ЗАГАДКИТЕ НА СТИХИЯТА ЗЕМЯ

Целта на този материал не е да обясни цитираните находки, а да подскаже, че цивилизация претиндираща за космически познания и високи технологии още не познава още себе си и своето минало. Дали това е нормално!

Гледайки карта на света, лесно може да се види невероятната прилика крайбрежията на Африка и Южна Америка, Австралия и Африка, Австралия и Индийския субконтинент. Те изглеждат като части от едно мистично цяло, разкъсани от неизвестна сила и отделени пространството на океана океана …
Вследствие на своето движение земята, като жив организъм е претърпяла много промени. Например промяна на скоростта на движение, балансиране, а може би и промяна на орбитата, смяна на полюсите и континентите и безброй локално събития.
 По-голямата част от научния свят, въз основа на геоложки, географски и археологическите данни смятат, че някога е съществувал на земята само един суперконтинент, изграден от гранитни скали. Нарекли са го „ПанГея” (Пан-универсална Гея-земя). Той е бил заобиколен от Пан Таласа (Пан-универсално, Таласа-море). В резултат на въртенето на земята, Пангея се е разкъсала на отделни континентални платформи изградени от гранитни блокове „плаващи” бърху пласт от земната мантия.
 Прекратяването на Пангея е станало преди 225 милиона години.
 Предполага се, че първоначално Пангея се е разделила на две части – Лавразия (на север) и Гондвана (Юг).
 Те споделяли общ Тетида океан.
 Според различни тайни източници, първата цивилизация е възникнала преди 78 000 години на гигантски континент, известен като Му или Лемурия (не е известно дали има ли отношение този континент към Лавразия и Гондвана). Тя е съществувала в течение на 52 000 години. Лемурия била разрушена от земетресения, предизвикани от изместването на земните полюси, настъпило преди приблизително 26 000 години или през 24 в.пр.н.е..
 Отдавна е признато, че някои геоложки части от Аляска, Калифорния, Скалистите планини не отговарят по състав структура на породите в Северна и Южна Америка. Подобни нетипични форми са в Австралия, Антарктида и други съседни на Тихия океан, континенти и острови.
 Предполага се, че Лемурия е била 8000 км дълга и 5000 км широка. Представлявала е тропически рай като Градината в Еден. Твърди се, че около 64 милиона души са загинали при потъването й преди 50 000 години. Тихоокеанските острови са планинските върхове на потъналия континент. Точни и детайлни карти на Лемурия са намерени върху каменни блокове от периода преди цивилизацията на инките да се развие.
 След Лемурия или към края на съществуването ѝ огледално на нея в сегашния Атлантически океан се е появил остров или дори континент – Атлантида.
 Вероятно преди 11500 години на Земята паднал метеорит (или комета), която е предизвикала гибелта на Атлантида. Падането на метеорита пробудило спящите вулкани. Започнали чудовищни изригвания и земетресения. Падането на метеорита и потъването на Атлантида, предизвикали гигантска приливна вълна, която заляла Европа, Египет, Мала Азия, Америка, Южна и Източна Азия. Заради падането на метеорита земната ос отново се е изместила, което довело до драстични климатични промени.
 Действително, през 10-то хилядолетие пр.н.е. са станали чудовищни геоложски катаклизми – земната кора се гърчела, освобождавайки се от сковавщите я многокилометрови ледове. Крайбрежните части на сушата били разтърсвани от цунами с невиждана мощ. Във всички древни митове се е запазил споменът за тези страховити бедствия. Впоследствие те дали основание за първоначалният мит за Великия потоп.
 Именно атлантите заложили в египетските пирамиди множество различни числа, адресирайки послания към потомците.
 Предполага се, че тези послания атлантите закодирали в Великия Свинкс и пирамидите.
Великият Сфинкс се намира на платото Гиза, западно от Кайро на западния бряг на Нил. Египетското правителство счита, че е въплъщение на бог на слънцето. Те го наричат Ор-Ем-Akhet (Планина на хоризонта). Сфинксът е част от некропола на древния Мемфис – резиденцията на фараоните, когато трите големи египетски пирамиди – Хеопсовата пирамида на Хуфу (Хеопс), Khafre (Chephren) и Menkaure (Menkaure). Паметникът е най-голямата от оцелелите скулптури на древния свят.
Алепо е един от най-старите градове в света. Първите открити находки показват че градът е бил заселен от преди 2000 г. преди новата ера.
Баалбек или Хелиополис (Град на Слънцето) е може би най-значителният археологически обект в световен мащаб. През 1984 г. обектът е включен в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Персеполис е гръцкото име на древния персийски град Парса, една от столиците на Персийската империя. Останките му са разположени на 70 km североизточно от град Шираз в Иран. Предполага се, че строителството на града е започнато около 515 пр.н.е. от цар Дарий I. Персеполис е опожарен от Александър Македонски през 330 пр.н.е.
Петра е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите. Разположен е в естествено укрепената планинска долина Вади Муса („Долината на Мойсей”) на източния склон на Уади Араба, на кръстопътя на главните търговски маршрути — към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята. Непознат на западния свят в продължение на стотици години, розовочервеникавият град Петра някога процъфтявал като важна точка от древните търговски маршрути. Той е обграден от високи планини и е достъпен през тясно дефиле, а забележителните му, изсечени в скалите сгради са запазени непокътнати.
На 6 декември 1985 Петра е включена Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Дворецът на Клеопатра и други сгради и паметници, сега се разпръснати на морското дъно в пристанището на Александрия – втория по големина град на Египет. Археолозите проучват тези подводни руини от 1990 г.
Китайските пирамиди продължават да се водят за една от най-големите загадки в човешката история. Доскоро за тях не се знаеше почти нищо. Фактът, че те изобщо същестуват, бе разкрит едва през средата на миналия век чрез авиофотоснимки и космически фотоси на района. Китайското правителство по незнайни причини пък категорично забраняваше на изследователи от чужди държави да припарват по тези места.
Чичѐн Ица е археологически обект, древен град, представлявал политически, културен и религиозен център на приписван на цивилизацията на маите преди идването на Христофор Колумб и намиращ се в северната част на полуостров Юкатан, Мексико. В превод на езика на местните племена името означава „Кладенецът на племето ица“. От друга страна ица на испански често е превеждано като „магьосниците на водата“. Храм Кукулкан (главно божество) – 9-стъпална пирамида (висока 24 метра) с широки стълбища на 4-те страни.
Колосите от о-в Пасха са величествени статуи, които се извисяват и показват наличие на божествен живот се наричат моаи. Те изобразяват човешки фигури с варираща височина от 1 до 11 метра. Броят им е 900. В каменна кариера на острова се намират много недовършени и съответно неизправни фигури, една от които е трябвало да бъде висока цели 20 метра. Странното е, че всички гледат към сушата и са обърнали гръб на морето. Телата им са представени само от кръста нагоре. Изследователите смятат, че това са високопоставени хора, гости или герои на местно племе, отдавна изчезнало.
 Ангкор е било местоположението на поредица столични градове на Кхмерската империя в периода 9-15 век от новата ера. Техните руини се намират сред гори и обработваеми площи в северната част на Тонле Сап (Голямото езеро), близо до днешния град Сием Реап. Те са определени от Организацията на обединените нации за образование, наука и култура за част от световното културно наследство. Храмовете в Ангкор са над хиляда, като варират от невзрачни купчини тухли и отломки, разпръснати из оризовите полета, до величествения Ангкор Ват, за който се твърди, че е най-големият религиозен момумент в света.
 В храма Каласасая (Тихуанако), а в него – един от най-забележителните паметници на древния свят – „Вратата на Слънцето“. Изработена е от огромен сиво-зелен андезитен монолит Тиахуанако – „Вратата на слънцето“ с широчина 3,8 м., височина 3 м., дебелина 0,5 м. и тежащ около 10 тона. Точно над входа е поставено скулптурно изображение на върховния бог Виракоча. Наи-загадъчна е композицията, изсечена от двете страни на изображението, състояща се от 24 фигури, построени в три реда. Всред тези фигури са идентифицирани някои измрели животински видове, живяли в Южна Америка преди около 12000 години. През 1949 година смисъла на останалите изображения бил разгадан и се оказало, че това е изключително точен календар, но с година, състояща се от 290 дни – десет месеца по 24 и два месеца по 25 дни, което явно не е земен календар. Основният изследовател на Тиахуанако Артур Познански го датирал приблизително на 15000 години пр. н.е., базирайки изчисленията си на астрономическата ориентация на храма спрямо наклона на земната ос.
Стоунхендж е най-известният мегалитен паметник в света — кромлех с диаметър около 100 метра. Намира се в средата на равнината Солсбъри в графство Уилтшир, Кралство Великобритания. Построен е преди около 5 000 години. Сегашните останки от Стоунхендж са само бледи сенки, сравнение с предишното му величие. Повечето камъни ги няма, защото или са затрупани под земята, или са паднали. Изграждането му има култов характер и е свързано с лятното слънцестоене.
 В държавата на Габон (в близост до екватора, Западна Африка) през 1972 година. открити уранова мина, която е 1,9 милиарда години. Тя работи като естествен, естествен ядрен реактор. Намерени са шест „реактор“ зони с признаци на разпад реакция. От баланса на разпад на актиниди, се стигна до заключението, че реакторът е управлявано по бавно се ползвал в продължение на стотици хиляди години. Били разкри: шест ленти с признаци на реакция на делене торий разпад U-236, бисмут – разпадането на U-237.
 В Амазония бразилски учени е открил най-старата астрономическа обсерватория в Южна Америка. Строителство намерени през 390 км от административния център на държавата, града Macapa. Съществуването на тази древна сграда се превръща идеята, че преди Колумб Америка е била населена с неразвити цивилизация. Учените смятат, че за изграждане на такъв комплекс сграда може само представителите на високо развита цивилизация. Въпреки това, тези цивилизации, изглежда, мистериозно изчезна много преди откриването на Америка и са напуснали в момента не се споменава.
Американски Стоунхендж е археологически обект
състоящ се от група от големи каменни блокове и каменни сгради пръснати на площ от около 120 кв. км. близо до град Салем в Ню Хемпшир на североизток в Съединените щати.
Радиовъглероден анализ на дървени въглища депозити се
съоръжения за периода от 2000 до 173 година. пр. н.е. това е една от местните индийских култури от архаичния периода.
Каменните сфери са самотни, обли скулптури, които могат да минат за обикновено произведение на модерното изкуство в тази иначе волева, отдадена на архитектурни предизвикателства столица. Каменните топки обаче са всъщност останки от пре-колумбийските времена, с произход, който и до днес остава загадка. Откакто над 300 такива сфери са открити в южния тихоокеански регион на Коста Рика, предположенията за тяхното предназначение не секват: Дали не служат за връзка с извънземни? Разположението им не чертае ли някаква космическа карта? Не са ли те поздрав от потомците на Атлантида? Сферите варират в размери от големината на топка за боулинг до 15-тонни блокове. Прецизността на каменните топки е удивителна – изглеждат все едно са фабрично изработени, но всъщност са дело на педантични местни занаятчии, които издялали, измерили и поставили гранодиорита – твърд вулканичен камък, близък до гранита. Те използвали камъни от същия материал, за да създадат почти перфектните форми.
 В планината Немрут Даг в Югоизточен Анадол /Турция/ има едно малко известно човешко творение. Това е гробницата на Антиох I от Комагена /Комегена в миналото е било царство, разположено на Север от Сирия и Ефрат/. Антиох решил да построи величествена могила високо на върха на планината. Изграждането на светилището започнало през 62г преди н.е.Не се знае колко време е продължил строежът, но резултатът е невероятен. Погребалната могила е 50 м. висока и 150м в диаметър. Пред нея са поставени огромни статуи от по 9м всяка на гръцки и персийски богове. Те са издялани от 5 тонен каменен блок. В резултат на честите земетресения в местността, или поради насилствена намеса, главите на статуите са разхвърляни по земята. Дори и паднали, те смайват с размерите си – всяка от тях е висока около 2 метра. Главите са с гръцки черти и прически в персийски стил. През 1989 г. Немрут Даг и околностите му са обявени за национален парк, а от 1987 г. историческият паметник е включен в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО.
 Впечатляващ прмер за цивилизацията Oлмеките са огромни каменни глави. Тъй като не знае преди Колумб текст ги обяснява тези впечатляващи паметници са били обект на множество спекулации. След обсъждане, сега е общоприето, че тези глави са портрети на владетели. Има 17 колосални глави открити до момента.
Култовият комплекс с каменни глави и долмени се намира на 5 км. от с. Долно Дряново (България) по посока пътя за Сатовча и Доспат. Комплексът е открит от проф. Тодор Бояджиев към 2000 г. На територията на Светилището са разположени десетки каменни обекти (фигури), изобразяващи човешки профили, фигури на животни и земноводни – змии, риби, костенурки и други. Някои от обектите са със значителни размери. Преобладаващият брой фигури са съставени от съчленени по тройки елементи и са ориентирани в посока близка до оста изток-запад, малка част – по оста север-юг, а тези, които не са по посочените оси, най-често са разрушени, най-често поради ерозия. Комплексността на композициите, качеството и вида на съчлененията, както и строгата им пространствена ориентация, позволяват да се предположи, че голямата част от фигурите вероятно са с изкуствен произход.
Светилището се намира при с. Татул, в област Кърджали, България. В местността “Каменна глава” при с. Татул, намираща се на 14 км. от Момчилград, е разкрито селище, което се приписва на Орфей. Астрономи го припознават като „древна обсерватория”. То е едно от десетките Тракийски светилища на територията на област Кърджали, свързани с почитане на божества. Това са места, където са извършвани обреди, свързани с определени годишни времена и по- специално имащи връзка с плодородието и земеделието, със скотовъдството и здравето на хората.

Мадарският конник е археологически паметник, представляващ изсечен в скалите барелеф на 23 m височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 km от град Шумен. Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1979 г.
Белинташ (още Беланташ), България е красива скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност. Предполага се, че това е култов обект от времето на траките, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени. Съществуват и предположения, че там е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий на бесите. Името му означава „Белият камък“. Заради разположението си Белинташ е естествена астрономическа обсерватория. По време на равноденствие слънцето изгрява точно над Сини връх и залязва точно над Караджов камък.
Зорац Карер (Армения) датират от второто хилядолетие пр.н.е. Днес учените са стигнали до заключението, че подредбата на камъните вероятно е с цел астрономични наблюдения. Разположени са на 3 км северно от Сисиан. Мястото се състои от стотици вертикални обли камъни, разположени в свободна подредба и обхващащи територия от 8 хектара. На пръв поглед изглеждат наслуки разпръснати, но поглед отгоре разкрива учудващо точно подреждане на тези огромни камъни. Въпреки че точната им цел не е известна, според някои те са служели като храм на бога на слънцето, като една астрономическа обсерватория, или древен университет. Построени преди 6000 години, тези камъни са били използвани 4000 години до приемането на християнството в Армения.
Рисунките на платото Наска са едни от най-известните и най-провокиращи въображението мистерии на човечеството. Не се знае кой ги е направил, нито пък защо. От самото им откриване до днес те стимулират разнообразни научни хипотези и вдъхновяват писателите фантасти. Тук е без значение в какво вярвате или не вярвате. След полет над платото Наска въпросите стават повече. И човек си тръгва друг.
Менхирите са стълбовидни каменни блокове, забити в земята без контакт помежду си (дали е така?). Те се срещат както индивидуално, така и в групи: редици (множество менхири, подредени в права линия), кромлехи (множество менхири, забити в кръг), решетки (множество менхири, подредени по възлите на двумерна решетка). Съществуват и комбинирани менхирни обекти – например редици и кромлех.
 На територията на България долмените са между 700 и 1000. За разлика от единичните ни менхир и кромлех, те са много повече и се срещат основно в Източните Родопи, Източна Стара планина, Странджа, но с най-голяма концентрация са в Сакар. В Сакар има сведения за над 400 долмена.
 В местността Кован кая, близо до с. Долно Черковище (България)‚ се намира един от най – големите мегалитни тракийски култови комплекси в Източните Родопи. Тук‚ в отвесните скали на вулканичния масив‚ на шеметна височина‚ са изсечени повече от 100 трапецовидни ниши. Предполага се‚ че те са използвани за погребални цели‚ като в тях са поставяни урните с праха на кремираните мъртъвци. Освен нишите, в скалния масив е изсечена и пещеровидна гробница.
Ситовският надпис е неразчетен надпис от рунообразни знаци на неизвестна писменост. Намира се на 50 метра над пътя за Ситово, Пловдивска област (България), след разклона за с. Лилково.
Надписът е открит през 1928 г. от родопски българи дървари. Състои се от 2 части върху загладена част от скала с дължина общо около 3,4 метра и ширина на загладената част (лента) 23-30 см.
Първи изследовател е д-р Александър Пеев, председател на Пловдивското археологическо дружество. По-късно надписът е изследван от академик Иван Гошев, езиковеда проф. Иван Гълъбов и др.
 Голямо объркване сред учените предизвикват предмети, за които не може да се установи точно за какво са служели на нашите предци и кога са изобретени. Такъв е случаят с кристалните черепи
 Съвременната археологическа наука е събрала огромно количество факти, които в истинския смисъл на думата, не могат да бъдат вместени в някаква рамка, ако се изхожда от съществуващата теория за развитие на човечеството. В такива случаи, академичната научна общност, просто игнорира „неудобната“ информация. Най-лесно е древните артефакти да бъдат обявени за фалшификация или да бъдат бойкотирани т.е. да не се обръща внимание на съобщенията за тях. Все едно, че не съществуват. Така било постъпено и с колекцията гравирани камъни от неголямото перуанско градче Ика. Защо е станало така? Официалната наука смята, че тази колекция е фалшификат, защото изображенията върху камъните противоречат на приетата концепция за човешката еволюция. При това се игнорират редица факти, доказващи автентичността на колекцията.

About cartograf

Master cartographer
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s