Произход на имената на населените места (села и махали) в Ловешка област

Това е списък на населените места в Ловешка област,  структуриран по произхода на техните имена.

Съдържание:

1Хидроними/Водни обекти (имената на водните обекти,като реки,извори, езера,блата и морета), това са имена за обозначаване на реки, езера, извори

2.Имена на хора,светци,демони,митични съшества,титли,прякори

3  Ороними (имената на релефните форми – планините, хълмовете): „Рила”, „Пирин”, „Стара планина”, „Станджа”, „Родопи”, „Средна гора” и т.н…

4 Етноними (имена свързани с етническия произход на населението), например: Мизия(равнина), Тракия (низина), или селата: „с.Кумани”, „с.Татарци”, „с.Българево” и т.н.

5 анималими /Зооними (имена свързани с птици или животни характерни за местността), например: „Орловец”(скала), „Гълъбец”(проход),”Мечово”(било), „Гарван”(местност)…

6 Фитионими (свързани с растителноста), например селата: „с.Дреновец”, „с.Дъбен”, „с.Бучино” и др.

7 Анттопоними (Имена свързани с хора), звания, лични имена или прякори, например: „Царевец”(бивш царски дворец), Балдуиновата кула(кула, използвана за затвор на знатни личности през средновековието), Манчовото (местност).

8  Бройни имена (имена свързани с бройка), например: „в.Триглав”(връх), „Три кладенци”(местност), „Петавица”(местност и река) и

9  Топоними характеризиращи почвата или скалната покривка, например: „Пясъчника”(местност), „Камен бряг” (местност)…

10 Астронимия (имена свързани с небесните тела или ориентация), например „Лунната пътека”(пътека), „Марсов хълм”(хълм), „Запад”(скала) …

11  топоними свързани с понятието за тъмно, светло и цвят, например „Бела вода”(местност), Бела стена(скала), Тъмни дол(река), „Лицето” (огряна от слънцето поляна) …

12микротопоними (имена на малки географски обекти), като чешми или стопански обекти, например „Поилникът”(място за водопой на добитък), „Стопанството”(сгради на бившо ТКЗС), „Манастира”(манастир), „Лозята”(местност с лозови насъждения), „Червена стена” (скала), „Орехът” или „Тополата”(дървета, служещи за ориентир)

N         име                                        произход

1.Абланица – от „аблака”(диал.от „ябълка”)+окончание;

2.Александрово – от „Александър”(име на мъж)+окончание;

3.Априлци – от „априлци”( от Априлското въстание (1876)

4.Бабинци – от „баба”(възрастна жена)+окончание;

5.Балабанско – от „балабан”(голям,едър човек)+окончание;

6.Балканец – от „балканец”(живеещ в Балкана);

7.Батулци – от „бату”(диал. от „батко”);

8.Баховицанеопределено;

9.Бежаново – 1.от „бежи”(диал.”бяга”)+окончание;2.от Когато сме били под турско робство и минавал османския паша той изрекъл думите „Бежан Aва“. Това значело чист вьздух или чиста природа. От тогава селището било наречено Бежаново.

10.Беленци – от „бело”(диал. на „бяло”)+окончание;

11.Бели Осъм – от „бели”(диал.”бяли”)+Осъм(име на река);

12.Белиш – от „бели”(диал.”бяли”)+окончание;

13.Борима – произхода на ИМЕТО на селото е че то е свързано с родното място на турците ,които се заселили тук след превзамането на Балканите от султан БАЯЗИД СВЕТКАВИЦА. И до днес в централна Турция в област Кония съществува селище с името Бор.

14.Бресница – от „бряст”(диал. име на дърво)+окончание;

15.Брестово – от „бряст”(диал. име на дърво)+окончание;

16.Българене – от „българе”(диал. етническа принадлежност)+окончание;

17.Български извор – от „българи”( етническа принадлежност)+извор;

18.Васильово – от името на реката(Васильовска река);

19.Велчево – от „Велко”(име на мъж)+окончание;

20.Владиня – от „Владиня”(дъщеря на княз или благородник);

21.Врабево – от „врабец”(дребна птечка)+окончание;

22.Галата – пренесени име от цариградско предградие „галата”;

23.Глогово – от „глог”(храст)+окончание;

24.Гложене – кръстено на „Георги Глож”(киевски княз)+окончание;

25.Голец – от „гол”(диал.);

26.Голям извор – от „голям”(размер)+”извор”(водоизточник);

27.Голяма Бресница – от „голяма”(размер)+”Бряст”(дърво);

28.Голяма Желязна – от „голяма”(размер)+”желязо”(твърд метал);

29.Горан – от „гора”+окончание;

30.Горно Павликене – от „горно”(посока)+”Павел”(мъжко име)+окончание;

31.Горно Трапе – от „горно”(посока)+”трап”(дупка);

32.Горско Сливово – от „гора”()+”слива”(дърво)+окончание;

33.Гостиня – от „гост”( Лице, което посещава дома на някого, за да се срещне с домакините в знак на уважение чувства.);

34.Градежница – oт ”градеж”( Градене, строене на сграда. Кога започва градежът? 2. Сградата, която се гради)+окончание;

35.Гумощик – от „гума”( Еластична материя, получена чрез обработка на суров каучук. 2. Изделие от тая материя с форма на обръч за колело на превозно средство. Гумите на колата са износени.)

36.Дебнево – от „дебне”( Следя, наблюдавам тайно и внимателно);

37.Деветаки – от „девет”(бройно име);

38.Дерманци – селото е основано от „траките”. Мажду него и съседното „Торос” има около 70 погребални тракийски могили.2. от името на Дърман”/кумански благородник, съвладетел на „Браничевска област”. 3. от „дермен”(тур.”воденица”);

39.Дивчовото – от „дивеч”(място за лов)+окончание;

40.Добревци – от „Добри”(име на мъж)+окончание;

41.Добродан – от „добро”+”дан”(дава);

42.Дойренци – от „Дойра”(име на жена)+окончание;

43.Драгана – от „Драгана”(име на жена);

44.Драшкова поляна – от „Драшко”(име на мъж)+”поляна”(топографски обект);

45.Дренов – от „дрен”(храст)+окончание;

46.Дъбен – от „дъб”(дърво)+окончание;

47.Дъбрава – от „дъбрава”(дъбова гора);

48.Дъбравата – от „дъбрава”(дъбова гора)+окончание;

49.Дълбок дол – от „дълбок”+”дол”(малка река);

50.Златна Панега – от „златна”(скъпоценен метал)+”Панега”(име на река);

51.Изворче – от „извор”(воден източник);

52.Йоглав – от тур.думи:„йок”(няма)+”лав”(дума);

53.Казачево – от „казак”+окончание;

54.Калейца – от „кале”( Остар. Крепост, твърдина. 2. Прен. Голяма и много здрава, яка сграда.);

55.Каленик – от „кален”(здрав,закален);

56.Карлуково – от скалните манастири,съществували някога;

57.Катунец – от „катун”(сборно население от няколко села);

58.Кирчево – от „Кирчо”(мъжко име,обръщение от „Кирил”)+окончание;

59Крушуна – от „круша”(шиоколистно дърво с вкусни плодове)+окончание;

60.Къкрина – от „къкри”(ври на слаб огън)+окончание;

61.Кърпачево – от „Кърпачев”(презимето на родения там партизанин Христо Кърпачев.)

62.Лесидрен – от „лес”(слав.”гора”)+”дрен”( горски храст или неголямо дърво с жилава дървесина, жълти цветове и дребни червени плодове със стипчиво-кисел вкус);

63.Летница – от „лето”(диал. от „лято”)+окончание;

64.Лешница – от „леска”( горски храст или неголямо дърво с плодове подобни на орех)+окончание;

65.Лисец – от „лиса”(горски хишник „лисица”):

66.Ловеч – от „лов” (стопанска дейност);

67.Ломец – от „ломя”(разсичам,разцепвам или име на река „Лом”);

68.Луковит – от „лук”(зеленчук)+Вит”(име на река);

69.Малиново – от „малина”(плод)+окончание;

70.Малка Желязна – от „малка”(размер)+”желязо”(твърд метал)+окончание;

71.Малък извор – от „малък”(размер)+”извор”(воден източник);

72.Микре – от „мимика”(диал.);

73.Орешак – от „орех”(широколистно дърво с полезни плодове)+окончание;

74.Орешене – от „орех”(широколистно дърво с полезни плодове)+окончание;

75.Орляне – от „орляк”(ято птици);

76.Патрешко – от „Патре”(лат. „тате”)+окончание;

77.Петревене – от „Петър”(име на човек)+окончание;

78.Пещерна – от „пещера”+окончание;

79.Прелом – от „прелом”(диал.”пролом”);

80.Пресяка – от „пресяка”(диал. от „просека”);

81.Радювене – от „Радю”(диал.от „Радо”)+окончание;

82.Рибарица – от „рибар”(подходящо место за ловци на риба);

83.Румянцево – от „руменен”(зачервен)+окончание;

84.Скандалото – от „скандал”(разправия/скарване)+окончание;

85.Скобелево – от „Михаил Скобелев”(генерал от руската войска,участник в „руско-турската война”1878-1880г.)

86.Славщеца – от „слича”(диал.сборно село,образувано преселници);

87.Славяни – от „славяни”(етническо име);

88.Слатина – от „слатина”(солена);

89.Сливек – от „слива”(широколистно дърво)+окончание;

90.Смочан – от „Смочанския ман.”(манастир съществувал някога);

91.Соколово – от „сокол”(ловна птица);

92.Сопот –от старославянската дума „сопотъ“, която означава „изкуствен воден улей“- сопка(тур.“чучур“).

93.Старо село – от „старо”(време)+”село”(населено място);

94.Стефаново –от „Стефан”(мъжко име)+окончание;

95.Тепава – от „тепе”(купа; версията за името е, че произлиза от турската дума ТЕПЕ, т.е. КУПА, Хълм. До чешмата, която се е намира в центъра на селото е имало бряст увит с дива лоза, от далече е изглеждал като купа)

96.Терзийско – от „терзия”(шивач);

97.Тетевен – от „тетива”( Легенда,свързва името и с думата „тетива“ – опънатата нишка на ловен лък, с който древните тетевенци са ловели дивеч на лък);

98.Тодоричане – от „Тодор”(име на мъж, вероятно основателя на селото);

99.Торос – основано е от траките. Името вероятно произлиза от „тракийските гробни могили” до съседното село Дерманци,които били около 70. На римляните им приличали на „торо”(кули) и така нарекли селото.

100.Троян – от „бог Троян”(“мразовит, снежен”,славянски бог на студа);

101.Угърчин – от „угар”(изорана, още не засята земя)+окончание;

102.Урмаевци – от „Урмаевци”(име на фамилия);

103.Хлевене – от „хлевоуст”( Който говори много и без да се съобразява с другите; словоохотлив, цапнат в устата);

 

104.Чавдарци – от „Чавдар”(партизански отряд)+окончание;

105.Черни Вит – от „черни”(цвят)+Вит(име на река);

106.Черни Осъм – от „черни”(цвят)+Осъм (име на река);

107.Чифлик – от „чифлик”(земеделско стопанство);

108.Шипково – от „шипка”(полски храст);

109.Ъглен – от „ъгъл”(„ъгъл”/селото се намира в остра

извивка на река Вит);

110.Ябланица – от „аблан”(диал.”Ябълка”)+окончание;

 

 
Posted in Uncategorized | 2 коментара

Списък на населените места във област София, структуриран по произхода на техните имена

Съдържание:

 1 Хидроними  (имената на водните обекти,като реки,извори, езера,блата и морета), това са имена за обозначаване на реки, езера, извори и т.н., н

2.Имена на хора,светци,титли,прякори

Ороними (имената на релефните форми – планините, хълмовете): „Рила”, „Пирин”, „Стара планина”, „Станджа”, „Родопи”, „Средна гора” и т.н…

4 Етноними (имена свързани с етническия произход на населението), например: Мизия(равнина), Тракия (низина), или селата: „с.Кумани”, „с.Татарци”, „с.Българево” и т.н.

5 Анималими /Зооними (имена свързани с птици или животни характерни за местността), например: „Орловец”(скала), „Гълъбец”(проход),”Мечово”(било), „Гарван”(местност)…

6 Фитионими (свързани с растителноста), например селата: „с.Дреновец”, „с.Дъбен”, „с.Бучино” и др.

7 Анттопоними (Имена свързани с хора), звания, лични имена или прякори, например: „Царевец”(бивш царски дворец), Балдуиновата кула(кула, използвана за затвор на знатни личности през средновековието), Манчовото (местност).

Бройни имена (имена свързани с бройка), например: „в.Триглав”(връх), „Три кладенци”(местност), „Петавица”(местност и река) и

Топоними характеризиращи почвата или скалната покривка, например: „Пясъчника”(местност), „Камен бряг” (местност)…

10 Астронимия (имена свързани с небесните тела или ориентация), например „Лунната пътека”(пътека), „Марсов хълм”(хълм), „Запад”(скала) …

11  Топоними свързани с понятието за тъмно, светло и цвят, например „Бела вода”(местност), Бела стена(скала), Тъмни дол(река), „Лицето” (огряна от слънцето поляна) …

12.Микротопоними (имена на малки географски обекти), като чешми или стопански обекти, например „Поилникът”(място за водопой на добитък), „Стопанството”(сгради на бившо ТКЗС), „Манастира”(манастир), „Лозята”(местност с лозови насъждения), „Червена стена” (скала), „Орехът” или „Тополата”(дървета, служещи за ориентир).

 

N    име                                             N            име                       произход на името

1.Алдомировциот  „Алдо”(име на мъж)+окончание;

2.Алино от „алено”(червен цвят);

3.Антон  – от „Антон”(име на мъж);

4.Априлово  – от „Васил Априлов”( стопански и просветен деец, дарител, писател от времето на Българското Възраждане);

5.Байловоот „байо”(диал.”батьо”)+окончание;

6.Бакьовоот „бакьо”(диал.от „батьо”)+окончание;

7.Бальовциот „байло”(диал. „батьо”)+окончание;

8.Батулияот „бату”(диал. от „батьо)+окончание;

9.Бахалинот „бахар”( Ароматни тъмносиви зърна от тропическо растение,  които се употребяват за подправка на ястия и колбаси)+наставка;

10.Безденот съчетание на „без”+”ден”= безден;

11.Бели Искърот „бели”(цвят „бял”)+”Искър”(име на река);

12.Белица  – от „бели”(диал.цвят”бял”)+наставка;

13.Белопопциот „бело”(диал.цвят”бял”)+ „поп”(звание)+окончание;

14.Белчинот „бел”(диал.цвят „бял”)+окончание;

15.Белчински баниот „бел”(диал.цвят „бял”)+ окончание”+баня”(място за къпане);

16.Бенковски – от Георги Бенковски (истинско име: Гаврил Груев Хлътев) е български революционер, основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание в 1876 г. в 4-ти Революционен окръг.

17.Беренде  – отБерендеи” (печенежко племе,преселено през 11в.)

18.Беренде извор – отБерендеи” (печенежко племе,преселено през 11в.)+”извор”(водоизточник);

19.Бов - носи името на френския рицар Сен дьо Бьоф, След смъртта на император Балдуин Фландърски през 1206 г., маркизът получил благоволението на българския владетел да се засели със свои сподвижници в землището на днешното село.

20.Богданлия от „Богдан”(мъжко име)+окончание;

21.Богьовциот „бог”(понятие за божественост)+окончание;

22.Боерицаот „боево”(боеготовно)+окончание;

23.Боженицаот „бог”(см.”богоугодно)+окончание;

24.Божурище – от „божур”(цвете)+окончание;

25.Бойковецот „Бойко”(мъжко име)+окончание;

26.Борика от „борика”(борови подпалки за печка);

27.Бракьовциот „бракя”(диал.от”бртя”)+окончание;

28.Братушковоот „брат”/или „побратим”+окончание;

29.Брезе – от „бреза”(широколистно дърво);

30.Брезовдолот „бреза”(широколистно дърво)+”дол”(малка рекичка);

31.Брестакаот „брест”(диал. от”бряст”, дърво)+окончание;

32.Брусен – от „брус”( Специален камък за точене на ножове и други сечива);

33.Бузяковциот „буза”(населението му е било с характерни „бузи”/бузестите)+окончание;

34.Буковец от „бук”(дърво)+окончание;

35.Букоровциот „бук”(дърво)+ „рови”( Копаят, дълбаят, правят дупки, неравности по земята; рият);

36.Буново – от „буна”(вълнение);

37.Бучин проходот „бучи”( шуми ) + „проход”( Място с път, където се преминава през планина);

38.Бърдоот „бърдо”(възвишение с полегати склонове,рид);

39.Бърложницаот „бърлога”(леговище на диво животно)+окончание;

40.Бърляот „бърля”(диал.от „пърля”);

41.Вакарел – анаграма от „кавалер”(рицар,пазител на диагоналния път);                 

42.Василовци - от „Васил”(мъжко име)+окончание;

43.Венковецот „Венко”(мъжко име)+окончание;                                                             

44.Веринскоот „Верила”(планина)+окончание;

45.Видрареот „видра”(хищен бозайник)+окончание;                                                    

46.Вишанот „више”(на високо);

47.Владиславци от „Владо”(мъжко име „Владимир”)+”слава”+окончание;

48.Владо Тричков – от „Владо Трчков”( деец на БКП и БРП (к). участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война.)

49.Врачешот „врата”(проход през планина);

50.Връдловци – диал. от „врътвам”( обръщам, извивам нещо около самото него)+окончание;

51.Върбницаот „върба”(широколистно дърво)+окончание;

52.Габер – диал. от „габър”(дърво); 

53.Габра  – диал. от „габър”(дърво); 

54.Габровница – диал. от „габър”(дърво)+окончание;   

55.Гайтанево – от „гайтан”(плетен ширит за украса на дреха)+окончание;                 

56.Гара Бов – от „гара”(спирка на влак)+ „Бов”( рицар Сен дьо Бьоф);

57.Гара Елин Пелинот „гара”(спирка на влак)+Елин Пелин (псевдоним на псевдоним на Димитър Иванов Стоянов,писател)

58.Гара Лакатникот „гара”(спирка на влак)+”лакатник”(пътя лакатуши между хълмове);

59.Гинци – от „Гина”(женско име)+окончание;

60.Говедарциот „говедо”(едър рогат добитък)+окончание;        

61.Голакот „гол”(необлечен)+окончание;

62.Голема Раковица – от „голема”(диал. от „голяма”)+”рак”(водно животно или вид охльов по ливадите);

63.Големо Маловоот „големо”(диал. от „голямо”)+”мало”(диал. от (малко”)

64.Голеш -  от „гол”(необлечен)+окончание;

65.Голяновциот „гол”(необлечен)+окончание;

66.Горна Василица – от „горна”(на високо)+”Василица”(женско име, диал.от „Василка”);

67.Горна Малина – от „горна”(на високо)+”малина”( храст със сладки плодове);

68.Горни Окол – от „горни”(на високо)+”окол”( околност,  с разположение от всички страни на един хълм);

69.Горно Камарци – от „горно”(на високо)+”камара”(купчина от неща);

70.Горно село – от „горно”(на високо)+”село”(населено място);

71.Горунакаот „горун”(дърво, зимен дъб)+окончание;

72.Градец – от „град”(голямо населено място)+окончание;

73.Григоревоот „григор”(мъжко име)+окончание;

74.Грълска падина – от „гърло”(стеснено място)+”падина”(низко място);

75.Губеш Губиславот „губи”(загубва)+ от „губи”(загубва)+”слава”( почетна известност с признаване заслугите, уменията на някого, заради които се ползва с уважение; популярност);

76.Гургулятот „гургулици”( Подобна на гълъб прелетна птица, която живее по горите и градините);                                                  

77.Гурково – от „Генерал Гурко”(Йосиф Гурко е руски офицер, генерал-фелдмаршал, граф. Участник е в Руско-турската война (18771878).

78.Гурмазово – от „гуркам”(диал.от „гмуркам”- потапям във вода);

79.Гуцалот „гуцал”(диал. от „куцал”(не стои вертикално,клати се));

80.Гълъбовциот „гълъб”( птица, която живее навсякъде и се храни обикн. с растителна храна)+окончание;

81.Делян от „Делян”(вероятно става въпрос за „Петър Делян- български цар,син на Гаврил Радомир,мъжко име);         

82.Джамузовци – от „Джаму”(индийско мъжко име)+окончание;

83.Джурово – от „джурка”(разбива,разбърква)+окончание;

84.Добравица – от „добра”( която прави добро, който проявява отзивчивост, разбиране към другите. Добър човек.)+окончание;

85.Добърчин – от „добър”(който прави добро, който проявява отзивчивост, разбиране към другите. Добър човек)+окончание;

86.Доганово – от „Доган”(мъжко име)+окончание;

87.Долна Василица – от „долу”(в низкото)+”Василица”(женско име);

88.Долна Малина  – от „долу”(в низкото)+”малина”(храст с вкусни плодове);

89.Долна Невля  – от „долу”(в низкото)+”невля”(диал.от „неволя”);

90.Долни Окол – от „долу”(в низкото)+”окол”(диал.от „околност”);

91.Долно Камарци -от „долу”(в низкото)+”камара”(диал.от „кубчина”);

92.Долно Ново село -  от „долу”(в низкото)+”ново”(новозаселено)+

+”село”(населено място);                                   

93.Доспей – от „Дозпей”(турско мъжко име);

94.Драговищица от „Драго”(обръщение към „Драган”)+окончание;

95.Драгоилот „Драгоил”(мъжко име);

100.Драгоман – от „Драго”(обръщение към „Драган”)+окончание;

101.Драготинциот „Драго”(обръщение към „Драган”)+окончание;

102.Драгушиновоот „Драгу”(диал.обръщение към „Драган”)+окончание;

103.Дреатин – от „дреа”(диал. от „дреха”)+окончание;

104.Дреново – от „дрен”(диал. от „дрян”- горски храст или неголямо дърво с жилава дървесина, жълти цветове и дребни червени плодове със стипчиво-кисел вкус.)

105.Дружево – от „другар”( Човек, който е свързан с друг посредством обич, взаимно доверие, дружба; приятел)+окончание;

106.Дръмша – от „дръме”(трак. „храсталак,шубрак”)+окончание;

107.Душанциот „душа”( у човека душата е духовна, словесна, и безсмъртна, седалището на мислите, разсъжденията и чувствата.)

108.Еленов дол – от „елен”( едър горски бозайник с красиво, стройно тяло и разклонени рога)+ „дол”(малка река);

109.Елешница – от „Елешницкия манастир”+окончание;

110.Еловдолот „ела/елха”(иглолистни дърво)+”дол”(малка река);

111.Етрополе – от „етро”(диал. от „едро-голямо”)+”поле”( равен участък земя)

112.Желен – от „желея”(диал. от „жалея”- Когато някой от селото откажел да се потурчи, бил хвърлян от скала близо до селото. Това било жално и оттам идва името – Желен.);

113.Живково – от „Живко”(име на мъж)+окончание;                             

114.Завидовциот „завис/завиждам”+окончание;

115.Заноге – от „за(д)”+”ноге”(крака)=”зад краката”;

117.Заселе – от „за(д)”+”селе”(диал. село)=”зад селото”;

117.Зимевица – от „зима”(сезон)+окончание;

112.Златуша – от „златна”+окончание;

113.Злокучене – от „зло”(лошо)+”куче”(дом.животно,което пази дома);

114.Извор – от „извор”(воден източник);

115.Искрец – от „искра”( Най-малката светеща частица, отделена от огън или от горещ предмет)+ окончание;

116.Каленовци – от „кален”( физически и нравствено издръжлив; закален, привикнал)

117.Калотина – от „кало”(гр. „хубав/добър”)+окончание;

118.Калугерово – от „калугер”(духовник, монах)+окончание;

119.Камбелевци – от „камби”(сорт чушки)+окончание;

120.Каменица от „камък”( Твърдата минерална маса, която съставя земната кора, като се изключат рудите, и всеки къс от нея)+окончание;

120.Караполци – от „кара”(черно)+”поле”( равен участък земя)+окончание;

121.Карлиево

122.Клисура – от „клисура”( Тесен планински проход, дефиле.);

123.Ковачевци – от „ковач”( Занаятчия, който прави или поправя изделия от метал.)+окончание;

124.Комщица – от „Ком”(връх)+окончание;

125.Костадинкино – от „Костадинка”(женско име)+окончание;

126.Костенец – от „косте”(диал. от „кости”)+окончание;

127.Краево – от „край”( Предел, място, където нещо свършва)+окончание;

128.Круша – от „круша”( Овощно дърво, което ражда конусовидни издължени сладки плодове с жълт или зелен цвят, както и самият плод.)

129.Крушовица – от „крушовица”(напитка приготвена от круши);

130.Лакатник – от „лакатник”(място, където пътя лакатуши между хълмове);

131.Левище – oт „лево”(диал. от „ляво”)+окончание;

132.Лесковдол – от „леска”( Планински храст с широки листа, който дава плодове, подобни на орехи – лешници)+”дол”(малка река);

133.Лесново – от „лесен”( Който може да бъде извършен, постигнат, възприет без много усилия и труд)+окончание;

134.Летница – от „лето”(диал.от „лято”)+окончание;

135.Липница – от „липа”( Широколистно дърво, чиито силно ароматни медоносни цветове се използват за чай)+ окончание;

136.Лисец  - от „лисец”(мъжка лисица);

137.Литаково – от „литак”(дреха без ръкави)+окончание;

138.Лопушня – от „лопуш”(лапад)+окончание;

139.Лопян – от „лопян”( диал. от лапад);

140.Луково – от „лук”( Градинско растение, чиито зелени листа и луковицата се ядат, имат лютив вкус и съдържат ценни вещества)+окончание;

141.Лъга – от „лъг”(поливна земя);

142.Любница – от „любеница”(диня);

143.Маджаре – от „маджари”(унгарци)+окончание;

144.Макоцево – от „мало Коцево”(мъжко име);

145.Мала Раковица – от „мала”(малка)+”раковица”( от „рак”( водно членестоного животно с щипци отпред или вид полски охлюв));

146.Мала църква – от „мала”(малка)+”църква”( Сграда, в която се извършват богослужения);

147.Малки Искър – от „малки”+”Искър”(име на река);

148.Мало Малово – от „мало”(малко)+”малово”(малко, повт.);

149.Манаселска река – от „мана”( Заболяване по лозята поради обилни изпарения след дъжд)+село (населено място)+река (голям воден поток);

150.Манастирище – имот на манастир;

151.Марица – на „Марица”(име на река);

152.Мечковци – от „мечка”( Хищно едро млекопитаещо животно с дълга козина)+окончание;

153.Миланово – от „Милан”(мъжко име)+окончание;

154.Мирково – от „Мирко”(обръщение,мъжко име)+окончание;

155.Мирово  – от „Миро”(обръщение,мъжко име)+окончание;

156.Мургаш – от „Мургаш”( дял от Западна Стара планина, простиращ се между Искърското дефиле и седловината Витиня);

157.Мусачево – от „Муса”(тур.мъжко име)+окончание;

158.Мухово - от „муха”(Общо название на двукрили насекоми)+окончание;

159.Начево – от „Начо”(мъжко име)+окончание;

160.Негушево – от „не”(частица за отрицание)+”гуша”( Предната част на шията у човек или животно, птица.)+окончание;

161.Неделище – от „неделя”(последния ден от седмицата)+окончание;

162.Несла – вероятно от „унесъл”(диал. от „отнесъл”);

163.Новачене – от „новак”+в”селото”(пришалец);

164.Нови хан – от „нов”+”хан”(сграда за пренущуване на пътници);

165.Ново бърдо – от „ново”+”бърдо”( Възвишение с полегати склонове; рид.);

166.Ново село – от „ново”+”село”( населено място);

167.Огняново – от „огън”( Нагорещени светещи газове, появяващи се при горене; пламък);

168.Огоя – от „огоя”(диал. от „угоя”);

169.Опицвет – „опита”от „цвете”(мома опита от някаква билка);

170.Оплетня – от „плета”(заплетено, завързано);

171.Оселна – от „осел”(магаре)+окончание;

172.Осеновлаг – от „осен”(диал. вид дърво от „ясен”)+”влаг”(диал. от влага);

173.Осиковица – от „оса”(Ципокрило жилещо насекомо със светложълто-черна

окраска)+окончание;

174.Осиковска Лакавица – от „оса”(Ципокрило жилещо насекомо със светложълто-черна окраска)+”лака”(диал. от”лъка( Ниско място край река);

175.Осоица –от „усое”( Неогрявано от слънце, сенчесто, хладно място.);

176.Очуша – от „очу”(диал. „искам”)+окончание;

177.Пановци – от „Пано”(обръщение, мъжко име)+окончание;

178.Пауново – от „паун”( Птица с красиви пера и голяма опашка)+окончание;

179.Петково – от „Петко”(мъжко име)+окончание;                

180.Петрич – от „Петър”(гр.”камък”,мъжко име);

181.Петърч – от „Петър”(гр.”камък”,мъжко име);

182.Пищане – от „пища”( викам, кряскам, крещя, надавам вик)+окончание;

183.Повалиръж – от „повали”( Събарям на земята нещо изправено; катурвам.)+”ръж”( Житно растение с по-високи стъбла от пшеницата и с по-дребни зърна, което служи за фураж.);

184.Подгоре – от „под”( по-ниско положение на нещо по отношение на друго нещо.)+”горе”(на по-високо място);                                        

185.Пожарево – от „пожар”( Неконтролиран огън, който унищожава ценности.)+окончание;

186.Полянци – от „поляна”( Обрасла с трева местност сред гора)+окончание;

187.Понор – диал. от „поронвам”( роня малко, за кратко време, свлачище);

188.Поповци – от „поп”( Православен свещеник)+окончание;

189.Поповяне – от „поп”( Православен свещеник)+окончание;

190.Потоп – от „потоп”( Голямо наводнение, много вода.);

191.Правец – от „прав път”(направление);

192.Правешка Лакавица – от „правец”(направо, прав път)+”лакавица”(линия,която сменя посоката си, вълнообразна)

193.Прекръсте – място за прекръстване(опасност!)  или кръстопът;

194.Продановци – от „Продан”(мъжко име)+окончание;

195.Пролеша – от „леш”( Непогребан труп, който е почнал да се разлага.);

196.Пчелин – от „пчелин”( Помещение или място за кошери, за пчели; пчеларник.);

197.Равна – от „равно”(ж.р. „равна”);

198.Равнище – от „равно”(равнинна повърхност на землището);

 

 

                                              

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

БЪЛГАРСКА ТОПОНИМИЧНА МИТОЛОГИЯ

Вид народно творчество:Топонимичната легенда, е особен вид устна народна приказка,  позната и достъпна първоначално само за обитаващите хора на дадено място. Тя обяснява реалния или митологичен произход на обитаемото населено място, възникването му, името му, като имената на околните местности и обекти в района на прилежащото землище, а и други исторически и географски тяхни характеристики.

Този жанр е пример за „народната етимология“ и намира значителна популярност сред хора, които са далеч от разбиране на основите на онкомастика и топонимията.

Произход на легендите:  Топонимичната легенда е адресирана към бъдните поколения. Тя спомага за предаване на знания от познавателен характер, за това кога, от кои се е основало или завоювано и как, определено населеното място. Тук трябва да се има пред вид, че предшестващите ни общества не са били „глобално комуникативни” и познанията им са се предавали усно. Поради този факт, че за дълго време, историческата и научна информация, свързана с преминаване на знания и умения, от едно поколение към друго, са били предавани устно, съдим за тяхната неграмотност. За да съхранят познанията, които са имали, поколенията ги предавали във вид на легенди. Тези легенди са имали само познавателна функция, за разлика функцията на приказката, която има поучителен и забавен характер.
            На територията на България, чиято земя е била кръстопът на много племена и народи, преживяла е и три империи (римската, византийската и турската), днес топонимичните легенди, също са от значение. От тях може да се съди за произхода и историята на даден географски ареал. В повечето случаи, легендите се създавали от пришълците. Тези народи,  са се натъквали на нова за тях територия и културна среда(заселена с траки, гърци, славяни, българи и римляни). И са били принудени да се адаптират в новата среда и от своя страна също са да оставят своя следа в местните имена. Освен това, заселваните племена, най-често са били, с различен етап на развитие и различен културен кръгозор. Районът е бил изпъстрен с тракийски, гръцки и латински местни, имена, които са им били непознати. Сред тези племена и народи се е появила необходимост от „асимилация и адаптация” на заварените местни непознати имена към техните потомци. Пред тях се открил голям потенциал за митотворчество. И те създавали легенди и митове. В тази връзка пък местните жители „генериратли“ различните традиции, в тяхна интерпретация на някои ритуали, за да обяснят неясните за техните езици. В новосъздадените легенди са отразявали манталитета на завареното и новодошлото население, особенностите на топографското пространство или характера на ланшафта, спецификата на езика, житейските и битови ценности, колективното и индивидуално съзнание.

Вдъхновяван от необичайни случки и събития от всекидневния живот, народния творец е създавал върху тяхна основа различни митични истории и с тях е обяснявал околния свят. Към тях (легендите) често са прикрепяни определени събития или лица характерни за даден историческия период, преосмислени от народното творчество. Например в преданията  за градовете Видин и Кула:

Общо за всички легенди и предания – митически, исторически, религиозни, топонимични или битови – е човешкото начало, човешкият ум и сила, които могат да преодолеят всякакви трудности.

Като литературен вид, легендите най-често приличат на кратки повести и са построени по няколко модела (често с вариации). Например: легендата за градовете Видин и Кула:

  • Легенда за градовете Видин,Гъмзаград и Кула

І вариант:Вида, Гъмза и Кула
Живял някога мощен български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери Вида, Кула и Гъмза разделили неговите владения помежду си.
Двете по-малки сестри Кула, с център в едноименния български град и Гъмза, нейна столица бил Гъмзиград в Сърбия, се омъжили прибързано. Попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство.
Най-възрастната сестра, Вида, останала сама за цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дъблока старост като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения.
В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име Баба Вида или Бабини Видини кули.

 

ІІ вариант: Гъмзо, Коста, Кула и Вида

Някога имало двама братя и две сестри: Гъмзо, Коста, Кула и Вида. Не могли да живеят заедно, защото много често се карали и вдигали олелия до небето. Затова веднъж, с мирни приказки и разговори, решили да се разделят и всеки от тях да си създаде по един град. речено-сторено. Най-старият брат, Гъмзо, построил Гъмзиград, Коста – Костолец, Кула – град Кула, а Вида, която била най-малката, но най-досетливата и хитра, направила града Видин. Така били създадени тези градове-крепости, в които се заселили много хора от околността.

Полза за науката: Независимо от това, че топонимичните легенди представляват интерес само за фолклористите и се приема, че нямат сериозно историческо основание но в конкретния случаи (с топонимията) те са полезни. По време на смутни събития, каквото е било завладяването на Балканския полуостров от османската империя и падането на България под нейната власт е оказало невероятно силно въздействие върху творческия дух на народа. Идването на друговерците като че ли е изтрило от народната памет голяма част от предишния живот и в повечето предания, всичко започва от османските завоевателни набези и борбата за опазване на българското име и християнската вяра. Летоброенето на имената на много български планини, върхове, местности и т.н. според народната представа започва именно от това тежко време. И никак не е случайно, че в по-голямата си част (макар обагрени митически) историческите предания разказват: „…когато турците дошли по нашите земи…; …когато турците започнали да ни завладяват…; …когато турците превзели ни превзели…; когато  са ни потурчили …и т. н.” В други случаи легенди за „завоюване и репресии” са се приписвали на турците, макар че те са ги предшествали и не са имали отношение към тях. Такава е легендата за „ н.Калиакра и 40 девойки удавили се в Черно море”.

Проучването на топонимични легенди и предания, дава възможност по-добре да се прозре езиковата картина на Балканите, бита и нравите на населението му. Защото легендите са продукт на нарадното съзнание и са отражение на всички страни на духовния и материален живот на хората, чийто наследници сме ние.

Освен това в легендите и преданията, подобно на фолклора, обрядите и народните вярвания е отразено своеобразието на народа (днес по области, колкото малка да е държавата ни) и месния манталитет.

Достоверност: На лицата и събитията в тези легенди, в повечето случаи им се приписва достоверност. Разказвача и слушателя обикновенно са вярвали в това което се разказва.  Обаче, с тези легенди небива да се постъпва така. Например топонима не свързан с представите за свръхестествено или фантастично, за едно или друго име, макар че не липсват имена на населени места и местности произтичащи от «бог», «дявол», «вещица» или болести. Очевидно в такива легенди, акцента е паднал върху поучителните разбирания на хората и това присъствие трябва да се разглежда като структурен елемент. Например: с.Богьовци(Сф.), с.Вешица(Вн.), м.Гнили дол(Мн.) и т.н.

Разпространение: Топонимични легенди има по целия свят. Достатъчно е да споменем „Легендата за Ромул и Рем”- основателите на Рим. Наши имена има в дъргавите, където са пребивавали българи. Преди години, специалисти от няколко области работеха върху „Топонимия на България – стадартизиране на База данни”. Но времето мина, а топонимията не е съвременна „пътна карта за някоя” инициатива и си остана недовършена. През 2012 година, ние ползваме изследванията на Васил Миков „Произход и значение на имената на нашите градове, села, планини и места”(изд1943г.) Защо тогава ръмжим по съседите, че ни предлагат тяхна топонимия?Достатъчно е да се направи „каталог” с имената нашите географски обекти, изписани на български език, времето на основаване, произхода на името и промените му във времето, което до сега трябваше да бъде направено от съответните специалисти.

            А, при някои съседи това отдавна е направено, дори и за сегашна наша територия.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Произход на имената на населените места (села и махали) във Врачанска област

Това е списък на населените места във Врачанска област,  структуриран по произхода на техните имена.

Съдържание:

1Хидроними/Водни обекти (имената на водните обекти,като реки,извори, езера,блата и морета), това са имена за обозначаване на реки, езера, извори

2.Имена на хора,светци,демони,митични съшества,титли,прякори

Ороними (имената на релефните форми – планините, хълмовете): „Рила”, „Пирин”, „Стара планина”, „Станджа”, „Родопи”, „Средна гора” и т.н…

4 Етноними (имена свързани с етническия произход на населението), например: Мизия(равнина), Тракия (низина), или селата: „с.Кумани”, „с.Татарци”, „с.Българево” и т.н.

5 Aнималими /Зооними (имена свързани с птици или животни характерни за местността), например: „Орловец”(скала), „Гълъбец”(проход),”Мечово”(било), „Гарван”(местност)…

6 Фитионими (свързани с растителноста), например селата: „с.Дреновец”, „с.Дъбен”, „с.Бучино” и др.

7 Анттопоними (Имена свързани с хора), звания, лични имена или прякори, например: „Царевец”(бивш царски дворец), Балдуиновата кула(кула, използвана за затвор на знатни личности през средновековието), Манчовото (местност).

Бройни имена (имена свързани с бройка), например: „в.Триглав”(връх), „Три кладенци”(местност), „Петавица”(местност и река) и

Топоними характеризиращи почвата или скалната покривка, например: „Пясъчника”(местност), „Камен бряг” (местност)…

10 Астронимия (имена свързани с небесните тела или ориентация), например „Лунната пътека”(пътека), „Марсов хълм”(хълм), „Запад”(скала) …

11  , Топоними свързани с понятието за тъмносветло и цвят, например „Бела вода”(местност), Бела стена(скала), Тъмни дол(река), „Лицето” (огряна от слънцето поляна) …

12.Микротопоними (имена на малки географски обекти), като чешми или стопански обекти, например „Поилникът”(място за водопой на добитък), „Стопанството”(сгради на бившо ТКЗС), „Манастира”(манастир), „Лозята”(местност с лозови насъждения), „Червена стена” (скала), „Орехът” или „Тополата”(дървета, служещи за ориентир) .

 

N      име                                         произход на името                    

1.Алтимир-  от „алт”(нисък женски глас)+”мир”(дружба);

2.Баница  –  от „баница”( Печено тестено ястие от наточени кори, намазани с мазнина и поставени една върху друга или навити една до друга в тава, а към тях е прибавено сирене или друга плънка.);

3.Баурене – от „баурене”(диал. „кучешко ръмгене”);

4.Бели извор – от „бел”(диал.”бял”)+извор;

5.Боденец – от „боде”(убожда)+окончание;

6.Борован – от „бор”(иглолистно дърво)+окончание;

7.Ботево – от „Ботев”(Христо Ботев,име на бълг.поет и революционер);

8.Ботуня – от „боти”( Дамски или мъжки обувки до глезените, с връзки или цип отпред.);

9.Брусен – от „брус”( Специален камък за точене на ножове и други сечива);

10.Буковец – от „бук”(широколистно дърво)+окончание;

11.Бутан – от играта „бутаница”( В празнични дни хората се бутали от една могила, наречена „бутаната могила“, а на на селяните им казвали бутанчани.);

12.Бърдарски геранoт“бърдо”( Възвишение с полегати склонове; рид.)+”геран” (Дълбок кладенец, от който водата се вади с кофа, прикрепена на кобилица.)

13. Бързина – от „бързей”( Място, където река тече бързо, ускорено);.

14. Бъркачево – от „бъркач”( уред, който служи за приготвяне на смеси)+окончание;

15.Бяла слатина – от „бяла”+”слатина”(осолено парче месо);

16. Веслец – от „Веслец”(име на рид в Стара планина);

17. Вировско – от „вир”(дълбоко място в река)+окончание;

18. Власатица – от „власи”(румънци)+окончание;

19. Войводово – от „войвода”( Предводтел на хайдушка чета или дружина по време

                               на турското робство)+окончание;

20. Враняк – от „врана”(непрелетна креслива птица с черни и сиви пера) + окончание;

21. Враца – от „прохода Вратцата”;

22. Върбешница – от „върба”(широколистно водолюбиво дърво)+окончание;

23. Върбица – от „върба”(широколистно водолюбиво дърво)+окончание;

24. Габаре – от „гъба”( Растение без листа и зеленина с късо стъбло и шапка отгоре.)+окончание;

25.Галатин – Има две предположения за произхода на името. Първото е от „гал“, което ще рече черен, чернозем. Второто е от „галета“, което значи малки биволчета, тъй като се знае, че в село Галатин в древността са се отглеждали много биволи.

26. Галиче – от „гали”(галениче,любим,мил на съдбата);

27.Галово – от „гали”(милвано от съдбата);

28.Главаци – от „глава”+окончание;

29.Гложене – от „глог”( Горски бодлив храст или дърво с дребни червени плодове, които се ядат)+окончание;

30.Големо Бабино - от „големо”(диал. от „голямо”)+”баба”(възрастна жена);

31.Големо Пещерне - от „големо”(диал. от „голямо”)+”пещерне”(диал.”пещера”);

32.Горна Бешовица – от „горна”( от горна(на по високо място)+Башовица (име на река)

33.Горна Кремена – от „горна”( от горна(на по високо място)+Кремена (име на жена);

34.Горни Вадин – от „горно”( от горно(на по високо място)+Вадин (име на мъж);

35.Горно Пещерне – от „горно”( от горно(на по високо място)+пещерне (диал.пещери);

36.Градешница – от „град”(голямо населено място)+окончание;

37.Девене – от легендата „В Девене пламнала чумна епидемия. За да се предпазят от тази болест, суеверните люде направили рало от цяло дърво, впрегнали в него два вола близнаци и обиколили с бразда селото. Там, където започвала и завършвала браздата, закопали ралото и поставили каменен оброк.”

38.Добролево – от „добро”+окончание;

39.Добруша – от „добра”+”душа”(добродушни хора живеят там);

40.Долна Бешовица – от „долна”( от долна(на по ниско място)+Башовица (диал.име на река);

41.Долна Кремена – от „долна”( от долна(на по ниско място)+Кремена (име на жена);

42.Долни Вадин – от „долна”( от долни(на по ниско място)+Вадин (име на човек);

43.Драшан – от „драща”( Драскам.За звук — дразня слуха със своята дрезгавост);

44.Дърманци – от „Дърман”(един от куманските владетели на Браничевска област);

45.Елисейна – от „еликсир”( Вълшебно питие, което запазва човека млад и практически безсмъртен)

46.Зверино – от „звер”(диал.от „звяр”, диво животно)+окончание;

47.Згориград – от „сгори”(диал.”изгори”)+”град”(голямо населено място);

48.Зли дол – от „зли”(лош)+”дол”(малка река);

49.Игнатица – от „Игнатица”(име на жена)

50.Кален – от „кален”( от кален (физически и нравствено издръжлив; закален, привикнал. Кален е, който никога не боледува.)

51.Камено поле – от „камък”+поле(релефна форма,географско понятие);

52.Караш – от „караш”( насочвам, направлявам да върви пред мене)

53.Козлодуйот препис на Никополския  санджак, проведен около 1483 г. за населените места в каза Чибри (Цибър) е записано:„Село Койдозлу, спадащо към Чибри, домакинства 8. Има известни данни за Козлодуй и от XVI в., с което се доказва трайното заселване на селището.

54.Комарево – от „комар”(ципокрило насекомо);

55.Косталево – от „кости”( През освободителната Руско-турска война 1877-78 година турците изкарват цялото село и заравят изворите в местността Тиндол);

56.Краводер – от „крава”+”дере/одират”;

57.Крапец – от „крапец”(устройство за каруца);

58.Крета – от „крета”(бавно ходене);

59.Крива бара – от „крива”(извита)+”бара”(малка вода);

60.Крушовица – от „круша”(място с много крушови дървета);

61.Кунино – от „Куна”(име на жена)+окончание;

62.Курново – от „курник”(къща за нощуване на кокошки)+окончание;

63.Лесковец – от „леска”(горски храст с плодове подобни на орехи)+окончание;

64.Лесура – от „лисица”(диал.);

65.Лик – от „лик”(образ);

66.Лиляче – от „люляк”(диал.);                                                                                                 

67.Липница – от „липа”(широколистно дърво с ароматни цветове)+окончане;

68.Лютаджик – от „люта”(на вкус)+окончание;

69.Лютиброд – от „люти”(опасен)+”брод”(Плитко или тихо място в река, където е удобно да се прегази или да се премине с кола);

70.Лютидол – от „люти”(опасен)+”дол”(малка река);

71.Мало Пещерне – от „мало”(диал. от „малко”)+”пещерне”(диал. от „пещера”);

72.Малорад – от „мали рид”(релефа на местността). Името означава Мали рът, Малък рът (Рит Малко бърдо). Средновековното селище е заварено от турските поробители в края на XIV век. Среща се в османски документи от 1620 г.

73.Манастирище – от „манастир”+окончание (манастирска земя);

74.Марково равнище – от „Марко”(име на мъж)+”равнище”(равна местност);

75.Мездра – от турската дума „мездрея”(запустяло населено място);

76.Мизия- от географската област, в която е разположен градът „мизия”(етнически произход);      

77.Михайлово – от „Михайло”(име на мъж)+окончание;

78.Моравица – от „мораво”(червеникаво)+окончание;

79.Мраморен – от „мрамор”( Твърд камък с варовит състав и различно оцветяване, който се използва в скулптурата и строителството)+окончание;

80.Нефела – от „нефела”(безгрижен, диал.”неструва”);

81.Нивянин – от „невен”(диал.”нивян”,цвете);

82.Оряхово – от „орех”(широколистно дърво)+окончание;

83.Оселна – от „осел”(диал. „магаре”);

84.Ослен – от „осел”(диал. от „магаре”);

85.Ослен криводол – от „осел”(магаре)+”крив”извит)+”дол”(малка река);

86.Остров – от „остров”(географско понятие „суша заобиколена с вода”)

87.Оходен – от „обход”(заобикаляне на определено място);

88.Очиндол – от „очи”+”дол”(малка река);

89.Паволче – от „Павел”(име)+окончание;

90.Попица – от „поп”( от старобългарската дума „поп“-висок (от там и названието на свещенниците, защото те носели високи шапки))”+окончание;

91.Пудрия – от „подири я по-нагоре”;

92.Радовене – от „Радо”+окончание;

93.Ракево – от „рак”( водно членестоного животно с щипци отпред.);

94.Ребърково – от „ребро”(част от костната система на човек или животно)+окончание;

95.Рогозен – от „рогозка”( Изплетена от рогоз, царевични стъбла и под. постилка.)+окончание;

96.Роман – от „Роман”(мъжко име);

97.Руска Бела – от „руска”(име на жена)+”бела”(диал. от „бяла”);

98.Сараево – от „сарай”(турската дума „сарай“(къща, дворец))+окончание;

99.Селановци – от „села”(многи населени места)+окончание;

100.Синьо бърдо – от „синьо”(цвят)+”бърдо”( Възвишение с полегати склонове; рид.);

101.Сираково – от „сирак”(дете без родители)+окончание;

102.Соколаре – от „сокол”(граблива птица)+окончание;

103.Софрониево – от „Софроний”(мъжко име)+окончание;

104.Средни рът – от „среден”+”рът”(диал.от „рид”);

105.Старо село – от „старо”+”село”(населено място);

106.Стояновци – от Стоян”(име на мъж)+окончание;

107.Струпец – oт „струпам”( Събирам накуп безразборно, без ред, чрез трупане);

108.Типченица – от „типче”(диал.”тъпче”)+окончание;

109.Тишевица – от „тише”(диал. от „тихо”)+окончание;

110.Тлачене – от „тласък”(удар,натиск,напън)+окончание;

111.Три кладенци – от „три”(бройка)+”кладенци” (място за наливане на вода);

112.Търнава – от „търн”(диал. от „трън”)+окончание;

113.Търнак – от „тръне”(бодлива разстителност)+окончание;

114.Уровене –

115.Фурен- от вареници (фурни): „Тук, където е заселено селото Фурен е имало още от древни времена вареници (фурни), в които се печело вар, от които и то носи наименованието си Фурен. Покрай тези фурни са заживели стари люде, които са работели на етх и така покрай тех са се направили колиби (жилища) и се е образувало селото.

116.Хайредин – До края на деветнадесети век село Хайредин не е имало , съществувало е село Ередин, както и сега се нарича от по-възрастните хора и както е известно и в околностите му. В една народна песен от този край се възпяват подвизите на Ередин Войвода. Селищното име Ередин е изцяло от лично име на човек, който се е казвал Ередин.

117.Хубавене – Казвало се е Ковене заради отглеждането на пчели(и днес хората извличат мед от пчелите, които отглеждат), Бубовене заради копринените буби, които се изнасяли чак до съседна Гърция. За много дълъг период от време е носило и името Уйовене, дадено от турците, но благодарение на освободителните чети носи звучното име Хубавене.

118.Хърлец – Трайно римско военно присъствие има от средата на I век, когато е изграден укрепен лагер. Първоначално лагерът е бил ограден от дървено – землено укрепление, което по-късно прераства в каменна крепостна стена. През II–VI век се развива римски и ранно византийски градски център “Августа” с характерна за периода укрепителна система. Тя изцяло е проучена и е установено, че крепостната стена е вкопана до 2,30 м. и дебелината и достига до 2,50 м. Стените и са изградени от грубо обработени камъни, споени с бял хоросан. Градът е последователно разрушаван и възстановяван при Първото и Второто готски нашествия през III–IV век. Последното разрушение на града е през VI век от аварите, след това той не е възстановен. Проучванията установиха, че върху развалините на “Августа” впоследствие е изградено славяно- българско селище.

120.Царевец - В документи от времето на Чипровското въстание, селото е известно като Влашко село. Според представите на местните жители в село ЦАРЕВЕЦ е разположена най-старата църква на Балканския полуостров.При заселването на първите хора в тази област,те открили в гората църква. Църквата Св. Никола вероятно е изградена през 14-15 век, въпреки, че има датиравки и от 17 век. В нея е запазен уникален зидан иконостас и прекрасна стенопис.

121.ЦаконицаСпоред редица изследователи, българи, които назовавали ЦАКОНИ, с привелигирован статут, охранявали на смени старопланинските крепости. Вероятно е цакони да са охранявали и цаконското „Кале“, чиито обзор стига на север до река Дунав и като първи заселници са оставили своето име.

122.Челопекoт „цялопек”(диал. „пече се дивеча цял,без да  се разфасова”)

123.Чирен – съществува от римската епоха.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Списък на населените места във област Монтана

 1 Хидроними  (имената на водните обекти,като реки,извори, езера,блата и морета), това са имена за обозначаване на реки, езера, извори и т.н., н

2.Имена на хора,светци,титли,прякори

3  Ороними (имената на релефните форми – планините, хълмовете): „Рила”, „Пирин”, „Стара планина”, „Станджа”, „Родопи”, „Средна гора” и т.н…

4 Етноними (имена свързани с етническия произход на населението), например: Мизия(равнина), Тракия (низина), или селата: „с.Кумани”, „с.Татарци”, „с.Българево” и т.н.

5 анималими /Зооними (имена свързани с птици или животни характерни за местността), например: „Орловец”(скала), „Гълъбец”(проход),”Мечово”(било), „Гарван”(местност)…

6 Фитионими (свързани с растителноста), например селата: „с.Дреновец”, „с.Дъбен”, „с.Бучино” и др.

7 Анттопоними (Имена свързани с хора), звания, лични имена или прякори, например: „Царевец”(бивш царски дворец), Балдуиновата кула(кула, използвана за затвор на знатни личности през средновековието), Манчовото (местност).

8  Бройни имена (имена свързани с бройка), например: „в.Триглав”(връх), „Три кладенци”(местност), „Петавица”(местност и река) и

9  Топоними характеризиращи почвата или скалната покривка, например: „Пясъчника”(местност), „Камен бряг” (местност)…

10 Астронимия (имена свързани с небесните тела или ориентация), например „Лунната пътека”(пътека), „Марсов хълм”(хълм), „Запад”(скала) …

11  топоними свързани с понятието за тъмно, светло и цвят, например „Бела вода”(местност), Бела стена(скала), Тъмни дол(река), „Лицето” (огряна от слънцето поляна) …

12микротопоними (имена на малки географски обекти), като чешми или стопански обекти, например „Поилникът”(място за водопой на добитък), „Стопанството”(сгради на бившо ТКЗС), „Манастира”(манастир), „Лозята”(местност с лозови насъждения), „Червена стена” (скала), „Орехът” или „Тополата”(дървета, служещи за ориентир)

N       име                      произход на името

1.Аспарухово – от Хан Аспарух, основателя на Българската държава;

2.Балювица – от „бальо“(диал.от „батьо“+окончание;

3.Безденица – от „без“+“ден“+окончание;

4.Бели брег – от „бел(диал.“Бял“)+“брег“(диал.от „бряг“);

5.Бели брод – от „бели“(диал.от „Бяли“+“брод“(Плитко или тихо място в река, където е   удобно да се прегази или да се премине с кола);

6.Белимел – от „бели“(диал.от „Бяли“+“мел“(място, където се меле зърно за бяло брашно);

7.Белотинци – от „бело“(диал. От цвят „бял“)+окончание;

8.Берковица – от „берекет“(плодородие) + „кова“(заковавам)+окончание;

9.Бистрилица – от „бистра“(ясна, чиста; свежа);

10.Благово – от „благо“(диал.от „сладко“)+окончание;

11.Бойчиновци – от „бой”( от бой(нанасяне на удари с цел да се причини болка) + окончание;

12.Бокиловци – от „бокал”(голямяа чаша за вино)+окончание;

13.Боровци – от „бор”(иглолистно дърво)+окончание;

14.Ботево – от „Христо Ботев”(български поет и революционер)+окончание;

15.Брусарци – от „брус”(камък за точене на ножове)+окончание;

16.Буковец – от „бук”(голямо широколистно дърво)+окончание;

17.Бъзовец – от „бъз”( храст с перести листа и черни зърнести плодове, които се използват в народната медицина)+окончание;

18.Бързия – от „бърза”(употребява се за река)+ окончание;

19.Васильовци – от „Васил”(име на мъж)+окончание;

20.Видлица – от „вида”(диал. от „вижда”)+окончание;

21.Винище – от „вина”+окончание;

22.Вирове – от „вир”(дулбоко място в река мн.число);

23.Владимирово – от „Владимир”(име на мъж)+окончание;

24.Войници – от „войник”( Лице, което отбива военната си служба в казармата);

25.Вълчедръм – от „вълк”(опасен хишник) +”друм”(диал. на „път”);

26.Вършец – от „върше”( действие при което с вършачка се отделя зърното от класовете на житни растения);

27.Габровница – от „габър”(дърво)+окончание;

28.Гаврил Геново – от „Гаврил Генов”(име и презиме на мъж);

29.Гаганица – от „га-га”( от някои подражаване на крясък,издаван птици — гарван, врана, гъска, патица и под.)

30.Георги Дамяново – от „Георги Дамянов”(име и презиме на мъж);

31.Главановци – от „глава”+окончание;

32.Говежда – от „говедо”( едро рогато тревопасно животно, което се отглежда от човека за мляко, месо и работа)+окончание;

33.Горна Бела речка – от „горе”( На високо, на по-високо място)+”бела”(диал. от „бяла”)+”речка”(малка река)

34.Горна Вереница – от „горе”( на високо, на по-високо място)+”вереница”(диал.от „варница”;

35.Горна Ковачица – от „горе”( на високо, на по-високо място)+”ковачица”(диал.от „ковачница”;

36.Горна Лука – от „горе”( на високо, на по-високо място)+”луг”(диал.от „лъг”);

37.Горни Цибър – от „горе”( на високо, на по-високо място)+”Цибър”(диал.от река „Цибрица”);

38.Горно Оризово – от „горе”( на високо, на по-високо място)+”ориз”+окончание;

39.Горно Церовене – от „горе”( на високо, на по-високо място)+”цер”(широколистно дърво)+окончание;

40.Громшин – от „гром( гръм, трясък, шум)+окончание;

41.Дива Слатина – от „дива”+”слатина”(солница);

42.Добри дол –от „добър”+”дол”(малка река);

43.Доктор Йосифово – от „доктор”(лекар)+”Йосифов”(фамилия)+окончание;

44.Долна Бела речка – от „долу”( На ниското, на по-ниско място)+”бела”(диал. от „бяла”)+”речка”(малка река)

45.Долна Вереница – от „долу”( на ниско, на по-ниско място)+”вереница”(диал.от „варница”;

46.Долна Рикса – от „долу”( на ниско, на по-ниско място)+”Рикса”(

47.Долни Цибър – от „долу”(на ниско)+”Цибър”(на реката;Възниква като римска крепост по Мизийският път от делтата през Augusta/Хърлец/,Regiana /Козлодуй/, Cebrus/Цибър/, Pomodiana/Станево/, Almus/Лом/ и нагоре.

48.Долно Белотинци – от „долу”(на ниско)+”бело”(диал. от „бяло”)+окончание;

49.Долно Линево – от „долу”(на ниско)+”лине”(диал. от „линия”)+окончание;

50.Долно Озирово – от „долу”(на ниско)+”Озирово”(диал. от „ориз”)+окончание;

51.Долно Церовене – от „долу”( на ниско, на по-високо ниско)+”цер”(широколистно дърво)+окончание;

52.Дондуково – отКняз Александър Дондуков”( руски княз, офицер, генерал от кавалерията. Участник в Руско-турската война (1877-1878) и създаването на Княжество България)+окончание;

 

53.Драганица – от „Драган”(име на мъж)+окончание;

54.Дъбова Махала – „от дъб”(широколистно дърво)+”махала”(малко населено място;

55.Дълги дел – от „дълги”(диал. от „дълъг”)+”дел”(диал.от „дял”);

56.Дългоделци – от „дълги”(диал. от „дълъг”)+”дел”(диал.от „дял”);

57.Еловица – от „ела”(иглолистно дърво)+окончание;

58.Ерден – от благопожелание вложено в името „селото да съществува до далечното бъдеще” („ер”( в езикознанието-название на буквите ъ и ь, са в края на азбуката+”ден”);

59.Железна – от „желязо”(твърд метал),името е свързано с добива му.

60.Замфир – от „Замфир”(име на мъж);

61.Замфирово – от „Замфир”(име на мъж)+окончание;

62.Златия – от „злато”( скъпоценен метал с жълт цвят и силен блясък, употребяван като мярка за ценност и в скъпоценни изделия)+окончание;

63.Игнатово – от „Игнат”(име на мъж)+окончание;

64.Каменна Рикса – от „камък” +”рикса”(диал. от риск);в превод,предупреждение: „на терена има опасност от камъни”;

65.Киселево – от „кисел”(на вкус)+окончание;

66.Клисурица – от „клисура”(Тесен планински проход, дефиле)+окончание;

67.Княжева махала – от „княз”(благородническа титла)+”махала”(малко населено място);

68.Кобиляк – от „кобила”(място за паша на кобили)+окончание;

69.Ковачица – от „ковач”+окончание;

70.Комарево – от „комар”+окончание;

71.Комощица – от „комкам се”( Причестявам; комкам. – комквам се. Причестявам се; комкам се);

72.Копиловци – от „копие”( Вид оръжие от метал — дълга пръчка с остър връх.)+окончание;

73.Костенци – от „кости”+окончание;

74.Котеновци- от „коте”(малкото на „котка”)+окончание;

75.Крапчене – от „крамола”( Голяма, шумна свада; караница);

76.Крива бара – от „крива”+”бара”( Малка река, вада)

77.Лесковец – от „леска”(Планински храст с широки листа, който дава плодове, подобни на орехи — лешници)+окончание;

78.Лехчево – от „леха”( оформено с издигната пръст място), удобно за засаждане и поливане на зеленчуци от един вид или на цветя.)+ окончание;

79.Липен – от „липа”(широколистно дърво с ароматни цветове от които се прави чай)+окончание;

80.Лом – от „ломя”(име на река и град)( пречупвам характер, преодолявам съпротива и др. — ломя се. Чупя се, кърша се). Славяните са преодолели съпротивата на римския гарнизон и са навлезли на Балканите;

81.Мадан – от „мадан”( Съоръжение за обработка на желязна руда)

82.Мартиново – от „Мартин”(Поп Мартин, легендарен хайдут)+окончание;

83.Медковец – от „мед” (пчелно ястие със сладък вкус)+окончание;

84.Мездрея – от „мездрея”(обезлюдено село);

85.Меляне – от „мелям”(диал. от „смилам”)+окончание;

86.Митровци – от „Митро”(диал. от „Димтър”) име на мъж+окончание;

87.Мокреш – от „мокри”+окончание;

88.Монтана – от „монтана”(лат.”планина”);

89.Мърчево – от „мърчи”(диал.от „мръщи”)+окончание;

90.Николово – от „Никола”(име на мъж)+окончание;

91.Одоровци – от „одирам”( Ще накажа жестоко някого, ще му причиня зло) или „одър”(Широка дървена лавица, която служи за спане или седене или  дървено легло)+окончание;

92.Орсоя – от „орсоя”(диал. от „усойно”);

93.Охрид – от „охра”(жълт цвят на почвата);

94.Палилула – от „пали”(запали)+”лула”(приспособление за пушене);обръшение за почивка при труден път;

95.Песочница – от „песок”(диал. от „пясък”)+окончание;

96. Пишурка – от „Пишурката”( Кръстьо Стоянов Пишурка е български учител, театрален деец и народен будител);

97.Помеждин – от „по межда”(граница);

98.Портитовци – от „порти”(издава)+окончание;

99.Превала – от „превал”( Най-високото място на планина, хълм,проход и др., откъдето започва наклон надолу);

100.Пърличево – от „пърли”+окончание;

101.Равна – от „равно”(ж.р. „равна”);

102.Разград – от „раз”+”град”(голямо населено място);

103.Расово – от „раса”( Исторически установена част от човечеството, която се обединява от общ произход, засвидетелстван от общи антропологични белези — цвят на кожата, форма на очите, структура на тялото и др. под.)+окончание;

104.Рашовица – от „Рашо”(име на мъж)+окончание;

105.Септемврийци – от „септември”(деветият месец от годината)+окончание;

106.Славотин – от „Славо”(обръщение към „Славчо”)+окончание;

107.Слатина – от „слана”(диал.”солена”)+окончание;                                                            

108.Сливата – от „слива”(плодно дърво)+окончание;

109.Сливовник – от „слива”(плодно дърво)+окончание;

110.Смирненски – от Христо Смирненски, бълг. поет;

111.Смоляновци – от „смолян”(по вида на почвата „смолница”)+окончание;

112.Спанчевци – от „спа”(Имало е две махали Билото и Селището. Според старите хора по това време в църквата пада метеорит и я запалва, тогава сънени и уплашени, част от жителите напускат селото, а други се преместват по на долу по склона)

113.Сталийска махала – от”става” (последните архиви на турската администрация селото фигурира под името Хаста-баба-Мехмед, което в превод значи „Болния баща Мехмед“. Главно поради това по-старите хора са казвали ,че името на селото означава „Селото на болния турчин“);

114.Станево – от „Стане”(обръщение към Станой,име на мъж)+окончание;

115.Стояново – от „Стоян”(име на Стоян войвода)+окончание;

116.Стубел – Легендата разказва, че името му е произлязло от дървото стубла. От гръмотевица, дървото паднало и от дънерът му потекло питейно изворче. Там се заселили хора и до ден днешен селото съществува.

117.Студено буче – Историята на Студено Буче започва през 17 век. По това време селото се е намирало на около три километра надолу по течението на река Бучка. Старото село се е казвало Бановци. Някъде през средата на 17 век започнала да върлува чумна епидемия, която взела много жертви. Хората от Бановци решили да напуснат селото си и преселят на друго място.

118.Сумер – В легенда се разказва че заради доста голямата му обработваема земеделска площ името му идва от: „сумати  мера“ тоест голяма земя. Сумер е и Турско (мъжко) име.

119.Трайково –; от името „Трйчо”(мъжко име)+окончание;

120.Трифоново – от името „Трифон”(мъжко име)+окончание;

121.Цветкова бара – от „Цветко”(име на мъж)+”бара”(малка рекичка,поток);

122.Челюсница – Според преданията първото име на селото е от X в. – Чифлиница, когато е съществувала манастирската воденица, издържала Чипровския манастир. Легендата продължава с Чипровското въстание от 1688 г., когато в местността Балтин чукар при едно от трите сражения, в които хората от чипровския край са отстоявали независимостта си, са екзекутирани около 600 човека. Твърди се[кой го твърди?], че телата на жертвите са образували Балтин чукар. Там години по-късно са намирани детски главички, посечени от турския ятаган.

123.Чемиш – Турската дума „чемиш“ означава сладка круша, пъпеш, стафиди, суха черница, , слаб човек, суха череша козленце, леблебия.

124.Черешовица – от „череша”(поминък на населението);

125.Черкаски – До 1934 година името на селото е „Хаджийска махала”.Селото е кръстено на Владимир Черкаски, руски юрист и държавник.

126.Черни връх – Черни връх(име на връх);

127.Чипровци – Името на града идва от „купрум”(мед).Оживено рударско селище.

128.Ягодово – от „ягода”(Името на селото идва от основният поминък на хората преди години — отглеждането на ягоди.)

129.Якимово – от „Яким”(мъжко име)+окончание;

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Видинска област – произход на имената на населените места

1.Географско положение
Област Видин е разположена в северозападния край на България на площ 3 032,9 km². Размерите ѝ са около 90 km в направление север-юг и 50 km в направление изток-запад. Най-северна точка е устието на река Тимок (44°13′ с. ш. 22°40′ и. д. (G)), която е и най-северната точка на България. Другите крайни точки на областта са в рида Връшка чука на запад (43°49′ с. ш. 22°22′ и. д. (G)), билото на Стара планина на юг (43°23′ с. ш. 22°44′ и. д. (G)) и околностите на село Динково на изток (43°42′ с. ш. 23°03′ и. д. (G)).
На югоизток Област Видин граничи с Област Монтана, на североизток – с Румъния, като границата преминава по река Дунав, а на запад – със Сърбия, като по-голямата част от границата минава по главния старопланински вододел, а участък от около 15 km – по долното течение на река Тимок до вливането ѝ в Дунав. По държавната граница има три контролно-пропускателни пункта – в прохода Връшка чука и при Брегово към Сърбия и при ферибота Видин-Калафат към Румъния.
1.1.Релеф
Областта включва четири основни морфографски зони, като средната надморска височина нараства от североизток на югозапад. Непосредствено до река Дунав се намират крайбрежните Видинска и Арчаро-орсойска низина, които имат средна надморска височина 20-30 m и предимно алувиално-ливадни почви. Основната част от територията на областта попада в Дунавската равнина с преобладаващо черноземни почви. Тя има средна надморска височина 150-200 m и достига на югозапад до склоновете на предбалканските ридове.
Между Дунавската равнина и същинска Стара планина се намира най-западната част на Предбалкана. Той заема ивица с ширина 10-20 km разположена в направление северозапад-югоизток. Включва ридовете Връшка чука и Белоградчишки венец и долините на протичащите там реки. В Предбалкана почвите са предимно сиви горски. Районът е известен с характерните денудирани антиклинали и скални образувания като Белоградчишките скали. Югозападно от Салашко-превалското понижение се намира западният дял на Стара планина. В Област Видин се намира и неговата най-висока точка – връх Миджур (2168 m). Почвите са кафяви горски, по билните части – планинско-ливадни. Планината се пресича от два високи прохода, Белоградчишкият проход и Свети Никола, които в наши дни не се използват, заради трудната си достъпност и липсата на контролно-пропускателни пунктове на българо-сръбската граница.
1.2.Води
Цялата територия на Област Видин се намира във водосборния басейн на река Дунав. Въпреки че преминават само по границата на областта, тя е единствената плавателна река в България, а водите ѝ се използват за напояване в крайбрежните низини. Втора по големина река е Тимок, 15 km от долното течение на която служи за граница между България и Сърбия, като в този участък няма значителни притоци. Третата по големина река е Лом, която извира под връх Миджур, преминава през югозападната част на областта и я напуска при село Динково. Сред реките в нейния водосборен басейн са Стакевска и Чупренска река. Притоци на Дунав, намиращи се изцяло в Област Видин са Арчар, Видбол, Войнишка река, Делейнска река.
Най-голямото естествено езеро в Област Видин и най-голямото вътрешно езеро в страната – Рабишкото. В миналото низините край река Дунав са били силно заблатени, но в средата на 20 век са изкуствено отводнени, за да се ограничи разпространението на маларията и земите да се използват за земеделие. По-големи язовири в областта са Дреновец, Полетковци, Делейна.
1.3.Климат
Климатът в Област Видин е умерен континентален, планински в по-високите части на Стара планина. Средните юлски температури са около 20°C, а средните януарски – около 0°C, като температурите са по-ниски с нарастване на надморската височина. Годишното количество на валежите е 500-600 mm в равнините до 1000-1200 mm във високите части на Стара планина. През лятото преобладават северозападните ветрове, а през зимата – североизточните.
1.4.Флора и фауна
В равнинните части на Област Видин повечето земи са обработваеми. Край реките има тесни ивици, в които растат върби и тополи. Повечето гори се намират в Предбалкана и Стара планина. Те са предимно широколистни от дъб, бук и ясен, в по-ниските части от габър, а в по-високите – иглолистни гори от обикновен смърч, ела и бор.
1.5.Опазване на околната среда
В Област Видин се намира един от 16-те биосферни резервати в България – Чупрене.
2.История
2.1.Древност
В пещерата Козарника на територията на Област Видин са открити едни от първите следи от хора в Европа. Предполага се, че възрастта им е 1,4 милиона години и са оставени от представители на вида Homo erectus. Пещерата продължава да се обитава до края на палеолита около 34 хилядолетие пр.н.е. Значително по-късни находки от бронзовата епоха (3000-1200 пр.н.е.) са открити в пещерата Магура.
Както в по-голямата част от Балканския полуостров, желязната епоха започва около 1200 пр.н.е. и се свързва с миграциите на индоевропейски народи от групата на траките. Към 5 век пр.н.е. територията на областта вероятно е под контрола на трибалите, които през 339 пр.н.е. отблъскват македонските войски на Филип II. През 335 пр.н.е. Александър Македонски им нанася поражение, но те запазват силата си и през следващите столетия нападат римската провинция Македония. През 3 век през областта преминават групи келти, като някои от тях се установяват трайно. Едно от келтските селища е град Дунония на река Дунав, днешният Видин.
Територията на Област Видин е завладяна от Римската република през 30-28 пр.н.е., през 15 е включена в новообразуваната провинция Мизия, а след разделянето ѝ през 86 – в Горна Мизия. Римляните създават свои военни гарнизони, главно по течението на река Дунав, която е външна граница на Империята. Основен център е град Рациария, близо до днешното село Арчар. До днес са запазени и римски укрепления при град Белоградчик, началният етап от изграждането на Белоградчишката крепост. Римляните строят и пътя Виа Траяна, свързващ Рациария със Сердика и Тракия. След изтеглянето на римляните от провинция Дакия през 272 голяма част от тамошното романизирано население се преселва в Мизия. Днешната Област Видин е включена в новообразуваната провинция Крайречна Дакия, столица на която става Рациария. При разделянето на Империята в края на 4 век областта остава в Източната Римска империя.
2.2.Средновековие
Тъй като областта е разположена на границата на Римската империя, още от 3 век е подложена на нашествия на различни народи – язиги, гепиди, вестготи, хуни, остготи, българи, славяни, авари. В средата на 6 век император Юстиниан I прави опит да спре нашествията, като възстановява стари крепости по северната граница и строи нови. Сред тях е Кастра Мартис, край днешния град Кула.
През по-голямата част от 7 век територията на Област Видин е в сферата на влияние на Аварския хаганат. В края на века или в началото на следващия е завладяна от Първата българска държава. Възможно е това да става при войната с Аварския хаганат през 691-693. Според Васил Златарски, Тимошко е включено в състава на България при управлението на хан Тервел (700-721). [7] През 10 век е усилена Видинската крепост, която получава водеща роля в региона. Предполага се, че при управлението на Комитопулите Видин е управляван от най-малкия брат, бъдещият цар Самуил. Градът е превзет от император Василий II през 1002 след осеммесечна обсада.
През 13 век Видин става център на Видинското деспотство, васално на царете в Търново, което в определени периоди достига до река Искър на изток и включва басейна на Нишава на юг. В края на века деспот става Шишман, потомци на когото са последните владетели на Втората българска държава. Синът му Михаил Шишман първоначално управлява във Видин, а след това е избран за български цар. Вторият син на Шишман, Белаур, също е деспот на Видин и подкрепя своя племенник Иван Стефан срещу ловешкия деспот Иван Александър, който му отнема трона. Самият Иван Александър е внук на деспот Шишман по майчина линия.
След като утвърждава властта си и отстранява Белаур, след женитбата си с еврейката Сара- приела християнското име Теодора и раждането на Иван Шишман, около 1356 Иван Александър променя реда на престолонаследието в полза на „багрянородения“ Иван Шишман и създава Видинско царство под властта на родения от първата му съпруга Теодора Бесараб син Иван Срацимир, с което си действие създава условия за отслабване на Българската държава и улеснява падането ѝ под властта на османските завоеватели. През 1365 унгарският крал Лайош I завладява царството и пленява Иван Срацимир. Областта остава под унгарска власт до 1369. През 1388 Иван Срацимир се признава за васал на Османската империя и във Видин се установява османски гарнизон. През 1396 император Сигизмунд предприема поход на Балканите и през пролетта достига Видин. Иван Срацимир преминава на негова страна, но след победата на османците при Никопол султан Баязид превзема Видин и завладява Видинското царство.
През 1407 синът на Иван Срацимир Константин, с помощта на влашкия княз Мирчо I, успява да си върне част от земите на баща си. Той успява да ги задържи до 1413 (според някои изследователи – до 1418), след което там трайно се установява османската власт. Видин е превземан за кратко и при похода на Сигизмунд през 1425 и походите на Владислав III през 1442-1444.
2.3.Османско управление
Видин през Османско владичество е било един от най-важните градове в Балканите. Бидин до 1846 г.беше сварзан санджак на Румелиѝски санджак. след 1846 г. Манастърски вилает.
1801-1802 г.Построена Джамията на Осман Пазвантоглу. сега се паметник на историческото наследство.Тази джамия е единствения мюсюлмански храм в целия свят, чието минаре се украсява с обърнато стилизирано сърце, а не със символа на исляма- полумесец. Във Видин има и останки от двореца-сарая на Осман Пазвантоглу. Има за Видин и османотурски епос. Оригиналното име му е Destan-ı Muharebe-i Vidin. разказва се за войните Кримска война и блияанието за Балканите. прилича и на епоса за Силистра и епоса за Плевен.

3.Произход на имената на населените места (села и махали) във Видинска област
Видове имена:
1 Имена на водни обекти (ХИДРОНИМИ): реки,извори, езера,блата;
2.Имена на светци, митични същества, титли на хора и прякори;
3.Имена на релефни форми (ОРОНИМИ)– планини, хълмове, полета;
4 Имена свързани с етническия произход на населението (ЕТНОНИМИ);
5 Имена свързани с птици или животни характерни за местността (Зооними/АНИМАЛИНИМИ);
6 Имена свързани с разстителнотта (ФИТИОНИМИ)
7 Имена свързани с хора, звания, лични имена или прякори (АНТТОПОНИМИ)
8 Имена свързани с бройка (Бройни имена)
9 Имена характеризиращи вида на почвата или скалната покривка;
10 Имена свързани с небесните тела или пространствена ориентация; (АСТРОНИМИЯ)
11 Имена свързани с понятието за цвят,тъмно или светло;
12 Други неразтълкувани имена;

1.Акациево, от „акация”(медоносно,ароматно дърво)
2.Антимово, от Екзарх Антим І, Видински митрополит
3.Арчар, от името на река „Арчар”
4.Балей, от „бала”, голям вързоп от стока;
5.Бела, диалектно от „бяла”;
6.Бела Рада, диалектно от „бяла”+”Рада”,име на жена;
7.Бело поле, диалектно от „бяло”+поле, релефна форма;
8.Белоградчик – от „бял”+”градец”;
9.Бойница – от „бой”, нанасяне на удари с цел да се причини болка;
10.Бориловец – от Борил Асен,български цар (1207-1218г.) сестрин син на цар Калоян ;
11.Боровица – от „бор”, иглолистно дърво;
12.Ботево – от Христо Ботев, български поет и революционер;
13.Бояново – от „Боян”(мъжко име);
14.Бранковци – от „Бранко” (мъжко име);
15.Брегово – от „бряг”, (диалектно);
16.Буковец – от „бук”, (диалектно);
17.Вещица – от „вещица”, митично женско същество което прави магии;
18.Видин – от трансформация на латинското „Bononia”, което е с келтски произход или
от името „БУДИН” (вероятно става дума за загинал син на бълг. Хан-Крум);
19.Винарово – от „вино”(упойваща напитка)+ окончание;
20.Владиченци – от „Влади” (обръщение към„Владимир”)+окончание;
21.Водна – от „Вода”(прозрачна,безцветна течност,съединение между водород и кислород);
22.Воднянци – от „Вода”(прозрачна,безцветна течност,съединение между водород и кислород) + окончание;
23.Войница – от „война”(малка въоръжена борба между държави, народи или между групировки вътре в самата държава)+окончание;
24.Връв – от „връв”(въже-усукани в една нишка няколко нишки от вълна или коноп,които служат за връзване);
25.Вълчек – от „вълче”(малък вълк,диалект.)+окончание;
26.Върба – от „върба”(широколистно,водолюбиво дърво);
27.Върбово – от „върба”(широколистно,водолюбиво дърво)+ окончание;
28.Върбовчец – от „върба”(широколистно,водолюбиво дърво)+окончание;
29.Въртоп – от „водовъртеж”;
30.Гайтанци – от „гайтан” (плетен шнур за украса);
31.Гара Орешец – от „Гара” (спирка на влак)+”Орешец”(„орешак” гора от орехови дървета);
32.Генерал Мариново – от „генерал”(висше офицерско звание)+”Маринов”(презиме на мъж)+окончание;
33.Големаново – от „голям”(размер)+окончание;
34.Гомотарци – от „хомот”( (дървено приспособление за впрягане на волове)+окончание;
35.Горни Лом – от „горни”(на по високо място)+”Лом” (име на река);
36.Градец – от „град”+малък град;
37.Грасковски колиби – от град+окончание;
38.Грамада – от „грамада”(много голяма, огромна купчина от пръст, камъни, предмети);
39.Гранитово – от „гранит” (твърде разпространена много твърда скала със зърнест строеж, употребявана като строителен материал)+окончание;
40.Граничак – от „граничак”(вид дива разстителност в граничната зона; „граничар”,Войник, който служи на границата, като я охранява);

41.Гъмзово – от „гъмза”(Винен сорт грозде с черни кръгли и едри зърна с тънка ципа)+окончание;
42.Гюргич – диалект.от „Георги”(име на мъж)+окончание;
43.Делейна – от „делия” (буйен човек);
44.Димово – от ‘Димо”(Димитър,(име на жъж) +окончание;
45.Динковица – от „Динка”(име на жена)+окончание;
46.Динково – от „Динко”(име на мъж)+окончание;
47.Долни Бошняк – от „долни”(на низко място)+”Бошняк” (диалект. от босненец)-етническа принадлежност;
48.Долни Лом – от „долни”(на ниско място)+”Лом”(име на река);
49.Дражинци – от „Драго”(Драган-име на мъж)+окончание;
50.Дреновец – от „дрян”(горски храст или неголямо дърво с жилава дървесина, жълти цветове и дребни червени плодове със стипчиво-кисел вкус)+окончание;
51.Дружба – от „дружба”(приятелство);
52.Дунавци – от Дунав (река)+окончание;
53.Дъбравка – от от „дъбрава”(млада широколистна дъбова гора);
54.Дълго поле – от „дълъг”(размер)+”поле”(географско понятие,релефна форма);
55.Държаница – от „държа”(действие; поддържам, задържам, крепя, подкрепям)+окончание;
56.Жеглица – от „жегла” (пръчка,която се слага на ярема при впрягане на волове);
57.Ивановци – от „Иван”(име на човек);
58.Извор – от „извор”(Място, където извира вода. Изворът на реката е далече оттук);
59.Извор махала – от извор(място,където извира вода)+махала(малко населено място);
60.Иново – от „Ино”(име на мъж) или „инок“ монах,калугер;
61.Каленик – от „кален” (физически и нравствено издръжлив; закален, привикнал.);
62.Калина – от „калина” (име на дърво);
63.Каниц – от „Феликс Каниц”,австро-унгарски археолог, етнограф и географ, посещавал България 18 пъти;
64.Капитановци – от „капитан”(висше военно звание);
65.Карбинци – от „карбит”(съединение на въглерода с различни елементи);
66.Киреево – от Кире (галено обръщение към „Кирил’)+окончание;
67.Кладоруб – от „Клада” (голям,буен огън)+руб(„ръб“-диал.), голямо село което е било на границата (на ръба) на владенията на Рим на Балканите;
68.Косово – от „кос“ (граблива птица);
69.Коста Перчево – от „Коста Перчев”(име и презиме на мъж);
70.Костичовци – от „кости”+окончание;
71.Кошава – „кош” (предмет за пренасяне на стока, направен от върбови клони)+окончание;
72.Крачимир – от „крачи”(действие) + „мир”(с добри намерения);
73.Куделин – от ”Куделин”,името на един от средновековните владетели на „Браничевска област“;
74.Кула – от “кула”(висока и тясна каменна постройка за наблюдение и отбрана);
75.Kутово – от „Куто”(прякор от име на мъж);
76.Лагошевци – от „лъже”(от”лъготи” диал.);
77.Майор Узуново – от „майор”(офицерски чин) +”Узунов”(фамилия)+окончание;
78.Макреш – от „мак”(растение,цвете)+окончание;
79.Мали Дреновец – от „мали”(малък)-размер+”дрен”(растителен храст)+окончание;
80.Медешевци – от „мед” (пчелно ястие със сладък вкус)+окончание;
81.Медовница – от „медовина” (пчелна напитка със сладък вкус)+окончание;
82.Милчина лъка – от „Милка”(име на жена)+“ЛЪКА“(релефна форма);
83.Негованци – от него(местоймение)+окончание;
84.Ново село – от „ново” (време) +”село”(населено място);
85.Новоселци – от „ново” (време) +”село”(населено място);
86.Орешец – от „орех”(голямо широколистно дърво);
87.Острокапци – от „остра”+”капка”+окончание;
88.Ошане – от „ошав”(компот от сухи плодове)+окончание;
89.Периловец – от „пера”+окочание;
90.Пешаково – от “пеша”(вид вървеж)+окончание;
91.Плакундер – от „плакне”(измива)+”кундери”(диалект.от „дървени обувки“);
92.Плешивец – от „плешив”(вид) релефна форма-без разстителност+окончание;
93.Подгоре – от „под”и „горе”(диалект.“под+високото“);
94.Покрайна – от „покрай”(местоположение)+окончание;
95.Полетковци -от „полет”(летеж)-действие+окончание;
96.Праужда – при+нужда (действие);
97.Пролазница – от пролази(действие,прохожда);
98.Протопопинци – от прото (първи)+поп (звание);
99.Рабиша – от „рабуш” (дъска за писане);
100.Раброво – диал. от „ребро”или от „роб”,диал.+окончание;
101.Ракитница – от „ракита”(водолюбиво разстение)+окончание;
102.Раковица – от „рак”( водно членестоного животно с щипци отпред или вид охльов)+окончание;
103.Раяновци – от „paй” (Място, където се живее богато, охолно, безгрижно, в блаженство)+окончание;
104.Репляна – от „репа” (диалект. от „лепа“(хубава)-качество+Яна(име на жена);
105.Роглец – от „рог”(на животно)+окончание;
106.Ружинци – от „ружа”(красиво цвете);
107.Рупци – от „рупа” (изкоп,ров или дупка в земята или скала);
108.Салаш – от „сали” (вид зимна шейна);
109.Септемврийци – от „септември” (9-тия месец на годината)+окончание;
110.Синаговци – от „син”(цвят)+окончание;
111.Скомля – от „скомен” (диалект.от „скомен“-чувство,усещане след ханене с някой плодове);
112.Слана бара – от слана (солена)+бара(малка рекичка);
113.Сливовник – от слива (плодно дърво)+окончание
114.Слнотрън – от „слано” (диал. от солен)+трън(бодливо растение);
115.Срацимирово – от „Иван Срацимир” (името на владетелят на Видинското царство);
116.Средогрив – от „среда” +”грива”( дълги косми върху шията на кон, лъв и други животни);
117.Стакевци – от Стаке(диал.обръщение към човек, Станой)+окончание;
118.Старопатица – от „старо”(диалкт.от „стар“)+патица(водоплаваша птица);
119.Струиндол – от „струи”(извира под налягане)+”дол”(малка река);
120.Тияновци – от „тия”(местоймение)+”Яновци”(име на фамилия);
121.Толовица – от „Толо”(прозвище на човек)+окончание
122.Тополовец – от „топола”(широколистно високо дърво)+окончание;
123.Тополовец – от „топола“(широколистно високо дърво)+окончание;
124.Тошевци – от „Тошо”(обръшение към Тодор)+окончание;
125.Търговище – от „търговец”(вид занаят)+окончание;
126.Търняне – диал.от „търлям”(разчепквам)+окончание;
127.Флорентин – от „Флора” (римска богиня на пролетта) +окончание;
128. Цар Петрово – от „цар” (звние на владетел)+”Петър”(име);
129.Цар Симеоново – от „цар” (звние на владетел)+”Симеон”(име)+окончание;
130.Цар Шишманово – от „цар” (звние на владетел)+”Шишман”(име)+окончание;
131.Черно поле – от „черно” (цвят)+”поле”(релефна форма,географско понятие);
132.Чифлик – от „чифлик” (земеделско стопанство);
133.Чичил – от „чиче” (диалект.от „чичо“);
134.Чупрене – от „купрум” (медна руда на латински);
135.Шипкова махала – от „шипка” (разстение,храст)+ „махала”(малко населено място);
136.Шипот – от „шепот”(диал.тихо говорене);
137.Шишенци – от „шиш”(присобление за печене на месо)+окончание;
138.Яньовец – от „Яна” (име на жена)+окончание;
139.Ярловица – от „яр”(место за нощувана на ярета)+окончание;
140.Ясен – от „ясен”(вид широколистно дърво или име на човек);

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Още нещо за Топонимията на България

1. Увод:
Работата ми в бившия Институт по Картография, ми наложи занимания с топографски/географски обекти и техните имена.
Когато съставях карти за територията на България, аз не се ограничавах само с записването на имената на обектите. Отбелязвах си точното им местоположение, ориентация и техните характерни топографски особености, като име, площ, височина, наклон на терена и вид на обекта (долина, река, извор, равнина, пасище, ливада, нива, гора и нейния вид). Тази информация ми беше необходима за павилно интерпретиране „модела на терена” върху новосъздававата карта. Наред с това осъзнах, че съм си направила нещо като паспорт на обектите по които съм работила. В последствие, реших да споделя това което научих. Надявам се, да бъда полезна на някого. И тъй като вярвам, че всеки човек, най-малко веднъж в живота си, си е задавал въпросите: Защо този обект е наречен с това име, а не с друго? От къде произхожда то? Защо така се нарича любимото ми място, близкия връх, река, село или град, улица, рекa, планинa, хълм и др. Това с особена острота се отнася за професиеонален картограф, какъвто бях тогава. И аз, натрупах известен опит.

2.Видове топоними:
Поставените имена (топоними) на обекти, могат да разкажат много за историята на населението живяло там и за околността. Всички имена на места имат обща собственост, те отразяват в известна степен, топографията, социалните, икономическите и географски аспекти на човешкото общество.
Топографските имената, формулират географски характеристики и не са дадени случайно. Във всеки географски обект има нещо уникално, нещо което го отличава от другите подобни обекти. То може да отразява фезически или географски особености на терена, етноса на първите заселници, на неговия климат или температура, на изложението, или дейности свързани с човешката дейност, отделни значими явления или събития в дховна култура на местното население; имена, получени от собствени имена или прозвища и др.
Резултат, който се е получил, е че името е едно от най-мотивираните, не писани архиви на топографското място.
Думата „Топоним”е гръцка и е съставена от две думи Топос – място и Onoma (onim) – име.
Това, което няма „име, то не съществува! Затова, на всичко видимо в природата, трябва да му се даде име.”” – така са расъждавали хората в древността. Топонимите са собствените имена на всеки географски/топографски обект и се делят на няколко вида, а именно:
hydronyms (имената на водните обекти,като реки,извори, езера,блата и морета), това са имена за обозначаване на реки, езера, извори и т.н., например: р.Дунав, р. Марица, р. Искър, р. Осъм, р. Лом, р. Вит, Варненско ез., ез. Сребърна, Росовата вода(извор)…
Селищни имена- градове, села, курорти и махали, например: София, Враца, Ловеч, Търново, Русе, Плевен, Пловдив, Варна, Бургас, Кюстендил, Перник, Долни Лом, Дерманци и т.н.
oronyms (имената на релефните форми – планините, хълмовете): „Рила”, „Пирин”, „Стара планина”, „Станджа”, „Родопи”, „Средна гора” и т.н…
етноними (имена свързани с етническия произход на населението), например: Мизия(равнина), Тракия (низина), или селата: „с.Кумани”, „с.Татарци”, „с.Българево” и т.н.
анималинимия /зоонимия (имена свързани с птици или животни характерни за местността), например: „Орловец”(скала), „Гълъбец”(проход),”Мечово”(било), „Гарван”(местност)…
фитионимия (свързани с растителноста), например населените места: „с.Дреновец”, „с.Дъбен”, „с.Бучино”, „с.Лешница”, „Тополовград”, „Шипка”, и др.
анттопоними (Имена свързани с хора), звания, лични имена или прякори, например: „Царевец”(бивш царски дворец), Балдуиновата кула(кула, използвана за затвор на знатни личности през средновековието), Манчовото (местност).
бройни имена (имена свързани с бройка), например: „в.Триглав”(връх), „Три кладенци”(местност), „Петавица”(местност и река) и
топоними характеризиращи почвата или скалната покривка, например: „Пясъчника”(местност), „Камен бряг” (местност)…
Астронимия (имена свързани с небесните тела или ориентация), например „Лунната пътека”(пътека), „Марсов хълм”(хълм), „Запад”(скала) …
топоними свързани с понятието за „тъмно“, „светло“ и „цвят“, например „Бела вода”(местност), Бела стена(скала), Тъмни дол(река), „Лицето” (огряна от слънцето поляна) … и
microtoponyms (имена на малки географски обекти), като чешми или стопански обекти, например „Поилникът”(място за водопой на добитък), „Стопанството”(сгради на бившо ТКЗС), „Манастира”(манастир), „Лозята”(местност с лозови насъждения), „Червена скала” (скала), „Орехът” или „Тополата”(дървета, служещи за ориентир) …

3.Образуване на топографски/географски имена:
Има различни форми на образуване на имената.
• А) Българските топоними обикновено се състоят от„прилагателно + съществително”. Прилагателните изпълняват определяща функция, например: „Бялата планина”, „Старото селище”, „Зеления лъг”. Но понякога прилагателното е основно, както например „с.Белица”.
• Б) У нас преобладава и директния трансфер. Той представлява стандартни думи(съществителни), приети за номенклатурни географски термини, които се превеждат на разбираем език за живеещото там население, като „град, село, връх, река, път, хълм, било, скала, дол, поляна, гора”… Към нея  е  добавено прилагателно, което конкретизира обекта. Това може да се представи с пример така: терминът е „РЕКА”, „Бяла” – е понятие за цвят, продиктувано от вида на водата. В комбинация се получава „Бяла река” или терминът за „СКАЛА” (се употребава и като СТЕНА, ако е вертикална), или понятие за цвят – Бяла . Името става „Бяла стена”.
В някои части на страната, топонимията е по-малко многословна и е конструирана само от една дума, която е „прлагателно”, замествщо „съществителното”. Такъв е случая с „река ВИТ(Витата)” или „Панега(Пенливата)”. Вместо да се изписва „Вита река”или „Пенливата река” , името се е запазило само като „Вит”и „Панега”. Това се случва най-често, ако имената са с тракийски призход. Макар, че с една дума за място, са склонни да принадлежат имена от категорията на „съществителни” и, по-рядко,  да са „прилагателни”.
• В) Има случаи, когато „топонимичната конструкция” се състои от „глагол”+”съществително”. Тези имена носят в себе си цели изречения, например: „Стани+ловец”(скала), „Кърто+жабене”(село), „Чуй+петлово”(село).
• Г) Макар, че едно от най-честите прилагателни в топонимията прилагателни е тази за „цвят”. И в повечето случаи името на цвета наистина уточнява различния цвят на природни обекти. Въпреки това, някои имена не получават стойност на цвят. Такъв е случая с думата „червен„. В някои български топоними в много случаи запазват древния смисъл на „красив, добър„, например „Червен бряг”(град).
• Д) В допълнение, има определения за:
размер (голяма, малка, например: „Голяма Брестница” и „Малка Брестница” ),
пространственото разположение (дълъг, тесен, дълъг, къс, например: „Дългия дол” „Тесния дол”),
време (старо, ново, например: „Старо село”, „Ново село”),
притежание (наше, ваше, например: „Наше лозе”, „Тяхна мера”,Обща мера” и др.
:4.Историческа основа на Българската топонимия
Както е известно термина „топонимия” означава „1. Дял от езикознанието, който проучва произхода, значението и употребата и развитието на географските имена.” или „ 2. Географските названия за една териториална област.”
България се намира в центъра на Балканския полуостров. А той, поради сложната си история е бил „Кръстопът и мост на много племена” и е твърде загадъчен в сравнение с други части на Европа и нейните езикови модели, а от там и по отношение на топонимията.
Етнически произход, език, религия и църква, всичко това не е продукт на този или онзи век, то идва от историята, то е историческата основа на балканските нации и тяхната топонимия. Към същата категория можем да отнесем и територията, на която всяка балканска нация започва своя първоначален старт. Последвалото го многовековното чуждо господство (господство на три империи-римска, византийска и османска) обаче води до съществени демографски промени на Балканите, а именно: В древността, в западната му част са живяли „илирите”, на изток – „траките”, южната част, „гръците”. Тези хора са оставила тук значително количество „топоними” (хидроними и ороними).
Древният илирийски топонимичен слой се разпространявал на територията на бивша Югославия (Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово, Черна гора, Македония), Албания и Гърция. Илирийски са хидронимите Драва, Морава, Сава, Вардар, Босна, името на Адриатическо море (е на древния град Adria) и други. Те имат значение на „вода“, „River“, „поток, потокът на река.“
Траките са етно-културна общност от индоевропейски племена, населявали в периода от средата на II хил. пр. н.е. до VI в. областта от североегейско крайбрежие (включително островите Тасос, Самотраки, Лемнос и Имброс) до Карпатите, от Черноморското крайбрежие до река Морава, и земите в северозападна Мала Азия (т.е. съвременните територии на България, Румъния, Молдова, североизточна Гърция, северозападна Турция, Поморавието и Македония).
Историята на древна Тракия е продължителна, сложна и изпъстрена с деянията на много и големи и значителни исторически личности. Тя започва от разселването на тракийските племена през XII в. пр.н.е. в една широка географска област в Европейския югоизток (Балканския полуостров, Северното Черноморие и Панонската низина). Те са го владели до установяването в балканските земи на организираната Римска империя и нейното трансформиране във Византийска такава. Траките са говорели един език и са имали общи богове. Историята е съхранила имената на повече от 20 тракийски племена. Въпреки родствената си връзка те често воювали помежду си. Най-многобройни били племената одриси, беси, меди, гети, трибали, серди, мизи…
Географското положение на Древна Тракия я превръщало в мост между и Изтока и Запада, Севера Юга. При своите преселвания многобройни племена и народи са преминавали през този естествен кръстопът, между двата континента (Европа и Азия). По тази причина, Траките са били принудени непрекъснато да се сражават, за да защитават земите си.
Те почитали „Природните сили” и имали „много богове”. Най-древна била вярата във Великата Богиня-майка „Бендида”. Тя давала и отнемала живот, и била почитана като повелителка на природата и плодородието. Главно мъжко божество им било „Слънцето”. „Свещеният огън”, който горял постоянно в домашното огнище, смятали за пренесено на земята „Слънце”. Нестинарки танцували боси върху живи въглени и така отправяли към него молби за плодородие. Най-разпространен символ им бил „Тракийският конник” – бог на природата, растенията и животинския свят. Считали го за син на „Великата Богиня-майка” и „Слънцето”. Наричали го с различни имена, а владетелите се отъждествявали с него.
На гърците, които общували с тракийските племена, им допаднал техния пантеон и те възприели като свои повечето тракийски богове. В гръцката митология някои от тях получили нови имена и ново значение. Така тези богове станали част от Световната древна култура, но малко хора знаят, че повечето от боговете им, имат тракийски произход.
Траките не са имали писменост и това, което днес знаем за тях, научаваме от летописите на гръцки и римски автори, както и от изследванията на археолозите.
Древна Тракия била обитавана от многобройни племена, големи и малки, които често воювали помежду си. Племенната действителност е била сложна и нестабилна, и се променяла с времето. Поради непълните и често не особено прецизни и достоверни данни в достигналите до нас извори тя не може да бъде възстановена с всички подробности за нито една историческа епоха.
Тракийската «Топонимия» на Балканите, обаче се оказва с много голяма устойчивост. Да си припомним,  че са тяхно творение и прочутите «Балкански Мегалити».
Пишейки за Дунав географът Страбон (63г. пр.н.е) споменава и по-древното име на реката, а именно «Ματοας-Матоас» (География, VII, fr. 65 ). Старият автор дори обяснява какво е значението му. «Матоас» отговаря на гръцката дума ασιος -мътен, мътещ, т.е. с мътни води. Дунав е пълноводна река и когато придойде водите му наистина са мътни, жителите на Русе, Видин, Силистра и др. знаят това. Това личи и при интерпретиране на подводния релеф на Черно море, реката е отложила голямо количество наноси. Сродно на името „Матоас“ е река Мътивир – приток на Тополница. Вижда се, че дълги векове преди Страбон и Херодот, хора говорещи древен вариант на българския език са дали най-старото име на eдна от най-големите европейски реки.
Тимок е друга река с интересно име, в далечното минало тя е била позната като Тимакус ( Timachus – Плиний, E.И.-XXVI-149). Частицата тим/тем се среща също в тракийските топоними Тимияна, Тимена, Темено и отговаря на тракийската дума тъма – тъма, тъмнина. Тимок означава река с тъмни води. Расъждавайки в този ред, се уверяваме, че езикът на траките е все още жив и удивително точен, говорим го и днес, но в по ралична форма. В своята работа “Естествена История” Плиний пише за река Оросина, която тече в земите на племето асти (Orosines – Плиний, E.И.- IV-XI-45 ). Не е трудно да се види, че Оросина означава оросена, росна. «Реки, които текат бързо поркриват бреговете си с пръски, които са като капки роса…» Благодарение на Прокопий знаем доста за тракийските топоними и хидроними от Ранното Средновековие. В творбите си старият автор ни дава името на река Рекиос /Речиос, намираща се в близост до Солун – Южна Тракия. Това име не се нуждае от превод, Рекиос просто означава –реката. Става ясно, че по времето на Прокопий –VI-ти век, езикът на траките все повече се е доближавал с новата си форма до българския. Панисия е име на две реки в Тракия, едната от земите на тините, а друга от тези на кробизите, във владенията на пеоните пък има поток Панак. Коренът във всички тези хидроними е «пана», обясним със санскритската дума «пана – пяна», и разбира се българската дума пяна. В Северна България и сега има река «Панега» (обяснима с тракийскя език, като «Пенливата»). Тук трябва да се посочи, че сроден хидроним има и в Тесалия, това е река Пеней (също обяснима с българската дума пена-пяна). Присъствие на тракийци, в Тесалия не трябва да ни учудва, все пак там са живели мирмидоните, които според Йоан Малала(VІв.) са били предци на българите. Старото име на нашата река Цибрица е Циабрус/Киабрус. Подобен хидроним има във Фригия (намирала се е в Централната част на Мала Азия), това е Сибрус. Всички тези названия са обясними с българския глагол цибрее – яснее, т.е. Цибрица и Сиброс означават „ясна, светла, сияеща„. Древната Диерна, Тиерна от земите на гетите пък има точно обратното значение, диерна, тиерна е латинското предаване на черна -река с тъмна вода. Отново гетите са дали името на вливащата се в Дунав река Набари.Тя е спомената от Херодот като Напарис (Ναπαρις ).На бари означава «на барата –местен падеж ( бара означава малка река)». Сроден тракийски топоними са Зуро – бара и Темон – бари. Гетскo е imeto и на река Янтра ( наречена в горното си течение Етър), позната в древността като Аtrus, Ieterus. Езиковедите ни търсят тълкуване сред редица чужди езици, но по една, или друга причина са пропуснали старобългарската дума яндръ – бърз, тя дава добро обяснение за името на река Янтра. Както отбеляза В. Георгиев ( Въпроси на българската етимология, стр.115) „…колебанието между а (я) от една страна и е ( ие) от друга е засвидетелствано не само в античността, но и в съвременния български език…“Трябва да се вземе под внимание, че разликата в нашите днеши названия Янтра и Етър също се дължи на якане и екане…, следователно откриваме в тракийския същото явление, което представлява една от най-характерните черти на нашия език. Друга река с име сродно на Янтра -Аtrus е Atyras, спомената от Мела, Птолемей и Страбон ( География,VII, fr. 55-56). Докато Янтра – Аtrus е в Северна Тракия, то Atyras е в земите на Южна Тракия, в близост до Селимбрия. Това е показва, че Страбон е бил прав твърдейки, че езикът на мизите и гетите е като този на останалите траки обитаващи южната част на страната (География,VII-3-10). Nestos и Noes са споменати от Тукидид (II-96 )и Херодот ( IV-49) през V-ти век пр.н.е.) Имената и на двете реки са свързани с глагола нести – нося, т.е. значението е „носеща, влачеща. Другото име на Nestos е Места, като значението се е запазило същото, Места се обяснява с местя, „премествам, придвижвам„. В Южна Тракия намираме също други две реки със сродни имена, това са Струма -Strymon и Стряма – Syrmus. Те от своя страна показват връзка с тракийските топоними ( изведени от название на река) Stryme и Στρυα-Струа. Всичките се обясняват с нашите думи „струя и стремя се – движа се“.
Старите автори не са споменали много тракийски езера, но от малкото документирани става ясно, че имената им са лесно обясними на български. Езиковедът В. Георгиев смята, че «…Prasias показва връзка със санскритския глагол прусноти – пръскам, тук коментара е излишен…». За името на езерото «Βολβη –Волве» което означава волове, т.е. «Езеро на воловете». Възможно е там да са поили воловете и това е дало името на водния басейн. Волинт е тракийската дума за «вол» отговаряща на старобългарската воленте –вол. Частицата ент, енте е умалителна наставка типична за тракийски и старобългарски ( среща се още в теленте, осленте, жребенте ). Да се наричат реки и езера по имена на животни, които пият вода от тях е стара традиция. И сега в България са познати Козя, Конска и Сърнена река. Щом най-северните и най-южните тракийски хидроними (номенклатурни географски термини), са лесно обясними на български заключението е, че езикът, който говорим днес е развита форма на тракийския език, защото не е възможно да сме нашественици на Балканите и същевременно най-древните имена на реки и езера да се тълкуват с помощта на нашия език.
Примери:

ТРАКИЙСКИ – БЪЛГАРСКИ
БАРА – БАРА ( малка река)
ВОДА* -ВОДА
ПАНА -ПЯНА
РЕКА** -РЕКА
СТРУА*** -СТРУЯ
БАЛАУС# -БЛАТЦЕ, БАЛТИНА, БЛАТО
ВИР ## -ВИР
КАЛ^ – КАЛ
Завладявайки Южна Тракия в 340 г. пр.н.е., македонският цар Филип ІІ превърнал някои от съществуващите от по-рано големи селища в укрепени градове; такива са Филипополис („градът на Филип“) на река Хеброс (Марица) и Кабиле на река Тонзос (Тунджа). Като тракийски царски град е възникнал в края на ІV в. пр.н.е. и Севтополис, чиито останки са проучени при изграждането на язовир „Копринка“ край Казанлък. Той носи името на одриския цар Севт ІІІ, съвременник на Александър Македонски и неговите приемници. Още един укрепен царски град от същата епоха се проучва в земите на гетите, край село Свещари в района на град Исперих. Разположеният наблизо голям могилен некропол, в който е проучена Свещарската гробница, показва, че гетският град край Свещари (чието име не ни е известно със сигурност) е бил обитаван от силна и богата местна династия – възможно е това да е била столицата на гетския цар Дромихет(ІІІв.пр.н.е.).
В земите на днешна Североизточна България господства името на гетите, едно голямо племенно обединение, което е обитавало и Добруджа чак до устието на Истрос (Дунав), а е имало своите разклонения и на север от реката. Гетите били коневъден народ; от техните съставни племена са ни известни имената на теризите и кробизите. В Северозападна България, западно от река Искър, се разполага територията на друго голямо племенно обединение – това на трибалите.
Между териториите на гетите и трибалите, в Централна Северна България едва в епохата на римското проникване се налага името на „мизите”. Най-важни от тракийските племена на север от Истрос /Дунав/ били „дакитe”, които обитавали Южните Карпати.
Тракийски хидроними носят намиращите се в България и Румъния реки: Струма, Серет, Марица, Вит. С Тракийски произход са били използвани в древността за името на река Дунав (Истър – „да изтекат мътните му води„) и Стара планина (Хемус – „било„). През втората четвърт на І хил. пр.н.е. по тракийските брегове на Егейско море, „Пропонтида” (Мраморно море) и „Евксинския понт” (Черно море) възникнали многобройни елински колонии. Най-значителни от егейските колонии били „Енос” (при устието на Марица), „Маронея”, „Абдера” (при устието на Места) и „Амфиполис” (близо до устието на Струма), както и островните колонии „Тасос” и „Самотраки”. На северния бряг на Мраморно море се намирал „Перинт”(намирал се е в планината Странджа), на Босфора – „Бизантион” (днешният Истанбул). По тракийския бряг на Черно море били разположени Аполония (днес Созопол), Месeмбрия (Несебър), Одесос (Варна), Дионисополис (Балчик), а на добруджанския бряг на днешна Румъния Калатис, Томи и Истрия.
В Гърция, много oronyms (гр. oros — планина и грч. onoma — име) от тях имат пред гръцки произход (от езика на древните пеласгите и на други етноси) – Егейско море, Олимп, Парнас, Пелопонес, Коринт, Атина, Лариса, и така нататък. Всъщност на гръцките имена на местности се разделят на старогръцки и новогръцки (Босфора – „бик Форд“ Родос - „Роуз“, Лесбос – „гора“, Цикладите – „навсякъде“и т.н. Солун носи името на сестрата на Александър Македонски и др. )
По-късно идва Римската експанзия и нейното влияние в топонимията. Римско е било и името на сегашната ни столица „Сердика”(София). Процъфтяващи градове във вътрешността на България са били: Пауталия (Кюстендил), Сердика (София), Никополис ад Нестум (край Гоце Делчев), Филипополис (Пловдив), Августа Траяна (Стара Загора), Адрианополис (Одрин), а в земите на север от Балкана – Никополис ад Иструм и Марцианополис и градовете Бонония (Видин) и Рациария (при село Арчар). Границата между Горна и Долна Мизия минавала по река Киаброс (Цибрица, източно от град Лом). Дори сега едно забравено село в северозападна България и днес носи латинското име „Фалковец” (от Falco – Соколар).

Градовете били свързани с гъста мрежа от добре организирани и поддържани пътища. Важна роля играели пътят по южния бряг на река Дунав, крайбрежният път край западния бряг на Черно море и старият път покрай Егейското крайбрежие – Виа Егнация. През Тракия минавал и така нареченият диагонален път, най-важната сухоземна пътна артерия, свързваща западните с източните провинции на империята. Тракийската топонимия, постепенно пидобила латино-гръцко звучение.
През III в. Римската империя изпаднала в тежка криза, породена както от вътрешни причини, които довели до политическа нестабилност и борба за власт (епоха на войнишките императори), така и от първите мащабни варварски нашествия. Особено много пострадали тракийските провинции, които станали арена на унищожителните нашествия на алани, готи, хуни и други варварски племена.
Варварските нашествия през III в. станали прелюдия към много по-мащабни събития през следващите векове. Придвижването на запад на хуните ги довело във втората половина на IV в. до Дунавската граница на Римската империя. През първата половина на V в. те създали свое царство в Централна Европа. Много племена и народи били въвлечени в миграцията на хуните като техни съюзници. Други били принудени да се изселят от земите си под техния натиск. Огромни маси население били приведени в движение, известно ни от историята, като „Великото преселение на народите”.
Под ударите на варварите през V в. рухнали западните провинции на Римската империя. Източната половина обаче оцеляла в старите си граници чак до големите нашествия на славяни и араби през VII в. Източната Римска империя запазила политическата си самостоятелност и по-късно, макар и на значително по-ограничена територия.
През Средновековието тя е известна като Византийска империя (по старото име на столицата Константинополис – Бизантион).
Средновековната гръкоезична Римска империя е била естествено продължение на античната латиноезична римска държава! Византийците наричали себе си ромеи (ρωμαίοι), т.е. – римляни, а държавата в която живеели – Ромейска империя (Ρωμαϊκή Αυτοκρατορία) т.е. Римска империя, а също така Царство на римляните (Βασιλεία τῶν Ρωμαίων). За съвременниците империята била известна просто като Романия (Ρωμανία, Romania). Макар и гръкоезична, тя е била населена освен с гърци и от други племена, в това число славяни и българи. През XIII–XIV век те обаче тя е в състояние на разпад. Византия изживява тежка вътрешна криза: отслабване на централната власт, нарастване мощта и влиянието на провинциалната поземлена аристокрация, социално и класово напрежение, корумпиран държавен апарат, династични борби и граждански войни. В крайна сметка империята се разпада на части.
Византия (източната част на Римската империя) е била етническа смес от множество племена и народи. Те също са оставили своя отпечатък върху територията на България, да не говорим за временните присъствия и нахлувания на хуни, печанеги, татари, кумани, гърци, арменци и др. Например имената на села: Куманово, Татари, Беренде, Батановци и т.н.
Славяните спадат към индоевропейската езикова и етническа общност, която се формира в древни времена и към която принадлежат други народи като траки, гърци, германи, илири. Те се обособяват в първото хилядолетие пр. н.е., когато населяват обширни пространства между Балтийско море, Карпатите и реките Днестър, Днепър и Одер – днешни територии на Източна Полша и Западна Русия. Под натиска на започналото Велико преселение на народите от хунските племена през ІІІ в. славяните също започнали да изоставят прародината си и се насочили главно в три посоки: на изток, на запад и на юг.
• •На ИЗТОК поели славяните, наречени АНТИ
• •На ЗАПАД се насочили част от славяните, известни с името ВЕНЕДИ
• •На ЮГ се отправили славяни, назовавани от византийските автори с името СЛАВИНИ.
До края на V в. южната група славяни се разположила в земите северно от р. Дунав, където се намирали бившите римски провинции Панония и Дакия (днешни Унгария и Румъния). Славините влезли в пряк контакт с Византийската империя, което изиграло своята роля за тяхното политическо, социално и културно развитие. Постепенно, през първата половина на VІ в. южните славяни започнали системни набези на юг от р. Дунав. Проникването им на византийска територия преминало в два етапа:
Първи етап, при който те нахлуват южно от р. Дунав, грабят, плячкосват и опожаряват византийски крепости, след което отново се оттеглят в поселенията си на север от Дунав.
Втори етап, при който, прониквайки на юг от Дунав, славяните започват трайно да усядат на византийска територия. Усилията на Византийската империя да ги спре се оказват безуспешни. Така в края на VІ и началото на VІІ в. славяните започват масово да се заселват по цялата територия на Балканския полуостров. В крайна сметка южната група достига в заселването си чак Пелопонес и о. Крит.
Религията на славяните се характеризирала с политеизъм – вяра в много богове. Митологичен образ на вселената за тях било Световното дърво. Короната му представлявала небесните селения и техения върховен бог бил Сварог. Стволът му изобразява земния свят на човека и негов господар е бог Перун, който се смята за гръмовержец и единствен господар на всичко от видимия свят. Корените изобразяват подземния свят на мъртвите и злото, негов господар е бог Чернобог; там е мястото и на богиня Морена (Морана, Мора, Мара) – богиня на суровата зима, на студа, на страданието, на смъртта. Вярвали още в Дажбог – прекрасният бог на слънцето, което дава небесната светлина и топлина и дарява живот и плодородие; в бог Вълос (Волос, Велес, Влас) – покровител на стадата и оттам – на богатството (колкото по-голямо стадо има човек – толкова е по-богат!); в Лада – богиня на красотата, любовта, брака, семейния живот; човешката майка, защитница на човешкия живот и закрилница на жените.
Българите, според някои източници, принадлежали към най-древните народи в човешката история. Според една легенда техният родоначалник „Болгар” произхождал от рода на „библейския Ной”.
За разлика от славяните установяването на точната прародина и произход на българите е затруднено от факта, че те били номадски народ и постоянно са сменяли поселенията си (което не означава, че не са усядали и не са строили селища – номадството им се изразява в търсене на пасбища за стадата). Поради това в историята съществуват различни теории за техния произход. Най-разпространена доскоро беше тезата за тюрко-алтайския произход на авари. В наши дни се прокарва и тезата, според която прародината на древните българи е средноазиатският район на реките Амударя и Сърдаря, Памир и Бактирия, а техният език има ирански корени и принадлежи към памирската група езици.
Религията на древните българи е „монотеистична“. Те вярвали в една свръхестествена сила и почитали едно върховно божество – бог Тангра („небе”), създател на земята и небето.
Сред тях е бил разпространен „тотемизмът“ и родовете имали свои тотеми – свещени животни (вълк, заек, куче, вол, мишка, змия и др.), като вярвали, че имат общи прародители със съответните родове животни. Вълкът бил един от главните тотеми на българите/главни тотеми били още: елена/бик/, гарвана, жерава, лебеда или дивата патица, тигъра или барс-леопард, змията или змиевидния дракон, рибата, орела или сокола, петела или кокошката/.
Календарната им система се основава на 12-годишен лунен цикъл, като всяка година носела името на свещено животно.
Сред древните българи е бил разпространен и „ОРЕНДИЗМЪТ“ – вярване, че в определени части на човешкото тяло и в тялото на определени животни се крие свръхсила (оренда): такива части са главата на човека, кръвта, както и конската опашка. Вярвали, че тази сила може да преминава от един човек в друг – така се появил и „ритуалът с чашата”, направена от човешки череп: когато победителят пиел вино от нея, той поемал орендата на победения си враг (ето защо хан Крум пие от черепа на победения император Никифор).
Пак по време на своята миграция българите са влизали в различни по интензитет и продължителност социално-културни и лингвистични контакти и взаимодействия с изключително голям брой други племена и народи, по силата и в условията на които прабългарски имена, в това число и етноними, календарно-циклови години и месеци; думи, включително и титли, цялостно-завършени изречения и даже сравнително обемисти текстове се пренасят, заемат и съхраняват в езиците и диалектите на другите племена, а така също и в устната или писмената словесност на тези племена и народи или обратното от тези племена се пренасят или заемат текстове и са съхранени в българския език.
Първите заселвания на българи на Балканския полуостров датират от края на V и началото на VІ век. За разлика от славяните обаче, те не нападали земите на империята, а станали съюзници на Византия срещу враговете й. Но по-късно, но към края на VІ в., и те започнали набези срещу имперските територии.
Византийските автори са пестеливи, когато описват държавата на кан Кубрат (Велика България (от рода Дуло)). Кубрат за пръв път в българската история успял да обедини под своята върховна власт всички или почти всички български племена от двата основни клона (източен и западен). Съюзът обхващал земите на север от р. Кубан, Азовско и Черно море. Негова столица бил град Фанагория – на Таманския полуостров. Хан Кубрат, който на младини е прекарал години в императорския двор в Константинопол и там е приел християнството, укрепва съюза и води успешна дипломатическа дейност. През 635 г. той сключва мирен договор с Византия, чийто император Ираклий го удостоява с почетната титла патриций (знатен човек).
Главна заплаха за българите по това време били хазарите от югоизток. Според по-късно създадена легенда преди смъртта си хан Кубрат завещава на своите синове да не се разделят. Спорна е годината на смъртта на Кубрат, но разкритото през 1912 г. негово погребение край с. Малая Перешчепина (днешна Украйна) го определя категорично след 647 година – от тази година са най-късно сечените монети, намерени при разкопките, – от времето на византийския император Константин ІІ.
След смъртта на хан Кубрат (средата на VІІ век) Стара Велика България се разпада под ударите на хазарите, като българите се разделят на три части. Най-големият син на хан Кубрат – Батбаян (Боян) остава в земите на баща си и е принуден да се подчини на хазарите. Вторият син Котраг, заедно с част от прабългарите, се изтегля към средното течение на Волга и Кама. Там, към края на VІІ век, се създава т. нар. „Волжка България”, със столица „град Болгар”, която през Х век приема исляма и просъществува до ХІІІ век. Днешните наследници на волжките българи населяват териториите на Татарстан, Чувашия и др. в границите на Руската федерация.
Третият син Аспарух повежда племето уногондури на запад, преминава реките Днепър и Днестър и се заселва в областта „Онгъл” в днешна Бесарабия (между реките Дунав, Прут и Днестър). От тази област започват съдбоносните събития, които довеждат до създаването на Българска държава на Балканския полуостров(южно от река Дунав).
Четвъртият син Кубер с част от българите се заселва в бившата римска провинция „Панония”, около „Срем”. Той признава властта на Аварския каганат, ставайки негов васал. Тук се смесва с поданиците на аварския каган, сред които има доста византийски пленници и славяни. Куберовите българи се опитват чрез въстание да извършат преврат и да завземат централната власт. След неуспешния бунт срещу аварската власт Куберовите българи заедно с пленените от аварите ромеи се насочват на юг, към земите на Византия, като по време на бягството си нанасят няколко последователни поражения на преследващите ги авари. Кубер сключва мирно споразумение с Византия и се заселва в Керамисийското поле (Прилепско поле), намиращо се в днешната Република Македония. През 680 г., той прави опит за превземане на Солун и завземане на византийските земи около него. Опита завършва с неуспех.
Българите, които били предвождани от петия (най-малкия) син на кан Кубрат – Алцек, се заселва в земите на „Лангобардското кралство”. Павел Дякон (лигобардски е теолог, историк и поет) отделя място в историята си за преселването на прабългарите в областта Беневентум: „под предводителството на кан Алцек българите дошли в Италия при краля на лангобардите Гримуалд (662-667), който ги изпратил при сина си Ромуалд I от Беневенто в Беневентум, където се заселили в Сепине, Бовиане и Инзерния (сегашна Италия)”.
Теофан Изповедник съобщава, че „…след разпадането на Велика България, част от прабългарите, които били предвождани от най-малкия син на кан Кубрат – Алцек, се заселва в земите на Лангобардското кралство” (662-667г.).
Кумани, този номадски народ има активно присъствие на българска територия през Средновековието. През Второто Българко царство се наблюдава сродяване на управляващите династии на българите с куманите.
Куманите (известни с името „Кипчаци”) са слезли от планината Алтай през V-X в. и са дали името си на племенно обединение от номадски тюркски племена, оформило се като етническа група в Централна и Източна Азия, наречена „Кипчак”(kipchakskim). В началото на XІв., те вече се движели близо до северизточните граници на Хорезъм (историческа държава в Средна Азия, намирала се около Аралско море, на платото Уст Юрт и до североизточните брегове на Каспийско море) и се насочили към Централна Азия и степите на северното Черноморие. За кратко време те доминират над многобройните племена от долините на реките до Днепър (Uzeu). До началото на XII век земите заети от Kipchaks, разделени в две основни части. Kipchak, който е живял на територията на днешен Казахстан, образували една по-централизирана държава, на която начело застанали кановете от рода Едбори и западни Кипчаци под името „Кумани”. През този период, цялата казахска степ, се е наричала „степта Kipchak” или „Dasht-I-Kipchak“.
Тя е населена от племена известни като „kyp-chakskim”. Западните Племена „Кипчак”, наричани „Кумани”, многократно преминавали река Дунав и извършвали набези в България (тогава част от Византия).
Куманите през 11 и 12 в. са оставили трайни следи на южно Дунавска територия. Много феодални владетели от Второто българско царство са били от кумански произход, като Дърман и Куделин, Елтимир, Белаур, братята Балик и др.
През 1148,1154 и 1160г., отново големи кумански групи се заселили в Северна България.
След смъртта на Иван Асен II, положението в страната става тревожно, вследствие на засилващия се натиск от страна на татарите, които действат по това време в Средна Европа. Татарите (на татарски: Татарлар или Tatarlar) е събирателен термин за няколко днешни тюркски народа в Източна Европа и Сибир.
През есента на 1242 или 1243 г., навярно на връщане от маджарските земи, татарските орди на Бату хан – внук на Чингис хан опустошават Северна България и принуждават търновското регентство да плаща ежегоден данък. Установява контрол в Източна и Централна Европа и поставя основите на Кипчакското ханство, известно в Европа като Златната орда. Освен външните проблеми, България е раздирана и от вътрешни междуособици, от което се възползват унгарците, сърбите и Никейската империя. В резултат Балканите падат под османска власт.
По късно, през ХІV в., експанзията на Османската империя(третата империя), е довела до по-късно формиране и разпространение на тюркските имена. Но и тази империя също е била субстракт от различни племена и народи от които е имало дори везири и султани. И до днес Топонимията на България изобилства от чужди имна, които по една или друга причина се налагат.
И в османския период от своята история Балканите остават размирен кръстопът между Изтока и Запада, Ориента и Европа. От етническа гледна точка Османската империя може да се каже, не е била „турска“, а космополитна — тюрки, араби, кюрди, гърци, славяни, албанци, унгарци, власи, цигани и др., при което тюрките не са мнозинство. Ръководството на Османската империя приема и „услугите“ на немюсюлманските си поданици: във войните и походите на султана редовно се включват със свои войски немюсюлмански васали; Портата векове наред „съвместно“ работи с цариградските гърци от квартала Фенер и Цариградската патриаршия като православна църковно-религиозна институция.
Когато османците нахлули в земите ни, наложили свои имена на хидронимите включващи думи като су-вода, дере-река, азмак-тресавище, гьол- езеро, блато и т.н.
5. Кратка История на Топонимията:
Интерес към имената и тяхното семантично значение и произход е бил проявен от най-ранните етапи на човешката цивилизация. В древните египетски текстове са известни опити да се опишат и класифицират географските имена. В древни времена е имало традиция, която е препооръчвала произведенията да бъдат придружени от допълнителни исторически и географски обяснения на имената. Въпреки това, валидността на етимологията на топонимите този период е бил различен. Често едно или друго име, свързано с някаква митологична история, или са го митологизирали или са го обяснявали с помощта на съвременни гръцки или латински автори. Но между тях има и доста правдоподобно тълкуване на реални качества на обектите, тяхното географско местоположение и др.
Такива са бележките, придружаващи описание или препратка към различни географски характеристики. Такива са добре известните класически текстови произведения като „История“ на Херодот, „География“ на Страбон, „Естествена история“ от Плиний Стари. Всички топонимични факти, дадени в тези документи, се отнасят за конкретни събития. Техното местоположение и имена, са били допълнително изолирани, без създаването на модели и връзки. Топонимичната информация през този период е била набор от интересни и забавни за съзнанието на изследователя на фактите.
6. Важни събития за топонимията на България
У нас, пръв, който се интересувал и е събирал топографски имена от нашите земи е бил П.И. Шафарик, но тези материали не са могли да видят бял свят. Г.С.Раковски в предговора на поектираната ІІІ част на „Показалеца” съобщава, че „името Котел на санскрит означава умалено, оградено с крепости място”(Г.С.Раковски, Показалец и ръководство І, Одеса 1859г.), а в третата част казва, че топонимията на този град показва първото българско отечество, т.е. равнините на Индия.
Петко Р. Славейков е събирал имена от всички краища на България с намерението да издаде своя „Географски и Исторически словар на Балканския полуостров” но този материал е изгорял в пламците на Старозагорския пожар през 1877г. В него той обяснява значението на някои имена, което е видно от статията му „Няколко думи за Пловдив”, сп. Наука (1882г.). Константин Иечек, както в своята „История на българите”, „Военният път от България до Цариград” и в „Пътувания по България” се спира върху произхода и значението на селищни и речни имена по българките земи.
И Марин Дринов, се спира върху някои топографски имена.
Интерес към местните имена са имали и И. Д. Шишманов, А.Илиев, А.Иширков, проф.С. Младенов, проф. Д. Дечев, Ж. Чанков и др.
Друг който се занимавал задълбочено с „Топонимията на България” е Васил Миков, археолог и историк, уредник на Народния музей (1943 г.).

Posted in Uncategorized | 2 коментара