РАЗВИТИЕ НА КАРТОГРАФИЯТА от древността до средновековието

Умения за ориентиране 

 Прието е да се смята, че Картографията се появила в много древни времена, преди писмеността. Като свидетелство за това се сочи факта, че на народи, които не са имали писмен език, са били присъщи картографски умения.

„Ако пътувате сред индианците в Северна Америка и разпитате за местоположението на околните острови и брегове и гори, ще получите от тях  сравнително изчерпателно описание под формата на карти, нарисувани на парчета кора, върху пясък, сняг или хартиен носител.”*

Запазени са карти под формата на скални рисунки, например в италианската долина Камоника. Те са свързани с бронзовата епоха.

 Древен Египет и Вавилон
        Намерени са скални, древни египетски и вавилонски карти (датиращи от ІІІ-І хилядолетие пр. н.е.).

Вавилонските карти на глинени плочки, датират от около 2500 г. пр.н.е., и показват отделните собственостти върху земята до голяма речна долина.

На корицата на един египетски саркофаг е изобразена стилизирана пътна карта на древен Египет. 

В ІІІ в. пр. н.е. в Египет, гръцкият учен Ератостен е направил  първото определяне на радиуса на земното кълбо въз основа на геометрични принципи. По това време в трудовете на Аристотел, за първи път термина „Геодезия” е посочен, като клон на човешкото познание, свързано с астрономията, картографията и географията.

В ІІ в. пр.н.е., астрономи и математици, са създали концепция за географската ширина и дължина на определено място. Създадена е  и първата проекция на картата, въведена е мрежа от меридиани и паралели. За първи път е предложен метод за определяне на относителното положение на точка от земната повърхност чрез астрономически наблюдения. През ІХ в. пр. н.е.по поръчение на Багдатсия халиф Мамун е направено измерване, край град Мосул и също е определен радиуса на земното кълбо.

 Китайска картография

Китайската картография, също се заражда в дълбока древност. Независимо от западните империи, в Китай са разработени важни собствени технически методи. Един от тях е използването на правоъгълна мрежа за определение на положението на обектите. Най стария от съхранените документи се отнася до династията Чжоу (1027-221 г. до н.е.). А най-древните китайски карти, изработени върху бамбук, коприна и хартия са открити във Фанманските могили от времето на Цюнската династия (221-207 г. до н.е.) и Западната Ханска династия (206 г.до н.е.-25 г. от н.е.). Тези карти, по характера на изображението и детайлността са сравними с топографските карти от близкото минало. По точност, те съществено превъзхождат дори средновековните европейски такива. След изобретяването на хартията (ІІ в. до н.е.), картографията придобила широка популярност. Великият китайски астроном и математик Чжан Хен (78-139 г. от н.е.) предложил правоъгълна координатна мрежа, като основа за съставяне на карти. Столетие след него китайския картограф Пей Сю (224-271 г.) разработил принципите за съставяне на карти, използвайки правоъгълна координатна мрежа, а също измерване на разстояния по карта на основата законите на геометрията. Картографът Дзя Дан (730-805 г.), като се възползвл от тези методи, през 785-805 г. съставил карта „Китайските и варварски народи между четирите морета”. Тя имала дължина 9 метра и височина 10м. Периода на династиите Сун и Юан (960-1368 г.) бил „златен за китайската картография. Два удивителни картографски паметника се съхраняват до днешен ден в град Сиян, административен център на провинция Шанси. Едната се нарича „Карта на Китай и варварските страни”, а другата „Ката на пътя Ю”. Първата печатна карта е издадена през 1155 г. Китайската ръкописна карта на Чжу Сибенян (1273-1333 г.) е издадена във вид на атлас, два века след нея.

 Гръцка картогрфия 

 В момента има света разполага само с няколко примера за карти от тази епоха. От литературата е известно, че гърците в тази област далеч са надвишили другите нации. Още в ІV в. пр. н. е. Гърците стигнали до заключението, че земята е сферична и се разделя на климатични зони, от които по-късно появило на понятието за географска ширина. Ератостен в ІІІ в. пр. н. е. чрез използване на прости геометрични построения поразително точно е определил размерите на Земята. Той също така построява карта на света, на която са показани линии на географската дължина и ширина (макар и не в съвременен вид). Изображението на географските координати като мрежа на определени интервали, се приписва на гръцкия астроном Хипарх. Те  се използват от известния гръцки картограф Птолемей, който е живял през ІІ в. пр. н. е. в Александрия. Птолемей е съставил и географски справочник, който включвал около 8000 точки, с техните координати. Разработил е наръчник за карти, чрез който векове по-късно, учените от Византия са успели да реконструират някои от тях. Оригиналните карти на Птолемей до сега не са оцелели. Сред историците на картографията, се изказва предположение, че самия Птолемей не е съставял карти. Направили са го по негови материали византийците през ХІІІ-ХІV в.  В последвалата ера картографските познания западат, въпреки че римляните са провели много работа по заснимане на земята и изготвянето на пътните карти.

Картите през Средновековието

Ранното Средновековие в Европа, се характеризира с упадак на картографията. Отново се връща старата концепция за „плоската земя”. Земята се представяла като диск от суша, опасан с океан. Църковната картография възприела традиционната форма на римска карта – кръг. Придобили разпространение „О” и „Т” карти. При тях земната повърхност е била обкръжена с океан (О-карти). Сушата се изобразявала разделена на три части: Европа, Азия и Африка. Европа се отделяла от Африка посредством Средиземно море, Африка се отделяла от Азия посредством река Нил, а Азия от Европа, посредством река Дон (Танаис)(Т-карти). Тези карти са представялявали „християнската епоха”, и са били „Адаптирани към Църквата”.

По същото време идеите на Птолемей са се съхранили при арабските учени. Те усъвършенствали методите му за определяне на географска ширина и използвали наблюдение на звездите, вместо слънцето. Това повишило точността на техните карти. Пдробна карта на тогавашния свят през 1154 г. е съставил арабския географ Ал Идреси. Картата е била изработена върху сребърен лист с размери 3.5 х1.5 метра (тя е унищожена през 1160 г.). Инересна особеност на картите на Идреси, както и на другите арабски карти е, че юга се изобразявал в горната част на картата, а севера в долната.

В началото на ХІV в. се появяват нов тип карти. Това били „Портуланите”. Те служили за навигация и систавянето им е станало благодарение на изобретяване на магнитния Компас. Най старата такава карта с която сега се разполага е от 1296 г.

Връх на тогавашната картография е Глобуса, изработен от Мартин Бехайм през 1492 г. Това катографско произведение се смята най-старото от този вид. Той изобразява света, преди откриването на Америка.

След ХV в., развитието на картографията започва с ускорени темпове. Този подем се дължи на три основни причини: турската окупация на Костантинопол, изобретението на книгопечатането и Великите географски открития.

 Възраждането

В средата на XIV век, настъпва епохата на Великите географски открития. Поради това засилва и интереса към картографията. Важно постижение на картографията в до Колумбовия период е на картата на Фра Мауро (1459, тази карта е в известен смисъл следва концепцията за единна земята) и първите глобус, съставен от немския географ Мартин Бехайм.

След откриването на Америка от Колумб през 1492 г. за картографията предстоят нови успехи.  Има цял нов континент, за да проучи и картира изображенията.

Следващата революция в картографията е създаването от  Герхард Меркатор (фламандски картограф) и Абрахам Oртелиус на първия атлас на света. В този случай, Меркатор е за създаване на картографията като наука: той развива теорията на картните проекции и системата на техните означения. Атласа на Ортелиус, под название „Theatrum Orbis Terrarum” е публикуван през 1570 г, Атласа на  Меркатор е публикуван едва след смъртта му.

Освен приноса на Меркатор в „Математичната картография” (Меркаторова проекция), даване на име на сборник от карти „Атлас”, той е разработил „Земен глобус” (още като студент)  и конструирал Небесен глобус (1521 г.) с изображения на съзвездията. Глобуса е бил прозрачен. Съзвездията са били нанесени върху стъклена сфера. Това небесно произведение, заедно със Земен глобус е подарено на Карл V . През 1522 г.той  е подарил на Карл V още една двойка глобуси изработени от него: географски и глобус на Луната.

* За статията са ползвани чужди материали.

Древна карта върху камък

Герхард Меркатор (фламански картограф), карта на светаГлобус на Мартин Бехайм(1492 г.), направен преди Великите географски откритияГенуески средновековен портуланДревна китайска картаРимска пътна картаКарта на арабския картограф ИдресиВавилонска карта върху глинена плочкаДревна схематична карта

Advertisements

About cartograf

Master cartographer
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s