ГОВОРИ В БЪЛГАРИЯ

А. Трансгранични (крайни западни или Преходни) – Тимошки (Торлашки) – ареалът приблизително обхваща :
– Западнобелоградчишки говор (на север, запад и югозапад от Белоградчик, преселници между Лом и Видин)
– Трънски говор (Трън)
– Брезнишки говор (областта Граово)
– Годечки говор (Годеч)
Б. Западни говори
1. Северозападни говори:
– Видинско-Ломски говор (Видин, Лом)
– Белослатинско – Плевенски говор (Бяла Слатина, Плевен), въпреки, че е на запад от ятовата граница, този говор има редица източни особености
– Врачански говор (Враца и околностите)
– Ботевградски говор (Ботевградско и Етрополско поле)
– Софийски говор (в Софийско поле на запад от Искър)
– Елинпелински говор (в Софийско поле на изток от Искър)
– Ихтимански говор (Ихтиманско поле, по река Марица стига до Пазарджик)
– Самоковски говор (Самоков)
2. Централна група югозападни говори
– Дупнишки говор (Дупница)
– Кюстендилски говор (Кюстендилско поле)
– Благоевградски говор (Благоевград)
– Петрички говор (Петрич, Сандански)
В. Източни говори: Мизийски, Балкански, Тракийски и рупски
1. Мизийски говори (в миналото е обхващала цялата Дунавска равнина от Черно море до река Искър, днес само на отделни места)
– Шуменски говор (Шумен, Провадия)
– Разградски говор (на отделни места край Разград, Попово, Белене, Русе, Тутракан, Силистра)
2. Балкански говори
2.1. Преходни балкански говори (села край Луковит, п. Вит и на север от Елена)
2.2. Централен балкански говор (Ловеч, Троян, Габрово, Севлиево, Трявна, Карлово, Калофер, Казанлък, православните села по средното течение на Стряма, като Ръжево)
– Котелско-Еленско-Дряновски говор (Котел, Елена, Дряново, но е размесен с други говори)
– Пирдопски говор (Пирдоп, Копривщица, Клисура), макар и на изток от ятовата граница този говор има предимно западни особености
– Панагюрски говор (Панагюрище)
– Тетевенски говор (Тетевен, Ябланица)
2.3. Източнобалкански (еркечки) говор (някога само селата Козичино, Поморийско и Голица, Варненско, сега на редица места по долното течение на река Камчия и край Варна, Нови Пазар, Балчик, Силистра)
3. Подбалкански (или Тракийски) говори (Сливен, Бургас, Нова Загора, Стара Загора, Чирпан)
– Тракийски говор (Тополовград, Елхово, Свиленград, Хасково, Харманли, Първомай)
цариградски говор (преселници от Цариградско)
4. Рупски говори
4.1.Източни рупски говори
– Странджански говор (Странджа, Малко Търново)
4.2. Родопски (среднорупски) говори
– Смолянски говор (Смолян, Рудозем, Ксанти, Гюмюрджина)
– Широколъшки говор (селата Широка Лъка, Стойките, Върбово)
– Хвойненски говор (селата Хвойна, Павелско, Бачково, Нареченски Бани, Дедово, Оряхово, Малево)
– Баташки говор (Батак и старото население на Брацигово, днес в Брацигово живеят главно преселници от Западна Македония)
– Чепински говор (Велинград и селата Драгиново, Дорково, Костандово, Ракитово)
– Павликянски говор (българските католици край Пловдив, Раковски, Свищов, Никопол)
– Златоградски говор (Златоград)
– Западнородопски говор (предимно ислямизирано население в Гоцеделчевски Чеч)
4.3. Западни рупски говори (на запад от Родопите до ятовата граница
– Бабяшки говор (мюсюлмански селища в Юндола)
– Разложки говор (Разлог, Банско, Белица, Якоруда)
– гоцеделчевски говор (старото население на Гоце Делчев, там има много бежанци от Беломорието с драмско-серски говори).

1 отговор към ГОВОРИ В БЪЛГАРИЯ

  1. Christopher Lerinski каза:

    BRAVO !

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s