”, „с.Дъбен”, „с.Бучино” и др.

7 Анттопоними (Имена свързани с хора), звания, лични имена или прякори, например: „Царевец”(бивш царски дворец), Балдуиновата кула(кула, използвана за затвор на знатни личности през средновековието), Манчовото (местност).

8  Бройни имена (имена свързани с бройка), например: „в.Триглав”(връх), „Три кладенци”(местност), „Петавица”(местност и река) и

9  Топоними характеризиращи почвата или скалната покривка, например: „Пясъчника”(местност), „Камен бряг” (местност)…

10 Астронимия (имена свързани с небесните тела или ориентация), например „Лунната пътека”(пътека), „Марсов хълм”(хълм), „Запад”(скала) …

11  топоними свързани с понятието за тъмно, светло и цвят, например „Бела вода”(местност), Бела стена(скала), Тъмни дол(река), „Лицето” (огряна от слънцето поляна) …

12микротопоними (имена на малки географски обекти), като чешми или стопански обекти, например „Поилникът”(място за водопой на добитък), „Стопанството”(сгради на бившо ТКЗС), „Манастира”(манастир), „Лозята”(местност с лозови насъждения), „Червена стена” (скала), „Орехът” или „Тополата”(дървета, служещи за ориентир)

N         име                                        произход

1.Абланица – от „аблака”(диал.от „ябълка”)+окончание;

2.Александрово – от „Александър”(име на мъж)+окончание;

3.Априлци – от „априлци”( от Априлското въстание (1876)

4.Бабинци – от „баба”(възрастна жена)+окончание;

5.Балабанско – от „балабан”(голям,едър човек)+окончание;

6.Балканец – от „балканец”(живеещ в Балкана);

7.Батулци – от „бату”(диал. от „батко”);

8.Баховицанеопределено;

9.Бежаново – 1.от „бежи”(диал.”бяга”)+окончание;2.от Когато сме били под турско робство и минавал османския паша той изрекъл думите „Бежан Aва“. Това значело чист вьздух или чиста природа. От тогава селището било наречено Бежаново.

10.Беленци – от „бело”(диал. на „бяло”)+окончание;

11.Бели Осъм – от „бели”(диал.”бяли”)+Осъм(име на река);

12.Белиш – от „бели”(диал.”бяли”)+окончание;

13.Борима – произхода на ИМЕТО на селото е че то е свързано с родното място на турците ,които се заселили тук след превзамането на Балканите от султан БАЯЗИД СВЕТКАВИЦА. И до днес в централна Турция в област Кония съществува селище с името Бор.

14.Бресница – от „бряст”(диал. име на дърво)+окончание;

15.Брестово – от „бряст”(диал. име на дърво)+окончание;

16.Българене – от „българе”(диал. етническа принадлежност)+окончание;

17.Български извор – от „българи”( етническа принадлежност)+извор;

18.Васильово – от името на реката(Васильовска река);

19.Велчево – от „Велко”(име на мъж)+окончание;

20.Владиня – от „Владиня”(дъщеря на княз или благородник);

21.Врабево – от „врабец”(дребна птечка)+окончание;

22.Галата – пренесени име от цариградско предградие „галата”;

23.Глогово – от „глог”(храст)+окончание;

24.Гложене – кръстено на „Георги Глож”(киевски княз)+окончание;

25.Голец – от „гол”(диал.);

26.Голям извор – от „голям”(размер)+”извор”(водоизточник);

27.Голяма Бресница – от „голяма”(размер)+”Бряст”(дърво);

28.Голяма Желязна – от „голяма”(размер)+”желязо”(твърд метал);

29.Горан – от „гора”+окончание;

30.Горно Павликене – от „горно”(посока)+”Павел”(мъжко име)+окончание;

31.Горно Трапе – от „горно”(посока)+”трап”(дупка);

32.Горско Сливово – от „гора”()+”слива”(дърво)+окончание;

33.Гостиня – от „гост”( Лице, което посещава дома на някого, за да се срещне с домакините в знак на уважение чувства.);

34.Градежница – oт ”градеж”( Градене, строене на сграда. Кога започва градежът? 2. Сградата, която се гради)+окончание;

35.Гумощик – от „гума”( Еластична материя, получена чрез обработка на суров каучук. 2. Изделие от тая материя с форма на обръч за колело на превозно средство. Гумите на колата са износени.)

36.Дебнево – от „дебне”( Следя, наблюдавам тайно и внимателно);

37.Деветаки – от „девет”(бройно име);

38.Дерманци – селото е основано от „траките”. Мажду него и съседното „Торос” има около 70 погребални тракийски могили.2. от името на Дърман”/кумански благородник, съвладетел на „Браничевска област”. 3. от „дермен”(тур.”воденица”);

39.Дивчовото – от „дивеч”(място за лов)+окончание;

40.Добревци – от „Добри”(име на мъж)+окончание;

41.Добродан – от „добро”+”дан”(дава);

42.Дойренци – от „Дойра”(име на жена)+окончание;

43.Драгана – от „Драгана”(име на жена);

44.Драшкова поляна – от „Драшко”(име на мъж)+”поляна”(топографски обект);

45.Дренов – от „дрен”(храст)+окончание;

46.Дъбен – от „дъб”(дърво)+окончание;

47.Дъбрава – от „дъбрава”(дъбова гора);

48.Дъбравата – от „дъбрава”(дъбова гора)+окончание;

49.Дълбок дол – от „дълбок”+”дол”(малка река);

50.Златна Панега – от „златна”(скъпоценен метал)+”Панега”(име на река);

51.Изворче – от „извор”(воден източник);

52.Йоглав – от тур.думи:„йок”(няма)+”лав”(дума);

53.Казачево – от „казак”+окончание;

54.Калейца – от „кале”( Остар. Крепост, твърдина. 2. Прен. Голяма и много здрава, яка сграда.);

55.Каленик – от „кален”(здрав,закален);

56.Карлуково – от скалните манастири,съществували някога;

57.Катунец – от „катун”(сборно население от няколко села);

58.Кирчево – от „Кирчо”(мъжко име,обръщение от „Кирил”)+окончание;

59Крушуна – от „круша”(шиоколистно дърво с вкусни плодове)+окончание;

60.Къкрина – от „къкри”(ври на слаб огън)+окончание;

61.Кърпачево – от „Кърпачев”(презимето на родения там партизанин Христо Кърпачев.)

62.Лесидрен – от „лес”(слав.”гора”)+”дрен”( горски храст или неголямо дърво с жилава дървесина, жълти цветове и дребни червени плодове със стипчиво-кисел вкус);

63.Летница – от „лето”(диал. от „лято”)+окончание;

64.Лешница – от „леска”( горски храст или неголямо дърво с плодове подобни на орех)+окончание;

65.Лисец – от „лиса”(горски хишник „лисица”):

66.Ловеч – от „лов” (стопанска дейност);

67.Ломец – от „ломя”(разсичам,разцепвам или име на река „Лом”);

68.Луковит – от „лук”(зеленчук)+Вит”(име на река);

69.Малиново – от „малина”(плод)+окончание;

70.Малка Желязна – от „малка”(размер)+”желязо”(твърд метал)+окончание;

71.Малък извор – от „малък”(размер)+”извор”(воден източник);

72.Микре – от „мимика”(диал.);

73.Орешак – от „орех”(широколистно дърво с полезни плодове)+окончание;

74.Орешене – от „орех”(широколистно дърво с полезни плодове)+окончание;

75.Орляне – от „орляк”(ято птици);

76.Патрешко – от „Патре”(лат. „тате”)+окончание;

77.Петревене – от „Петър”(име на човек)+окончание;

78.Пещерна – от „пещера”+окончание;

79.Прелом – от „прелом”(диал.”пролом”);

80.Пресяка – от „пресяка”(диал. от „просека”);

81.Радювене – от „Радю”(диал.от „Радо”)+окончание;

82.Рибарица – от „рибар”(подходящо место за ловци на риба);

83.Румянцево – от „руменен”(зачервен)+окончание;

84.Скандалото – от „скандал”(разправия/скарване)+окончание;

85.Скобелево – от „Михаил Скобелев”(генерал от руската войска,участник в „руско-турската война”1878-1880г.)

86.Славщеца – от „слича”(диал.сборно село,образувано преселници);

87.Славяни – от „славяни”(етническо име);

88.Слатина – от „слатина”(солена);

89.Сливек – от „слива”(широколистно дърво)+окончание;

90.Смочан – от „Смочанския ман.”(манастир съществувал някога);

91.Соколово – от „сокол”(ловна птица);

92.Сопот –от старославянската дума „сопотъ“, която означава „изкуствен воден улей“- сопка(тур.“чучур“).

93.Старо село – от „старо”(време)+”село”(населено място);

94.Стефаново –от „Стефан”(мъжко име)+окончание;

95.Тепава – от „тепе”(купа; версията за името е, че произлиза от турската дума ТЕПЕ, т.е. КУПА, Хълм. До чешмата, която се е намира в центъра на селото е имало бряст увит с дива лоза, от далече е изглеждал като купа)

96.Терзийско – от „терзия”(шивач);

97.Тетевен – от „тетива”( Легенда,свързва името и с думата „тетива“ – опънатата нишка на ловен лък, с който древните тетевенци са ловели дивеч на лък);

98.Тодоричане – от „Тодор”(име на мъж, вероятно основателя на селото);

99.Торос – основано е от траките. Името вероятно произлиза от „тракийските гробни могили” до съседното село Дерманци,които били около 70. На римляните им приличали на „торо”(кули) и така нарекли селото.

100.Троян – от „бог Троян”(“мразовит, снежен”,славянски бог на студа);

101.Угърчин – от „угар”(изорана, още не засята земя)+окончание;

102.Урмаевци – от „Урмаевци”(име на фамилия);

103.Хлевене – от „хлевоуст”( Който говори много и без да се съобразява с другите; словоохотлив, цапнат в устата);

 

104.Чавдарци – от „Чавдар”(партизански отряд)+окончание;

105.Черни Вит – от „черни”(цвят)+Вит(име на река);

106.Черни Осъм – от „черни”(цвят)+Осъм (име на река);

107.Чифлик – от „чифлик”(земеделско стопанство);

108.Шипково – от „шипка”(полски храст);

109.Ъглен – от „ъгъл”(„ъгъл”/селото се намира в остра

извивка на река Вит);

110.Ябланица – от „аблан”(диал.”Ябълка”)+окончание;

 

 
Posted in Uncategorized | 2 коментара