БЪЛГАРСКА ТОПОНИМИЧНА МИТОЛОГИЯ

Вид народно творчество:Топонимичната легенда, е особен вид устна народна приказка,  позната и достъпна първоначално само за обитаващите хора на дадено място. Тя обяснява реалния или митологичен произход на обитаемото населено място, възникването му, името му, като имената на околните местности и обекти в района на прилежащото землище, а и други исторически и географски тяхни характеристики.

Този жанр е пример за „народната етимология“ и намира значителна популярност сред хора, които са далеч от разбиране на основите на онкомастика и топонимията.

Произход на легендите:  Топонимичната легенда е адресирана към бъдните поколения. Тя спомага за предаване на знания от познавателен характер, за това кога, от кои се е основало или завоювано и как, определено населеното място. Тук трябва да се има пред вид, че предшестващите ни общества не са били „глобално комуникативни” и познанията им са се предавали усно. Поради този факт, че за дълго време, историческата и научна информация, свързана с преминаване на знания и умения, от едно поколение към друго, са били предавани устно, съдим за тяхната неграмотност. За да съхранят познанията, които са имали, поколенията ги предавали във вид на легенди. Тези легенди са имали само познавателна функция, за разлика функцията на приказката, която има поучителен и забавен характер.
            На територията на България, чиято земя е била кръстопът на много племена и народи, преживяла е и три империи (римската, византийската и турската), днес топонимичните легенди, също са от значение. От тях може да се съди за произхода и историята на даден географски ареал. В повечето случаи, легендите се създавали от пришълците. Тези народи,  са се натъквали на нова за тях територия и културна среда(заселена с траки, гърци, славяни, българи и римляни). И са били принудени да се адаптират в новата среда и от своя страна също са да оставят своя следа в местните имена. Освен това, заселваните племена, най-често са били, с различен етап на развитие и различен културен кръгозор. Районът е бил изпъстрен с тракийски, гръцки и латински местни, имена, които са им били непознати. Сред тези племена и народи се е появила необходимост от „асимилация и адаптация” на заварените местни непознати имена към техните потомци. Пред тях се открил голям потенциал за митотворчество. И те създавали легенди и митове. В тази връзка пък местните жители „генериратли“ различните традиции, в тяхна интерпретация на някои ритуали, за да обяснят неясните за техните езици. В новосъздадените легенди са отразявали манталитета на завареното и новодошлото население, особенностите на топографското пространство или характера на ланшафта, спецификата на езика, житейските и битови ценности, колективното и индивидуално съзнание.

Вдъхновяван от необичайни случки и събития от всекидневния живот, народния творец е създавал върху тяхна основа различни митични истории и с тях е обяснявал околния свят. Към тях (легендите) често са прикрепяни определени събития или лица характерни за даден историческия период, преосмислени от народното творчество. Например в преданията  за градовете Видин и Кула:

Общо за всички легенди и предания – митически, исторически, религиозни, топонимични или битови – е човешкото начало, човешкият ум и сила, които могат да преодолеят всякакви трудности.

Като литературен вид, легендите най-често приличат на кратки повести и са построени по няколко модела (често с вариации). Например: легендата за градовете Видин и Кула:

  • Легенда за градовете Видин,Гъмзаград и Кула

І вариант:Вида, Гъмза и Кула
Живял някога мощен български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери Вида, Кула и Гъмза разделили неговите владения помежду си.
Двете по-малки сестри Кула, с център в едноименния български град и Гъмза, нейна столица бил Гъмзиград в Сърбия, се омъжили прибързано. Попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство.
Най-възрастната сестра, Вида, останала сама за цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дъблока старост като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения.
В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име Баба Вида или Бабини Видини кули.

 

ІІ вариант: Гъмзо, Коста, Кула и Вида

Някога имало двама братя и две сестри: Гъмзо, Коста, Кула и Вида. Не могли да живеят заедно, защото много често се карали и вдигали олелия до небето. Затова веднъж, с мирни приказки и разговори, решили да се разделят и всеки от тях да си създаде по един град. речено-сторено. Най-старият брат, Гъмзо, построил Гъмзиград, Коста – Костолец, Кула – град Кула, а Вида, която била най-малката, но най-досетливата и хитра, направила града Видин. Така били създадени тези градове-крепости, в които се заселили много хора от околността.

Полза за науката: Независимо от това, че топонимичните легенди представляват интерес само за фолклористите и се приема, че нямат сериозно историческо основание но в конкретния случаи (с топонимията) те са полезни. По време на смутни събития, каквото е било завладяването на Балканския полуостров от османската империя и падането на България под нейната власт е оказало невероятно силно въздействие върху творческия дух на народа. Идването на друговерците като че ли е изтрило от народната памет голяма част от предишния живот и в повечето предания, всичко започва от османските завоевателни набези и борбата за опазване на българското име и християнската вяра. Летоброенето на имената на много български планини, върхове, местности и т.н. според народната представа започва именно от това тежко време. И никак не е случайно, че в по-голямата си част (макар обагрени митически) историческите предания разказват: „…когато турците дошли по нашите земи…; …когато турците започнали да ни завладяват…; …когато турците превзели ни превзели…; когато  са ни потурчили …и т. н.” В други случаи легенди за „завоюване и репресии” са се приписвали на турците, макар че те са ги предшествали и не са имали отношение към тях. Такава е легендата за „ н.Калиакра и 40 девойки удавили се в Черно море”.

Проучването на топонимични легенди и предания, дава възможност по-добре да се прозре езиковата картина на Балканите, бита и нравите на населението му. Защото легендите са продукт на нарадното съзнание и са отражение на всички страни на духовния и материален живот на хората, чийто наследници сме ние.

Освен това в легендите и преданията, подобно на фолклора, обрядите и народните вярвания е отразено своеобразието на народа (днес по области, колкото малка да е държавата ни) и месния манталитет.

Достоверност: На лицата и събитията в тези легенди, в повечето случаи им се приписва достоверност. Разказвача и слушателя обикновенно са вярвали в това което се разказва.  Обаче, с тези легенди небива да се постъпва така. Например топонима не свързан с представите за свръхестествено или фантастично, за едно или друго име, макар че не липсват имена на населени места и местности произтичащи от «бог», «дявол», «вещица» или болести. Очевидно в такива легенди, акцента е паднал върху поучителните разбирания на хората и това присъствие трябва да се разглежда като структурен елемент. Например: с.Богьовци(Сф.), с.Вешица(Вн.), м.Гнили дол(Мн.) и т.н.

Разпространение: Топонимични легенди има по целия свят. Достатъчно е да споменем „Легендата за Ромул и Рем”- основателите на Рим. Наши имена има в дъргавите, където са пребивавали българи. Преди години, специалисти от няколко области работеха върху „Топонимия на България – стадартизиране на База данни”. Но времето мина, а топонимията не е съвременна „пътна карта за някоя” инициатива и си остана недовършена. През 2012 година, ние ползваме изследванията на Васил Миков „Произход и значение на имената на нашите градове, села, планини и места”(изд1943г.) Защо тогава ръмжим по съседите, че ни предлагат тяхна топонимия?Достатъчно е да се направи „каталог” с имената нашите географски обекти, изписани на български език, времето на основаване, произхода на името и промените му във времето, което до сега трябваше да бъде направено от съответните специалисти.

            А, при някои съседи това отдавна е направено, дори и за сегашна наша територия.

About cartograf

Master cartographer
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s