КАРТОГРАФИЯ И ПРИРОДНА СРЕДА

Взаимновръзката „човек, планета Земя, Слънчева система, Галактика, Вселена” е очевидна. Изследванията показват, че Земята се разширява и гравитационната ѝ константа намалява. Изменили са се структурата на повърхността, кръговрата и процентното съотношение на веществата, енергийния и топлинен баланс, разстителния и животински свят. Свидетели сме на природдни бедствия, от глобален характер. Независимо от протестите на организации и движения, човечеството продължава да провокира екологичното равновесие на планетата си.
Картирането е сбор от процеси, методи и технологии за създаване на карти и други картографски продукти с определена тематика и насоченост. Не е безинтересно каква е ситуацията с природната среда в една малка страна – България, при това още слабо замърсена. Какво да се каже за страните с мощни икономики?
В този критичен момент за човечеството, картографията е не само необходима, но и наложила се наука. Картите, са били, са и ще продължат да бъдат „начало и край” на човешките познания.
Те са основно средство за проследяване, събиране, анализиране, съхраняване и предаване на пространствена информация, независимо на какъв носител са съставени, те дават визуална, аналитична информация за природната среда. За тази цел се правят специализирани „Тематични карти”.
Екологичните проблеми, свързани с нарушение на отделни компоненти на ландшафта, могат условно да се разделят на седем групи:
1. Атмосферни (замърсяване на атмосферата с радиологични, химически, механически, топлинни вещества и климатични промени).
2. Водни (изтощение на повърхностните и подземни води, замърсяване на морета и океани).
3. Геолого-геоморфоложки (усилване и ускоряване на гелого-геоморфоложките процеси, нарушаване на релефа и геоложкия строеж).
4. Биосферни (намаляване на растителността, деградация на горите, пасищна регресия, съкращаване на видовото разнообразие).
5. Почвени (замърсяване на почвите, запустяване, засоляване и заблатяване на продуктивни земи).
6. Комплексни или ландшафни (химично и бактериологично замърсяване, нарушение на баланса в природата и др.).
7. Последствия от икономиката (замърсяване с производствени отпадъци).

При нарушение на някои от компонентите на ландшафта се предизвиква дизбаланс на системата Земя. Тя върху Слънчевата система, а тя съответно върху Вселената. Така може да предизвика ефекта на доминото.
Земята е третата планета Слънчевата система. Тя е най-голямата планета от земен тип. Единственото, известното ни досега планетарно тяло, обитавано от живи същества. Както е известно, планетата се е формирала около 4,5 милиарда години и скоро след това е придобила единствения си естествен спътник – Луната. Земята е населена с разумни същества – хората.
Земята се движи около Слънцето по елиптична орбита със скорост приблизително равна на 30 км / сек. (106 000 км / ч.). Тя се върти около собствената си ос със скорост на екватора 465 м / сек (1674 мили в час). Но скоростта на земната орбита е нестабилна: през юли тя започва да се ускорява (след като мине през aфелия), а през януари – отново започва да се забавя (след като мине през перихелия).
Земята има пластова структура и се състои от твърд силициев диоксид черупката (кора и мантия) и метална сърцевина .
Под Хидросфера се разбират всички води налични на Земята. Повечето от водата е съсредоточена в океана , много по-малко – в континенталната речна мрежа и подземните води . Океаните и моретата образуват Световния океан. Също така, има наличие на големи количества вода в атмосферата под формата на облаци и водна пара. Част от водата е в твърдо състояние Това са ледниците, снежната покривка и дълбоко замръзналата земя. Изучаването им
се нарича криосфера.
Биосферата е комбинация от части на земната повърхност
( лито- , хидро- и атмосфера ). Тя е населена с живи организми, и се намира под влиянието им.
Атмосферата е газообразен балон около планетата Земя. В нейното изучаване се събиранат цели клонове на физиката и химията. Атмосферата определя времето на повърхността на Земята, а с неговото изследване се занимава с метеорологията. Науката за дългите колебания в климата се нарича климатология .
На Земята, живеят около 6,5 милиарда души (по данни от 25 февруари, 2006 г.). Според прогнозите населението на Земята ще достигне седем милиарда през 2013 (по някои данни ги е достигнало вече) , и 9,1 милиарда през 2050 (по оцененки на ООН през 2005 г.). Очаква се, по-голямата част от нарастването на населението да е в развиващите се страни. Гъстотата на населението в различни части на Земята е много разнообразна.
Смята се, че само една осма от повърхността на Земята е обитаема и три четвърти от планетната повърхност е покрита с океани.
Половината от сушата на земята е заета от пустини, високи планини, блата и други видове непродуктивен терен.
Човекът, като част от биосферата, се намира в непрекъснато взаимодействие с природната среда и с всички организми на земята. Изменението на физичните, биологичните и химичните свойства на природната среда водят до дисбаланс на планетата, а от там и до Слънчевата система. Тя от своя страна до галактиката и т.н.
Природните ресурси на Земята, не са неограничени. Стремежът да се реализира печалба на всяка цена довежда до хищническо отношение към природата. За появата на екологична криза, допринасят и много други фактори, като: а) концентрация на дим и серен диоксид в атмосферата; б) замърсяване на реките и водните басеини; и в) различни видове на нарушения на обработваемите земи;
Има индустрии, петролни рафинерии, заводи за химически вещества, кокс, черни и цветни метали, които замърсяват. Само един пример: някой важни замърсители, като например ТЕЦ-цовете, използвани за производство на електроенергия, обработката на метали, строителството, автотранспорта се считат за основен източник на замърсяване.

Карта с замърсяване на Атлантически океан с нефтени отпадъци

Резултатът е следния:
• Изтощение на плодородния слой на почвата и намаляване на добивите. Следствие – обработваеми земи се превръщат в пустини.

• Дефицит на ресурс за изхранване на населението.
• Замърсяване на водните басейни (реки, езера, морета, подземните води и т.н.). Водата на планетата е в основата на живота. Без вода, хората не могат да живеят повече от три дни. Тъканта на живите организми е 70% от вода и, следователно, животът се дължи на водата. Водата на Земята е много, но 97% от нея са океаните и моретата.
• Промяна в климата на Земята чрез увеличаване на парниковия ефект, метана и други ниско-концентрирани газове, аерозоли, леки радиоактивни газове, нарушаване на озона и в тропосферата и стратосферата.
• Общото отслабване на озоновия екран. Формирането на голяма „озоновата дупка” над Антарктида, е „малка” дупка „в сравнение с други региони на планетата”.
• Замърсяването на атмосферата под формата на киселинни дъждове, силно отровни и вредни ефекти от вещества, в резултат на вторични химични реакции, включително фотохимични.
• Замърсяване на Световния океан чрез изхвърляне на токсични и бойни радиоактивни вещества. Милиони тонове бойни отровни вещества са загробени на дъната на морета и океани. А, контейнерите се разяждат от солената вода.
• Изчерпват се и замърсяват повърхностните води, континенталната и дъждовна вода, подпочвени води.
• Има данни за радиоактивно замърсяване на някои райони на Земята (на сегашната работа на ядрени съоръжения, аварий в ядрени централи, тестване на ядрени оръжия).
• Поява на вторични химични реакции във всички области на биосферата с токсични вещества.
• Нарушение на глобално и регионално екологично равновесие, съотношението на компонентите на околната среда, включително промяна на екологичното равновесие между океана и крайбрежните води, вливащи се в него.
• Опустиняване на планетата в нови региони и разширяване на съществуващите пустини.
• Замърсяване на храните, с нитрати и генно-модифицирани продукти.
• Замърсяване от комуникации.
• Загуба на горските площи, белите дробове на планетата, което води до дисбаланс на кислород и подсилване на изчезването на животни и растения. Застрашени от изчезване в момента около 10 000 вида, предимно гръбначни животни и растения.
• Изобилие на отпадъци…
• Влошаване на околната среда на живот в градовете и селските райони, увеличаване на въздействието на шума, замърсяването на въздуха, загубата на социални връзки между хората.

Всичко това създава глобален екологичен проблем за човечеството, най малко поради това, че околната среда е една от най-значимите фактори, тъй като те заплашително влияят на здравето (психично или физическо) на човека.

About cartograf

Master cartographer
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s