Древно-българските държави

Дълги години в нашата историческа наука шества тезата, че българите са малко номадско племе от тюркски произход, появило се на историческата сцена след смъртта на Атила (453 г.). В края на шести век то попада под тюркска зависимост (ако сме тюрки – как попадаме под тюркска зависимост?), от която го освобождава кана субиги – Кубрат и създава държава. Според официалната историография тя представлява племенен съюз, просъществувал има-няма, малко повече от тридесет години. От друга страна, незнайно защо, недотам обичащите ни византийци нарекли този съюз Стара велика България. В края на седми век император Константин Погонат, едва успял да разбие арабите при Константинопол, потеглил начело на петдесет хилядна армия към делтата на р.Дунав, срещу “неголямата” войска на Аспарух. Там в продължение на няколко дни той не посмял да я нападне и се отправил към Несебър. Армията му пък била преследвана и избивана от “немногобройните” българи, яздещи дребни кончета от устието на р.Дунав до Варна. Не минали век-два и българите изчезнали сред славянското море.

Упоеният от подобни “исторически прозрения” днешен българин, изпада в недоумение, когато чуе твърдения, като това на покойния френски президент Франсоа Митеран, че “българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета” или на американския професор Норман Дейвис, че българите стоят “в ядрото на европейската цивилизация”.

Ако обаче надникнем в историческите извори от древността и средновековието, както и осланяйки се на последните археологични открития, ще видим, че българите са един от най-древните народи на земята. Притежавали са богати познания в областта на астрономията, строителството, земеделието, имали са своя писменост. Едно от най-големите им достойнства е, че навсякъде, където са спирали, са създавали държави със свое специфично устройство, с добре подредена административна и военна структура, и със съответните титли.

Какво казват летописите на Волжка България

През последните десетина години стана възможен достъпът до хрониките на волжките българи. Най-интересна информация откриваме в “Книга за хуните”, написана от Кул Гали (XII век) и в историческия сборник “Джагфар тарихъ”, съставен от Бахши Иман (1680г.).

Според Кул Гали преди 35 хиляди години древните предци на българите населявали Волгоуралския район – наричали го Ара или Ура, а себе си – жители на Ура-ара (арийци). През ледниковата епоха арийците живели в пещерите на Урал. Те се занимавали с лов и се сражавали с “потомци на зли духове” – човекообразни маймуни (неандерталци?). Една такава пещера, използвана за жилище, по стените на която има рисунки на мамути, коне, носорози, се е запазила и до днес на територията на Башкортостан и се нарича Шулгенташ.

Живели през ледниковата епоха, българите се научили и станали най-добрите майстори в обработването на различни видове кожа. Това тяхно умение е било известно и през Средновековието.

Когато климатът се затоплил и ледниците се оттеглили на север, българите започнали да се заселват в равнините около р. Волга. Цялата Волжко-Камска система те наричали РА (Ранга, Раха). Българите запазили това име чак до XIII век, както и понятието Раил, означаващо Волжко-Камска земя, или Волгокамец. И след като напуснали Урал, арийците запазили почитта си към планините и пещерите. Те вярвали също, че Бог (древните българи го наричали Ерсу, Едфу, Тангра, Тара) се появява по планинските върхове. За тях той е създал добрите духове – дивовете.

Първата българска държава

Преди около петнадесет хиляди години седем арийски племена създават съюз, който наричат Идел (иде – седем, ел – племена). Първоначално арийците-иделци се занимавали с лов на мамути, елени (ямал), зубри (атбуга), пещерни мечки. Затова древните предци на българите уважавали силно опитния нощен ловец – вълка. По-късно те опитомили някои животни, между които и кучето, и станали скотовъдци. С течение на времето част от тях започнали да се занимават със земеделие и преминали към уседнал начин на живот. Започнали да строят градове. През лятото скотовъдците живеели във временни селища, грижейки се за животните, а през зимата всички се събирали в родово-племенните центрове – градовете.

Преди около четиринадесет хиляди години съюзът на седемте племена успял да постави под своя власт цялата територия на Ара-Ура и образувал държавата Идел, чийто първи владетел бил Шам (Сам). След създаването на държавата те започнали да се наричат българи (различните фонетични варианти на името са – бул, бал, болгар, българ, балкар, буляр, биляр, бухар, бояр и други), което означава “черноглави” или “вълчи хора”, а също в смисъл на “господар”, на “знаещ”, “мъдър” човек (хора). Те продължили да строят все по-големи градове, научили се да обработват глина, да добиват метали – мед, а по-късно и бронз.

През периода 1965-1998 г. с помощта на спътникови снимки руски учени откриват в района на Южен Урал и Западен Сибир цяла протоцивилизация, която е разположена на площ с размери 150 на 400 км. Досега там са открити 17 града с 21 крепости, както и много неукрепени селища. Най-древните селища са с овална форма – Алданско, Исиней-1, Берсаут, Кизилско, а по-късните са кръгли. Това са Аркаим, Исиней-2, Синташта, Саръм-сакла.

Най-голям интерес от тази “страна на градовете”, която има монументални отбранителни съоръжения с комуникативни системи и изключителна планировка, предизвиква тайнственият град Аркаим. Отговаряйки на официални запитвания от американска страна, руският археолог Г. Б. Зданович отговаря, че това е свещеният град на Тангра и древните българи.

Обектите са засекретени и въпреки че волжките българи знаят за тях, и искат да ги изследват, руските власти и досега не дават разрешение за това.

Създаването на Шумер

Преди около дванадесет хиляди години от изток в Идел започват да навлизат угро-фините. Скоро след това в българското общество избухва междуособна война, като начело на враждуващите групировки застават двама братя – Алмъш и Газан. В края на краищата Газан е победен и с голям брой българи се изселва към централна Азия. Заселват Памиро-Хиндукушкия масив, Таримската котловина и планината Тян Шан. В тази област те развиват земеделието, строят градове, крепости, пирамиди, пътища, усвояват добива на желязо. Тук опитомяват коня и започват да наричат себе си именци. В този район съвременните учени откриха останки от древни градове (Лулан, Ния), много пирамиди, които са по-големи от тези в Египет, голям брой мумии на хора от индоевропейската раса, от така наречения кавказки тип. Установено е, че това население е било ирано-езично.

След нови размирици част от българите се оттеглят още по на изток – североизток, начело с Иджик. Покоряват китаите тюрки, които се намират по това време на много по-ниско ниво на развитие. В “Джагфар тарихъ” пише, че те събрали от китаите малки момичета, възпитали ги според българските традиции, а когато пораснали, ги взели за жени. Децата, родени от тези бракове, а също и себе си, те нарекли хони. Хуните запазили българските обичаи, но езикът им в голяма степен се тюркизирал.

В Средна Азия от основната маса на българите се отделят масагетите. Други потеглят на югозапад и завладяват западен Иран, Сирия, Ливан, Мала Азия. В района на двуречието те създават държава, която в чест на добрата дива Самар, наричат Самара (Шумер). Те са били носители на висока култура, която предават на местното население. Строят градове, организират добив на метали, развиват земеделието. Градовете били строени върху хълмове и опасани със стени. Във всеки от тях живеели около четиридесет – петдесет хиляди души. Такива са били Ур, Урук, Лагаш. Владетелят на града носел титлата лугал или енси. С шумерите са свързани и някои от названията на божествения пантеон в Месопотамия: Сирара (храм в Лагаш), Сарбату (магическо дърво, чиято сянка се простира от изгрева до залеза), Шарур (боздуган – оръжието на боговете), Кургарру ( безполово същество, което пази храната на живота).

През 3182 г. пр. Хр. значителна част от междуречието е заляно от водите на невиждан потоп. Загива и главния град на държавата Ат-Алан, а също и голяма част от българите. Някои от тях се спасяват в планината Урарат (Арарат). Потопът унищожава могъществото на българите в Шумер. В началото на III хилядолетие пр. Хр. в Месопотамия нахлуват семитите. Те постепенно изтласкват българите – арийци към устието на Тигър и Ефрат. Последният арийски владетел на Шумер е Зиези (посочен за родоначалник на българите в “Латински анонимен хронограф” от 354 г. от н.е.). Той е победен от семитския владетел Саргон Велики, който завзема престола. След смъртта на Зиези голяма част от българите се връщат обратно към Централна Азия.

Страната Балхара

Сведения за тази българска държава срещаме в редица исторически извори. Първият книжовен паметник, написан на санскрит “Ведите”, по-точно в “Атхартва веда”, пише, че на север от Индия живеят народите булинги, балхики, врики, хунга и хети. В “Махабхарата” (VII – X в. пр. Хр) балхиките (болхики) болги са сред най-споменаваните имена – над седемдесет пъти. В “Латински анонимен хронограф” пише, че българите произлизат от сина на Ной-Зиези, а в арменската география “Ашхарацуиц” (VII век) българите, заедно с масагетите, са споменати като най-развитите народи в Централна Азия. От описанията, които има в тези и в други писмени източници, става ясно, че тази българска държава е обхващала планината Имеон (Памир, Хиндукуш, Тян Шан), земите на запад от нея, както и Таримската котловина, между северен Тибет и Тян Шан. На запад и югозапад са се намирали и други арийски народи, на североизток – хуните и на изток Китай. Нейната столица е бил град Балх (в днешен северен Афганистан), който е бил наричан “люлката на царете”. Българите оказват огромно културно влияние в тази част на света. През XVII в. пр. Хр. китайците заимстват от българите календара, както и различни строителни умения, познания в областта на военното изкуство. Около 1800 г. пр. Хр. ариите, идващи от Памир и Хиндукуш завладяват северна Индия. В индийските източници, държавата Балхара се е славела с бързоногите си коне и красиви бойни колесници. Отделна прослойка от българите са били духовни учители и пазители на знания (брахмани). След завладяването на северна Индия осъществяват жреческа власт и разделят обществото на три съставни части – жреци, военни, производители.

През IV в. пр. Хр. до Балхара достигат войските на Александър Велики. Въпреки че печели някои битки, на великия пълководец не се отдава да завладее трайно българската държава. В края на краищата, след като една македонска армия е изтребена до крак от българите, той е принуден да сключи мир, а десет хиляди от своите войници жени за местни девойки.

С течение на времето в Централна Азия настъпва постепенно засушаване на климата и плодородната някога Таримска котловина се превръща постепенно в пустиня. Тези климатични промени, както и натиска на засилващия се Китай, предизвикват огромни раздвижвания на човешки маси. Част от хуните се предвижват на юг и запад. Това създава напрежение в района на Балхара. Първи век след Христа, един от царете на Балхара, който бил син на Праипати Кардама предава царството на сина си Саса Бинду, а сам се преселва в Индия. Отишъл със своя народ в Мадхиядеша (дн. Мадхия Прадеш), основава град с името Пратиштам. От този преселил се бактрийски цар произлязла една нова индийска династия, която носела името Кардама. Тя управлявала до XI век, а владетелската титла била “балхара”. Друга част от българите, още през IV – III век пр. Хр. се придвижила към Европа, където в Поволжието и при Урал се срещнали с останалите някога тука арийци.

В Памир обаче, до X век се запазва княжество с име Бургар, за което ни съобщава Ибн Хаукал (X век), Ибн ал Асир – 1024 г. До същото откритие достига и академик Бартолд.

Стара Велика България

В “Именник на българските канове” пише, че българите са имали своя държава в Европа 515 години преди Аспаруховите българи да преминат Дунава (680 г.). Текстът гласи “Тези пет князе управляваха оттатък Дунава петстотин и петнадесет години с остригани глави. И след това премина отсам Дунав княз Исперих, също и досега.” Тази българска държава възникнала през 165 г. в района на Кавказко-Черноморския басейн.

Арменският историк Мовсес Хоренаци (V век) пише, че още II в. пр. Хр. в Кавказ е имало българска земя.

В “География на Птоломей” (II век) е обозначено, че в земите на север от Черно море живее народ с името “буленсии”.

Подобни сведения откриваме в картата на Евсевий Хиероним (268 г.), а също и в летописите на Егише Вартапет (V век), Захарий Ритор (VI век), Михаил Сирийски (VII век).

Баварският историк Авентиус (XVI век) твърди, че българи и баварци имат общ произход и между V – I в. пр. Хр. са живели заедно в Кавказ. Такива сведения има и в хрониката на манастира Мелк.

В Кавказ и северното Черноморие са открити останки от множество български градове: Булкар – Балк, Анзи, Химар, Кумух, Салтов, Маяки и деснобрежното Цимлянско градище, както и съвременните селища Балхар и Кубачи в Дагестан. За създател на Стара Велика България се смята Авитохол, а неин последен владетел е Кубрат.

Още през IV век българи се заселват в Панония. По-късно, част от тях заедно с хуните на Атила достигат до Апенините и територията на днешна Франция. След смъртта на Атила в 453 г., българите започват системни нападения на земите на юг от Дунав, а от началото на VI век датират и първите трайни поселения на Балканския полуостров.

В края на VI век част от българските земи попадат под зависимост от западните тюрки. Тази зависимост е отхвърлена от Кубрат в началото на VII век. Братът на Кубрат Шамбат се отделя от Велика България и през периода 623 г. – 658г. създава държавата Дулоба със столица Киев. Разбит от франките, той се присъединява отново към брат си. След смъртта на Кубрат, в резултат на вътрешни междуособици, както и под натиска на хазарите, Стара Велика България се разпада. Аспарух създава Дунавска България, а брат му Боян (до 690г.) Черна България със столица Киев. Един от неговите потомци Джилки през 858г. премества столицата във Велики Болгар и става основоположник на Волжка България (до XVI в.).

Българските държави оставят дълбока следа в историческия процес с високоразвитата си организация и стройна уредба от норми, овладявайки пространството с добродетели като лоялност, търпимост, справедливост. Българската идея за държавност се оказва изключително жизнена. Въпреки преселенията и дори когато българските държави губят за дълго своята независимост, те отново възкръсват. В Европа българите създават втората след Римската империя държава, но като държавно устройство тя е коренно различна от гръко-римския модел – не е била робовладелска. България е най-старата европейска държава, просъществувала повече от осемнадесет века под едно и също име. Тя е съхранена и до днес от българския народ. През 2003 г. се навършват 1838 години от създаването на Стара Велика България и 1323 години от основаването на Дунавска България.

Иво Андровски – историк

Използвана литература:

Иман Б. – “Джагфар тарихъ. Свод булгарских летописей” – София 2001, ИК “Огледало”

Нурудинов Ф. Г. – “Булгарьi и мировая цивилизация” –  София 2001, ИК “Огледало”

Ахмеров Г. – “Булгар Тарихъ”, София 2001, и.к. “Огледало”

Добрев П. – “Прабългарите – произход, бит, култура – нов прочит”, София 1991

Добрев П. – “Кои сме ние българите” и.к. “Галик”, София 2000

Добрев П. – “Непознатата древна България” и.к.”И. Вазов” София 2001

Степанов Ц. – “Власт и авторитет в ранносредновековна България”, София 1999г.

изд. “Агато”

Степанов Ц. – “Средновековните българи”, София 2000, “Тангра Тан Нак Ра” – и.к.

Заимова Р. – “Арабски извори за българите”, София 2000, “Тангра Тан Нак Ра” – и.к.

 

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Произход на имената на населените места (села и махали) в Ловешка област

Това е списък на населените места в Ловешка област,  структуриран по произхода на техните имена.

Съдържание:

1Хидроними/Водни обекти (имената на водните обекти,като реки,извори, езера,блата и морета), това са имена за обозначаване на реки, езера, извори

2.Имена на хора,светци,демони,митични съшества,титли,прякори

3  Ороними (имената на релефните форми – планините, хълмовете): „Рила”, „Пирин”, „Стара планина”, „Станджа”, „Родопи”, „Средна гора” и т.н…

4 Етноними (имена свързани с етническия произход на населението), например: Мизия(равнина), Тракия (низина), или селата: „с.Кумани”, „с.Татарци”, „с.Българево” и т.н.

5 анималими /Зооними (имена свързани с птици или животни характерни за местността), например: „Орловец”(скала), „Гълъбец”(проход),”Мечово”(било), „Гарван”(местност)…

6 Фитионими (свързани с растителноста), например селата: „с.Дреновец”, „с.Дъбен”, „с.Бучино” и др.

7 Анттопоними (Имена свързани с хора), звания, лични имена или прякори, например: „Царевец”(бивш царски дворец), Балдуиновата кула(кула, използвана за затвор на знатни личности през средновековието), Манчовото (местност).

8  Бройни имена (имена свързани с бройка), например: „в.Триглав”(връх), „Три кладенци”(местност), „Петавица”(местност и река) и

9  Топоними характеризиращи почвата или скалната покривка, например: „Пясъчника”(местност), „Камен бряг” (местност)…

10 Астронимия (имена свързани с небесните тела или ориентация), например „Лунната пътека”(пътека), „Марсов хълм”(хълм), „Запад”(скала) …

11  топоними свързани с понятието за тъмно, светло и цвят, например „Бела вода”(местност), Бела стена(скала), Тъмни дол(река), „Лицето” (огряна от слънцето поляна) …

12микротопоними (имена на малки географски обекти), като чешми или стопански обекти, например „Поилникът”(място за водопой на добитък), „Стопанството”(сгради на бившо ТКЗС), „Манастира”(манастир), „Лозята”(местност с лозови насъждения), „Червена стена” (скала), „Орехът” или „Тополата”(дървета, служещи за ориентир)

N         име                                        произход

1.Абланица – от „аблака”(диал.от „ябълка”)+окончание;

2.Александрово – от „Александър”(име на мъж)+окончание;

3.Априлци – от „априлци”( от Априлското въстание (1876)

4.Бабинци – от „баба”(възрастна жена)+окончание;

5.Балабанско – от „балабан”(голям,едър човек)+окончание;

6.Балканец – от „балканец”(живеещ в Балкана);

7.Батулци – от „бату”(диал. от „батко”);

8.Баховицанеопределено;

9.Бежаново – 1.от „бежи”(диал.”бяга”)+окончание;2.от Когато сме били под турско робство и минавал османския паша той изрекъл думите „Бежан Aва“. Това значело чист вьздух или чиста природа. От тогава селището било наречено Бежаново.

10.Беленци – от „бело”(диал. на „бяло”)+окончание;

11.Бели Осъм – от „бели”(диал.”бяли”)+Осъм(име на река);

12.Белиш – от „бели”(диал.”бяли”)+окончание;

13.Борима – произхода на ИМЕТО на селото е че то е свързано с родното място на турците ,които се заселили тук след превзамането на Балканите от султан БАЯЗИД СВЕТКАВИЦА. И до днес в централна Турция в област Кония съществува селище с името Бор.

14.Бресница – от „бряст”(диал. име на дърво)+окончание;

15.Брестово – от „бряст”(диал. име на дърво)+окончание;

16.Българене – от „българе”(диал. етническа принадлежност)+окончание;

17.Български извор – от „българи”( етническа принадлежност)+извор;

18.Васильово – от името на реката(Васильовска река);

19.Велчево – от „Велко”(име на мъж)+окончание;

20.Владиня – от „Владиня”(дъщеря на княз или благородник);

21.Врабево – от „врабец”(дребна птечка)+окончание;

22.Галата – пренесени име от цариградско предградие „галата”;

23.Глогово – от „глог”(храст)+окончание;

24.Гложене – кръстено на „Георги Глож”(киевски княз)+окончание;

25.Голец – от „гол”(диал.);

26.Голям извор – от „голям”(размер)+”извор”(водоизточник);

27.Голяма Бресница – от „голяма”(размер)+”Бряст”(дърво);

28.Голяма Желязна – от „голяма”(размер)+”желязо”(твърд метал);

29.Горан – от „гора”+окончание;

30.Горно Павликене – от „горно”(посока)+”Павел”(мъжко име)+окончание;

31.Горно Трапе – от „горно”(посока)+”трап”(дупка);

32.Горско Сливово – от „гора”()+”слива”(дърво)+окончание;

33.Гостиня – от „гост”( Лице, което посещава дома на някого, за да се срещне с домакините в знак на уважение чувства.);

34.Градежница – oт ”градеж”( Градене, строене на сграда. Кога започва градежът? 2. Сградата, която се гради)+окончание;

35.Гумощик – от „гума”( Еластична материя, получена чрез обработка на суров каучук. 2. Изделие от тая материя с форма на обръч за колело на превозно средство. Гумите на колата са износени.)

36.Дебнево – от „дебне”( Следя, наблюдавам тайно и внимателно);

37.Деветаки – от „девет”(бройно име);

38.Дерманци – селото е основано от „траките”. Мажду него и съседното „Торос” има около 70 погребални тракийски могили.2. от името на Дърман”/кумански благородник, съвладетел на „Браничевска област”. 3. от „дермен”(тур.”воденица”);

39.Дивчовото – от „дивеч”(място за лов)+окончание;

40.Добревци – от „Добри”(име на мъж)+окончание;

41.Добродан – от „добро”+”дан”(дава);

42.Дойренци – от „Дойра”(име на жена)+окончание;

43.Драгана – от „Драгана”(име на жена);

44.Драшкова поляна – от „Драшко”(име на мъж)+”поляна”(топографски обект);

45.Дренов – от „дрен”(храст)+окончание;

46.Дъбен – от „дъб”(дърво)+окончание;

47.Дъбрава – от „дъбрава”(дъбова гора);

48.Дъбравата – от „дъбрава”(дъбова гора)+окончание;

49.Дълбок дол – от „дълбок”+”дол”(малка река);

50.Златна Панега – от „златна”(скъпоценен метал)+”Панега”(име на река);

51.Изворче – от „извор”(воден източник);

52.Йоглав – от тур.думи:„йок”(няма)+”лав”(дума);

53.Казачево – от „казак”+окончание;

54.Калейца – от „кале”( Остар. Крепост, твърдина. 2. Прен. Голяма и много здрава, яка сграда.);

55.Каленик – от „кален”(здрав,закален);

56.Карлуково – от скалните манастири,съществували някога;

57.Катунец – от „катун”(сборно население от няколко села);

58.Кирчево – от „Кирчо”(мъжко име,обръщение от „Кирил”)+окончание;

59Крушуна – от „круша”(шиоколистно дърво с вкусни плодове)+окончание;

60.Къкрина – от „къкри”(ври на слаб огън)+окончание;

61.Кърпачево – от „Кърпачев”(презимето на родения там партизанин Христо Кърпачев.)

62.Лесидрен – от „лес”(слав.”гора”)+”дрен”( горски храст или неголямо дърво с жилава дървесина, жълти цветове и дребни червени плодове със стипчиво-кисел вкус);

63.Летница – от „лето”(диал. от „лято”)+окончание;

64.Лешница – от „леска”( горски храст или неголямо дърво с плодове подобни на орех)+окончание;

65.Лисец – от „лиса”(горски хишник „лисица”):

66.Ловеч – от „лов” (стопанска дейност);

67.Ломец – от „ломя”(разсичам,разцепвам или име на река „Лом”);

68.Луковит – от „лук”(зеленчук)+Вит”(име на река);

69.Малиново – от „малина”(плод)+окончание;

70.Малка Желязна – от „малка”(размер)+”желязо”(твърд метал)+окончание;

71.Малък извор – от „малък”(размер)+”извор”(воден източник);

72.Микре – от „мимика”(диал.);

73.Орешак – от „орех”(широколистно дърво с полезни плодове)+окончание;

74.Орешене – от „орех”(широколистно дърво с полезни плодове)+окончание;

75.Орляне – от „орляк”(ято птици);

76.Патрешко – от „Патре”(лат. „тате”)+окончание;

77.Петревене – от „Петър”(име на човек)+окончание;

78.Пещерна – от „пещера”+окончание;

79.Прелом – от „прелом”(диал.”пролом”);

80.Пресяка – от „пресяка”(диал. от „просека”);

81.Радювене – от „Радю”(диал.от „Радо”)+окончание;

82.Рибарица – от „рибар”(подходящо место за ловци на риба);

83.Румянцево – от „руменен”(зачервен)+окончание;

84.Скандалото – от „скандал”(разправия/скарване)+окончание;

85.Скобелево – от „Михаил Скобелев”(генерал от руската войска,участник в „руско-турската война”1878-1880г.)

86.Славщеца – от „слича”(диал.сборно село,образувано преселници);

87.Славяни – от „славяни”(етническо име);

88.Слатина – от „слатина”(солена);

89.Сливек – от „слива”(широколистно дърво)+окончание;

90.Смочан – от „Смочанския ман.”(манастир съществувал някога);

91.Соколово – от „сокол”(ловна птица);

92.Сопот –от старославянската дума „сопотъ“, която означава „изкуствен воден улей“- сопка(тур.“чучур“).

93.Старо село – от „старо”(време)+”село”(населено място);

94.Стефаново –от „Стефан”(мъжко име)+окончание;

95.Тепава – от „тепе”(купа; версията за името е, че произлиза от турската дума ТЕПЕ, т.е. КУПА, Хълм. До чешмата, която се е намира в центъра на селото е имало бряст увит с дива лоза, от далече е изглеждал като купа)

96.Терзийско – от „терзия”(шивач);

97.Тетевен – от „тетива”( Легенда,свързва името и с думата „тетива“ – опънатата нишка на ловен лък, с който древните тетевенци са ловели дивеч на лък);

98.Тодоричане – от „Тодор”(име на мъж, вероятно основателя на селото);

99.Торос – основано е от траките. Името вероятно произлиза от „тракийските гробни могили” до съседното село Дерманци,които били около 70. На римляните им приличали на „торо”(кули) и така нарекли селото.

100.Троян – от „бог Троян”(“мразовит, снежен”,славянски бог на студа);

101.Угърчин – от „угар”(изорана, още не засята земя)+окончание;

102.Урмаевци – от „Урмаевци”(име на фамилия);

103.Хлевене – от „хлевоуст”( Който говори много и без да се съобразява с другите; словоохотлив, цапнат в устата);

 

104.Чавдарци – от „Чавдар”(партизански отряд)+окончание;

105.Черни Вит – от „черни”(цвят)+Вит(име на река);

106.Черни Осъм – от „черни”(цвят)+Осъм (име на река);

107.Чифлик – от „чифлик”(земеделско стопанство);

108.Шипково – от „шипка”(полски храст);

109.Ъглен – от „ъгъл”(„ъгъл”/селото се намира в остра

извивка на река Вит);

110.Ябланица – от „аблан”(диал.”Ябълка”)+окончание;

 

 
Posted in Uncategorized | 2 коментара

Списък на населените места във област София, структуриран по произхода на техните имена

Съдържание:

 1 Хидроними  (имената на водните обекти,като реки,извори, езера,блата и морета), това са имена за обозначаване на реки, езера, извори и т.н., н

2.Имена на хора,светци,титли,прякори

Ороними (имената на релефните форми – планините, хълмовете): „Рила”, „Пирин”, „Стара планина”, „Станджа”, „Родопи”, „Средна гора” и т.н…

4 Етноними (имена свързани с етническия произход на населението), например: Мизия(равнина), Тракия (низина), или селата: „с.Кумани”, „с.Татарци”, „с.Българево” и т.н.

5 Анималими /Зооними (имена свързани с птици или животни характерни за местността), например: „Орловец”(скала), „Гълъбец”(проход),”Мечово”(било), „Гарван”(местност)…

6 Фитионими (свързани с растителноста), например селата: „с.Дреновец”, „с.Дъбен”, „с.Бучино” и др.

7 Анттопоними (Имена свързани с хора), звания, лични имена или прякори, например: „Царевец”(бивш царски дворец), Балдуиновата кула(кула, използвана за затвор на знатни личности през средновековието), Манчовото (местност).

Бройни имена (имена свързани с бройка), например: „в.Триглав”(връх), „Три кладенци”(местност), „Петавица”(местност и река) и

Топоними характеризиращи почвата или скалната покривка, например: „Пясъчника”(местност), „Камен бряг” (местност)…

10 Астронимия (имена свързани с небесните тела или ориентация), например „Лунната пътека”(пътека), „Марсов хълм”(хълм), „Запад”(скала) …

11  Топоними свързани с понятието за тъмно, светло и цвят, например „Бела вода”(местност), Бела стена(скала), Тъмни дол(река), „Лицето” (огряна от слънцето поляна) …

12.Микротопоними (имена на малки географски обекти), като чешми или стопански обекти, например „Поилникът”(място за водопой на добитък), „Стопанството”(сгради на бившо ТКЗС), „Манастира”(манастир), „Лозята”(местност с лозови насъждения), „Червена стена” (скала), „Орехът” или „Тополата”(дървета, служещи за ориентир).

 

N    име                                             N            име                       произход на името

1.Алдомировциот  „Алдо”(име на мъж)+окончание;

2.Алино от „алено”(червен цвят);

3.Антон  – от „Антон”(име на мъж);

4.Априлово  – от „Васил Априлов”( стопански и просветен деец, дарител, писател от времето на Българското Възраждане);

5.Байловоот „байо”(диал.”батьо”)+окончание;

6.Бакьовоот „бакьо”(диал.от „батьо”)+окончание;

7.Бальовциот „байло”(диал. „батьо”)+окончание;

8.Батулияот „бату”(диал. от „батьо)+окончание;

9.Бахалинот „бахар”( Ароматни тъмносиви зърна от тропическо растение,  които се употребяват за подправка на ястия и колбаси)+наставка;

10.Безденот съчетание на „без”+”ден”= безден;

11.Бели Искърот „бели”(цвят „бял”)+”Искър”(име на река);

12.Белица  – от „бели”(диал.цвят”бял”)+наставка;

13.Белопопциот „бело”(диал.цвят”бял”)+ „поп”(звание)+окончание;

14.Белчинот „бел”(диал.цвят „бял”)+окончание;

15.Белчински баниот „бел”(диал.цвят „бял”)+ окончание”+баня”(място за къпане);

16.Бенковски – от Георги Бенковски (истинско име: Гаврил Груев Хлътев) е български революционер, основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание в 1876 г. в 4-ти Революционен окръг.

17.Беренде  – отБерендеи” (печенежко племе,преселено през 11в.)

18.Беренде извор – отБерендеи” (печенежко племе,преселено през 11в.)+”извор”(водоизточник);

19.Бов - носи името на френския рицар Сен дьо Бьоф, След смъртта на император Балдуин Фландърски през 1206 г., маркизът получил благоволението на българския владетел да се засели със свои сподвижници в землището на днешното село.

20.Богданлия от „Богдан”(мъжко име)+окончание;

21.Богьовциот „бог”(понятие за божественост)+окончание;

22.Боерицаот „боево”(боеготовно)+окончание;

23.Боженицаот „бог”(см.”богоугодно)+окончание;

24.Божурище – от „божур”(цвете)+окончание;

25.Бойковецот „Бойко”(мъжко име)+окончание;

26.Борика от „борика”(борови подпалки за печка);

27.Бракьовциот „бракя”(диал.от”бртя”)+окончание;

28.Братушковоот „брат”/или „побратим”+окончание;

29.Брезе – от „бреза”(широколистно дърво);

30.Брезовдолот „бреза”(широколистно дърво)+”дол”(малка рекичка);

31.Брестакаот „брест”(диал. от”бряст”, дърво)+окончание;

32.Брусен – от „брус”( Специален камък за точене на ножове и други сечива);

33.Бузяковциот „буза”(населението му е било с характерни „бузи”/бузестите)+окончание;

34.Буковец от „бук”(дърво)+окончание;

35.Букоровциот „бук”(дърво)+ „рови”( Копаят, дълбаят, правят дупки, неравности по земята; рият);

36.Буново – от „буна”(вълнение);

37.Бучин проходот „бучи”( шуми ) + „проход”( Място с път, където се преминава през планина);

38.Бърдоот „бърдо”(възвишение с полегати склонове,рид);

39.Бърложницаот „бърлога”(леговище на диво животно)+окончание;

40.Бърляот „бърля”(диал.от „пърля”);

41.Вакарел – анаграма от „кавалер”(рицар,пазител на диагоналния път);                 

42.Василовци - от „Васил”(мъжко име)+окончание;

43.Венковецот „Венко”(мъжко име)+окончание;                                                             

44.Веринскоот „Верила”(планина)+окончание;

45.Видрареот „видра”(хищен бозайник)+окончание;                                                    

46.Вишанот „више”(на високо);

47.Владиславци от „Владо”(мъжко име „Владимир”)+”слава”+окончание;

48.Владо Тричков – от „Владо Трчков”( деец на БКП и БРП (к). участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война.)

49.Врачешот „врата”(проход през планина);

50.Връдловци – диал. от „врътвам”( обръщам, извивам нещо около самото него)+окончание;

51.Върбницаот „върба”(широколистно дърво)+окончание;

52.Габер – диал. от „габър”(дърво); 

53.Габра  – диал. от „габър”(дърво); 

54.Габровница – диал. от „габър”(дърво)+окончание;   

55.Гайтанево – от „гайтан”(плетен ширит за украса на дреха)+окончание;                 

56.Гара Бов – от „гара”(спирка на влак)+ „Бов”( рицар Сен дьо Бьоф);

57.Гара Елин Пелинот „гара”(спирка на влак)+Елин Пелин (псевдоним на псевдоним на Димитър Иванов Стоянов,писател)

58.Гара Лакатникот „гара”(спирка на влак)+”лакатник”(пътя лакатуши между хълмове);

59.Гинци – от „Гина”(женско име)+окончание;

60.Говедарциот „говедо”(едър рогат добитък)+окончание;        

61.Голакот „гол”(необлечен)+окончание;

62.Голема Раковица – от „голема”(диал. от „голяма”)+”рак”(водно животно или вид охльов по ливадите);

63.Големо Маловоот „големо”(диал. от „голямо”)+”мало”(диал. от (малко”)

64.Голеш -  от „гол”(необлечен)+окончание;

65.Голяновциот „гол”(необлечен)+окончание;

66.Горна Василица – от „горна”(на високо)+”Василица”(женско име, диал.от „Василка”);

67.Горна Малина – от „горна”(на високо)+”малина”( храст със сладки плодове);

68.Горни Окол – от „горни”(на високо)+”окол”( околност,  с разположение от всички страни на един хълм);

69.Горно Камарци – от „горно”(на високо)+”камара”(купчина от неща);

70.Горно село – от „горно”(на високо)+”село”(населено място);

71.Горунакаот „горун”(дърво, зимен дъб)+окончание;

72.Градец – от „град”(голямо населено място)+окончание;

73.Григоревоот „григор”(мъжко име)+окончание;

74.Грълска падина – от „гърло”(стеснено място)+”падина”(низко място);

75.Губеш Губиславот „губи”(загубва)+ от „губи”(загубва)+”слава”( почетна известност с признаване заслугите, уменията на някого, заради които се ползва с уважение; популярност);

76.Гургулятот „гургулици”( Подобна на гълъб прелетна птица, която живее по горите и градините);                                                  

77.Гурково – от „Генерал Гурко”(Йосиф Гурко е руски офицер, генерал-фелдмаршал, граф. Участник е в Руско-турската война (18771878).

78.Гурмазово – от „гуркам”(диал.от „гмуркам”- потапям във вода);

79.Гуцалот „гуцал”(диал. от „куцал”(не стои вертикално,клати се));

80.Гълъбовциот „гълъб”( птица, която живее навсякъде и се храни обикн. с растителна храна)+окончание;

81.Делян от „Делян”(вероятно става въпрос за „Петър Делян- български цар,син на Гаврил Радомир,мъжко име);         

82.Джамузовци – от „Джаму”(индийско мъжко име)+окончание;

83.Джурово – от „джурка”(разбива,разбърква)+окончание;

84.Добравица – от „добра”( която прави добро, който проявява отзивчивост, разбиране към другите. Добър човек.)+окончание;

85.Добърчин – от „добър”(който прави добро, който проявява отзивчивост, разбиране към другите. Добър човек)+окончание;

86.Доганово – от „Доган”(мъжко име)+окончание;

87.Долна Василица – от „долу”(в низкото)+”Василица”(женско име);

88.Долна Малина  – от „долу”(в низкото)+”малина”(храст с вкусни плодове);

89.Долна Невля  – от „долу”(в низкото)+”невля”(диал.от „неволя”);

90.Долни Окол – от „долу”(в низкото)+”окол”(диал.от „околност”);

91.Долно Камарци -от „долу”(в низкото)+”камара”(диал.от „кубчина”);

92.Долно Ново село -  от „долу”(в низкото)+”ново”(новозаселено)+

+”село”(населено място);                                   

93.Доспей – от „Дозпей”(турско мъжко име);

94.Драговищица от „Драго”(обръщение към „Драган”)+окончание;

95.Драгоилот „Драгоил”(мъжко име);

100.Драгоман – от „Драго”(обръщение към „Драган”)+окончание;

101.Драготинциот „Драго”(обръщение към „Драган”)+окончание;

102.Драгушиновоот „Драгу”(диал.обръщение към „Драган”)+окончание;

103.Дреатин – от „дреа”(диал. от „дреха”)+окончание;

104.Дреново – от „дрен”(диал. от „дрян”- горски храст или неголямо дърво с жилава дървесина, жълти цветове и дребни червени плодове със стипчиво-кисел вкус.)

105.Дружево – от „другар”( Човек, който е свързан с друг посредством обич, взаимно доверие, дружба; приятел)+окончание;

106.Дръмша – от „дръме”(трак. „храсталак,шубрак”)+окончание;

107.Душанциот „душа”( у човека душата е духовна, словесна, и безсмъртна, седалището на мислите, разсъжденията и чувствата.)

108.Еленов дол – от „елен”( едър горски бозайник с красиво, стройно тяло и разклонени рога)+ „дол”(малка река);

109.Елешница – от „Елешницкия манастир”+окончание;

110.Еловдолот „ела/елха”(иглолистни дърво)+”дол”(малка река);

111.Етрополе – от „етро”(диал. от „едро-голямо”)+”поле”( равен участък земя)

112.Желен – от „желея”(диал. от „жалея”- Когато някой от селото откажел да се потурчи, бил хвърлян от скала близо до селото. Това било жално и оттам идва името – Желен.);

113.Живково – от „Живко”(име на мъж)+окончание;                             

114.Завидовциот „завис/завиждам”+окончание;

115.Заноге – от „за(д)”+”ноге”(крака)=”зад краката”;

117.Заселе – от „за(д)”+”селе”(диал. село)=”зад селото”;

117.Зимевица – от „зима”(сезон)+окончание;

112.Златуша – от „златна”+окончание;

113.Злокучене – от „зло”(лошо)+”куче”(дом.животно,което пази дома);

114.Извор – от „извор”(воден източник);

115.Искрец – от „искра”( Най-малката светеща частица, отделена от огън или от горещ предмет)+ окончание;

116.Каленовци – от „кален”( физически и нравствено издръжлив; закален, привикнал)

117.Калотина – от „кало”(гр. „хубав/добър”)+окончание;

118.Калугерово – от „калугер”(духовник, монах)+окончание;

119.Камбелевци – от „камби”(сорт чушки)+окончание;

120.Каменица от „камък”( Твърдата минерална маса, която съставя земната кора, като се изключат рудите, и всеки къс от нея)+окончание;

120.Караполци – от „кара”(черно)+”поле”( равен участък земя)+окончание;

121.Карлиево

122.Клисура – от „клисура”( Тесен планински проход, дефиле.);

123.Ковачевци – от „ковач”( Занаятчия, който прави или поправя изделия от метал.)+окончание;

124.Комщица – от „Ком”(връх)+окончание;

125.Костадинкино – от „Костадинка”(женско име)+окончание;

126.Костенец – от „косте”(диал. от „кости”)+окончание;

127.Краево – от „край”( Предел, място, където нещо свършва)+окончание;

128.Круша – от „круша”( Овощно дърво, което ражда конусовидни издължени сладки плодове с жълт или зелен цвят, както и самият плод.)

129.Крушовица – от „крушовица”(напитка приготвена от круши);

130.Лакатник – от „лакатник”(място, където пътя лакатуши между хълмове);

131.Левище – oт „лево”(диал. от „ляво”)+окончание;

132.Лесковдол – от „леска”( Планински храст с широки листа, който дава плодове, подобни на орехи – лешници)+”дол”(малка река);

133.Лесново – от „лесен”( Който може да бъде извършен, постигнат, възприет без много усилия и труд)+окончание;

134.Летница – от „лето”(диал.от „лято”)+окончание;

135.Липница – от „липа”( Широколистно дърво, чиито силно ароматни медоносни цветове се използват за чай)+ окончание;

136.Лисец  - от „лисец”(мъжка лисица);

137.Литаково – от „литак”(дреха без ръкави)+окончание;

138.Лопушня – от „лопуш”(лапад)+окончание;

139.Лопян – от „лопян”( диал. от лапад);

140.Луково – от „лук”( Градинско растение, чиито зелени листа и луковицата се ядат, имат лютив вкус и съдържат ценни вещества)+окончание;

141.Лъга – от „лъг”(поливна земя);

142.Любница – от „любеница”(диня);

143.Маджаре – от „маджари”(унгарци)+окончание;

144.Макоцево – от „мало Коцево”(мъжко име);

145.Мала Раковица – от „мала”(малка)+”раковица”( от „рак”( водно членестоного животно с щипци отпред или вид полски охлюв));

146.Мала църква – от „мала”(малка)+”църква”( Сграда, в която се извършват богослужения);

147.Малки Искър – от „малки”+”Искър”(име на река);

148.Мало Малово – от „мало”(малко)+”малово”(малко, повт.);

149.Манаселска река – от „мана”( Заболяване по лозята поради обилни изпарения след дъжд)+село (населено място)+река (голям воден поток);

150.Манастирище – имот на манастир;

151.Марица – на „Марица”(име на река);

152.Мечковци – от „мечка”( Хищно едро млекопитаещо животно с дълга козина)+окончание;

153.Миланово – от „Милан”(мъжко име)+окончание;

154.Мирково – от „Мирко”(обръщение,мъжко име)+окончание;

155.Мирово  – от „Миро”(обръщение,мъжко име)+окончание;

156.Мургаш – от „Мургаш”( дял от Западна Стара планина, простиращ се между Искърското дефиле и седловината Витиня);

157.Мусачево – от „Муса”(тур.мъжко име)+окончание;

158.Мухово - от „муха”(Общо название на двукрили насекоми)+окончание;

159.Начево – от „Начо”(мъжко име)+окончание;

160.Негушево – от „не”(частица за отрицание)+”гуша”( Предната част на шията у човек или животно, птица.)+окончание;

161.Неделище – от „неделя”(последния ден от седмицата)+окончание;

162.Несла – вероятно от „унесъл”(диал. от „отнесъл”);

163.Новачене – от „новак”+в”селото”(пришалец);

164.Нови хан – от „нов”+”хан”(сграда за пренущуване на пътници);

165.Ново бърдо – от „ново”+”бърдо”( Възвишение с полегати склонове; рид.);

166.Ново село – от „ново”+”село”( населено място);

167.Огняново – от „огън”( Нагорещени светещи газове, появяващи се при горене; пламък);

168.Огоя – от „огоя”(диал. от „угоя”);

169.Опицвет – „опита”от „цвете”(мома опита от някаква билка);

170.Оплетня – от „плета”(заплетено, завързано);

171.Оселна – от „осел”(магаре)+окончание;

172.Осеновлаг – от „осен”(диал. вид дърво от „ясен”)+”влаг”(диал. от влага);

173.Осиковица – от „оса”(Ципокрило жилещо насекомо със светложълто-черна

окраска)+окончание;

174.Осиковска Лакавица – от „оса”(Ципокрило жилещо насекомо със светложълто-черна окраска)+”лака”(диал. от”лъка( Ниско място край река);

175.Осоица –от „усое”( Неогрявано от слънце, сенчесто, хладно място.);

176.Очуша – от „очу”(диал. „искам”)+окончание;

177.Пановци – от „Пано”(обръщение, мъжко име)+окончание;

178.Пауново – от „паун”( Птица с красиви пера и голяма опашка)+окончание;

179.Петково – от „Петко”(мъжко име)+окончание;                

180.Петрич – от „Петър”(гр.”камък”,мъжко име);

181.Петърч – от „Петър”(гр.”камък”,мъжко име);

182.Пищане – от „пища”( викам, кряскам, крещя, надавам вик)+окончание;

183.Повалиръж – от „повали”( Събарям на земята нещо изправено; катурвам.)+”ръж”( Житно растение с по-високи стъбла от пшеницата и с по-дребни зърна, което служи за фураж.);

184.Подгоре – от „под”( по-ниско положение на нещо по отношение на друго нещо.)+”горе”(на по-високо място);                                        

185.Пожарево – от „пожар”( Неконтролиран огън, който унищожава ценности.)+окончание;

186.Полянци – от „поляна”( Обрасла с трева местност сред гора)+окончание;

187.Понор – диал. от „поронвам”( роня малко, за кратко време, свлачище);

188.Поповци – от „поп”( Православен свещеник)+окончание;

189.Поповяне – от „поп”( Православен свещеник)+окончание;

190.Потоп – от „потоп”( Голямо наводнение, много вода.);

191.Правец – от „прав път”(направление);

192.Правешка Лакавица – от „правец”(направо, прав път)+”лакавица”(линия,която сменя посоката си, вълнообразна)

193.Прекръсте – място за прекръстване(опасност!)  или кръстопът;

194.Продановци – от „Продан”(мъжко име)+окончание;

195.Пролеша – от „леш”( Непогребан труп, който е почнал да се разлага.);

196.Пчелин – от „пчелин”( Помещение или място за кошери, за пчели; пчеларник.);

197.Равна – от „равно”(ж.р. „равна”);

198.Равнище – от „равно”(равнинна повърхност на землището);

 

 

                                              

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

БЪЛГАРСКА ТОПОНИМИЧНА МИТОЛОГИЯ

Вид народно творчество:Топонимичната легенда, е особен вид устна народна приказка,  позната и достъпна първоначално само за обитаващите хора на дадено място. Тя обяснява реалния или митологичен произход на обитаемото населено място, възникването му, името му, като имената на околните местности и обекти в района на прилежащото землище, а и други исторически и географски тяхни характеристики.

Този жанр е пример за „народната етимология“ и намира значителна популярност сред хора, които са далеч от разбиране на основите на онкомастика и топонимията.

Произход на легендите:  Топонимичната легенда е адресирана към бъдните поколения. Тя спомага за предаване на знания от познавателен характер, за това кога, от кои се е основало или завоювано и как, определено населеното място. Тук трябва да се има пред вид, че предшестващите ни общества не са били „глобално комуникативни” и познанията им са се предавали усно. Поради този факт, че за дълго време, историческата и научна информация, свързана с преминаване на знания и умения, от едно поколение към друго, са били предавани устно, съдим за тяхната неграмотност. За да съхранят познанията, които са имали, поколенията ги предавали във вид на легенди. Тези легенди са имали само познавателна функция, за разлика функцията на приказката, която има поучителен и забавен характер.
            На територията на България, чиято земя е била кръстопът на много племена и народи, преживяла е и три империи (римската, византийската и турската), днес топонимичните легенди, също са от значение. От тях може да се съди за произхода и историята на даден географски ареал. В повечето случаи, легендите се създавали от пришълците. Тези народи,  са се натъквали на нова за тях територия и културна среда(заселена с траки, гърци, славяни, българи и римляни). И са били принудени да се адаптират в новата среда и от своя страна също са да оставят своя следа в местните имена. Освен това, заселваните племена, най-често са били, с различен етап на развитие и различен културен кръгозор. Районът е бил изпъстрен с тракийски, гръцки и латински местни, имена, които са им били непознати. Сред тези племена и народи се е появила необходимост от „асимилация и адаптация” на заварените местни непознати имена към техните потомци. Пред тях се открил голям потенциал за митотворчество. И те създавали легенди и митове. В тази връзка пък местните жители „генериратли“ различните традиции, в тяхна интерпретация на някои ритуали, за да обяснят неясните за техните езици. В новосъздадените легенди са отразявали манталитета на завареното и новодошлото население, особенностите на топографското пространство или характера на ланшафта, спецификата на езика, житейските и битови ценности, колективното и индивидуално съзнание.

Вдъхновяван от необичайни случки и събития от всекидневния живот, народния творец е създавал върху тяхна основа различни митични истории и с тях е обяснявал околния свят. Към тях (легендите) често са прикрепяни определени събития или лица характерни за даден историческия период, преосмислени от народното творчество. Например в преданията  за градовете Видин и Кула:

Общо за всички легенди и предания – митически, исторически, религиозни, топонимични или битови – е човешкото начало, човешкият ум и сила, които могат да преодолеят всякакви трудности.

Като литературен вид, легендите най-често приличат на кратки повести и са построени по няколко модела (често с вариации). Например: легендата за градовете Видин и Кула:

  • Легенда за градовете Видин,Гъмзаград и Кула

І вариант:Вида, Гъмза и Кула
Живял някога мощен български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери Вида, Кула и Гъмза разделили неговите владения помежду си.
Двете по-малки сестри Кула, с център в едноименния български град и Гъмза, нейна столица бил Гъмзиград в Сърбия, се омъжили прибързано. Попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство.
Най-възрастната сестра, Вида, останала сама за цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дъблока старост като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения.
В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име Баба Вида или Бабини Видини кули.

 

ІІ вариант: Гъмзо, Коста, Кула и Вида

Някога имало двама братя и две сестри: Гъмзо, Коста, Кула и Вида. Не могли да живеят заедно, защото много често се карали и вдигали олелия до небето. Затова веднъж, с мирни приказки и разговори, решили да се разделят и всеки от тях да си създаде по един град. речено-сторено. Най-старият брат, Гъмзо, построил Гъмзиград, Коста – Костолец, Кула – град Кула, а Вида, която била най-малката, но най-досетливата и хитра, направила града Видин. Така били създадени тези градове-крепости, в които се заселили много хора от околността.

Полза за науката: Независимо от това, че топонимичните легенди представляват интерес само за фолклористите и се приема, че нямат сериозно историческо основание но в конкретния случаи (с топонимията) те са полезни. По време на смутни събития, каквото е било завладяването на Балканския полуостров от османската империя и падането на България под нейната власт е оказало невероятно силно въздействие върху творческия дух на народа. Идването на друговерците като че ли е изтрило от народната памет голяма част от предишния живот и в повечето предания, всичко започва от османските завоевателни набези и борбата за опазване на българското име и християнската вяра. Летоброенето на имената на много български планини, върхове, местности и т.н. според народната представа започва именно от това тежко време. И никак не е случайно, че в по-голямата си част (макар обагрени митически) историческите предания разказват: „…когато турците дошли по нашите земи…; …когато турците започнали да ни завладяват…; …когато турците превзели ни превзели…; когато  са ни потурчили …и т. н.” В други случаи легенди за „завоюване и репресии” са се приписвали на турците, макар че те са ги предшествали и не са имали отношение към тях. Такава е легендата за „ н.Калиакра и 40 девойки удавили се в Черно море”.

Проучването на топонимични легенди и предания, дава възможност по-добре да се прозре езиковата картина на Балканите, бита и нравите на населението му. Защото легендите са продукт на нарадното съзнание и са отражение на всички страни на духовния и материален живот на хората, чийто наследници сме ние.

Освен това в легендите и преданията, подобно на фолклора, обрядите и народните вярвания е отразено своеобразието на народа (днес по области, колкото малка да е държавата ни) и месния манталитет.

Достоверност: На лицата и събитията в тези легенди, в повечето случаи им се приписва достоверност. Разказвача и слушателя обикновенно са вярвали в това което се разказва.  Обаче, с тези легенди небива да се постъпва така. Например топонима не свързан с представите за свръхестествено или фантастично, за едно или друго име, макар че не липсват имена на населени места и местности произтичащи от «бог», «дявол», «вещица» или болести. Очевидно в такива легенди, акцента е паднал върху поучителните разбирания на хората и това присъствие трябва да се разглежда като структурен елемент. Например: с.Богьовци(Сф.), с.Вешица(Вн.), м.Гнили дол(Мн.) и т.н.

Разпространение: Топонимични легенди има по целия свят. Достатъчно е да споменем „Легендата за Ромул и Рем”- основателите на Рим. Наши имена има в дъргавите, където са пребивавали българи. Преди години, специалисти от няколко области работеха върху „Топонимия на България – стадартизиране на База данни”. Но времето мина, а топонимията не е съвременна „пътна карта за някоя” инициатива и си остана недовършена. През 2012 година, ние ползваме изследванията на Васил Миков „Произход и значение на имената на нашите градове, села, планини и места”(изд1943г.) Защо тогава ръмжим по съседите, че ни предлагат тяхна топонимия?Достатъчно е да се направи „каталог” с имената нашите географски обекти, изписани на български език, времето на основаване, произхода на името и промените му във времето, което до сега трябваше да бъде направено от съответните специалисти.

            А, при някои съседи това отдавна е направено, дори и за сегашна наша територия.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Произход на имената на населените места (села и махали) във Врачанска област

Това е списък на населените места във Врачанска област,  структуриран по произхода на техните имена.

Съдържание:

1Хидроними/Водни обекти (имената на водните обекти,като реки,извори, езера,блата и морета), това са имена за обозначаване на реки, езера, извори

2.Имена на хора,светци,демони,митични съшества,титли,прякори

Ороними (имената на релефните форми – планините, хълмовете): „Рила”, „Пирин”, „Стара планина”, „Станджа”, „Родопи”, „Средна гора” и т.н…

4 Етноними (имена свързани с етническия произход на населението), например: Мизия(равнина), Тракия (низина), или селата: „с.Кумани”, „с.Татарци”, „с.Българево” и т.н.

5 Aнималими /Зооними (имена свързани с птици или животни характерни за местността), например: „Орловец”(скала), „Гълъбец”(проход),”Мечово”(било), „Гарван”(местност)…

6 Фитионими (свързани с растителноста), например селата: „с.Дреновец”, „с.Дъбен”, „с.Бучино” и др.

7 Анттопоними (Имена свързани с хора), звания, лични имена или прякори, например: „Царевец”(бивш царски дворец), Балдуиновата кула(кула, използвана за затвор на знатни личности през средновековието), Манчовото (местност).

Бройни имена (имена свързани с бройка), например: „в.Триглав”(връх), „Три кладенци”(местност), „Петавица”(местност и река) и

Топоними характеризиращи почвата или скалната покривка, например: „Пясъчника”(местност), „Камен бряг” (местност)…

10 Астронимия (имена свързани с небесните тела или ориентация), например „Лунната пътека”(пътека), „Марсов хълм”(хълм), „Запад”(скала) …

11  , Топоними свързани с понятието за тъмносветло и цвят, например „Бела вода”(местност), Бела стена(скала), Тъмни дол(река), „Лицето” (огряна от слънцето поляна) …

12.Микротопоними (имена на малки географски обекти), като чешми или стопански обекти, например „Поилникът”(място за водопой на добитък), „Стопанството”(сгради на бившо ТКЗС), „Манастира”(манастир), „Лозята”(местност с лозови насъждения), „Червена стена” (скала), „Орехът” или „Тополата”(дървета, служещи за ориентир) .

 

N      име                                         произход на името                    

1.Алтимир-  от „алт”(нисък женски глас)+”мир”(дружба);

2.Баница  –  от „баница”( Печено тестено ястие от наточени кори, намазани с мазнина и поставени една върху друга или навити една до друга в тава, а към тях е прибавено сирене или друга плънка.);

3.Баурене – от „баурене”(диал. „кучешко ръмгене”);

4.Бели извор – от „бел”(диал.”бял”)+извор;

5.Боденец – от „боде”(убожда)+окончание;

6.Борован – от „бор”(иглолистно дърво)+окончание;

7.Ботево – от „Ботев”(Христо Ботев,име на бълг.поет и революционер);

8.Ботуня – от „боти”( Дамски или мъжки обувки до глезените, с връзки или цип отпред.);

9.Брусен – от „брус”( Специален камък за точене на ножове и други сечива);

10.Буковец – от „бук”(широколистно дърво)+окончание;

11.Бутан – от играта „бутаница”( В празнични дни хората се бутали от една могила, наречена „бутаната могила“, а на на селяните им казвали бутанчани.);

12.Бърдарски геранoт“бърдо”( Възвишение с полегати склонове; рид.)+”геран” (Дълбок кладенец, от който водата се вади с кофа, прикрепена на кобилица.)

13. Бързина – от „бързей”( Място, където река тече бързо, ускорено);.

14. Бъркачево – от „бъркач”( уред, който служи за приготвяне на смеси)+окончание;

15.Бяла слатина – от „бяла”+”слатина”(осолено парче месо);

16. Веслец – от „Веслец”(име на рид в Стара планина);

17. Вировско – от „вир”(дълбоко място в река)+окончание;

18. Власатица – от „власи”(румънци)+окончание;

19. Войводово – от „войвода”( Предводтел на хайдушка чета или дружина по време

                               на турското робство)+окончание;

20. Враняк – от „врана”(непрелетна креслива птица с черни и сиви пера) + окончание;

21. Враца – от „прохода Вратцата”;

22. Върбешница – от „върба”(широколистно водолюбиво дърво)+окончание;

23. Върбица – от „върба”(широколистно водолюбиво дърво)+окончание;

24. Габаре – от „гъба”( Растение без листа и зеленина с късо стъбло и шапка отгоре.)+окончание;

25.Галатин – Има две предположения за произхода на името. Първото е от „гал“, което ще рече черен, чернозем. Второто е от „галета“, което значи малки биволчета, тъй като се знае, че в село Галатин в древността са се отглеждали много биволи.

26. Галиче – от „гали”(галениче,любим,мил на съдбата);

27.Галово – от „гали”(милвано от съдбата);

28.Главаци – от „глава”+окончание;

29.Гложене – от „глог”( Горски бодлив храст или дърво с дребни червени плодове, които се ядат)+окончание;

30.Големо Бабино - от „големо”(диал. от „голямо”)+”баба”(възрастна жена);

31.Големо Пещерне - от „големо”(диал. от „голямо”)+”пещерне”(диал.”пещера”);

32.Горна Бешовица – от „горна”( от горна(на по високо място)+Башовица (име на река)

33.Горна Кремена – от „горна”( от горна(на по високо място)+Кремена (име на жена);

34.Горни Вадин – от „горно”( от горно(на по високо място)+Вадин (име на мъж);

35.Горно Пещерне – от „горно”( от горно(на по високо място)+пещерне (диал.пещери);

36.Градешница – от „град”(голямо населено място)+окончание;

37.Девене – от легендата „В Девене пламнала чумна епидемия. За да се предпазят от тази болест, суеверните люде направили рало от цяло дърво, впрегнали в него два вола близнаци и обиколили с бразда селото. Там, където започвала и завършвала браздата, закопали ралото и поставили каменен оброк.”

38.Добролево – от „добро”+окончание;

39.Добруша – от „добра”+”душа”(добродушни хора живеят там);

40.Долна Бешовица – от „долна”( от долна(на по ниско място)+Башовица (диал.име на река);

41.Долна Кремена – от „долна”( от долна(на по ниско място)+Кремена (име на жена);

42.Долни Вадин – от „долна”( от долни(на по ниско място)+Вадин (име на човек);

43.Драшан – от „драща”( Драскам.За звук — дразня слуха със своята дрезгавост);

44.Дърманци – от „Дърман”(един от куманските владетели на Браничевска област);

45.Елисейна – от „еликсир”( Вълшебно питие, което запазва човека млад и практически безсмъртен)

46.Зверино – от „звер”(диал.от „звяр”, диво животно)+окончание;

47.Згориград – от „сгори”(диал.”изгори”)+”град”(голямо населено място);

48.Зли дол – от „зли”(лош)+”дол”(малка река);

49.Игнатица – от „Игнатица”(име на жена)

50.Кален – от „кален”( от кален (физически и нравствено издръжлив; закален, привикнал. Кален е, който никога не боледува.)

51.Камено поле – от „камък”+поле(релефна форма,географско понятие);

52.Караш – от „караш”( насочвам, направлявам да върви пред мене)

53.Козлодуйот препис на Никополския  санджак, проведен около 1483 г. за населените места в каза Чибри (Цибър) е записано:„Село Койдозлу, спадащо към Чибри, домакинства 8. Има известни данни за Козлодуй и от XVI в., с което се доказва трайното заселване на селището.

54.Комарево – от „комар”(ципокрило насекомо);

55.Косталево – от „кости”( През освободителната Руско-турска война 1877-78 година турците изкарват цялото село и заравят изворите в местността Тиндол);

56.Краводер – от „крава”+”дере/одират”;

57.Крапец – от „крапец”(устройство за каруца);

58.Крета – от „крета”(бавно ходене);

59.Крива бара – от „крива”(извита)+”бара”(малка вода);

60.Крушовица – от „круша”(място с много крушови дървета);

61.Кунино – от „Куна”(име на жена)+окончание;

62.Курново – от „курник”(къща за нощуване на кокошки)+окончание;

63.Лесковец – от „леска”(горски храст с плодове подобни на орехи)+окончание;

64.Лесура – от „лисица”(диал.);

65.Лик – от „лик”(образ);

66.Лиляче – от „люляк”(диал.);                                                                                                 

67.Липница – от „липа”(широколистно дърво с ароматни цветове)+окончане;

68.Лютаджик – от „люта”(на вкус)+окончание;

69.Лютиброд – от „люти”(опасен)+”брод”(Плитко или тихо място в река, където е удобно да се прегази или да се премине с кола);

70.Лютидол – от „люти”(опасен)+”дол”(малка река);

71.Мало Пещерне – от „мало”(диал. от „малко”)+”пещерне”(диал. от „пещера”);

72.Малорад – от „мали рид”(релефа на местността). Името означава Мали рът, Малък рът (Рит Малко бърдо). Средновековното селище е заварено от турските поробители в края на XIV век. Среща се в османски документи от 1620 г.

73.Манастирище – от „манастир”+окончание (манастирска земя);

74.Марково равнище – от „Марко”(име на мъж)+”равнище”(равна местност);

75.Мездра – от турската дума „мездрея”(запустяло населено място);

76.Мизия- от географската област, в която е разположен градът „мизия”(етнически произход);      

77.Михайлово – от „Михайло”(име на мъж)+окончание;

78.Моравица – от „мораво”(червеникаво)+окончание;

79.Мраморен – от „мрамор”( Твърд камък с варовит състав и различно оцветяване, който се използва в скулптурата и строителството)+окончание;

80.Нефела – от „нефела”(безгрижен, диал.”неструва”);

81.Нивянин – от „невен”(диал.”нивян”,цвете);

82.Оряхово – от „орех”(широколистно дърво)+окончание;

83.Оселна – от „осел”(диал. „магаре”);

84.Ослен – от „осел”(диал. от „магаре”);

85.Ослен криводол – от „осел”(магаре)+”крив”извит)+”дол”(малка река);

86.Остров – от „остров”(географско понятие „суша заобиколена с вода”)

87.Оходен – от „обход”(заобикаляне на определено място);

88.Очиндол – от „очи”+”дол”(малка река);

89.Паволче – от „Павел”(име)+окончание;

90.Попица – от „поп”( от старобългарската дума „поп“-висок (от там и названието на свещенниците, защото те носели високи шапки))”+окончание;

91.Пудрия – от „подири я по-нагоре”;

92.Радовене – от „Радо”+окончание;

93.Ракево – от „рак”( водно членестоного животно с щипци отпред.);

94.Ребърково – от „ребро”(част от костната система на човек или животно)+окончание;

95.Рогозен – от „рогозка”( Изплетена от рогоз, царевични стъбла и под. постилка.)+окончание;

96.Роман – от „Роман”(мъжко име);

97.Руска Бела – от „руска”(име на жена)+”бела”(диал. от „бяла”);

98.Сараево – от „сарай”(турската дума „сарай“(къща, дворец))+окончание;

99.Селановци – от „села”(многи населени места)+окончание;

100.Синьо бърдо – от „синьо”(цвят)+”бърдо”( Възвишение с полегати склонове; рид.);

101.Сираково – от „сирак”(дете без родители)+окончание;

102.Соколаре – от „сокол”(граблива птица)+окончание;

103.Софрониево – от „Софроний”(мъжко име)+окончание;

104.Средни рът – от „среден”+”рът”(диал.от „рид”);

105.Старо село – от „старо”+”село”(населено място);

106.Стояновци – от Стоян”(име на мъж)+окончание;

107.Струпец – oт „струпам”( Събирам накуп безразборно, без ред, чрез трупане);

108.Типченица – от „типче”(диал.”тъпче”)+окончание;

109.Тишевица – от „тише”(диал. от „тихо”)+окончание;

110.Тлачене – от „тласък”(удар,натиск,напън)+окончание;

111.Три кладенци – от „три”(бройка)+”кладенци” (място за наливане на вода);

112.Търнава – от „търн”(диал. от „трън”)+окончание;

113.Търнак – от „тръне”(бодлива разстителност)+окончание;

114.Уровене –

115.Фурен- от вареници (фурни): „Тук, където е заселено селото Фурен е имало още от древни времена вареници (фурни), в които се печело вар, от които и то носи наименованието си Фурен. Покрай тези фурни са заживели стари люде, които са работели на етх и така покрай тех са се направили колиби (жилища) и се е образувало селото.

116.Хайредин – До края на деветнадесети век село Хайредин не е имало , съществувало е село Ередин, както и сега се нарича от по-възрастните хора и както е известно и в околностите му. В една народна песен от този край се възпяват подвизите на Ередин Войвода. Селищното име Ередин е изцяло от лично име на човек, който се е казвал Ередин.

117.Хубавене – Казвало се е Ковене заради отглеждането на пчели(и днес хората извличат мед от пчелите, които отглеждат), Бубовене заради копринените буби, които се изнасяли чак до съседна Гърция. За много дълъг период от време е носило и името Уйовене, дадено от турците, но благодарение на освободителните чети носи звучното име Хубавене.

118.Хърлец – Трайно римско военно присъствие има от средата на I век, когато е изграден укрепен лагер. Първоначално лагерът е бил ограден от дървено – землено укрепление, което по-късно прераства в каменна крепостна стена. През II–VI век се развива римски и ранно византийски градски център “Августа” с характерна за периода укрепителна система. Тя изцяло е проучена и е установено, че крепостната стена е вкопана до 2,30 м. и дебелината и достига до 2,50 м. Стените и са изградени от грубо обработени камъни, споени с бял хоросан. Градът е последователно разрушаван и възстановяван при Първото и Второто готски нашествия през III–IV век. Последното разрушение на града е през VI век от аварите, след това той не е възстановен. Проучванията установиха, че върху развалините на “Августа” впоследствие е изградено славяно- българско селище.

120.Царевец - В документи от времето на Чипровското въстание, селото е известно като Влашко село. Според представите на местните жители в село ЦАРЕВЕЦ е разположена най-старата църква на Балканския полуостров.При заселването на първите хора в тази област,те открили в гората църква. Църквата Св. Никола вероятно е изградена през 14-15 век, въпреки, че има датиравки и от 17 век. В нея е запазен уникален зидан иконостас и прекрасна стенопис.

121.ЦаконицаСпоред редица изследователи, българи, които назовавали ЦАКОНИ, с привелигирован статут, охранявали на смени старопланинските крепости. Вероятно е цакони да са охранявали и цаконското „Кале“, чиито обзор стига на север до река Дунав и като първи заселници са оставили своето име.

122.Челопекoт „цялопек”(диал. „пече се дивеча цял,без да  се разфасова”)

123.Чирен – съществува от римската епоха.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Списък на населените места във област Монтана

 1 Хидроними  (имената на водните обекти,като реки,извори, езера,блата и морета), това са имена за обозначаване на реки, езера, извори и т.н., н

2.Имена на хора,светци,титли,прякори

3  Ороними (имената на релефните форми – планините, хълмовете): „Рила”, „Пирин”, „Стара планина”, „Станджа”, „Родопи”, „Средна гора” и т.н…

4 Етноними (имена свързани с етническия произход на населението), например: Мизия(равнина), Тракия (низина), или селата: „с.Кумани”, „с.Татарци”, „с.Българево” и т.н.

5 анималими /Зооними (имена свързани с птици или животни характерни за местността), например: „Орловец”(скала), „Гълъбец”(проход),”Мечово”(било), „Гарван”(местност)…

6 Фитионими (свързани с растителноста), например селата: „с.Дреновец”, „с.Дъбен”, „с.Бучино” и др.

7 Анттопоними (Имена свързани с хора), звания, лични имена или прякори, например: „Царевец”(бивш царски дворец), Балдуиновата кула(кула, използвана за затвор на знатни личности през средновековието), Манчовото (местност).

8  Бройни имена (имена свързани с бройка), например: „в.Триглав”(връх), „Три кладенци”(местност), „Петавица”(местност и река) и

9  Топоними характеризиращи почвата или скалната покривка, например: „Пясъчника”(местност), „Камен бряг” (местност)…

10 Астронимия (имена свързани с небесните тела или ориентация), например „Лунната пътека”(пътека), „Марсов хълм”(хълм), „Запад”(скала) …

11  топоними свързани с понятието за тъмно, светло и цвят, например „Бела вода”(местност), Бела стена(скала), Тъмни дол(река), „Лицето” (огряна от слънцето поляна) …

12микротопоними (имена на малки географски обекти), като чешми или стопански обекти, например „Поилникът”(място за водопой на добитък), „Стопанството”(сгради на бившо ТКЗС), „Манастира”(манастир), „Лозята”(местност с лозови насъждения), „Червена стена” (скала), „Орехът” или „Тополата”(дървета, служещи за ориентир)

N       име                      произход на името

1.Аспарухово – от Хан Аспарух, основателя на Българската държава;

2.Балювица – от „бальо“(диал.от „батьо“+окончание;

3.Безденица – от „без“+“ден“+окончание;

4.Бели брег – от „бел(диал.“Бял“)+“брег“(диал.от „бряг“);

5.Бели брод – от „бели“(диал.от „Бяли“+“брод“(Плитко или тихо място в река, където е   удобно да се прегази или да се премине с кола);

6.Белимел – от „бели“(диал.от „Бяли“+“мел“(място, където се меле зърно за бяло брашно);

7.Белотинци – от „бело“(диал. От цвят „бял“)+окончание;

8.Берковица – от „берекет“(плодородие) + „кова“(заковавам)+окончание;

9.Бистрилица – от „бистра“(ясна, чиста; свежа);

10.Благово – от „благо“(диал.от „сладко“)+окончание;

11.Бойчиновци – от „бой”( от бой(нанасяне на удари с цел да се причини болка) + окончание;

12.Бокиловци – от „бокал”(голямяа чаша за вино)+окончание;

13.Боровци – от „бор”(иглолистно дърво)+окончание;

14.Ботево – от „Христо Ботев”(български поет и революционер)+окончание;

15.Брусарци – от „брус”(камък за точене на ножове)+окончание;

16.Буковец – от „бук”(голямо широколистно дърво)+окончание;

17.Бъзовец – от „бъз”( храст с перести листа и черни зърнести плодове, които се използват в народната медицина)+окончание;

18.Бързия – от „бърза”(употребява се за река)+ окончание;

19.Васильовци – от „Васил”(име на мъж)+окончание;

20.Видлица – от „вида”(диал. от „вижда”)+окончание;

21.Винище – от „вина”+окончание;

22.Вирове – от „вир”(дулбоко място в река мн.число);

23.Владимирово – от „Владимир”(име на мъж)+окончание;

24.Войници – от „войник”( Лице, което отбива военната си служба в казармата);

25.Вълчедръм – от „вълк”(опасен хишник) +”друм”(диал. на „път”);

26.Вършец – от „върше”( действие при което с вършачка се отделя зърното от класовете на житни растения);

27.Габровница – от „габър”(дърво)+окончание;

28.Гаврил Геново – от „Гаврил Генов”(име и презиме на мъж);

29.Гаганица – от „га-га”( от някои подражаване на крясък,издаван птици — гарван, врана, гъска, патица и под.)

30.Георги Дамяново – от „Георги Дамянов”(име и презиме на мъж);

31.Главановци – от „глава”+окончание;

32.Говежда – от „говедо”( едро рогато тревопасно животно, което се отглежда от човека за мляко, месо и работа)+окончание;

33.Горна Бела речка – от „горе”( На високо, на по-високо място)+”бела”(диал. от „бяла”)+”речка”(малка река)

34.Горна Вереница – от „горе”( на високо, на по-високо място)+”вереница”(диал.от „варница”;

35.Горна Ковачица – от „горе”( на високо, на по-високо място)+”ковачица”(диал.от „ковачница”;

36.Горна Лука – от „горе”( на високо, на по-високо място)+”луг”(диал.от „лъг”);

37.Горни Цибър – от „горе”( на високо, на по-високо място)+”Цибър”(диал.от река „Цибрица”);

38.Горно Оризово – от „горе”( на високо, на по-високо място)+”ориз”+окончание;

39.Горно Церовене – от „горе”( на високо, на по-високо място)+”цер”(широколистно дърво)+окончание;

40.Громшин – от „гром( гръм, трясък, шум)+окончание;

41.Дива Слатина – от „дива”+”слатина”(солница);

42.Добри дол –от „добър”+”дол”(малка река);

43.Доктор Йосифово – от „доктор”(лекар)+”Йосифов”(фамилия)+окончание;

44.Долна Бела речка – от „долу”( На ниското, на по-ниско място)+”бела”(диал. от „бяла”)+”речка”(малка река)

45.Долна Вереница – от „долу”( на ниско, на по-ниско място)+”вереница”(диал.от „варница”;

46.Долна Рикса – от „долу”( на ниско, на по-ниско място)+”Рикса”(

47.Долни Цибър – от „долу”(на ниско)+”Цибър”(на реката;Възниква като римска крепост по Мизийският път от делтата през Augusta/Хърлец/,Regiana /Козлодуй/, Cebrus/Цибър/, Pomodiana/Станево/, Almus/Лом/ и нагоре.

48.Долно Белотинци – от „долу”(на ниско)+”бело”(диал. от „бяло”)+окончание;

49.Долно Линево – от „долу”(на ниско)+”лине”(диал. от „линия”)+окончание;

50.Долно Озирово – от „долу”(на ниско)+”Озирово”(диал. от „ориз”)+окончание;

51.Долно Церовене – от „долу”( на ниско, на по-високо ниско)+”цер”(широколистно дърво)+окончание;

52.Дондуково – отКняз Александър Дондуков”( руски княз, офицер, генерал от кавалерията. Участник в Руско-турската война (1877-1878) и създаването на Княжество България)+окончание;

 

53.Драганица – от „Драган”(име на мъж)+окончание;

54.Дъбова Махала – „от дъб”(широколистно дърво)+”махала”(малко населено място;

55.Дълги дел – от „дълги”(диал. от „дълъг”)+”дел”(диал.от „дял”);

56.Дългоделци – от „дълги”(диал. от „дълъг”)+”дел”(диал.от „дял”);

57.Еловица – от „ела”(иглолистно дърво)+окончание;

58.Ерден – от благопожелание вложено в името „селото да съществува до далечното бъдеще” („ер”( в езикознанието-название на буквите ъ и ь, са в края на азбуката+”ден”);

59.Железна – от „желязо”(твърд метал),името е свързано с добива му.

60.Замфир – от „Замфир”(име на мъж);

61.Замфирово – от „Замфир”(име на мъж)+окончание;

62.Златия – от „злато”( скъпоценен метал с жълт цвят и силен блясък, употребяван като мярка за ценност и в скъпоценни изделия)+окончание;

63.Игнатово – от „Игнат”(име на мъж)+окончание;

64.Каменна Рикса – от „камък” +”рикса”(диал. от риск);в превод,предупреждение: „на терена има опасност от камъни”;

65.Киселево – от „кисел”(на вкус)+окончание;

66.Клисурица – от „клисура”(Тесен планински проход, дефиле)+окончание;

67.Княжева махала – от „княз”(благородническа титла)+”махала”(малко населено място);

68.Кобиляк – от „кобила”(място за паша на кобили)+окончание;

69.Ковачица – от „ковач”+окончание;

70.Комарево – от „комар”+окончание;

71.Комощица – от „комкам се”( Причестявам; комкам. – комквам се. Причестявам се; комкам се);

72.Копиловци – от „копие”( Вид оръжие от метал — дълга пръчка с остър връх.)+окончание;

73.Костенци – от „кости”+окончание;

74.Котеновци- от „коте”(малкото на „котка”)+окончание;

75.Крапчене – от „крамола”( Голяма, шумна свада; караница);

76.Крива бара – от „крива”+”бара”( Малка река, вада)

77.Лесковец – от „леска”(Планински храст с широки листа, който дава плодове, подобни на орехи — лешници)+окончание;

78.Лехчево – от „леха”( оформено с издигната пръст място), удобно за засаждане и поливане на зеленчуци от един вид или на цветя.)+ окончание;

79.Липен – от „липа”(широколистно дърво с ароматни цветове от които се прави чай)+окончание;

80.Лом – от „ломя”(име на река и град)( пречупвам характер, преодолявам съпротива и др. — ломя се. Чупя се, кърша се). Славяните са преодолели съпротивата на римския гарнизон и са навлезли на Балканите;

81.Мадан – от „мадан”( Съоръжение за обработка на желязна руда)

82.Мартиново – от „Мартин”(Поп Мартин, легендарен хайдут)+окончание;

83.Медковец – от „мед” (пчелно ястие със сладък вкус)+окончание;

84.Мездрея – от „мездрея”(обезлюдено село);

85.Меляне – от „мелям”(диал. от „смилам”)+окончание;

86.Митровци – от „Митро”(диал. от „Димтър”) име на мъж+окончание;

87.Мокреш – от „мокри”+окончание;

88.Монтана – от „монтана”(лат.”планина”);

89.Мърчево – от „мърчи”(диал.от „мръщи”)+окончание;

90.Николово – от „Никола”(име на мъж)+окончание;

91.Одоровци – от „одирам”( Ще накажа жестоко някого, ще му причиня зло) или „одър”(Широка дървена лавица, която служи за спане или седене или  дървено легло)+окончание;

92.Орсоя – от „орсоя”(диал. от „усойно”);

93.Охрид – от „охра”(жълт цвят на почвата);

94.Палилула – от „пали”(запали)+”лула”(приспособление за пушене);обръшение за почивка при труден път;

95.Песочница – от „песок”(диал. от „пясък”)+окончание;

96. Пишурка – от „Пишурката”( Кръстьо Стоянов Пишурка е български учител, театрален деец и народен будител);

97.Помеждин – от „по межда”(граница);

98.Портитовци – от „порти”(издава)+окончание;

99.Превала – от „превал”( Най-високото място на планина, хълм,проход и др., откъдето започва наклон надолу);

100.Пърличево – от „пърли”+окончание;

101.Равна – от „равно”(ж.р. „равна”);

102.Разград – от „раз”+”град”(голямо населено място);

103.Расово – от „раса”( Исторически установена част от човечеството, която се обединява от общ произход, засвидетелстван от общи антропологични белези — цвят на кожата, форма на очите, структура на тялото и др. под.)+окончание;

104.Рашовица – от „Рашо”(име на мъж)+окончание;

105.Септемврийци – от „септември”(деветият месец от годината)+окончание;

106.Славотин – от „Славо”(обръщение към „Славчо”)+окончание;

107.Слатина – от „слана”(диал.”солена”)+окончание;                                                            

108.Сливата – от „слива”(плодно дърво)+окончание;

109.Сливовник – от „слива”(плодно дърво)+окончание;

110.Смирненски – от Христо Смирненски, бълг. поет;

111.Смоляновци – от „смолян”(по вида на почвата „смолница”)+окончание;

112.Спанчевци – от „спа”(Имало е две махали Билото и Селището. Според старите хора по това време в църквата пада метеорит и я запалва, тогава сънени и уплашени, част от жителите напускат селото, а други се преместват по на долу по склона)

113.Сталийска махала – от”става” (последните архиви на турската администрация селото фигурира под името Хаста-баба-Мехмед, което в превод значи „Болния баща Мехмед“. Главно поради това по-старите хора са казвали ,че името на селото означава „Селото на болния турчин“);

114.Станево – от „Стане”(обръщение към Станой,име на мъж)+окончание;

115.Стояново – от „Стоян”(име на Стоян войвода)+окончание;

116.Стубел – Легендата разказва, че името му е произлязло от дървото стубла. От гръмотевица, дървото паднало и от дънерът му потекло питейно изворче. Там се заселили хора и до ден днешен селото съществува.

117.Студено буче – Историята на Студено Буче започва през 17 век. По това време селото се е намирало на около три километра надолу по течението на река Бучка. Старото село се е казвало Бановци. Някъде през средата на 17 век започнала да върлува чумна епидемия, която взела много жертви. Хората от Бановци решили да напуснат селото си и преселят на друго място.

118.Сумер – В легенда се разказва че заради доста голямата му обработваема земеделска площ името му идва от: „сумати  мера“ тоест голяма земя. Сумер е и Турско (мъжко) име.

119.Трайково –; от името „Трйчо”(мъжко име)+окончание;

120.Трифоново – от името „Трифон”(мъжко име)+окончание;

121.Цветкова бара – от „Цветко”(име на мъж)+”бара”(малка рекичка,поток);

122.Челюсница – Според преданията първото име на селото е от X в. – Чифлиница, когато е съществувала манастирската воденица, издържала Чипровския манастир. Легендата продължава с Чипровското въстание от 1688 г., когато в местността Балтин чукар при едно от трите сражения, в които хората от чипровския край са отстоявали независимостта си, са екзекутирани около 600 човека. Твърди се[кой го твърди?], че телата на жертвите са образували Балтин чукар. Там години по-късно са намирани детски главички, посечени от турския ятаган.

123.Чемиш – Турската дума „чемиш“ означава сладка круша, пъпеш, стафиди, суха черница, , слаб човек, суха череша козленце, леблебия.

124.Черешовица – от „череша”(поминък на населението);

125.Черкаски – До 1934 година името на селото е „Хаджийска махала”.Селото е кръстено на Владимир Черкаски, руски юрист и държавник.

126.Черни връх – Черни връх(име на връх);

127.Чипровци – Името на града идва от „купрум”(мед).Оживено рударско селище.

128.Ягодово – от „ягода”(Името на селото идва от основният поминък на хората преди години — отглеждането на ягоди.)

129.Якимово – от „Яким”(мъжко име)+окончание;

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Видинска област – произход на имената на населените места

1.Географско положение
Област Видин е разположена в северозападния край на България на площ 3 032,9 km². Размерите ѝ са около 90 km в направление север-юг и 50 km в направление изток-запад. Най-северна точка е устието на река Тимок (44°13′ с. ш. 22°40′ и. д. (G)), която е и най-северната точка на България. Другите крайни точки на областта са в рида Връшка чука на запад (43°49′ с. ш. 22°22′ и. д. (G)), билото на Стара планина на юг (43°23′ с. ш. 22°44′ и. д. (G)) и околностите на село Динково на изток (43°42′ с. ш. 23°03′ и. д. (G)).
На югоизток Област Видин граничи с Област Монтана, на североизток – с Румъния, като границата преминава по река Дунав, а на запад – със Сърбия, като по-голямата част от границата минава по главния старопланински вододел, а участък от около 15 km – по долното течение на река Тимок до вливането ѝ в Дунав. По държавната граница има три контролно-пропускателни пункта – в прохода Връшка чука и при Брегово към Сърбия и при ферибота Видин-Калафат към Румъния.
1.1.Релеф
Областта включва четири основни морфографски зони, като средната надморска височина нараства от североизток на югозапад. Непосредствено до река Дунав се намират крайбрежните Видинска и Арчаро-орсойска низина, които имат средна надморска височина 20-30 m и предимно алувиално-ливадни почви. Основната част от територията на областта попада в Дунавската равнина с преобладаващо черноземни почви. Тя има средна надморска височина 150-200 m и достига на югозапад до склоновете на предбалканските ридове.
Между Дунавската равнина и същинска Стара планина се намира най-западната част на Предбалкана. Той заема ивица с ширина 10-20 km разположена в направление северозапад-югоизток. Включва ридовете Връшка чука и Белоградчишки венец и долините на протичащите там реки. В Предбалкана почвите са предимно сиви горски. Районът е известен с характерните денудирани антиклинали и скални образувания като Белоградчишките скали. Югозападно от Салашко-превалското понижение се намира западният дял на Стара планина. В Област Видин се намира и неговата най-висока точка – връх Миджур (2168 m). Почвите са кафяви горски, по билните части – планинско-ливадни. Планината се пресича от два високи прохода, Белоградчишкият проход и Свети Никола, които в наши дни не се използват, заради трудната си достъпност и липсата на контролно-пропускателни пунктове на българо-сръбската граница.
1.2.Води
Цялата територия на Област Видин се намира във водосборния басейн на река Дунав. Въпреки че преминават само по границата на областта, тя е единствената плавателна река в България, а водите ѝ се използват за напояване в крайбрежните низини. Втора по големина река е Тимок, 15 km от долното течение на която служи за граница между България и Сърбия, като в този участък няма значителни притоци. Третата по големина река е Лом, която извира под връх Миджур, преминава през югозападната част на областта и я напуска при село Динково. Сред реките в нейния водосборен басейн са Стакевска и Чупренска река. Притоци на Дунав, намиращи се изцяло в Област Видин са Арчар, Видбол, Войнишка река, Делейнска река.
Най-голямото естествено езеро в Област Видин и най-голямото вътрешно езеро в страната – Рабишкото. В миналото низините край река Дунав са били силно заблатени, но в средата на 20 век са изкуствено отводнени, за да се ограничи разпространението на маларията и земите да се използват за земеделие. По-големи язовири в областта са Дреновец, Полетковци, Делейна.
1.3.Климат
Климатът в Област Видин е умерен континентален, планински в по-високите части на Стара планина. Средните юлски температури са около 20°C, а средните януарски – около 0°C, като температурите са по-ниски с нарастване на надморската височина. Годишното количество на валежите е 500-600 mm в равнините до 1000-1200 mm във високите части на Стара планина. През лятото преобладават северозападните ветрове, а през зимата – североизточните.
1.4.Флора и фауна
В равнинните части на Област Видин повечето земи са обработваеми. Край реките има тесни ивици, в които растат върби и тополи. Повечето гори се намират в Предбалкана и Стара планина. Те са предимно широколистни от дъб, бук и ясен, в по-ниските части от габър, а в по-високите – иглолистни гори от обикновен смърч, ела и бор.
1.5.Опазване на околната среда
В Област Видин се намира един от 16-те биосферни резервати в България – Чупрене.
2.История
2.1.Древност
В пещерата Козарника на територията на Област Видин са открити едни от първите следи от хора в Европа. Предполага се, че възрастта им е 1,4 милиона години и са оставени от представители на вида Homo erectus. Пещерата продължава да се обитава до края на палеолита около 34 хилядолетие пр.н.е. Значително по-късни находки от бронзовата епоха (3000-1200 пр.н.е.) са открити в пещерата Магура.
Както в по-голямата част от Балканския полуостров, желязната епоха започва около 1200 пр.н.е. и се свързва с миграциите на индоевропейски народи от групата на траките. Към 5 век пр.н.е. територията на областта вероятно е под контрола на трибалите, които през 339 пр.н.е. отблъскват македонските войски на Филип II. През 335 пр.н.е. Александър Македонски им нанася поражение, но те запазват силата си и през следващите столетия нападат римската провинция Македония. През 3 век през областта преминават групи келти, като някои от тях се установяват трайно. Едно от келтските селища е град Дунония на река Дунав, днешният Видин.
Територията на Област Видин е завладяна от Римската република през 30-28 пр.н.е., през 15 е включена в новообразуваната провинция Мизия, а след разделянето ѝ през 86 – в Горна Мизия. Римляните създават свои военни гарнизони, главно по течението на река Дунав, която е външна граница на Империята. Основен център е град Рациария, близо до днешното село Арчар. До днес са запазени и римски укрепления при град Белоградчик, началният етап от изграждането на Белоградчишката крепост. Римляните строят и пътя Виа Траяна, свързващ Рациария със Сердика и Тракия. След изтеглянето на римляните от провинция Дакия през 272 голяма част от тамошното романизирано население се преселва в Мизия. Днешната Област Видин е включена в новообразуваната провинция Крайречна Дакия, столица на която става Рациария. При разделянето на Империята в края на 4 век областта остава в Източната Римска империя.
2.2.Средновековие
Тъй като областта е разположена на границата на Римската империя, още от 3 век е подложена на нашествия на различни народи – язиги, гепиди, вестготи, хуни, остготи, българи, славяни, авари. В средата на 6 век император Юстиниан I прави опит да спре нашествията, като възстановява стари крепости по северната граница и строи нови. Сред тях е Кастра Мартис, край днешния град Кула.
През по-голямата част от 7 век територията на Област Видин е в сферата на влияние на Аварския хаганат. В края на века или в началото на следващия е завладяна от Първата българска държава. Възможно е това да става при войната с Аварския хаганат през 691-693. Според Васил Златарски, Тимошко е включено в състава на България при управлението на хан Тервел (700-721). [7] През 10 век е усилена Видинската крепост, която получава водеща роля в региона. Предполага се, че при управлението на Комитопулите Видин е управляван от най-малкия брат, бъдещият цар Самуил. Градът е превзет от император Василий II през 1002 след осеммесечна обсада.
През 13 век Видин става център на Видинското деспотство, васално на царете в Търново, което в определени периоди достига до река Искър на изток и включва басейна на Нишава на юг. В края на века деспот става Шишман, потомци на когото са последните владетели на Втората българска държава. Синът му Михаил Шишман първоначално управлява във Видин, а след това е избран за български цар. Вторият син на Шишман, Белаур, също е деспот на Видин и подкрепя своя племенник Иван Стефан срещу ловешкия деспот Иван Александър, който му отнема трона. Самият Иван Александър е внук на деспот Шишман по майчина линия.
След като утвърждава властта си и отстранява Белаур, след женитбата си с еврейката Сара- приела християнското име Теодора и раждането на Иван Шишман, около 1356 Иван Александър променя реда на престолонаследието в полза на „багрянородения“ Иван Шишман и създава Видинско царство под властта на родения от първата му съпруга Теодора Бесараб син Иван Срацимир, с което си действие създава условия за отслабване на Българската държава и улеснява падането ѝ под властта на османските завоеватели. През 1365 унгарският крал Лайош I завладява царството и пленява Иван Срацимир. Областта остава под унгарска власт до 1369. През 1388 Иван Срацимир се признава за васал на Османската империя и във Видин се установява османски гарнизон. През 1396 император Сигизмунд предприема поход на Балканите и през пролетта достига Видин. Иван Срацимир преминава на негова страна, но след победата на османците при Никопол султан Баязид превзема Видин и завладява Видинското царство.
През 1407 синът на Иван Срацимир Константин, с помощта на влашкия княз Мирчо I, успява да си върне част от земите на баща си. Той успява да ги задържи до 1413 (според някои изследователи – до 1418), след което там трайно се установява османската власт. Видин е превземан за кратко и при похода на Сигизмунд през 1425 и походите на Владислав III през 1442-1444.
2.3.Османско управление
Видин през Османско владичество е било един от най-важните градове в Балканите. Бидин до 1846 г.беше сварзан санджак на Румелиѝски санджак. след 1846 г. Манастърски вилает.
1801-1802 г.Построена Джамията на Осман Пазвантоглу. сега се паметник на историческото наследство.Тази джамия е единствения мюсюлмански храм в целия свят, чието минаре се украсява с обърнато стилизирано сърце, а не със символа на исляма- полумесец. Във Видин има и останки от двореца-сарая на Осман Пазвантоглу. Има за Видин и османотурски епос. Оригиналното име му е Destan-ı Muharebe-i Vidin. разказва се за войните Кримска война и блияанието за Балканите. прилича и на епоса за Силистра и епоса за Плевен.

3.Произход на имената на населените места (села и махали) във Видинска област
Видове имена:
1 Имена на водни обекти (ХИДРОНИМИ): реки,извори, езера,блата;
2.Имена на светци, митични същества, титли на хора и прякори;
3.Имена на релефни форми (ОРОНИМИ)– планини, хълмове, полета;
4 Имена свързани с етническия произход на населението (ЕТНОНИМИ);
5 Имена свързани с птици или животни характерни за местността (Зооними/АНИМАЛИНИМИ);
6 Имена свързани с разстителнотта (ФИТИОНИМИ)
7 Имена свързани с хора, звания, лични имена или прякори (АНТТОПОНИМИ)
8 Имена свързани с бройка (Бройни имена)
9 Имена характеризиращи вида на почвата или скалната покривка;
10 Имена свързани с небесните тела или пространствена ориентация; (АСТРОНИМИЯ)
11 Имена свързани с понятието за цвят,тъмно или светло;
12 Други неразтълкувани имена;

1.Акациево, от „акация”(медоносно,ароматно дърво)
2.Антимово, от Екзарх Антим І, Видински митрополит
3.Арчар, от името на река „Арчар”
4.Балей, от „бала”, голям вързоп от стока;
5.Бела, диалектно от „бяла”;
6.Бела Рада, диалектно от „бяла”+”Рада”,име на жена;
7.Бело поле, диалектно от „бяло”+поле, релефна форма;
8.Белоградчик – от „бял”+”градец”;
9.Бойница – от „бой”, нанасяне на удари с цел да се причини болка;
10.Бориловец – от Борил Асен,български цар (1207-1218г.) сестрин син на цар Калоян ;
11.Боровица – от „бор”, иглолистно дърво;
12.Ботево – от Христо Ботев, български поет и революционер;
13.Бояново – от „Боян”(мъжко име);
14.Бранковци – от „Бранко” (мъжко име);
15.Брегово – от „бряг”, (диалектно);
16.Буковец – от „бук”, (диалектно);
17.Вещица – от „вещица”, митично женско същество което прави магии;
18.Видин – от трансформация на латинското „Bononia”, което е с келтски произход или
от името „БУДИН” (вероятно става дума за загинал син на бълг. Хан-Крум);
19.Винарово – от „вино”(упойваща напитка)+ окончание;
20.Владиченци – от „Влади” (обръщение към„Владимир”)+окончание;
21.Водна – от „Вода”(прозрачна,безцветна течност,съединение между водород и кислород);
22.Воднянци – от „Вода”(прозрачна,безцветна течност,съединение между водород и кислород) + окончание;
23.Войница – от „война”(малка въоръжена борба между държави, народи или между групировки вътре в самата държава)+окончание;
24.Връв – от „връв”(въже-усукани в една нишка няколко нишки от вълна или коноп,които служат за връзване);
25.Вълчек – от „вълче”(малък вълк,диалект.)+окончание;
26.Върба – от „върба”(широколистно,водолюбиво дърво);
27.Върбово – от „върба”(широколистно,водолюбиво дърво)+ окончание;
28.Върбовчец – от „върба”(широколистно,водолюбиво дърво)+окончание;
29.Въртоп – от „водовъртеж”;
30.Гайтанци – от „гайтан” (плетен шнур за украса);
31.Гара Орешец – от „Гара” (спирка на влак)+”Орешец”(„орешак” гора от орехови дървета);
32.Генерал Мариново – от „генерал”(висше офицерско звание)+”Маринов”(презиме на мъж)+окончание;
33.Големаново – от „голям”(размер)+окончание;
34.Гомотарци – от „хомот”( (дървено приспособление за впрягане на волове)+окончание;
35.Горни Лом – от „горни”(на по високо място)+”Лом” (име на река);
36.Градец – от „град”+малък град;
37.Грасковски колиби – от град+окончание;
38.Грамада – от „грамада”(много голяма, огромна купчина от пръст, камъни, предмети);
39.Гранитово – от „гранит” (твърде разпространена много твърда скала със зърнест строеж, употребявана като строителен материал)+окончание;
40.Граничак – от „граничак”(вид дива разстителност в граничната зона; „граничар”,Войник, който служи на границата, като я охранява);

41.Гъмзово – от „гъмза”(Винен сорт грозде с черни кръгли и едри зърна с тънка ципа)+окончание;
42.Гюргич – диалект.от „Георги”(име на мъж)+окончание;
43.Делейна – от „делия” (буйен човек);
44.Димово – от ‘Димо”(Димитър,(име на жъж) +окончание;
45.Динковица – от „Динка”(име на жена)+окончание;
46.Динково – от „Динко”(име на мъж)+окончание;
47.Долни Бошняк – от „долни”(на низко място)+”Бошняк” (диалект. от босненец)-етническа принадлежност;
48.Долни Лом – от „долни”(на ниско място)+”Лом”(име на река);
49.Дражинци – от „Драго”(Драган-име на мъж)+окончание;
50.Дреновец – от „дрян”(горски храст или неголямо дърво с жилава дървесина, жълти цветове и дребни червени плодове със стипчиво-кисел вкус)+окончание;
51.Дружба – от „дружба”(приятелство);
52.Дунавци – от Дунав (река)+окончание;
53.Дъбравка – от от „дъбрава”(млада широколистна дъбова гора);
54.Дълго поле – от „дълъг”(размер)+”поле”(географско понятие,релефна форма);
55.Държаница – от „държа”(действие; поддържам, задържам, крепя, подкрепям)+окончание;
56.Жеглица – от „жегла” (пръчка,която се слага на ярема при впрягане на волове);
57.Ивановци – от „Иван”(име на човек);
58.Извор – от „извор”(Място, където извира вода. Изворът на реката е далече оттук);
59.Извор махала – от извор(място,където извира вода)+махала(малко населено място);
60.Иново – от „Ино”(име на мъж) или „инок“ монах,калугер;
61.Каленик – от „кален” (физически и нравствено издръжлив; закален, привикнал.);
62.Калина – от „калина” (име на дърво);
63.Каниц – от „Феликс Каниц”,австро-унгарски археолог, етнограф и географ, посещавал България 18 пъти;
64.Капитановци – от „капитан”(висше военно звание);
65.Карбинци – от „карбит”(съединение на въглерода с различни елементи);
66.Киреево – от Кире (галено обръщение към „Кирил’)+окончание;
67.Кладоруб – от „Клада” (голям,буен огън)+руб(„ръб“-диал.), голямо село което е било на границата (на ръба) на владенията на Рим на Балканите;
68.Косово – от „кос“ (граблива птица);
69.Коста Перчево – от „Коста Перчев”(име и презиме на мъж);
70.Костичовци – от „кости”+окончание;
71.Кошава – „кош” (предмет за пренасяне на стока, направен от върбови клони)+окончание;
72.Крачимир – от „крачи”(действие) + „мир”(с добри намерения);
73.Куделин – от ”Куделин”,името на един от средновековните владетели на „Браничевска област“;
74.Кула – от “кула”(висока и тясна каменна постройка за наблюдение и отбрана);
75.Kутово – от „Куто”(прякор от име на мъж);
76.Лагошевци – от „лъже”(от”лъготи” диал.);
77.Майор Узуново – от „майор”(офицерски чин) +”Узунов”(фамилия)+окончание;
78.Макреш – от „мак”(растение,цвете)+окончание;
79.Мали Дреновец – от „мали”(малък)-размер+”дрен”(растителен храст)+окончание;
80.Медешевци – от „мед” (пчелно ястие със сладък вкус)+окончание;
81.Медовница – от „медовина” (пчелна напитка със сладък вкус)+окончание;
82.Милчина лъка – от „Милка”(име на жена)+“ЛЪКА“(релефна форма);
83.Негованци – от него(местоймение)+окончание;
84.Ново село – от „ново” (време) +”село”(населено място);
85.Новоселци – от „ново” (време) +”село”(населено място);
86.Орешец – от „орех”(голямо широколистно дърво);
87.Острокапци – от „остра”+”капка”+окончание;
88.Ошане – от „ошав”(компот от сухи плодове)+окончание;
89.Периловец – от „пера”+окочание;
90.Пешаково – от “пеша”(вид вървеж)+окончание;
91.Плакундер – от „плакне”(измива)+”кундери”(диалект.от „дървени обувки“);
92.Плешивец – от „плешив”(вид) релефна форма-без разстителност+окончание;
93.Подгоре – от „под”и „горе”(диалект.“под+високото“);
94.Покрайна – от „покрай”(местоположение)+окончание;
95.Полетковци -от „полет”(летеж)-действие+окончание;
96.Праужда – при+нужда (действие);
97.Пролазница – от пролази(действие,прохожда);
98.Протопопинци – от прото (първи)+поп (звание);
99.Рабиша – от „рабуш” (дъска за писане);
100.Раброво – диал. от „ребро”или от „роб”,диал.+окончание;
101.Ракитница – от „ракита”(водолюбиво разстение)+окончание;
102.Раковица – от „рак”( водно членестоного животно с щипци отпред или вид охльов)+окончание;
103.Раяновци – от „paй” (Място, където се живее богато, охолно, безгрижно, в блаженство)+окончание;
104.Репляна – от „репа” (диалект. от „лепа“(хубава)-качество+Яна(име на жена);
105.Роглец – от „рог”(на животно)+окончание;
106.Ружинци – от „ружа”(красиво цвете);
107.Рупци – от „рупа” (изкоп,ров или дупка в земята или скала);
108.Салаш – от „сали” (вид зимна шейна);
109.Септемврийци – от „септември” (9-тия месец на годината)+окончание;
110.Синаговци – от „син”(цвят)+окончание;
111.Скомля – от „скомен” (диалект.от „скомен“-чувство,усещане след ханене с някой плодове);
112.Слана бара – от слана (солена)+бара(малка рекичка);
113.Сливовник – от слива (плодно дърво)+окончание
114.Слнотрън – от „слано” (диал. от солен)+трън(бодливо растение);
115.Срацимирово – от „Иван Срацимир” (името на владетелят на Видинското царство);
116.Средогрив – от „среда” +”грива”( дълги косми върху шията на кон, лъв и други животни);
117.Стакевци – от Стаке(диал.обръщение към човек, Станой)+окончание;
118.Старопатица – от „старо”(диалкт.от „стар“)+патица(водоплаваша птица);
119.Струиндол – от „струи”(извира под налягане)+”дол”(малка река);
120.Тияновци – от „тия”(местоймение)+”Яновци”(име на фамилия);
121.Толовица – от „Толо”(прозвище на човек)+окончание
122.Тополовец – от „топола”(широколистно високо дърво)+окончание;
123.Тополовец – от „топола“(широколистно високо дърво)+окончание;
124.Тошевци – от „Тошо”(обръшение към Тодор)+окончание;
125.Търговище – от „търговец”(вид занаят)+окончание;
126.Търняне – диал.от „търлям”(разчепквам)+окончание;
127.Флорентин – от „Флора” (римска богиня на пролетта) +окончание;
128. Цар Петрово – от „цар” (звние на владетел)+”Петър”(име);
129.Цар Симеоново – от „цар” (звние на владетел)+”Симеон”(име)+окончание;
130.Цар Шишманово – от „цар” (звние на владетел)+”Шишман”(име)+окончание;
131.Черно поле – от „черно” (цвят)+”поле”(релефна форма,географско понятие);
132.Чифлик – от „чифлик” (земеделско стопанство);
133.Чичил – от „чиче” (диалект.от „чичо“);
134.Чупрене – от „купрум” (медна руда на латински);
135.Шипкова махала – от „шипка” (разстение,храст)+ „махала”(малко населено място);
136.Шипот – от „шепот”(диал.тихо говорене);
137.Шишенци – от „шиш”(присобление за печене на месо)+окончание;
138.Яньовец – от „Яна” (име на жена)+окончание;
139.Ярловица – от „яр”(место за нощувана на ярета)+окончание;
140.Ясен – от „ясен”(вид широколистно дърво или име на човек);

Posted in Uncategorized | Вашият коментар