Видинска област – произход на имената на населените места

1.Географско положение
Област Видин е разположена в северозападния край на България на площ 3 032,9 km². Размерите ѝ са около 90 km в направление север-юг и 50 km в направление изток-запад. Най-северна точка е устието на река Тимок (44°13′ с. ш. 22°40′ и. д. (G)), която е и най-северната точка на България. Другите крайни точки на областта са в рида Връшка чука на запад (43°49′ с. ш. 22°22′ и. д. (G)), билото на Стара планина на юг (43°23′ с. ш. 22°44′ и. д. (G)) и околностите на село Динково на изток (43°42′ с. ш. 23°03′ и. д. (G)).
На югоизток Област Видин граничи с Област Монтана, на североизток – с Румъния, като границата преминава по река Дунав, а на запад – със Сърбия, като по-голямата част от границата минава по главния старопланински вододел, а участък от около 15 km – по долното течение на река Тимок до вливането ѝ в Дунав. По държавната граница има три контролно-пропускателни пункта – в прохода Връшка чука и при Брегово към Сърбия и при ферибота Видин-Калафат към Румъния.
1.1.Релеф
Областта включва четири основни морфографски зони, като средната надморска височина нараства от североизток на югозапад. Непосредствено до река Дунав се намират крайбрежните Видинска и Арчаро-орсойска низина, които имат средна надморска височина 20-30 m и предимно алувиално-ливадни почви. Основната част от територията на областта попада в Дунавската равнина с преобладаващо черноземни почви. Тя има средна надморска височина 150-200 m и достига на югозапад до склоновете на предбалканските ридове.
Между Дунавската равнина и същинска Стара планина се намира най-западната част на Предбалкана. Той заема ивица с ширина 10-20 km разположена в направление северозапад-югоизток. Включва ридовете Връшка чука и Белоградчишки венец и долините на протичащите там реки. В Предбалкана почвите са предимно сиви горски. Районът е известен с характерните денудирани антиклинали и скални образувания като Белоградчишките скали. Югозападно от Салашко-превалското понижение се намира западният дял на Стара планина. В Област Видин се намира и неговата най-висока точка – връх Миджур (2168 m). Почвите са кафяви горски, по билните части – планинско-ливадни. Планината се пресича от два високи прохода, Белоградчишкият проход и Свети Никола, които в наши дни не се използват, заради трудната си достъпност и липсата на контролно-пропускателни пунктове на българо-сръбската граница.
1.2.Води
Цялата територия на Област Видин се намира във водосборния басейн на река Дунав. Въпреки че преминават само по границата на областта, тя е единствената плавателна река в България, а водите ѝ се използват за напояване в крайбрежните низини. Втора по големина река е Тимок, 15 km от долното течение на която служи за граница между България и Сърбия, като в този участък няма значителни притоци. Третата по големина река е Лом, която извира под връх Миджур, преминава през югозападната част на областта и я напуска при село Динково. Сред реките в нейния водосборен басейн са Стакевска и Чупренска река. Притоци на Дунав, намиращи се изцяло в Област Видин са Арчар, Видбол, Войнишка река, Делейнска река.
Най-голямото естествено езеро в Област Видин и най-голямото вътрешно езеро в страната – Рабишкото. В миналото низините край река Дунав са били силно заблатени, но в средата на 20 век са изкуствено отводнени, за да се ограничи разпространението на маларията и земите да се използват за земеделие. По-големи язовири в областта са Дреновец, Полетковци, Делейна.
1.3.Климат
Климатът в Област Видин е умерен континентален, планински в по-високите части на Стара планина. Средните юлски температури са около 20°C, а средните януарски – около 0°C, като температурите са по-ниски с нарастване на надморската височина. Годишното количество на валежите е 500-600 mm в равнините до 1000-1200 mm във високите части на Стара планина. През лятото преобладават северозападните ветрове, а през зимата – североизточните.
1.4.Флора и фауна
В равнинните части на Област Видин повечето земи са обработваеми. Край реките има тесни ивици, в които растат върби и тополи. Повечето гори се намират в Предбалкана и Стара планина. Те са предимно широколистни от дъб, бук и ясен, в по-ниските части от габър, а в по-високите – иглолистни гори от обикновен смърч, ела и бор.
1.5.Опазване на околната среда
В Област Видин се намира един от 16-те биосферни резервати в България – Чупрене.
2.История
2.1.Древност
В пещерата Козарника на територията на Област Видин са открити едни от първите следи от хора в Европа. Предполага се, че възрастта им е 1,4 милиона години и са оставени от представители на вида Homo erectus. Пещерата продължава да се обитава до края на палеолита около 34 хилядолетие пр.н.е. Значително по-късни находки от бронзовата епоха (3000-1200 пр.н.е.) са открити в пещерата Магура.
Както в по-голямата част от Балканския полуостров, желязната епоха започва около 1200 пр.н.е. и се свързва с миграциите на индоевропейски народи от групата на траките. Към 5 век пр.н.е. територията на областта вероятно е под контрола на трибалите, които през 339 пр.н.е. отблъскват македонските войски на Филип II. През 335 пр.н.е. Александър Македонски им нанася поражение, но те запазват силата си и през следващите столетия нападат римската провинция Македония. През 3 век през областта преминават групи келти, като някои от тях се установяват трайно. Едно от келтските селища е град Дунония на река Дунав, днешният Видин.
Територията на Област Видин е завладяна от Римската република през 30-28 пр.н.е., през 15 е включена в новообразуваната провинция Мизия, а след разделянето ѝ през 86 – в Горна Мизия. Римляните създават свои военни гарнизони, главно по течението на река Дунав, която е външна граница на Империята. Основен център е град Рациария, близо до днешното село Арчар. До днес са запазени и римски укрепления при град Белоградчик, началният етап от изграждането на Белоградчишката крепост. Римляните строят и пътя Виа Траяна, свързващ Рациария със Сердика и Тракия. След изтеглянето на римляните от провинция Дакия през 272 голяма част от тамошното романизирано население се преселва в Мизия. Днешната Област Видин е включена в новообразуваната провинция Крайречна Дакия, столица на която става Рациария. При разделянето на Империята в края на 4 век областта остава в Източната Римска империя.
2.2.Средновековие
Тъй като областта е разположена на границата на Римската империя, още от 3 век е подложена на нашествия на различни народи – язиги, гепиди, вестготи, хуни, остготи, българи, славяни, авари. В средата на 6 век император Юстиниан I прави опит да спре нашествията, като възстановява стари крепости по северната граница и строи нови. Сред тях е Кастра Мартис, край днешния град Кула.
През по-голямата част от 7 век територията на Област Видин е в сферата на влияние на Аварския хаганат. В края на века или в началото на следващия е завладяна от Първата българска държава. Възможно е това да става при войната с Аварския хаганат през 691-693. Според Васил Златарски, Тимошко е включено в състава на България при управлението на хан Тервел (700-721). [7] През 10 век е усилена Видинската крепост, която получава водеща роля в региона. Предполага се, че при управлението на Комитопулите Видин е управляван от най-малкия брат, бъдещият цар Самуил. Градът е превзет от император Василий II през 1002 след осеммесечна обсада.
През 13 век Видин става център на Видинското деспотство, васално на царете в Търново, което в определени периоди достига до река Искър на изток и включва басейна на Нишава на юг. В края на века деспот става Шишман, потомци на когото са последните владетели на Втората българска държава. Синът му Михаил Шишман първоначално управлява във Видин, а след това е избран за български цар. Вторият син на Шишман, Белаур, също е деспот на Видин и подкрепя своя племенник Иван Стефан срещу ловешкия деспот Иван Александър, който му отнема трона. Самият Иван Александър е внук на деспот Шишман по майчина линия.
След като утвърждава властта си и отстранява Белаур, след женитбата си с еврейката Сара- приела християнското име Теодора и раждането на Иван Шишман, около 1356 Иван Александър променя реда на престолонаследието в полза на „багрянородения“ Иван Шишман и създава Видинско царство под властта на родения от първата му съпруга Теодора Бесараб син Иван Срацимир, с което си действие създава условия за отслабване на Българската държава и улеснява падането ѝ под властта на османските завоеватели. През 1365 унгарският крал Лайош I завладява царството и пленява Иван Срацимир. Областта остава под унгарска власт до 1369. През 1388 Иван Срацимир се признава за васал на Османската империя и във Видин се установява османски гарнизон. През 1396 император Сигизмунд предприема поход на Балканите и през пролетта достига Видин. Иван Срацимир преминава на негова страна, но след победата на османците при Никопол султан Баязид превзема Видин и завладява Видинското царство.
През 1407 синът на Иван Срацимир Константин, с помощта на влашкия княз Мирчо I, успява да си върне част от земите на баща си. Той успява да ги задържи до 1413 (според някои изследователи – до 1418), след което там трайно се установява османската власт. Видин е превземан за кратко и при похода на Сигизмунд през 1425 и походите на Владислав III през 1442-1444.
2.3.Османско управление
Видин през Османско владичество е било един от най-важните градове в Балканите. Бидин до 1846 г.беше сварзан санджак на Румелиѝски санджак. след 1846 г. Манастърски вилает.
1801-1802 г.Построена Джамията на Осман Пазвантоглу. сега се паметник на историческото наследство.Тази джамия е единствения мюсюлмански храм в целия свят, чието минаре се украсява с обърнато стилизирано сърце, а не със символа на исляма- полумесец. Във Видин има и останки от двореца-сарая на Осман Пазвантоглу. Има за Видин и османотурски епос. Оригиналното име му е Destan-ı Muharebe-i Vidin. разказва се за войните Кримска война и блияанието за Балканите. прилича и на епоса за Силистра и епоса за Плевен.

3.Произход на имената на населените места (села и махали) във Видинска област
Видове имена:
1 Имена на водни обекти (ХИДРОНИМИ): реки,извори, езера,блата;
2.Имена на светци, митични същества, титли на хора и прякори;
3.Имена на релефни форми (ОРОНИМИ)– планини, хълмове, полета;
4 Имена свързани с етническия произход на населението (ЕТНОНИМИ);
5 Имена свързани с птици или животни характерни за местността (Зооними/АНИМАЛИНИМИ);
6 Имена свързани с разстителнотта (ФИТИОНИМИ)
7 Имена свързани с хора, звания, лични имена или прякори (АНТТОПОНИМИ)
8 Имена свързани с бройка (Бройни имена)
9 Имена характеризиращи вида на почвата или скалната покривка;
10 Имена свързани с небесните тела или пространствена ориентация; (АСТРОНИМИЯ)
11 Имена свързани с понятието за цвят,тъмно или светло;
12 Други неразтълкувани имена;

1.Акациево, от „акация”(медоносно,ароматно дърво)
2.Антимово, от Екзарх Антим І, Видински митрополит
3.Арчар, от името на река „Арчар”
4.Балей, от „бала”, голям вързоп от стока;
5.Бела, диалектно от „бяла”;
6.Бела Рада, диалектно от „бяла”+”Рада”,име на жена;
7.Бело поле, диалектно от „бяло”+поле, релефна форма;
8.Белоградчик – от „бял”+”градец”;
9.Бойница – от „бой”, нанасяне на удари с цел да се причини болка;
10.Бориловец – от Борил Асен,български цар (1207-1218г.) сестрин син на цар Калоян ;
11.Боровица – от „бор”, иглолистно дърво;
12.Ботево – от Христо Ботев, български поет и революционер;
13.Бояново – от „Боян”(мъжко име);
14.Бранковци – от „Бранко” (мъжко име);
15.Брегово – от „бряг”, (диалектно);
16.Буковец – от „бук”, (диалектно);
17.Вещица – от „вещица”, митично женско същество което прави магии;
18.Видин – от трансформация на латинското „Bononia”, което е с келтски произход или
от името „БУДИН” (вероятно става дума за загинал син на бълг. Хан-Крум);
19.Винарово – от „вино”(упойваща напитка)+ окончание;
20.Владиченци – от „Влади” (обръщение към„Владимир”)+окончание;
21.Водна – от „Вода”(прозрачна,безцветна течност,съединение между водород и кислород);
22.Воднянци – от „Вода”(прозрачна,безцветна течност,съединение между водород и кислород) + окончание;
23.Войница – от „война”(малка въоръжена борба между държави, народи или между групировки вътре в самата държава)+окончание;
24.Връв – от „връв”(въже-усукани в една нишка няколко нишки от вълна или коноп,които служат за връзване);
25.Вълчек – от „вълче”(малък вълк,диалект.)+окончание;
26.Върба – от „върба”(широколистно,водолюбиво дърво);
27.Върбово – от „върба”(широколистно,водолюбиво дърво)+ окончание;
28.Върбовчец – от „върба”(широколистно,водолюбиво дърво)+окончание;
29.Въртоп – от „водовъртеж”;
30.Гайтанци – от „гайтан” (плетен шнур за украса);
31.Гара Орешец – от „Гара” (спирка на влак)+”Орешец”(„орешак” гора от орехови дървета);
32.Генерал Мариново – от „генерал”(висше офицерско звание)+”Маринов”(презиме на мъж)+окончание;
33.Големаново – от „голям”(размер)+окончание;
34.Гомотарци – от „хомот”( (дървено приспособление за впрягане на волове)+окончание;
35.Горни Лом – от „горни”(на по високо място)+”Лом” (име на река);
36.Градец – от „град”+малък град;
37.Грасковски колиби – от град+окончание;
38.Грамада – от „грамада”(много голяма, огромна купчина от пръст, камъни, предмети);
39.Гранитово – от „гранит” (твърде разпространена много твърда скала със зърнест строеж, употребявана като строителен материал)+окончание;
40.Граничак – от „граничак”(вид дива разстителност в граничната зона; „граничар”,Войник, който служи на границата, като я охранява);

41.Гъмзово – от „гъмза”(Винен сорт грозде с черни кръгли и едри зърна с тънка ципа)+окончание;
42.Гюргич – диалект.от „Георги”(име на мъж)+окончание;
43.Делейна – от „делия” (буйен човек);
44.Димово – от ‘Димо”(Димитър,(име на жъж) +окончание;
45.Динковица – от „Динка”(име на жена)+окончание;
46.Динково – от „Динко”(име на мъж)+окончание;
47.Долни Бошняк – от „долни”(на низко място)+”Бошняк” (диалект. от босненец)-етническа принадлежност;
48.Долни Лом – от „долни”(на ниско място)+”Лом”(име на река);
49.Дражинци – от „Драго”(Драган-име на мъж)+окончание;
50.Дреновец – от „дрян”(горски храст или неголямо дърво с жилава дървесина, жълти цветове и дребни червени плодове със стипчиво-кисел вкус)+окончание;
51.Дружба – от „дружба”(приятелство);
52.Дунавци – от Дунав (река)+окончание;
53.Дъбравка – от от „дъбрава”(млада широколистна дъбова гора);
54.Дълго поле – от „дълъг”(размер)+”поле”(географско понятие,релефна форма);
55.Държаница – от „държа”(действие; поддържам, задържам, крепя, подкрепям)+окончание;
56.Жеглица – от „жегла” (пръчка,която се слага на ярема при впрягане на волове);
57.Ивановци – от „Иван”(име на човек);
58.Извор – от „извор”(Място, където извира вода. Изворът на реката е далече оттук);
59.Извор махала – от извор(място,където извира вода)+махала(малко населено място);
60.Иново – от „Ино”(име на мъж) или „инок“ монах,калугер;
61.Каленик – от „кален” (физически и нравствено издръжлив; закален, привикнал.);
62.Калина – от „калина” (име на дърво);
63.Каниц – от „Феликс Каниц”,австро-унгарски археолог, етнограф и географ, посещавал България 18 пъти;
64.Капитановци – от „капитан”(висше военно звание);
65.Карбинци – от „карбит”(съединение на въглерода с различни елементи);
66.Киреево – от Кире (галено обръщение към „Кирил’)+окончание;
67.Кладоруб – от „Клада” (голям,буен огън)+руб(„ръб“-диал.), голямо село което е било на границата (на ръба) на владенията на Рим на Балканите;
68.Косово – от „кос“ (граблива птица);
69.Коста Перчево – от „Коста Перчев”(име и презиме на мъж);
70.Костичовци – от „кости”+окончание;
71.Кошава – „кош” (предмет за пренасяне на стока, направен от върбови клони)+окончание;
72.Крачимир – от „крачи”(действие) + „мир”(с добри намерения);
73.Куделин – от ”Куделин”,името на един от средновековните владетели на „Браничевска област“;
74.Кула – от “кула”(висока и тясна каменна постройка за наблюдение и отбрана);
75.Kутово – от „Куто”(прякор от име на мъж);
76.Лагошевци – от „лъже”(от”лъготи” диал.);
77.Майор Узуново – от „майор”(офицерски чин) +”Узунов”(фамилия)+окончание;
78.Макреш – от „мак”(растение,цвете)+окончание;
79.Мали Дреновец – от „мали”(малък)-размер+”дрен”(растителен храст)+окончание;
80.Медешевци – от „мед” (пчелно ястие със сладък вкус)+окончание;
81.Медовница – от „медовина” (пчелна напитка със сладък вкус)+окончание;
82.Милчина лъка – от „Милка”(име на жена)+“ЛЪКА“(релефна форма);
83.Негованци – от него(местоймение)+окончание;
84.Ново село – от „ново” (време) +”село”(населено място);
85.Новоселци – от „ново” (време) +”село”(населено място);
86.Орешец – от „орех”(голямо широколистно дърво);
87.Острокапци – от „остра”+”капка”+окончание;
88.Ошане – от „ошав”(компот от сухи плодове)+окончание;
89.Периловец – от „пера”+окочание;
90.Пешаково – от “пеша”(вид вървеж)+окончание;
91.Плакундер – от „плакне”(измива)+”кундери”(диалект.от „дървени обувки“);
92.Плешивец – от „плешив”(вид) релефна форма-без разстителност+окончание;
93.Подгоре – от „под”и „горе”(диалект.“под+високото“);
94.Покрайна – от „покрай”(местоположение)+окончание;
95.Полетковци -от „полет”(летеж)-действие+окончание;
96.Праужда – при+нужда (действие);
97.Пролазница – от пролази(действие,прохожда);
98.Протопопинци – от прото (първи)+поп (звание);
99.Рабиша – от „рабуш” (дъска за писане);
100.Раброво – диал. от „ребро”или от „роб”,диал.+окончание;
101.Ракитница – от „ракита”(водолюбиво разстение)+окончание;
102.Раковица – от „рак”( водно членестоного животно с щипци отпред или вид охльов)+окончание;
103.Раяновци – от „paй” (Място, където се живее богато, охолно, безгрижно, в блаженство)+окончание;
104.Репляна – от „репа” (диалект. от „лепа“(хубава)-качество+Яна(име на жена);
105.Роглец – от „рог”(на животно)+окончание;
106.Ружинци – от „ружа”(красиво цвете);
107.Рупци – от „рупа” (изкоп,ров или дупка в земята или скала);
108.Салаш – от „сали” (вид зимна шейна);
109.Септемврийци – от „септември” (9-тия месец на годината)+окончание;
110.Синаговци – от „син”(цвят)+окончание;
111.Скомля – от „скомен” (диалект.от „скомен“-чувство,усещане след ханене с някой плодове);
112.Слана бара – от слана (солена)+бара(малка рекичка);
113.Сливовник – от слива (плодно дърво)+окончание
114.Слнотрън – от „слано” (диал. от солен)+трън(бодливо растение);
115.Срацимирово – от „Иван Срацимир” (името на владетелят на Видинското царство);
116.Средогрив – от „среда” +”грива”( дълги косми върху шията на кон, лъв и други животни);
117.Стакевци – от Стаке(диал.обръщение към човек, Станой)+окончание;
118.Старопатица – от „старо”(диалкт.от „стар“)+патица(водоплаваша птица);
119.Струиндол – от „струи”(извира под налягане)+”дол”(малка река);
120.Тияновци – от „тия”(местоймение)+”Яновци”(име на фамилия);
121.Толовица – от „Толо”(прозвище на човек)+окончание
122.Тополовец – от „топола”(широколистно високо дърво)+окончание;
123.Тополовец – от „топола“(широколистно високо дърво)+окончание;
124.Тошевци – от „Тошо”(обръшение към Тодор)+окончание;
125.Търговище – от „търговец”(вид занаят)+окончание;
126.Търняне – диал.от „търлям”(разчепквам)+окончание;
127.Флорентин – от „Флора” (римска богиня на пролетта) +окончание;
128. Цар Петрово – от „цар” (звние на владетел)+”Петър”(име);
129.Цар Симеоново – от „цар” (звние на владетел)+”Симеон”(име)+окончание;
130.Цар Шишманово – от „цар” (звние на владетел)+”Шишман”(име)+окончание;
131.Черно поле – от „черно” (цвят)+”поле”(релефна форма,географско понятие);
132.Чифлик – от „чифлик” (земеделско стопанство);
133.Чичил – от „чиче” (диалект.от „чичо“);
134.Чупрене – от „купрум” (медна руда на латински);
135.Шипкова махала – от „шипка” (разстение,храст)+ „махала”(малко населено място);
136.Шипот – от „шепот”(диал.тихо говорене);
137.Шишенци – от „шиш”(присобление за печене на месо)+окончание;
138.Яньовец – от „Яна” (име на жена)+окончание;
139.Ярловица – от „яр”(место за нощувана на ярета)+окончание;
140.Ясен – от „ясен”(вид широколистно дърво или име на човек);

About cartograf

Master cartographer
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s