Какво се крие под Антарктида?

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Амфиполис – древен град на Балканите

Aмфиполис (на гръцки: Aμφίπολις) е

древен гръцки град-държава (Polis).

 Градът се намира на брега на Бяло (Егейско) море и устието на река Струма. Бил е Атинска колония, основана през 437 пр.н.е. от стратега Хагнон († 412 г. пр. н. е.), важен пункт на атиняните в Тракия. Атина е контролирала и вземала златните и сребърни изкопи от мините в Тасийска Перая. Пристанището му се намира на устието на река Струма (първо се казвал Aioneios) по името на старото тракийско селище Ейон (Eion или Ennea Hodoi; на гръцки: ἐννέα ὁδόι, „Деветте пътя“).

Символичен гроб на един от генералите на Александър Велики

Символичен гроб на един от генералите на Александър Велики

                                   Градът е основан е през 436 г. пр. Хр. д. като атинска колония на мястото на предишно тракийско селище с името на „Девет пътища.“ Преди това Атина прави няколко опита да превземе територията му още през 464 пр.н.е., но тракийското племе „едони” я отблъсква в битката при Дабреск (едоните осуетяват няколко опита на атиняните да основат колония в устието на Струма  (бъдещия Амфиполис). Траките  дори оглавяват коалиция от местни племена, която разгромява елитна атинска армия между близките селища Драбеск и Датон. Едва тридесет години по-късно атиняните успяват да убедят едоните и да основат на град). В 424 новият град е оглавен от Атина, а в действителност остава независим до 357 г., когато е превзет от македонския цар Филип II Македонски.

В последствие Амфиполис става един от най-успешните градове-държави (полиси) на Гърция, тъй като неговите жители получават доходи от добива на злато на близкия връх на планината “Пангея”. В Амфиполис се добива и се съхранява злато. В допълнение, градът изпълнява мащабен добив на дървесина, която се използвала за изграждане  на Атинската флота.

  • Градът се предава през 424 пр.н.е. на Брасид, пълководец от Спарта.
  • През 356 пр.н.е. градът е превзет от Филип II от Македонски.
  • В 424 г. пр.н.е. по време на Пелопонеската война, населението отворило портите на Амфиполис на спартанците и Атина загубила своята богата колония. За този провал бил обвинен историка Тукидид, който е участвал в политически и социални дейности тогава.
  • Амфиполис има значение и през Пелопонеската война, чрез доставката на дърво, прави опити да завладее за корабостроенето и доставката на метали от мините от в околността.
  • След Пелопонеската война, градът възвърнал своята независимост, но през 357 г. пр.н.е. Македонският цар Филип II Македонски го завладява отново и той се превърща в един от основните центрове на монетосечене през това време.
  • През римската епоха на Амфиполис е даден статут на „свободен град“.
  • През византийско време, града е в упадък.
  • Според легендата, по пътя за Солун там престоява апостол Павел.
  • Известно е, че Амфиполис  е бил в средата на „Егнатиевия път“, а днес през града минава на модерна магистрала Егнатия – Одос.
  • Най-значимия древен паметник е намереният мраморен лъв – кенотаф на един от генералите на Александър Велики. Паметникът е възстановен е от американски и френски археолози през 1937 г. Той (лъвът) до днес стои отдясно, на западния бряг на Стримон (Стпума) – точно в предната част на античния град.
  • Амфиполис се споменава и в Новия завет.
  • От Амфиполис произлиза ораторът и циникът, философът-софист, Зоил (* 400; † 320 пр.н.е.).
  • В дългосрочен план Aмфиполис може да бъде връзката между басейните на Средиземно и Черно море.
  • Има планове за изграждане на съвременно морско пристанище на мястото на древното пристанище. Туристите, които искат да вземат круиз по Черно море, ще бъдат  в състояние да потеглят от там. Сега тези кораби отплават от Рим. Ако започне пътуването от Aмфиполис., пътуването до Черно море, ще се намали  два пъти. Освен това се планира да отвори места за яхти и рибарски шхуни.
Схематична карта на древния град.

Схематична карта на древния град.

Posted in Uncategorized | Tagged | Вашият коментар

ЗАГАДЪЧНАТА АНТАРКТИДА

antarctica_2Антаркти́да (гр. ἀνταρκτικός — противоположност на Арктика) е шестия  континент, расположен в най-южната част на Земята. Центъра на Антарктида съвпада с южния географски полюс. Антарктида се мие от водите на Южния океан.

Площа на континента е около 14 107 000 кв.км., от тях 930 000 кв.км са шелфови ледници и 75 000 кв.км –острови.

Средната височина на повърхноста на континента е около 2 000м.

Антарктида е континент, обграждащ Южния полюс на Земята. Заема централната част на географския регион Антарктика в Южното полукълбо и е почти изцяло на юг от Южния полярен кръг. Обграден е във всички посоки от Южния океан. С площ ~14 000 000 km² континентът е пети по големина в света след Азия, Африка, Северна и Южна Америка, и пред Европа и Австралия.

Около 98% от територията на Антарктида е покрита с лед със средна дебелина 1,6 km. Това е континентът с най-ниски средни температури, най-ниски валежи, най-силни ветрове и с най-голяма средна надморска височина.

Антарктида не винаги е била покрита с лед. Много отдавна (преди 200 мил. Години) тя е била част от суперматерика Гондвана и имала топъл климат и богата разстителност. За това свидетелствуват мощните пластове от каменни въглища открити в планината Принц Албърт, Виктория, Кралица Мод и др. По мнение на геолозите (американския геолог доктор Л.Гулд), запасите от каменни въглища на този континент надвишават сумарните запаси на другите континенти.

Независимо от това, дали твърдението е преувеличено или не, то свидетелства за това, че континента е преживял и по-топли времена с изобилна флора и фауна. И по нейната земя, подобно на другите континенти са бродили гигански гущери.

Защо и кога се е заледенила Антарктида?

ГондванаТова е станало при общото заледяване на Земята (преди ~200 мил.години). Една от причините е била преминаване на прахообразен космически облак през Слънчевата система. Той е поглъщал живителните слънчеви лъчи идващи към Земята. Освен това суперконтинента Гондвана се е разпаднал и при въртенето на планетата и Антарктида се е насочила към южния полюс.

Mагнитните полюси…

Магнитните полюси на Земята не заемат постоянно положение, а извършват сложен спектър от движения. Те се подчиняват на „пресионно движение”, т.е. описват конус. Периода на прецесия на Земята е 26 000 години. Земната ос извършва и „кратко периодическо движение” при което нейната ос се отклонява от повърхността на конуса – нутация. Периода на земната нутация е 18.6 години. Това съответно периодично изменя ширината и дължината на точките от повърхността. Освен тези периодични движения, съществуват и „непероидични” такива, така наречените „вековни движения на полюсите”, които зависят от „преразпределението на масите в Земята” Тези движения определят периодите на „застудяване” и „затопляне” на земното тяло.

Ако се изходи от хипотезата за „произхода на Слънчевата система”, е възможно  да е имало период,  когато на повърхността на цялата планета, включително и Полярните области да е съществувал топъл климат, постепенно захлаждащ се с охлаждането на Земята.

Известно е, че последното заледяване на Антрактида е настъпило преди около 19 милиона години. То се е запазило постоянно до наши дни и тя си остава покрита с лед.

Изследването на Антарктика е започнало от „ІІ – рата Международна геофизическа година” и се провеждат систематически до сега. Откриват се една след друга нови тайни за ледения континент. Но това коства време и усилия. Даже „контура на материка и външния релеф до сега не завършено” и геогафските карти на Антарктида изобилстват с „бели петна”.

Ледът:

Ледът е нестабилна субцтанция. Той се топи, чупи и се превръща във вода, след което отново се превръща в лед. Падащия през зимата сняг, частично се стопява през летния период, а друга се пресова в нов покров. Постоянно духащите ветрове, допринасят за нарастването на снежната покривка.

Бреговата линия:

При определяне на котура на континента, също възникват въпроси като: кое да се смята брегова линия: горната повърхност на земната кора, леда или скалната основа? Това е континент целия покрит с лед. Освен това леда е пластичен. Той се топи, чупи и плава, образуват се айзберги. Има и значителни колебания през годините. Поради това бреговата линия измерена по леда не е постоянна. И очертаничта на Антарктида стават доста странни.

Средната скорост на движение на леда е ~200 м за година, а максималната е 1 500-2 000 м. По този начин континента своеобразно „диша”. Вследствие Антарктика се държи доста „причудливо”не само по отношение на очертанията на бреговата си линия.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Древно-българските държави

Дълги години в нашата историческа наука шества тезата, че българите са малко номадско племе от тюркски произход, появило се на историческата сцена след смъртта на Атила (453 г.). В края на шести век то попада под тюркска зависимост (ако сме тюрки – как попадаме под тюркска зависимост?), от която го освобождава кана субиги – Кубрат и създава държава. Според официалната историография тя представлява племенен съюз, просъществувал има-няма, малко повече от тридесет години. От друга страна, незнайно защо, недотам обичащите ни византийци нарекли този съюз Стара велика България. В края на седми век император Константин Погонат, едва успял да разбие арабите при Константинопол, потеглил начело на петдесет хилядна армия към делтата на р.Дунав, срещу “неголямата” войска на Аспарух. Там в продължение на няколко дни той не посмял да я нападне и се отправил към Несебър. Армията му пък била преследвана и избивана от “немногобройните” българи, яздещи дребни кончета от устието на р.Дунав до Варна. Не минали век-два и българите изчезнали сред славянското море.

Упоеният от подобни “исторически прозрения” днешен българин, изпада в недоумение, когато чуе твърдения, като това на покойния френски президент Франсоа Митеран, че “българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета” или на американския професор Норман Дейвис, че българите стоят “в ядрото на европейската цивилизация”.

Ако обаче надникнем в историческите извори от древността и средновековието, както и осланяйки се на последните археологични открития, ще видим, че българите са един от най-древните народи на земята. Притежавали са богати познания в областта на астрономията, строителството, земеделието, имали са своя писменост. Едно от най-големите им достойнства е, че навсякъде, където са спирали, са създавали държави със свое специфично устройство, с добре подредена административна и военна структура, и със съответните титли.

Какво казват летописите на Волжка България

През последните десетина години стана възможен достъпът до хрониките на волжките българи. Най-интересна информация откриваме в “Книга за хуните”, написана от Кул Гали (XII век) и в историческия сборник “Джагфар тарихъ”, съставен от Бахши Иман (1680г.).

Според Кул Гали преди 35 хиляди години древните предци на българите населявали Волгоуралския район – наричали го Ара или Ура, а себе си – жители на Ура-ара (арийци). През ледниковата епоха арийците живели в пещерите на Урал. Те се занимавали с лов и се сражавали с “потомци на зли духове” – човекообразни маймуни (неандерталци?). Една такава пещера, използвана за жилище, по стените на която има рисунки на мамути, коне, носорози, се е запазила и до днес на територията на Башкортостан и се нарича Шулгенташ.

Живели през ледниковата епоха, българите се научили и станали най-добрите майстори в обработването на различни видове кожа. Това тяхно умение е било известно и през Средновековието.

Когато климатът се затоплил и ледниците се оттеглили на север, българите започнали да се заселват в равнините около р. Волга. Цялата Волжко-Камска система те наричали РА (Ранга, Раха). Българите запазили това име чак до XIII век, както и понятието Раил, означаващо Волжко-Камска земя, или Волгокамец. И след като напуснали Урал, арийците запазили почитта си към планините и пещерите. Те вярвали също, че Бог (древните българи го наричали Ерсу, Едфу, Тангра, Тара) се появява по планинските върхове. За тях той е създал добрите духове – дивовете.

Първата българска държава

Преди около петнадесет хиляди години седем арийски племена създават съюз, който наричат Идел (иде – седем, ел – племена). Първоначално арийците-иделци се занимавали с лов на мамути, елени (ямал), зубри (атбуга), пещерни мечки. Затова древните предци на българите уважавали силно опитния нощен ловец – вълка. По-късно те опитомили някои животни, между които и кучето, и станали скотовъдци. С течение на времето част от тях започнали да се занимават със земеделие и преминали към уседнал начин на живот. Започнали да строят градове. През лятото скотовъдците живеели във временни селища, грижейки се за животните, а през зимата всички се събирали в родово-племенните центрове – градовете.

Преди около четиринадесет хиляди години съюзът на седемте племена успял да постави под своя власт цялата територия на Ара-Ура и образувал държавата Идел, чийто първи владетел бил Шам (Сам). След създаването на държавата те започнали да се наричат българи (различните фонетични варианти на името са – бул, бал, болгар, българ, балкар, буляр, биляр, бухар, бояр и други), което означава “черноглави” или “вълчи хора”, а също в смисъл на “господар”, на “знаещ”, “мъдър” човек (хора). Те продължили да строят все по-големи градове, научили се да обработват глина, да добиват метали – мед, а по-късно и бронз.

През периода 1965-1998 г. с помощта на спътникови снимки руски учени откриват в района на Южен Урал и Западен Сибир цяла протоцивилизация, която е разположена на площ с размери 150 на 400 км. Досега там са открити 17 града с 21 крепости, както и много неукрепени селища. Най-древните селища са с овална форма – Алданско, Исиней-1, Берсаут, Кизилско, а по-късните са кръгли. Това са Аркаим, Исиней-2, Синташта, Саръм-сакла.

Най-голям интерес от тази “страна на градовете”, която има монументални отбранителни съоръжения с комуникативни системи и изключителна планировка, предизвиква тайнственият град Аркаим. Отговаряйки на официални запитвания от американска страна, руският археолог Г. Б. Зданович отговаря, че това е свещеният град на Тангра и древните българи.

Обектите са засекретени и въпреки че волжките българи знаят за тях, и искат да ги изследват, руските власти и досега не дават разрешение за това.

Създаването на Шумер

Преди около дванадесет хиляди години от изток в Идел започват да навлизат угро-фините. Скоро след това в българското общество избухва междуособна война, като начело на враждуващите групировки застават двама братя – Алмъш и Газан. В края на краищата Газан е победен и с голям брой българи се изселва към централна Азия. Заселват Памиро-Хиндукушкия масив, Таримската котловина и планината Тян Шан. В тази област те развиват земеделието, строят градове, крепости, пирамиди, пътища, усвояват добива на желязо. Тук опитомяват коня и започват да наричат себе си именци. В този район съвременните учени откриха останки от древни градове (Лулан, Ния), много пирамиди, които са по-големи от тези в Египет, голям брой мумии на хора от индоевропейската раса, от така наречения кавказки тип. Установено е, че това население е било ирано-езично.

След нови размирици част от българите се оттеглят още по на изток – североизток, начело с Иджик. Покоряват китаите тюрки, които се намират по това време на много по-ниско ниво на развитие. В “Джагфар тарихъ” пише, че те събрали от китаите малки момичета, възпитали ги според българските традиции, а когато пораснали, ги взели за жени. Децата, родени от тези бракове, а също и себе си, те нарекли хони. Хуните запазили българските обичаи, но езикът им в голяма степен се тюркизирал.

В Средна Азия от основната маса на българите се отделят масагетите. Други потеглят на югозапад и завладяват западен Иран, Сирия, Ливан, Мала Азия. В района на двуречието те създават държава, която в чест на добрата дива Самар, наричат Самара (Шумер). Те са били носители на висока култура, която предават на местното население. Строят градове, организират добив на метали, развиват земеделието. Градовете били строени върху хълмове и опасани със стени. Във всеки от тях живеели около четиридесет – петдесет хиляди души. Такива са били Ур, Урук, Лагаш. Владетелят на града носел титлата лугал или енси. С шумерите са свързани и някои от названията на божествения пантеон в Месопотамия: Сирара (храм в Лагаш), Сарбату (магическо дърво, чиято сянка се простира от изгрева до залеза), Шарур (боздуган – оръжието на боговете), Кургарру ( безполово същество, което пази храната на живота).

През 3182 г. пр. Хр. значителна част от междуречието е заляно от водите на невиждан потоп. Загива и главния град на държавата Ат-Алан, а също и голяма част от българите. Някои от тях се спасяват в планината Урарат (Арарат). Потопът унищожава могъществото на българите в Шумер. В началото на III хилядолетие пр. Хр. в Месопотамия нахлуват семитите. Те постепенно изтласкват българите – арийци към устието на Тигър и Ефрат. Последният арийски владетел на Шумер е Зиези (посочен за родоначалник на българите в “Латински анонимен хронограф” от 354 г. от н.е.). Той е победен от семитския владетел Саргон Велики, който завзема престола. След смъртта на Зиези голяма част от българите се връщат обратно към Централна Азия.

Страната Балхара

Сведения за тази българска държава срещаме в редица исторически извори. Първият книжовен паметник, написан на санскрит “Ведите”, по-точно в “Атхартва веда”, пише, че на север от Индия живеят народите булинги, балхики, врики, хунга и хети. В “Махабхарата” (VII – X в. пр. Хр) балхиките (болхики) болги са сред най-споменаваните имена – над седемдесет пъти. В “Латински анонимен хронограф” пише, че българите произлизат от сина на Ной-Зиези, а в арменската география “Ашхарацуиц” (VII век) българите, заедно с масагетите, са споменати като най-развитите народи в Централна Азия. От описанията, които има в тези и в други писмени източници, става ясно, че тази българска държава е обхващала планината Имеон (Памир, Хиндукуш, Тян Шан), земите на запад от нея, както и Таримската котловина, между северен Тибет и Тян Шан. На запад и югозапад са се намирали и други арийски народи, на североизток – хуните и на изток Китай. Нейната столица е бил град Балх (в днешен северен Афганистан), който е бил наричан “люлката на царете”. Българите оказват огромно културно влияние в тази част на света. През XVII в. пр. Хр. китайците заимстват от българите календара, както и различни строителни умения, познания в областта на военното изкуство. Около 1800 г. пр. Хр. ариите, идващи от Памир и Хиндукуш завладяват северна Индия. В индийските източници, държавата Балхара се е славела с бързоногите си коне и красиви бойни колесници. Отделна прослойка от българите са били духовни учители и пазители на знания (брахмани). След завладяването на северна Индия осъществяват жреческа власт и разделят обществото на три съставни части – жреци, военни, производители.

През IV в. пр. Хр. до Балхара достигат войските на Александър Велики. Въпреки че печели някои битки, на великия пълководец не се отдава да завладее трайно българската държава. В края на краищата, след като една македонска армия е изтребена до крак от българите, той е принуден да сключи мир, а десет хиляди от своите войници жени за местни девойки.

С течение на времето в Централна Азия настъпва постепенно засушаване на климата и плодородната някога Таримска котловина се превръща постепенно в пустиня. Тези климатични промени, както и натиска на засилващия се Китай, предизвикват огромни раздвижвания на човешки маси. Част от хуните се предвижват на юг и запад. Това създава напрежение в района на Балхара. Първи век след Христа, един от царете на Балхара, който бил син на Праипати Кардама предава царството на сина си Саса Бинду, а сам се преселва в Индия. Отишъл със своя народ в Мадхиядеша (дн. Мадхия Прадеш), основава град с името Пратиштам. От този преселил се бактрийски цар произлязла една нова индийска династия, която носела името Кардама. Тя управлявала до XI век, а владетелската титла била “балхара”. Друга част от българите, още през IV – III век пр. Хр. се придвижила към Европа, където в Поволжието и при Урал се срещнали с останалите някога тука арийци.

В Памир обаче, до X век се запазва княжество с име Бургар, за което ни съобщава Ибн Хаукал (X век), Ибн ал Асир – 1024 г. До същото откритие достига и академик Бартолд.

Стара Велика България

В “Именник на българските канове” пише, че българите са имали своя държава в Европа 515 години преди Аспаруховите българи да преминат Дунава (680 г.). Текстът гласи “Тези пет князе управляваха оттатък Дунава петстотин и петнадесет години с остригани глави. И след това премина отсам Дунав княз Исперих, също и досега.” Тази българска държава възникнала през 165 г. в района на Кавказко-Черноморския басейн.

Арменският историк Мовсес Хоренаци (V век) пише, че още II в. пр. Хр. в Кавказ е имало българска земя.

В “География на Птоломей” (II век) е обозначено, че в земите на север от Черно море живее народ с името “буленсии”.

Подобни сведения откриваме в картата на Евсевий Хиероним (268 г.), а също и в летописите на Егише Вартапет (V век), Захарий Ритор (VI век), Михаил Сирийски (VII век).

Баварският историк Авентиус (XVI век) твърди, че българи и баварци имат общ произход и между V – I в. пр. Хр. са живели заедно в Кавказ. Такива сведения има и в хрониката на манастира Мелк.

В Кавказ и северното Черноморие са открити останки от множество български градове: Булкар – Балк, Анзи, Химар, Кумух, Салтов, Маяки и деснобрежното Цимлянско градище, както и съвременните селища Балхар и Кубачи в Дагестан. За създател на Стара Велика България се смята Авитохол, а неин последен владетел е Кубрат.

Още през IV век българи се заселват в Панония. По-късно, част от тях заедно с хуните на Атила достигат до Апенините и територията на днешна Франция. След смъртта на Атила в 453 г., българите започват системни нападения на земите на юг от Дунав, а от началото на VI век датират и първите трайни поселения на Балканския полуостров.

В края на VI век част от българските земи попадат под зависимост от западните тюрки. Тази зависимост е отхвърлена от Кубрат в началото на VII век. Братът на Кубрат Шамбат се отделя от Велика България и през периода 623 г. – 658г. създава държавата Дулоба със столица Киев. Разбит от франките, той се присъединява отново към брат си. След смъртта на Кубрат, в резултат на вътрешни междуособици, както и под натиска на хазарите, Стара Велика България се разпада. Аспарух създава Дунавска България, а брат му Боян (до 690г.) Черна България със столица Киев. Един от неговите потомци Джилки през 858г. премества столицата във Велики Болгар и става основоположник на Волжка България (до XVI в.).

Българските държави оставят дълбока следа в историческия процес с високоразвитата си организация и стройна уредба от норми, овладявайки пространството с добродетели като лоялност, търпимост, справедливост. Българската идея за държавност се оказва изключително жизнена. Въпреки преселенията и дори когато българските държави губят за дълго своята независимост, те отново възкръсват. В Европа българите създават втората след Римската империя държава, но като държавно устройство тя е коренно различна от гръко-римския модел – не е била робовладелска. България е най-старата европейска държава, просъществувала повече от осемнадесет века под едно и също име. Тя е съхранена и до днес от българския народ. През 2003 г. се навършват 1838 години от създаването на Стара Велика България и 1323 години от основаването на Дунавска България.

Иво Андровски – историк

Използвана литература:

Иман Б. – “Джагфар тарихъ. Свод булгарских летописей” – София 2001, ИК “Огледало”

Нурудинов Ф. Г. – “Булгарьi и мировая цивилизация” –  София 2001, ИК “Огледало”

Ахмеров Г. – “Булгар Тарихъ”, София 2001, и.к. “Огледало”

Добрев П. – “Прабългарите – произход, бит, култура – нов прочит”, София 1991

Добрев П. – “Кои сме ние българите” и.к. “Галик”, София 2000

Добрев П. – “Непознатата древна България” и.к.”И. Вазов” София 2001

Степанов Ц. – “Власт и авторитет в ранносредновековна България”, София 1999г.

изд. “Агато”

Степанов Ц. – “Средновековните българи”, София 2000, “Тангра Тан Нак Ра” – и.к.

Заимова Р. – “Арабски извори за българите”, София 2000, “Тангра Тан Нак Ра” – и.к.

 

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Произход на имената на населените места (села и махали) в Ловешка област

Това е списък на населените места в Ловешка област,  структуриран по произхода на техните имена.

Съдържание:

1Хидроними/Водни обекти (имената на водните обекти,като реки,извори, езера,блата и морета), това са имена за обозначаване на реки, езера, извори

2.Имена на хора,светци,демони,митични съшества,титли,прякори

3  Ороними (имената на релефните форми – планините, хълмовете): „Рила”, „Пирин”, „Стара планина”, „Станджа”, „Родопи”, „Средна гора” и т.н…

4 Етноними (имена свързани с етническия произход на населението), например: Мизия(равнина), Тракия (низина), или селата: „с.Кумани”, „с.Татарци”, „с.Българево” и т.н.

5 анималими /Зооними (имена свързани с птици или животни характерни за местността), например: „Орловец”(скала), „Гълъбец”(проход),”Мечово”(било), „Гарван”(местност)…

6 Фитионими (свързани с растителноста), например селата: „с.Дреновец”, „с.Дъбен”, „с.Бучино” и др.

7 Анттопоними (Имена свързани с хора), звания, лични имена или прякори, например: „Царевец”(бивш царски дворец), Балдуиновата кула(кула, използвана за затвор на знатни личности през средновековието), Манчовото (местност).

8  Бройни имена (имена свързани с бройка), например: „в.Триглав”(връх), „Три кладенци”(местност), „Петавица”(местност и река) и

9  Топоними характеризиращи почвата или скалната покривка, например: „Пясъчника”(местност), „Камен бряг” (местност)…

10 Астронимия (имена свързани с небесните тела или ориентация), например „Лунната пътека”(пътека), „Марсов хълм”(хълм), „Запад”(скала) …

11  топоними свързани с понятието за тъмно, светло и цвят, например „Бела вода”(местност), Бела стена(скала), Тъмни дол(река), „Лицето” (огряна от слънцето поляна) …

12микротопоними (имена на малки географски обекти), като чешми или стопански обекти, например „Поилникът”(място за водопой на добитък), „Стопанството”(сгради на бившо ТКЗС), „Манастира”(манастир), „Лозята”(местност с лозови насъждения), „Червена стена” (скала), „Орехът” или „Тополата”(дървета, служещи за ориентир)

N         име                                        произход

1.Абланица – от „аблака”(диал.от „ябълка”)+окончание;

2.Александрово – от „Александър”(име на мъж)+окончание;

3.Априлци – от „априлци”( от Априлското въстание (1876)

4.Бабинци – от „баба”(възрастна жена)+окончание;

5.Балабанско – от „балабан”(голям,едър човек)+окончание;

6.Балканец – от „балканец”(живеещ в Балкана);

7.Батулци – от „бату”(диал. от „батко”);

8.Баховицанеопределено;

9.Бежаново – 1.от „бежи”(диал.”бяга”)+окончание;2.от Когато сме били под турско робство и минавал османския паша той изрекъл думите „Бежан Aва“. Това значело чист вьздух или чиста природа. От тогава селището било наречено Бежаново.

10.Беленци – от „бело”(диал. на „бяло”)+окончание;

11.Бели Осъм – от „бели”(диал.”бяли”)+Осъм(име на река);

12.Белиш – от „бели”(диал.”бяли”)+окончание;

13.Борима – произхода на ИМЕТО на селото е че то е свързано с родното място на турците ,които се заселили тук след превзамането на Балканите от султан БАЯЗИД СВЕТКАВИЦА. И до днес в централна Турция в област Кония съществува селище с името Бор.

14.Бресница – от „бряст”(диал. име на дърво)+окончание;

15.Брестово – от „бряст”(диал. име на дърво)+окончание;

16.Българене – от „българе”(диал. етническа принадлежност)+окончание;

17.Български извор – от „българи”( етническа принадлежност)+извор;

18.Васильово – от името на реката(Васильовска река);

19.Велчево – от „Велко”(име на мъж)+окончание;

20.Владиня – от „Владиня”(дъщеря на княз или благородник);

21.Врабево – от „врабец”(дребна птечка)+окончание;

22.Галата – пренесени име от цариградско предградие „галата”;

23.Глогово – от „глог”(храст)+окончание;

24.Гложене – кръстено на „Георги Глож”(киевски княз)+окончание;

25.Голец – от „гол”(диал.);

26.Голям извор – от „голям”(размер)+”извор”(водоизточник);

27.Голяма Бресница – от „голяма”(размер)+”Бряст”(дърво);

28.Голяма Желязна – от „голяма”(размер)+”желязо”(твърд метал);

29.Горан – от „гора”+окончание;

30.Горно Павликене – от „горно”(посока)+”Павел”(мъжко име)+окончание;

31.Горно Трапе – от „горно”(посока)+”трап”(дупка);

32.Горско Сливово – от „гора”()+”слива”(дърво)+окончание;

33.Гостиня – от „гост”( Лице, което посещава дома на някого, за да се срещне с домакините в знак на уважение чувства.);

34.Градежница – oт ”градеж”( Градене, строене на сграда. Кога започва градежът? 2. Сградата, която се гради)+окончание;

35.Гумощик – от „гума”( Еластична материя, получена чрез обработка на суров каучук. 2. Изделие от тая материя с форма на обръч за колело на превозно средство. Гумите на колата са износени.)

36.Дебнево – от „дебне”( Следя, наблюдавам тайно и внимателно);

37.Деветаки – от „девет”(бройно име);

38.Дерманци – селото е основано от „траките”. Мажду него и съседното „Торос” има около 70 погребални тракийски могили.2. от името на Дърман”/кумански благородник, съвладетел на „Браничевска област”. 3. от „дермен”(тур.”воденица”);

39.Дивчовото – от „дивеч”(място за лов)+окончание;

40.Добревци – от „Добри”(име на мъж)+окончание;

41.Добродан – от „добро”+”дан”(дава);

42.Дойренци – от „Дойра”(име на жена)+окончание;

43.Драгана – от „Драгана”(име на жена);

44.Драшкова поляна – от „Драшко”(име на мъж)+”поляна”(топографски обект);

45.Дренов – от „дрен”(храст)+окончание;

46.Дъбен – от „дъб”(дърво)+окончание;

47.Дъбрава – от „дъбрава”(дъбова гора);

48.Дъбравата – от „дъбрава”(дъбова гора)+окончание;

49.Дълбок дол – от „дълбок”+”дол”(малка река);

50.Златна Панега – от „златна”(скъпоценен метал)+”Панега”(име на река);

51.Изворче – от „извор”(воден източник);

52.Йоглав – от тур.думи:„йок”(няма)+”лав”(дума);

53.Казачево – от „казак”+окончание;

54.Калейца – от „кале”( Остар. Крепост, твърдина. 2. Прен. Голяма и много здрава, яка сграда.);

55.Каленик – от „кален”(здрав,закален);

56.Карлуково – от скалните манастири,съществували някога;

57.Катунец – от „катун”(сборно население от няколко села);

58.Кирчево – от „Кирчо”(мъжко име,обръщение от „Кирил”)+окончание;

59Крушуна – от „круша”(шиоколистно дърво с вкусни плодове)+окончание;

60.Къкрина – от „къкри”(ври на слаб огън)+окончание;

61.Кърпачево – от „Кърпачев”(презимето на родения там партизанин Христо Кърпачев.)

62.Лесидрен – от „лес”(слав.”гора”)+”дрен”( горски храст или неголямо дърво с жилава дървесина, жълти цветове и дребни червени плодове със стипчиво-кисел вкус);

63.Летница – от „лето”(диал. от „лято”)+окончание;

64.Лешница – от „леска”( горски храст или неголямо дърво с плодове подобни на орех)+окончание;

65.Лисец – от „лиса”(горски хишник „лисица”):

66.Ловеч – от „лов” (стопанска дейност);

67.Ломец – от „ломя”(разсичам,разцепвам или име на река „Лом”);

68.Луковит – от „лук”(зеленчук)+Вит”(име на река);

69.Малиново – от „малина”(плод)+окончание;

70.Малка Желязна – от „малка”(размер)+”желязо”(твърд метал)+окончание;

71.Малък извор – от „малък”(размер)+”извор”(воден източник);

72.Микре – от „мимика”(диал.);

73.Орешак – от „орех”(широколистно дърво с полезни плодове)+окончание;

74.Орешене – от „орех”(широколистно дърво с полезни плодове)+окончание;

75.Орляне – от „орляк”(ято птици);

76.Патрешко – от „Патре”(лат. „тате”)+окончание;

77.Петревене – от „Петър”(име на човек)+окончание;

78.Пещерна – от „пещера”+окончание;

79.Прелом – от „прелом”(диал.”пролом”);

80.Пресяка – от „пресяка”(диал. от „просека”);

81.Радювене – от „Радю”(диал.от „Радо”)+окончание;

82.Рибарица – от „рибар”(подходящо место за ловци на риба);

83.Румянцево – от „руменен”(зачервен)+окончание;

84.Скандалото – от „скандал”(разправия/скарване)+окончание;

85.Скобелево – от „Михаил Скобелев”(генерал от руската войска,участник в „руско-турската война”1878-1880г.)

86.Славщеца – от „слича”(диал.сборно село,образувано преселници);

87.Славяни – от „славяни”(етническо име);

88.Слатина – от „слатина”(солена);

89.Сливек – от „слива”(широколистно дърво)+окончание;

90.Смочан – от „Смочанския ман.”(манастир съществувал някога);

91.Соколово – от „сокол”(ловна птица);

92.Сопот –от старославянската дума „сопотъ“, която означава „изкуствен воден улей“- сопка(тур.“чучур“).

93.Старо село – от „старо”(време)+”село”(населено място);

94.Стефаново –от „Стефан”(мъжко име)+окончание;

95.Тепава – от „тепе”(купа; версията за името е, че произлиза от турската дума ТЕПЕ, т.е. КУПА, Хълм. До чешмата, която се е намира в центъра на селото е имало бряст увит с дива лоза, от далече е изглеждал като купа)

96.Терзийско – от „терзия”(шивач);

97.Тетевен – от „тетива”( Легенда,свързва името и с думата „тетива“ – опънатата нишка на ловен лък, с който древните тетевенци са ловели дивеч на лък);

98.Тодоричане – от „Тодор”(име на мъж, вероятно основателя на селото);

99.Торос – основано е от траките. Името вероятно произлиза от „тракийските гробни могили” до съседното село Дерманци,които били около 70. На римляните им приличали на „торо”(кули) и така нарекли селото.

100.Троян – от „бог Троян”(“мразовит, снежен”,славянски бог на студа);

101.Угърчин – от „угар”(изорана, още не засята земя)+окончание;

102.Урмаевци – от „Урмаевци”(име на фамилия);

103.Хлевене – от „хлевоуст”( Който говори много и без да се съобразява с другите; словоохотлив, цапнат в устата);

 

104.Чавдарци – от „Чавдар”(партизански отряд)+окончание;

105.Черни Вит – от „черни”(цвят)+Вит(име на река);

106.Черни Осъм – от „черни”(цвят)+Осъм (име на река);

107.Чифлик – от „чифлик”(земеделско стопанство);

108.Шипково – от „шипка”(полски храст);

109.Ъглен – от „ъгъл”(„ъгъл”/селото се намира в остра

извивка на река Вит);

110.Ябланица – от „аблан”(диал.”Ябълка”)+окончание;

 

 
Posted in Uncategorized | 2 коментара

Списък на населените места във област София, структуриран по произхода на техните имена

Съдържание:

 1 Хидроними  (имената на водните обекти,като реки,извори, езера,блата и морета), това са имена за обозначаване на реки, езера, извори и т.н., н

2.Имена на хора,светци,титли,прякори

Ороними (имената на релефните форми – планините, хълмовете): „Рила”, „Пирин”, „Стара планина”, „Станджа”, „Родопи”, „Средна гора” и т.н…

4 Етноними (имена свързани с етническия произход на населението), например: Мизия(равнина), Тракия (низина), или селата: „с.Кумани”, „с.Татарци”, „с.Българево” и т.н.

5 Анималими /Зооними (имена свързани с птици или животни характерни за местността), например: „Орловец”(скала), „Гълъбец”(проход),”Мечово”(било), „Гарван”(местност)…

6 Фитионими (свързани с растителноста), например селата: „с.Дреновец”, „с.Дъбен”, „с.Бучино” и др.

7 Анттопоними (Имена свързани с хора), звания, лични имена или прякори, например: „Царевец”(бивш царски дворец), Балдуиновата кула(кула, използвана за затвор на знатни личности през средновековието), Манчовото (местност).

Бройни имена (имена свързани с бройка), например: „в.Триглав”(връх), „Три кладенци”(местност), „Петавица”(местност и река) и

Топоними характеризиращи почвата или скалната покривка, например: „Пясъчника”(местност), „Камен бряг” (местност)…

10 Астронимия (имена свързани с небесните тела или ориентация), например „Лунната пътека”(пътека), „Марсов хълм”(хълм), „Запад”(скала) …

11  Топоними свързани с понятието за тъмно, светло и цвят, например „Бела вода”(местност), Бела стена(скала), Тъмни дол(река), „Лицето” (огряна от слънцето поляна) …

12.Микротопоними (имена на малки географски обекти), като чешми или стопански обекти, например „Поилникът”(място за водопой на добитък), „Стопанството”(сгради на бившо ТКЗС), „Манастира”(манастир), „Лозята”(местност с лозови насъждения), „Червена стена” (скала), „Орехът” или „Тополата”(дървета, служещи за ориентир).

 

N    име                                             N            име                       произход на името

1.Алдомировциот  „Алдо”(име на мъж)+окончание;

2.Алино от „алено”(червен цвят);

3.Антон  – от „Антон”(име на мъж);

4.Априлово  – от „Васил Априлов”( стопански и просветен деец, дарител, писател от времето на Българското Възраждане);

5.Байловоот „байо”(диал.”батьо”)+окончание;

6.Бакьовоот „бакьо”(диал.от „батьо”)+окончание;

7.Бальовциот „байло”(диал. „батьо”)+окончание;

8.Батулияот „бату”(диал. от „батьо)+окончание;

9.Бахалинот „бахар”( Ароматни тъмносиви зърна от тропическо растение,  които се употребяват за подправка на ястия и колбаси)+наставка;

10.Безденот съчетание на „без”+”ден”= безден;

11.Бели Искърот „бели”(цвят „бял”)+”Искър”(име на река);

12.Белица  – от „бели”(диал.цвят”бял”)+наставка;

13.Белопопциот „бело”(диал.цвят”бял”)+ „поп”(звание)+окончание;

14.Белчинот „бел”(диал.цвят „бял”)+окончание;

15.Белчински баниот „бел”(диал.цвят „бял”)+ окончание”+баня”(място за къпане);

16.Бенковски – от Георги Бенковски (истинско име: Гаврил Груев Хлътев) е български революционер, основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание в 1876 г. в 4-ти Революционен окръг.

17.Беренде  – отБерендеи” (печенежко племе,преселено през 11в.)

18.Беренде извор – отБерендеи” (печенежко племе,преселено през 11в.)+”извор”(водоизточник);

19.Бов - носи името на френския рицар Сен дьо Бьоф, След смъртта на император Балдуин Фландърски през 1206 г., маркизът получил благоволението на българския владетел да се засели със свои сподвижници в землището на днешното село.

20.Богданлия от „Богдан”(мъжко име)+окончание;

21.Богьовциот „бог”(понятие за божественост)+окончание;

22.Боерицаот „боево”(боеготовно)+окончание;

23.Боженицаот „бог”(см.”богоугодно)+окончание;

24.Божурище – от „божур”(цвете)+окончание;

25.Бойковецот „Бойко”(мъжко име)+окончание;

26.Борика от „борика”(борови подпалки за печка);

27.Бракьовциот „бракя”(диал.от”бртя”)+окончание;

28.Братушковоот „брат”/или „побратим”+окончание;

29.Брезе – от „бреза”(широколистно дърво);

30.Брезовдолот „бреза”(широколистно дърво)+”дол”(малка рекичка);

31.Брестакаот „брест”(диал. от”бряст”, дърво)+окончание;

32.Брусен – от „брус”( Специален камък за точене на ножове и други сечива);

33.Бузяковциот „буза”(населението му е било с характерни „бузи”/бузестите)+окончание;

34.Буковец от „бук”(дърво)+окончание;

35.Букоровциот „бук”(дърво)+ „рови”( Копаят, дълбаят, правят дупки, неравности по земята; рият);

36.Буново – от „буна”(вълнение);

37.Бучин проходот „бучи”( шуми ) + „проход”( Място с път, където се преминава през планина);

38.Бърдоот „бърдо”(възвишение с полегати склонове,рид);

39.Бърложницаот „бърлога”(леговище на диво животно)+окончание;

40.Бърляот „бърля”(диал.от „пърля”);

41.Вакарел – анаграма от „кавалер”(рицар,пазител на диагоналния път);                 

42.Василовци - от „Васил”(мъжко име)+окончание;

43.Венковецот „Венко”(мъжко име)+окончание;                                                             

44.Веринскоот „Верила”(планина)+окончание;

45.Видрареот „видра”(хищен бозайник)+окончание;                                                    

46.Вишанот „више”(на високо);

47.Владиславци от „Владо”(мъжко име „Владимир”)+”слава”+окончание;

48.Владо Тричков – от „Владо Трчков”( деец на БКП и БРП (к). участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война.)

49.Врачешот „врата”(проход през планина);

50.Връдловци – диал. от „врътвам”( обръщам, извивам нещо около самото него)+окончание;

51.Върбницаот „върба”(широколистно дърво)+окончание;

52.Габер – диал. от „габър”(дърво); 

53.Габра  – диал. от „габър”(дърво); 

54.Габровница – диал. от „габър”(дърво)+окончание;   

55.Гайтанево – от „гайтан”(плетен ширит за украса на дреха)+окончание;                 

56.Гара Бов – от „гара”(спирка на влак)+ „Бов”( рицар Сен дьо Бьоф);

57.Гара Елин Пелинот „гара”(спирка на влак)+Елин Пелин (псевдоним на псевдоним на Димитър Иванов Стоянов,писател)

58.Гара Лакатникот „гара”(спирка на влак)+”лакатник”(пътя лакатуши между хълмове);

59.Гинци – от „Гина”(женско име)+окончание;

60.Говедарциот „говедо”(едър рогат добитък)+окончание;        

61.Голакот „гол”(необлечен)+окончание;

62.Голема Раковица – от „голема”(диал. от „голяма”)+”рак”(водно животно или вид охльов по ливадите);

63.Големо Маловоот „големо”(диал. от „голямо”)+”мало”(диал. от (малко”)

64.Голеш -  от „гол”(необлечен)+окончание;

65.Голяновциот „гол”(необлечен)+окончание;

66.Горна Василица – от „горна”(на високо)+”Василица”(женско име, диал.от „Василка”);

67.Горна Малина – от „горна”(на високо)+”малина”( храст със сладки плодове);

68.Горни Окол – от „горни”(на високо)+”окол”( околност,  с разположение от всички страни на един хълм);

69.Горно Камарци – от „горно”(на високо)+”камара”(купчина от неща);

70.Горно село – от „горно”(на високо)+”село”(населено място);

71.Горунакаот „горун”(дърво, зимен дъб)+окончание;

72.Градец – от „град”(голямо населено място)+окончание;

73.Григоревоот „григор”(мъжко име)+окончание;

74.Грълска падина – от „гърло”(стеснено място)+”падина”(низко място);

75.Губеш Губиславот „губи”(загубва)+ от „губи”(загубва)+”слава”( почетна известност с признаване заслугите, уменията на някого, заради които се ползва с уважение; популярност);

76.Гургулятот „гургулици”( Подобна на гълъб прелетна птица, която живее по горите и градините);                                                  

77.Гурково – от „Генерал Гурко”(Йосиф Гурко е руски офицер, генерал-фелдмаршал, граф. Участник е в Руско-турската война (18771878).

78.Гурмазово – от „гуркам”(диал.от „гмуркам”- потапям във вода);

79.Гуцалот „гуцал”(диал. от „куцал”(не стои вертикално,клати се));

80.Гълъбовциот „гълъб”( птица, която живее навсякъде и се храни обикн. с растителна храна)+окончание;

81.Делян от „Делян”(вероятно става въпрос за „Петър Делян- български цар,син на Гаврил Радомир,мъжко име);         

82.Джамузовци – от „Джаму”(индийско мъжко име)+окончание;

83.Джурово – от „джурка”(разбива,разбърква)+окончание;

84.Добравица – от „добра”( която прави добро, който проявява отзивчивост, разбиране към другите. Добър човек.)+окончание;

85.Добърчин – от „добър”(който прави добро, който проявява отзивчивост, разбиране към другите. Добър човек)+окончание;

86.Доганово – от „Доган”(мъжко име)+окончание;

87.Долна Василица – от „долу”(в низкото)+”Василица”(женско име);

88.Долна Малина  – от „долу”(в низкото)+”малина”(храст с вкусни плодове);

89.Долна Невля  – от „долу”(в низкото)+”невля”(диал.от „неволя”);

90.Долни Окол – от „долу”(в низкото)+”окол”(диал.от „околност”);

91.Долно Камарци -от „долу”(в низкото)+”камара”(диал.от „кубчина”);

92.Долно Ново село -  от „долу”(в низкото)+”ново”(новозаселено)+

+”село”(населено място);                                   

93.Доспей – от „Дозпей”(турско мъжко име);

94.Драговищица от „Драго”(обръщение към „Драган”)+окончание;

95.Драгоилот „Драгоил”(мъжко име);

100.Драгоман – от „Драго”(обръщение към „Драган”)+окончание;

101.Драготинциот „Драго”(обръщение към „Драган”)+окончание;

102.Драгушиновоот „Драгу”(диал.обръщение към „Драган”)+окончание;

103.Дреатин – от „дреа”(диал. от „дреха”)+окончание;

104.Дреново – от „дрен”(диал. от „дрян”- горски храст или неголямо дърво с жилава дървесина, жълти цветове и дребни червени плодове със стипчиво-кисел вкус.)

105.Дружево – от „другар”( Човек, който е свързан с друг посредством обич, взаимно доверие, дружба; приятел)+окончание;

106.Дръмша – от „дръме”(трак. „храсталак,шубрак”)+окончание;

107.Душанциот „душа”( у човека душата е духовна, словесна, и безсмъртна, седалището на мислите, разсъжденията и чувствата.)

108.Еленов дол – от „елен”( едър горски бозайник с красиво, стройно тяло и разклонени рога)+ „дол”(малка река);

109.Елешница – от „Елешницкия манастир”+окончание;

110.Еловдолот „ела/елха”(иглолистни дърво)+”дол”(малка река);

111.Етрополе – от „етро”(диал. от „едро-голямо”)+”поле”( равен участък земя)

112.Желен – от „желея”(диал. от „жалея”- Когато някой от селото откажел да се потурчи, бил хвърлян от скала близо до селото. Това било жално и оттам идва името – Желен.);

113.Живково – от „Живко”(име на мъж)+окончание;                             

114.Завидовциот „завис/завиждам”+окончание;

115.Заноге – от „за(д)”+”ноге”(крака)=”зад краката”;

117.Заселе – от „за(д)”+”селе”(диал. село)=”зад селото”;

117.Зимевица – от „зима”(сезон)+окончание;

112.Златуша – от „златна”+окончание;

113.Злокучене – от „зло”(лошо)+”куче”(дом.животно,което пази дома);

114.Извор – от „извор”(воден източник);

115.Искрец – от „искра”( Най-малката светеща частица, отделена от огън или от горещ предмет)+ окончание;

116.Каленовци – от „кален”( физически и нравствено издръжлив; закален, привикнал)

117.Калотина – от „кало”(гр. „хубав/добър”)+окончание;

118.Калугерово – от „калугер”(духовник, монах)+окончание;

119.Камбелевци – от „камби”(сорт чушки)+окончание;

120.Каменица от „камък”( Твърдата минерална маса, която съставя земната кора, като се изключат рудите, и всеки къс от нея)+окончание;

120.Караполци – от „кара”(черно)+”поле”( равен участък земя)+окончание;

121.Карлиево

122.Клисура – от „клисура”( Тесен планински проход, дефиле.);

123.Ковачевци – от „ковач”( Занаятчия, който прави или поправя изделия от метал.)+окончание;

124.Комщица – от „Ком”(връх)+окончание;

125.Костадинкино – от „Костадинка”(женско име)+окончание;

126.Костенец – от „косте”(диал. от „кости”)+окончание;

127.Краево – от „край”( Предел, място, където нещо свършва)+окончание;

128.Круша – от „круша”( Овощно дърво, което ражда конусовидни издължени сладки плодове с жълт или зелен цвят, както и самият плод.)

129.Крушовица – от „крушовица”(напитка приготвена от круши);

130.Лакатник – от „лакатник”(място, където пътя лакатуши между хълмове);

131.Левище – oт „лево”(диал. от „ляво”)+окончание;

132.Лесковдол – от „леска”( Планински храст с широки листа, който дава плодове, подобни на орехи – лешници)+”дол”(малка река);

133.Лесново – от „лесен”( Който може да бъде извършен, постигнат, възприет без много усилия и труд)+окончание;

134.Летница – от „лето”(диал.от „лято”)+окончание;

135.Липница – от „липа”( Широколистно дърво, чиито силно ароматни медоносни цветове се използват за чай)+ окончание;

136.Лисец  - от „лисец”(мъжка лисица);

137.Литаково – от „литак”(дреха без ръкави)+окончание;

138.Лопушня – от „лопуш”(лапад)+окончание;

139.Лопян – от „лопян”( диал. от лапад);

140.Луково – от „лук”( Градинско растение, чиито зелени листа и луковицата се ядат, имат лютив вкус и съдържат ценни вещества)+окончание;

141.Лъга – от „лъг”(поливна земя);

142.Любница – от „любеница”(диня);

143.Маджаре – от „маджари”(унгарци)+окончание;

144.Макоцево – от „мало Коцево”(мъжко име);

145.Мала Раковица – от „мала”(малка)+”раковица”( от „рак”( водно членестоного животно с щипци отпред или вид полски охлюв));

146.Мала църква – от „мала”(малка)+”църква”( Сграда, в която се извършват богослужения);

147.Малки Искър – от „малки”+”Искър”(име на река);

148.Мало Малово – от „мало”(малко)+”малово”(малко, повт.);

149.Манаселска река – от „мана”( Заболяване по лозята поради обилни изпарения след дъжд)+село (населено място)+река (голям воден поток);

150.Манастирище – имот на манастир;

151.Марица – на „Марица”(име на река);

152.Мечковци – от „мечка”( Хищно едро млекопитаещо животно с дълга козина)+окончание;

153.Миланово – от „Милан”(мъжко име)+окончание;

154.Мирково – от „Мирко”(обръщение,мъжко име)+окончание;

155.Мирово  – от „Миро”(обръщение,мъжко име)+окончание;

156.Мургаш – от „Мургаш”( дял от Западна Стара планина, простиращ се между Искърското дефиле и седловината Витиня);

157.Мусачево – от „Муса”(тур.мъжко име)+окончание;

158.Мухово - от „муха”(Общо название на двукрили насекоми)+окончание;

159.Начево – от „Начо”(мъжко име)+окончание;

160.Негушево – от „не”(частица за отрицание)+”гуша”( Предната част на шията у човек или животно, птица.)+окончание;

161.Неделище – от „неделя”(последния ден от седмицата)+окончание;

162.Несла – вероятно от „унесъл”(диал. от „отнесъл”);

163.Новачене – от „новак”+в”селото”(пришалец);

164.Нови хан – от „нов”+”хан”(сграда за пренущуване на пътници);

165.Ново бърдо – от „ново”+”бърдо”( Възвишение с полегати склонове; рид.);

166.Ново село – от „ново”+”село”( населено място);

167.Огняново – от „огън”( Нагорещени светещи газове, появяващи се при горене; пламък);

168.Огоя – от „огоя”(диал. от „угоя”);

169.Опицвет – „опита”от „цвете”(мома опита от някаква билка);

170.Оплетня – от „плета”(заплетено, завързано);

171.Оселна – от „осел”(магаре)+окончание;

172.Осеновлаг – от „осен”(диал. вид дърво от „ясен”)+”влаг”(диал. от влага);

173.Осиковица – от „оса”(Ципокрило жилещо насекомо със светложълто-черна

окраска)+окончание;

174.Осиковска Лакавица – от „оса”(Ципокрило жилещо насекомо със светложълто-черна окраска)+”лака”(диал. от”лъка( Ниско място край река);

175.Осоица –от „усое”( Неогрявано от слънце, сенчесто, хладно място.);

176.Очуша – от „очу”(диал. „искам”)+окончание;

177.Пановци – от „Пано”(обръщение, мъжко име)+окончание;

178.Пауново – от „паун”( Птица с красиви пера и голяма опашка)+окончание;

179.Петково – от „Петко”(мъжко име)+окончание;                

180.Петрич – от „Петър”(гр.”камък”,мъжко име);

181.Петърч – от „Петър”(гр.”камък”,мъжко име);

182.Пищане – от „пища”( викам, кряскам, крещя, надавам вик)+окончание;

183.Повалиръж – от „повали”( Събарям на земята нещо изправено; катурвам.)+”ръж”( Житно растение с по-високи стъбла от пшеницата и с по-дребни зърна, което служи за фураж.);

184.Подгоре – от „под”( по-ниско положение на нещо по отношение на друго нещо.)+”горе”(на по-високо място);                                        

185.Пожарево – от „пожар”( Неконтролиран огън, който унищожава ценности.)+окончание;

186.Полянци – от „поляна”( Обрасла с трева местност сред гора)+окончание;

187.Понор – диал. от „поронвам”( роня малко, за кратко време, свлачище);

188.Поповци – от „поп”( Православен свещеник)+окончание;

189.Поповяне – от „поп”( Православен свещеник)+окончание;

190.Потоп – от „потоп”( Голямо наводнение, много вода.);

191.Правец – от „прав път”(направление);

192.Правешка Лакавица – от „правец”(направо, прав път)+”лакавица”(линия,която сменя посоката си, вълнообразна)

193.Прекръсте – място за прекръстване(опасност!)  или кръстопът;

194.Продановци – от „Продан”(мъжко име)+окончание;

195.Пролеша – от „леш”( Непогребан труп, който е почнал да се разлага.);

196.Пчелин – от „пчелин”( Помещение или място за кошери, за пчели; пчеларник.);

197.Равна – от „равно”(ж.р. „равна”);

198.Равнище – от „равно”(равнинна повърхност на землището);

 

 

                                              

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

БЪЛГАРСКА ТОПОНИМИЧНА МИТОЛОГИЯ

Вид народно творчество:Топонимичната легенда, е особен вид устна народна приказка,  позната и достъпна първоначално само за обитаващите хора на дадено място. Тя обяснява реалния или митологичен произход на обитаемото населено място, възникването му, името му, като имената на околните местности и обекти в района на прилежащото землище, а и други исторически и географски тяхни характеристики.

Този жанр е пример за „народната етимология“ и намира значителна популярност сред хора, които са далеч от разбиране на основите на онкомастика и топонимията.

Произход на легендите:  Топонимичната легенда е адресирана към бъдните поколения. Тя спомага за предаване на знания от познавателен характер, за това кога, от кои се е основало или завоювано и как, определено населеното място. Тук трябва да се има пред вид, че предшестващите ни общества не са били „глобално комуникативни” и познанията им са се предавали усно. Поради този факт, че за дълго време, историческата и научна информация, свързана с преминаване на знания и умения, от едно поколение към друго, са били предавани устно, съдим за тяхната неграмотност. За да съхранят познанията, които са имали, поколенията ги предавали във вид на легенди. Тези легенди са имали само познавателна функция, за разлика функцията на приказката, която има поучителен и забавен характер.
            На територията на България, чиято земя е била кръстопът на много племена и народи, преживяла е и три империи (римската, византийската и турската), днес топонимичните легенди, също са от значение. От тях може да се съди за произхода и историята на даден географски ареал. В повечето случаи, легендите се създавали от пришълците. Тези народи,  са се натъквали на нова за тях територия и културна среда(заселена с траки, гърци, славяни, българи и римляни). И са били принудени да се адаптират в новата среда и от своя страна също са да оставят своя следа в местните имена. Освен това, заселваните племена, най-често са били, с различен етап на развитие и различен културен кръгозор. Районът е бил изпъстрен с тракийски, гръцки и латински местни, имена, които са им били непознати. Сред тези племена и народи се е появила необходимост от „асимилация и адаптация” на заварените местни непознати имена към техните потомци. Пред тях се открил голям потенциал за митотворчество. И те създавали легенди и митове. В тази връзка пък местните жители „генериратли“ различните традиции, в тяхна интерпретация на някои ритуали, за да обяснят неясните за техните езици. В новосъздадените легенди са отразявали манталитета на завареното и новодошлото население, особенностите на топографското пространство или характера на ланшафта, спецификата на езика, житейските и битови ценности, колективното и индивидуално съзнание.

Вдъхновяван от необичайни случки и събития от всекидневния живот, народния творец е създавал върху тяхна основа различни митични истории и с тях е обяснявал околния свят. Към тях (легендите) често са прикрепяни определени събития или лица характерни за даден историческия период, преосмислени от народното творчество. Например в преданията  за градовете Видин и Кула:

Общо за всички легенди и предания – митически, исторически, религиозни, топонимични или битови – е човешкото начало, човешкият ум и сила, които могат да преодолеят всякакви трудности.

Като литературен вид, легендите най-често приличат на кратки повести и са построени по няколко модела (често с вариации). Например: легендата за градовете Видин и Кула:

  • Легенда за градовете Видин,Гъмзаград и Кула

І вариант:Вида, Гъмза и Кула
Живял някога мощен български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери Вида, Кула и Гъмза разделили неговите владения помежду си.
Двете по-малки сестри Кула, с център в едноименния български град и Гъмза, нейна столица бил Гъмзиград в Сърбия, се омъжили прибързано. Попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство.
Най-възрастната сестра, Вида, останала сама за цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дъблока старост като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения.
В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име Баба Вида или Бабини Видини кули.

 

ІІ вариант: Гъмзо, Коста, Кула и Вида

Някога имало двама братя и две сестри: Гъмзо, Коста, Кула и Вида. Не могли да живеят заедно, защото много често се карали и вдигали олелия до небето. Затова веднъж, с мирни приказки и разговори, решили да се разделят и всеки от тях да си създаде по един град. речено-сторено. Най-старият брат, Гъмзо, построил Гъмзиград, Коста – Костолец, Кула – град Кула, а Вида, която била най-малката, но най-досетливата и хитра, направила града Видин. Така били създадени тези градове-крепости, в които се заселили много хора от околността.

Полза за науката: Независимо от това, че топонимичните легенди представляват интерес само за фолклористите и се приема, че нямат сериозно историческо основание но в конкретния случаи (с топонимията) те са полезни. По време на смутни събития, каквото е било завладяването на Балканския полуостров от османската империя и падането на България под нейната власт е оказало невероятно силно въздействие върху творческия дух на народа. Идването на друговерците като че ли е изтрило от народната памет голяма част от предишния живот и в повечето предания, всичко започва от османските завоевателни набези и борбата за опазване на българското име и християнската вяра. Летоброенето на имената на много български планини, върхове, местности и т.н. според народната представа започва именно от това тежко време. И никак не е случайно, че в по-голямата си част (макар обагрени митически) историческите предания разказват: „…когато турците дошли по нашите земи…; …когато турците започнали да ни завладяват…; …когато турците превзели ни превзели…; когато  са ни потурчили …и т. н.” В други случаи легенди за „завоюване и репресии” са се приписвали на турците, макар че те са ги предшествали и не са имали отношение към тях. Такава е легендата за „ н.Калиакра и 40 девойки удавили се в Черно море”.

Проучването на топонимични легенди и предания, дава възможност по-добре да се прозре езиковата картина на Балканите, бита и нравите на населението му. Защото легендите са продукт на нарадното съзнание и са отражение на всички страни на духовния и материален живот на хората, чийто наследници сме ние.

Освен това в легендите и преданията, подобно на фолклора, обрядите и народните вярвания е отразено своеобразието на народа (днес по области, колкото малка да е държавата ни) и месния манталитет.

Достоверност: На лицата и събитията в тези легенди, в повечето случаи им се приписва достоверност. Разказвача и слушателя обикновенно са вярвали в това което се разказва.  Обаче, с тези легенди небива да се постъпва така. Например топонима не свързан с представите за свръхестествено или фантастично, за едно или друго име, макар че не липсват имена на населени места и местности произтичащи от «бог», «дявол», «вещица» или болести. Очевидно в такива легенди, акцента е паднал върху поучителните разбирания на хората и това присъствие трябва да се разглежда като структурен елемент. Например: с.Богьовци(Сф.), с.Вешица(Вн.), м.Гнили дол(Мн.) и т.н.

Разпространение: Топонимични легенди има по целия свят. Достатъчно е да споменем „Легендата за Ромул и Рем”- основателите на Рим. Наши имена има в дъргавите, където са пребивавали българи. Преди години, специалисти от няколко области работеха върху „Топонимия на България – стадартизиране на База данни”. Но времето мина, а топонимията не е съвременна „пътна карта за някоя” инициатива и си остана недовършена. През 2012 година, ние ползваме изследванията на Васил Миков „Произход и значение на имената на нашите градове, села, планини и места”(изд1943г.) Защо тогава ръмжим по съседите, че ни предлагат тяхна топонимия?Достатъчно е да се направи „каталог” с имената нашите географски обекти, изписани на български език, времето на основаване, произхода на името и промените му във времето, което до сега трябваше да бъде направено от съответните специалисти.

            А, при някои съседи това отдавна е направено, дори и за сегашна наша територия.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар