ТОПОНИМИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Топонимията е наука, занимаваща се със значението и имената на географските обекти, които имат съществена роля в живота на хората и чрез които те се орентират в заобикалящия ги свят. Задача на топонимията е да събере, класифицира и разкрие закономерностите, отнасящи се до възникването на конкретните имена на обектите.
Картографията от своя страна е тясно свързана с топонимията. Тя е консуматор и разпространител на топографски имена.
В „Бюрото за научно-техническа информация” към вече бившата „КИПП по Картография”, беше разработена създадена и прилагана „Система за търсене на географски имена”. В нея, имената бяха подредени в „групи база данни” по няколко взаимно свързани признака (фиг. 1).

Фиг.1

І. Няколко думи за системата:
Схематично системата е показана на фиг.1. Трите основни (водещи) групи в системата бяха:
1. име на обекта – има се предвид официално и актуално;
2. вид на обекта – град, село, махала, планина, река, хребет, хълм, скала, скала, пещера, равнина, долина, езеро, язовир и т.н.
3. местоположение на обекта – област, община, землище, геогпафски координати, размери, площ, отдаличеност от населено място и др.
Останалите 4-ри групи бяха „поддържащи”, а именно
4. Схема или снимка на обекта (по възможност с ориентири)
5. Техническа характеристика (справка) – надморска височина, различни видове национални кодове и др.
6. Историческа справка: Там в съкратен вариант се даваше информация за произхода и значението на името и какви промени е претърпяло.
7. Стари имена: Прави се връзка между съвременността и миналото. Това беше необходимо, при изработване на исторически карти.
ІІ. Наколко думи върху историята на топонимията:
Територията на България е била изложена на непрекъснати нападения, войни и нахлувания. Намираща се в близост до стари културни центрове, на пътя между Европа и Азия, с територия надарена с плодородни земи, красиви планини и умерен климат. В сегашните български земи са оставили следите си над 30-тина племена и народи. И всеки от тях съобразно от времето, което е пребивавал е оставил своите следи.
Тук са оставили своята топонимия: траки, гърци, римляни, византийци, хуни, авари, готи, славяни, прабългари, кумани, татари, евреи, турци, арменци, келти, готи и много други. Всеки нов народ е променял или видоизменял местните имена. Освен видоизменени има осмислени имена. Топогрфските имена са многовековна неръкотворна книга, която запознава поколенията с присъствието на едни или други народ на дадена територия. Проучвайки тези имена, историци и археолози могат безпогрешно да установят пътищата на движение на много племена и народи.
Въпреки изобилието на местни имена, към тях до сега не е проявено достатъчно внимание и интерес. Известно е, че П.И. Шафарик е събирал топографси имена от нашите земи. Раковски и Петко Р. Славейков също са събирали географски имена от всички краища на Балканите. Известно е, че Славейков е подготвял „Географски и исторически словар на Балканския полуостров”, но материала е изчезнал по време на Старозагорския пожар през 1877 г. Извесен интерес са проявали К.Иричек, М. Дринов, И. Шишманов, А. Иширков, С. Младенов, Д. Дечев, П. Зволински, В. Миков, Ж. Чанков и П. Делирадев.
ІІІ. По произход, отделните типове имена бяха групирани така:
1) Народни тълкувания и митология:
Една важна група от легенди включва обяснения на имената на местности, реки, скали, населени места и така нататък. Тези имена са дадени не само на терена, но и са свързани със събития и личности, които са били свързани с него. Те обикновенно не се базират на езикови бариери или форми на релефа, растителността, животинския свят. При тях преобладава митологията и легендите.
Топонимията ни изобилства от митични същества и свързаните с тях легенди. Много често се срещат „Самодивско село”, „Русалийска поляна”, „Дяволски мост”, „Дяволското гърло”,
2) Променени имена:
Те датират от пра стари имена, защото смяната на един народ с друг е водела и до промяна на местните имена. По-голямата част от нашите градове имат стари имена.
Тракийското име на Стара Загора било „Берое”> римското „Аугуста Траяна”> византийското „Иренополис”>турското „Ески Джумая”. Името на Видин е било >”Бонония”>, а славянското „Бдин”. Лом е е бил „Алмус”. Силистра е преминала през
„Дуростром”>Дръстър>Дристра. Българската столица София е променяла името си няколко пъти >Сердика>Средец>София.
3) Изчезнали или забравени имена:
Това постоянно се случва и в наши дни. Заменят се стари имена с „по-актуални”, от моментна гледна точка. Като такъв пример може да се посочи град Монтана >„Голяма Кутловица” >станала „Михайловград”, а сега е пак „Монтана”. През близкото минало Дупница беше Станке Димитров и т.н.
4) Преведени имена:
Тези имена също са свързани със смяната на един народ с друг. Новодошлите приемали името на предшествениците си, като го превеждали на своя език.
Най често, това са го првили турците. Стара планина при тях е била „Коджа Балкан”, а Черно море – „Кара Дениз”; Железница – Демир хисар, Вълчи кладенец – Курт бунар и др.
5) Видоизменени и осмислени имена:
Почти всички, на които можем да установим произхода са заварени и видоизменени от няколко древни народи. Римляните заварили тракийско, гръцко и илирийско население. Те са ползвали неговите имена, като са ги видоизменяли. Тук могат да се посочат имената на реките Тимок (Тимакус), Огоста (Августа), Искър (Есус), Панега (Панакус), Вит(Утус) , Осъм (Асемус), Янтра (Ятрус)…
6) Запазени имена:
Такива имена са се запазили, не с векове, а с хилядолетия. В тази група първенството държи римските провнции „Тракия”, „Мизия” и „Македония”.
7) Пренесени имена:
Този вид имена носят предишните си названия в новите си поселища.
Според една легенда, цар Калоян заселил пленници гърци от Тракия на Дунав в колонии които носели имената на техните градове и села. Така се появило там името „Русе”, до римския град-крепост „Сексагинта Приста”.
8) Тркийски имена – Мизия, Тракия, Седика, Пулпудева… ;
9) Илирийски имена – Скупи( Скопие), Пелагония (Битулско);
10) Гръцки имена – Ахтопол, Созопол;
11) Латински имена – Арчар, Средец, Фалковец;
12) Славянски имена или такива с славянска наставка – Лом, Вит, Бреница;
13) Прабългарски и печенежко-кумански имена – Печенак, Батово, Кумани;
14) Турски имена – Узун алан, Кара Дениз, Харман кая;
15) Имена свързани с народност – Българи, Татарци, Кумани;

ІV. Групи имена по смислово значение:

1) Имена свързани с митични същества и ритуални вярвания – самодиви, духове, змеьове и вярвания – Самодивско изворче, Върколаци, Русаля;
2) Имена свързани с обществения живот, задължения, постове и привилегии – Царичина, Царски път, Манастирски ливади, Кадийски дол;
3) Имена във връзка с хора – в. Ботев, гр.Троян, в. Левски ;
4) Имена свързани с понятия за жена, мома, дете и мъж, юнак – Момин проход, Момин брод, в.Баба, Павликени, Янов дол, Крали Марко;
5) Имена свързани със обществения статут на мястото – град, село, махала, манастир, кула, харман и др. – Нова махала, Новоселци, Манастирски ливади;
6) Имена свързани с вода и стихии – река, извор, блато, сухо, мокро – Арда, Герана, Блатото, Извори, Врелото, Водни печ, Суи печ;
7) Имена свързани с температурата на въздуха – топло, студено, хладно – топъл рид, Усое, Припек;
8) Имена свързани с изложение – слънце, сянка, вятър, завет – Лицето, Завет, Тъмни дол;
9) Имена свързани с релефа – планина, хребет, височина, хълм, поле, рид, клисура, проход, пещера, ями, превал, горно, долно и др. – Стара планина, Голо бърдо, Превала, Горно Пещерне, Долно поле;
10) Имена свързани с качествата на почвата – Каменица, Земляне, Смолница, Умни дол (от хумосната почва), Песченик;
11) Имена свързани с флората (растителността) – Оряховец, Дреняк, Шипковци, Брестовица, Буков рид, Крушовица, Глогово;
12) Имена свързани с фауната (животни и птици) – Меча поляна, Сърница, Говедарци, Лещарка;
13) Имена свързани с плодородието – Сливо поле, Малинище, Крушов дол, Ягодово;
14) Имена свързани с форма и големина – дълга, голяма, тясна, средна и др. – Малка Брестница, Голяма поляна, Средорек;
15) Имена свързани с времето – старо, ново – Ново село, Старо село;
16) Имена свързани с цвят – бяло, черно, зелено, светло, мътно – Бели Искър, Черни Вит, Бели Вит, Зеленище, Червен, Бела стена, Червената стена, Червен бряг;
17) Имена свързани с посока – изток, запад, север, юг, нагоре, надолу – Запад (име на скала), Изток, Юг; Горни Лом, Долни Лом;
18) Имена свързани с миризма и вкус – Смрадливото езеро, Солен кладенец, Вонеща вода;
19) Имена свързани с количество – Двата кладенци, Седем езера, Четирийсет извора, Стовци;
20) Имена свързани с глаголи и съществителни – Сливница, Своде, Скъвена, Пробойница;
21) Имена свързани с сгради и предмети – Динката, Прапора, Кулата;
22) Неопределени имена – Дидиняк, Мързян, Бохот;

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s