ГЛОБУС



Глобусът е умалено копие на Земята. Земята е кълбо, малко сплескано в полюсите. Техническият термин за формата ѝ е „геоид”. Фигурата на геоид е свързана с посоката на гравитацията. Тя силно зависи от неравномерното разпределение на масата в земната кора. По тази причина повърхността на геоида, е неправилна по отношение на много други сложни геометрични фигури с различна кривина.
Размерите му са:
Диаметър на екватора: 12 753 мили
Диаметър на полюсите (ос): 12711 километра
Обиколката на екватора: 40 067 мили
Дължината на окръжността през полюсите: 40 000 км
Повърхността на земното кълбо е – 316 651 200 кв. км. Приблизително 70% от тази площ (224 455 500 кв. км) е покрита с вода.

Глобусите, като картографски произведения имат следните предимства:
– Запазва се подобието на формите;
– Запазва се съотношението между дължини и площи;
– Добра съпоставимост на обектите;
– Обемност и нагледност на съдържанието;
Всичко това ги прави незаменими демонстрационни пособия от древността до наши дни.
І. Задача:
През 1987 г. в „КИПП по Картография” на авторката, бе възложена нова разработка на „Политически глобус” със следните изисквания:
• Формат – Φ = 255 мм.
• Мащаб – М 1:50 000 000
• Вид – Политически
• Технология – Сегментен (картният материал е съставен на 12 сегмента и 2 полюсни кръга, които се налепват върху плсмасова носеща сфера).
• На него да се показже устройството на света. Да съдържа граници на държави, столици и големи градове (в няколко категории), комуникации и водни площи.
• Математичната основа да съдържа: паралели, меридиани, линия на смяна на датата, тропиците (северен и южен) и полярните кръгове.
• Глобусът е предназначен за обучение.
ІІ. Мащаб и математична основа:
А) При определяне на мащаба е ползвана сфера равноплощна на земния елипсоид.
Главният мащаб е изчислен по формулата:
1/М = Rз. cф./ Rн.сф.;
Rз.сф. = 6 371 116 м (радиус на земната сфера)
Rн.сф. = 0.1275 м (носеща сфера)
1/М = 1/49 969 537 ≈1:50 000 000
Б) Изчислената Математична основа се състоеше от две проекции:
– Видоизменена поликонична проекция със запазване дължините на меридианите. За определяне на координатите на възловите точки са използвани формулите:
X = Q – ρ.Ctg δ
Y = ρ. Sin δ
– Равнопромеждутъчна азимутална проекция на Постел – приложена за изчисление на мрежата за околополюсните области:
H = ρ. Cos δ
Y = ρ. Sin δ
Картографската мрежа и на двете проекции бе изчислена и нанесена през 10 градуса.
ІІІ. Картно съдържание:

Хидрография – брегова линия, реки в 4 категории, естествени и изкуствени водоеми и плавателни канали.
Граници – държавни, на владения, морски и плярни владения.
Населени места – политическо, административно и стопанско значение и концентрация на населението.
Международни комуникации са представени чрез главните автомобилни, железопътни и морски пътища. Kъм тях са показани важните международни пристанища и летища.
ІV. Оцветяване:
За отпечатването на картното съдържание на глобуса са използвани 6 цвята ( 3 щрихови и 3 фонови).

Картириум пред Бостънската библиотека

Материалът е със съкращения от статия на авторката в сп.”Геодези, картография и кадастър”, от 1988г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s