ГИС

І. ИСТОРИЯ НА ГИС
Първите ГИС (гео-информационни системи) са създадени в Канада и САЩ през средата на 1960 г. Сега в развитите страни на света съществуват хиляди такива системи. Те се използват за защита на природата, в кадастъра, в образованието, в науката, икономиката, банкирането и политиката. Обекти на ГИС са не само географията но и всички процеси ставащи върху повърхността на Земята, под земната кора и в космоса.
1. Първоначално ГИС са създадени за автоматизация на отчетите при земеползването и горите. Тези резултати, след обработка се предавали на правителствата. В Китай и Япония, основно внимание се отделяло на модернизиране и изменение (подобряване) на околната среда. Първите ГИС значително се различавали от съвременните. Основната им задача се състояла в инвентаризация на земните ресурси и усъвършенстване на данъците. Причините за появата на ГИС, през това време, могат да се сведат до следното:
- Появата на ЕИМ (Електроно изчислителни машини) през 50-те години на миналия век.
- Появата на периферни устройства, като плотери и графични дисплеи.
- Създаване на програмни алгоритми за графическо пресъздаване на цифровата информация чрез плотери и дигитайзери.
- Създаване на методи за пространствен анализ.
- Създаване на програмни средства за управление на „бази данни”.
През този пеиод се утвърди понятието „пространствен обект” с неговите атрибути. Появиха се два начина на представяне на обектите – растерен и вектореан. А по късно се появи технология за цифроване на обектите в карти.
2. По инициатева на водещите държави ( от 1970 до началото на 1980 г.), ГИС бе стимулирана за експериментални работи, основната от които бе използване на база данни в мрежа. Тогава се разви и „системата за навигация”, която включваше:
- Автоматизирани системи за навигация.
- Системи за извозване на градските сметища.
- Движение на транспортните средства при извънредни ситуации и т.н.
През този период беше характерно тясното взаимодействие на методите и средствата на геоинформатиката с цифровата и автоматизирана картография. За това време са характерни големи геоинформационни проекти, финансирани от държавите и възложени на държавни институти.
3. Търговско развитие (след 1980 г.).
Динамика в развитие на ГИС, характерна с разширяване на пазара от програмни средства за развитие на „бази данни” и интеграцията им с непространствени такива. Появата на голям брой непрофесионални ползуватели, създаване и поддържане на индивидуални групи данни, подържани и разпределяни от корпорации за собствени цели. Създаването на ГИС стана занимание не на уникални програми и апаратни средства, достъпни само на добре финансирани организации (министерства), а за малки компании и учереждения. След 1980 г. практически ГИС се използват масово: в бизнеса, във фирмите, в университетите, в банките и държавните институции. Те намират разнообразно приложение.
4. Съвременен период (след 1980 г.):
Той се характеризира с остра конкуренция между производителите на геотехнологии, достъпност и откритост на програмните средства. Използват се и модифицирани програми. Започва изгрждането на световна геоинформационна структура.
Работа по Първите ГИС в България, започна през 1990 г. с работата по земята. Сега са създадени множество ГИС в различни сфери на стопанския живот.
ІІ. СЪДЪРЖАНИЕ НА ГИС

1. Системата за въвеждане включва:
o Клавиатура
o Външни компютърни системи (включително Интернет)
o Скенер
o Дигитайзер
o Электронни геодезически прибори
o Космически и аэрофотоснимки
2. Базата данни са задължителна част от ГИС. Те обикновенно се разделят на две компоненти – графични и тематични. В графичната база се съхранява топографската основа, а в тематичната допълнителна информация свързана с пространството, която не е нанесена на топографската основа.
Всяка ГИС има система за визуализация на данните и система за тяхното управление чрез които да се извършва търсенето, сортирането, добавянето на нови данни или отделането на ненужни такива, както за анализ и корекции на съществуващите. Структурата на ГИС завършва със система за извеждане.
Системата за извод на Гис е предназначена за представяне на резултатите в удобен за ползване вид. То може да стане посредством качествени карти или видеофилми или съхранени върху компакт-дискове.
3. Структурата на ГИС се представя като комплект от „информационни слоеве”. Например:

• Първият слой съдържа информация за релефа и хидрографията;
• Следващия за пощенските кодове на населените места;
• Сградния фонд;
• Гъстата на населението;
• Обработваема земеделска земя, гори, залесявания, пасища и замърсяване;
• Комуникации и транспорт.
Данните за всеки слой се съхраняват във вид на карта (графично) или във вид на цифри (аналитично) по определен начин. При работа, всеки слой се анализира по отделно. За съставяне на нова карта, те се подреждат в различни комбинации в зависимост от нейната тема.

4. Базови компоненти на ГИС

Всяка ГИС съдържа следните компоненти:
• Апаратна платформа (Hardware)
• Програмно обезпечение (software)
• База данни
• Система за анализ.

5. Классификации ГИС:
• Построения по архитектурен принцип – закрити и открити.
• В зависимост от апаратната платформа – професионални и настолни.
• На териториален принцип – глобални, национални, регионални…
• В зависимост от темата на моделиране – физикогеография, екология, градове, курорти…
• По функционални възможности – универсални, комплексни, специални, проблемни …
Съвременните информационни системи се създават, като се използва специално програмно осигуряване, наречено „Система за управление на база Данни” (СУБД).

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s