Село ДОЛНИ ЛОМ – География

Бела и Мала глама

І. География:

Долни Лом е китно балканско селце, намиращо се  в сърцето на Западна Стара планина. То е  в област Видин, община Чупрене. Средната му надморска височина е 300-350 м.  А населението му през 2011 г., наброява около 210 жители. Пощенския му код е 3958, а кода за автоматично набиране 09328.

Там е дъгата на исполина на Стара планина в. Миджур, висок 2168 метра. Под върха се простират низкостеблени храсти и Сибирска хвойна. Снежните покривки рано се появяват и често засипват предшестващите ги навейща. Появи ли се дебелият сняг, осветен от първите слънчеви лъчи, билото блясва като разтопено олово. А, над него сияе бездънното небе.

Под алпийския пояс се разпиляват тъмни, вековни борови и букови гори, пресечени от шумни потоци. На север от планината се спуска седловидния хребет „Прекоп”, който свързва Стара планина с Язова планина. Последната е с най-висок връх Орлин камък (1573м), гнездо на поколения хайдути по време на робството. Край с недописана история и мост на връзките между Чипровския, Белограчишкия и Видински район. Южния склон с билото отдавна са оголени от рударите и каракачаните (Црноврнци – по торлашки) и превърнати в пасища. Северните склонове са покрити с вековни букови гори от които бликат многи планински потоци. Какво ли не са оставили в наследство тези райони – гори, вода, пасища, поляни… „Илинска ливада”, заобиколена от борови насъждения, простори от капинови, малинови и боровинкови храсти. По нагънатите баири, все още съществуват забулени поляни, заобиколени от вековни, разклонени букови гори.

Село Долни Лом е разположено на тесен, пресечен планински участък от Широка планина, където текат водите на живописната река Лом. Стръмните планински склонове се оглеждат в реката. Върховете Запад, висок 941 метра, Бела глама или Болван (923м), Горно Язово (1573м) и Черни връх (1018м) са негови защитници от ветрове, врагове и крадци. Средната надморска височина на населеното место е 300 м. То отстои на около 20 км от границата със Сърбия на, на 25 км от град Белоградчик, на 65 км от Видин и 140 км от София. През землището му текат реките: Лом, Златичка (Еличка) – приток на р. Лом, образувана от Лева и Ломска река. Последната с бълващите си извори в района на Росовата вода, както и от многото долове, като Тунчин дол под местността Седларица, Крав дол, Крушин дол и др., които целогодишно освежават южната част на това землище, докато северната му част се освежава от някога пълноводната река Мусич и живописната Петовичка река съставена също от множество долове – притоци, някои от които пресъхващи. В това землище,  бълва река и от пещерата Водни печ. В землището му, като непресъхващи водни източници са изворите в района на местносттите Зеленище, Дреняк, Криви брод (Крии брод) и край шосето за село Горни Лом – под скалата Бела стена.  В горния край на селото също е имало извор, който се наричал „Врелòто˝. По скалите и пещерите на скалните венци и приказните Петовички скали, някога са живеели и гнездели ята от орли, соколи, кани и други скали птици. Още се разказва за птичите схватки по въздушните простори.  Намаляли са орлите, щъркелите и бухалите. Само гарваните напомнят за себе си. Хребета, отделящ планинския масив на Северозапада от Дунавската равнина е „Петовското каманье”. То е продължение на Белоградчишките скали и е с недооценени природни красоти. Там има легенди, свързани с ненагледната им красота. В землището има две каменни могили свързани с далечното минало-вероятно езическото. Според някои предположения и двете са били древни „Мегалитни градежи˝. Първата е надвиснала над селото от запад, и се нарича „Мала глама”. Северните ѝ склонове са стръмни, обрасли с храсти, а върха е защитен с висок венец. В полите ѝ, бликат водите на извора „Шурка”. През римско време, Мала глама е била превърната в крепост. От нея са се контролирали пътищата на двете империи – Римската и Византийската. Под нея е имало селище. Наричало се е „Градище”. На изток от Мала глама, през река Лом се намира втората каменна могила, свързана с далечните времена. Неиното име е „Чуката” и е известна с двете си пещери „Суи печ (Леви и Десни)”. В тях при предишни археологически проучвания са намерени кости от пещерна мечка, елен, и стрели от еленски рога. До пещерите са открити множество останки от домашни съдове, което навежда на предположението за друго древно селище. Планинските райони от Свети Николския проход до Петрохан в миналото са сочени, като такива с най-обилни валежи на страната. Реките Лом и Огоста винаги са били пълноводни. Лом, често заливала землището на селото. По тази причина има предания за жестоки човешки драми. Голяма река и Еличка (притоци на Лом) помитали всичко от крайречните земи. Водите им са късали скални маси, валяли ги по коритата и ги изхвърляли по бреговете. Старото трсе на река Лом, между Горни и Долни Лом се е разделяло на две корита – източно и западно. Разделянето е било над сегашната Бела стена, до пещерата „Водни печ”. Сегашното „Суо полье” е било остров в езеро, образуван от реките Лом и Еличка.  Над него са стърчали хълмовете „Руменъц”, „Савичова чука”, „Запад” и „Чуката”,  с двете пещери „Суи печ (леви и десни). Нееднократно се е изменяло  трасето на река Лом. Имало е множество наводнения. Така са изчезнали старото Средно селище, Суо полье и Черна бара и Суодолския манастир. Като унищожително наводнение от близкото , се помни това през 1870г. Тогава валежите били продължителни и обилни, а коритата на реките препълнени. Отнесени са къщи, обори и градини и за пореден път е изменено трасето на реката. Например, старото главно корито е било на изток от Бела стена, под хълма Чуката и се е съединявало със сегашното при пещерата Водни печ. Друго такова наводнение станало през 1942г. Тогава водата е отнесла Колни мост и прекъснала за дълго време движението от Видин за София.

Землището на селото, в което растат вековни букови, дъбови, борови дървета и Сибирска хвойна, е част от  „Биосферен резерват Чупрене”. Флората и фауната са богати и разнообразни:

  • От дървесните видове са разпространени дъб, бук, бор, габър, Сибирска хвойна леска, орех, дива круша, лешник, акация, дрян, бор, ела и питомен кестен и др.
  • От лечебните растения — жълт кантарион, риган, див джоджен, мъжка папрат, лайка и много други.
  • От животинските видове се срещат диви прасета, сърни, елени, зайци, вълци, лисици, съсели и катерици, костенурки, таралежи, змии, смокове и др.
  • От птиците могат да се видят орел, ястреб, кана, щъркел, лястовица, глухар, лещарка, кълвач, гарван и много други.
  • В пещерите се срещат прилепи.
  • Биосферният резерват „Чупрене”  е разположен на площ от 1439,2 ха. Характерни за резервата са иглолистните и смърчовите гори на възраст над 110 г., които заемат 68,6% от територията му. Широколистните гори (предимно бук) заемат 8 %, а смесените широколистни – иглолистни гори -11%. Незалесената част и високопланинските пасища са околу 12,4%. Биосферният резерват „Чупрене”  е включен в списъците за защитени природни територии на ЮНЕСКО през 1977 г.

About cartograf

Master cartographer
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s