Списък на населените места във област София, структуриран по произхода на техните имена

Съдържание:

 1 Хидроними  (имената на водните обекти,като реки,извори, езера,блата и морета), това са имена за обозначаване на реки, езера, извори и т.н., н

2.Имена на хора,светци,титли,прякори

Ороними (имената на релефните форми – планините, хълмовете): „Рила”, „Пирин”, „Стара планина”, „Станджа”, „Родопи”, „Средна гора” и т.н…

4 Етноними (имена свързани с етническия произход на населението), например: Мизия(равнина), Тракия (низина), или селата: „с.Кумани”, „с.Татарци”, „с.Българево” и т.н.

5 Анималими /Зооними (имена свързани с птици или животни характерни за местността), например: „Орловец”(скала), „Гълъбец”(проход),”Мечово”(било), „Гарван”(местност)…

6 Фитионими (свързани с растителноста), например селата: „с.Дреновец”, „с.Дъбен”, „с.Бучино” и др.

7 Анттопоними (Имена свързани с хора), звания, лични имена или прякори, например: „Царевец”(бивш царски дворец), Балдуиновата кула(кула, използвана за затвор на знатни личности през средновековието), Манчовото (местност).

Бройни имена (имена свързани с бройка), например: „в.Триглав”(връх), „Три кладенци”(местност), „Петавица”(местност и река) и

Топоними характеризиращи почвата или скалната покривка, например: „Пясъчника”(местност), „Камен бряг” (местност)…

10 Астронимия (имена свързани с небесните тела или ориентация), например „Лунната пътека”(пътека), „Марсов хълм”(хълм), „Запад”(скала) …

11  Топоними свързани с понятието за тъмно, светло и цвят, например „Бела вода”(местност), Бела стена(скала), Тъмни дол(река), „Лицето” (огряна от слънцето поляна) …

12.Микротопоними (имена на малки географски обекти), като чешми или стопански обекти, например „Поилникът”(място за водопой на добитък), „Стопанството”(сгради на бившо ТКЗС), „Манастира”(манастир), „Лозята”(местност с лозови насъждения), „Червена стена” (скала), „Орехът” или „Тополата”(дървета, служещи за ориентир).

 

N    име                                             N            име                       произход на името

1.Алдомировциот  „Алдо”(име на мъж)+окончание;

2.Алино от „алено”(червен цвят);

3.Антон  – от „Антон”(име на мъж);

4.Априлово  – от „Васил Априлов”( стопански и просветен деец, дарител, писател от времето на Българското Възраждане);

5.Байловоот „байо”(диал.”батьо”)+окончание;

6.Бакьовоот „бакьо”(диал.от „батьо”)+окончание;

7.Бальовциот „байло”(диал. „батьо”)+окончание;

8.Батулияот „бату”(диал. от „батьо)+окончание;

9.Бахалинот „бахар”( Ароматни тъмносиви зърна от тропическо растение,  които се употребяват за подправка на ястия и колбаси)+наставка;

10.Безденот съчетание на „без”+”ден”= безден;

11.Бели Искърот „бели”(цвят „бял”)+”Искър”(име на река);

12.Белица  – от „бели”(диал.цвят”бял”)+наставка;

13.Белопопциот „бело”(диал.цвят”бял”)+ „поп”(звание)+окончание;

14.Белчинот „бел”(диал.цвят „бял”)+окончание;

15.Белчински баниот „бел”(диал.цвят „бял”)+ окончание”+баня”(място за къпане);

16.Бенковски – от Георги Бенковски (истинско име: Гаврил Груев Хлътев) е български революционер, основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание в 1876 г. в 4-ти Революционен окръг.

17.Беренде  – отБерендеи” (печенежко племе,преселено през 11в.)

18.Беренде извор – отБерендеи” (печенежко племе,преселено през 11в.)+”извор”(водоизточник);

19.Бов носи името на френския рицар Сен дьо Бьоф, След смъртта на император Балдуин Фландърски през 1206 г., маркизът получил благоволението на българския владетел да се засели със свои сподвижници в землището на днешното село.

20.Богданлия от „Богдан”(мъжко име)+окончание;

21.Богьовциот „бог”(понятие за божественост)+окончание;

22.Боерицаот „боево”(боеготовно)+окончание;

23.Боженицаот „бог”(см.”богоугодно)+окончание;

24.Божурище – от „божур”(цвете)+окончание;

25.Бойковецот „Бойко”(мъжко име)+окончание;

26.Борика от „борика”(борови подпалки за печка);

27.Бракьовциот „бракя”(диал.от”бртя”)+окончание;

28.Братушковоот „брат”/или „побратим”+окончание;

29.Брезе – от „бреза”(широколистно дърво);

30.Брезовдолот „бреза”(широколистно дърво)+”дол”(малка рекичка);

31.Брестакаот „брест”(диал. от”бряст”, дърво)+окончание;

32.Брусен – от „брус”( Специален камък за точене на ножове и други сечива);

33.Бузяковциот „буза”(населението му е било с характерни „бузи”/бузестите)+окончание;

34.Буковец от „бук”(дърво)+окончание;

35.Букоровциот „бук”(дърво)+ „рови”( Копаят, дълбаят, правят дупки, неравности по земята; рият);

36.Буново – от „буна”(вълнение);

37.Бучин проходот „бучи”( шуми ) + „проход”( Място с път, където се преминава през планина);

38.Бърдоот „бърдо”(възвишение с полегати склонове,рид);

39.Бърложницаот „бърлога”(леговище на диво животно)+окончание;

40.Бърляот „бърля”(диал.от „пърля”);

41.Вакарел – анаграма от „кавалер”(рицар,пазител на диагоналния път);                 

42.Василовци от „Васил”(мъжко име)+окончание;

43.Венковецот „Венко”(мъжко име)+окончание;                                                             

44.Веринскоот „Верила”(планина)+окончание;

45.Видрареот „видра”(хищен бозайник)+окончание;                                                    

46.Вишанот „више”(на високо);

47.Владиславци от „Владо”(мъжко име „Владимир”)+”слава”+окончание;

48.Владо Тричков – от „Владо Трчков”( деец на БКП и БРП (к). участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война.)

49.Врачешот „врата”(проход през планина);

50.Връдловци – диал. от „врътвам”( обръщам, извивам нещо около самото него)+окончание;

51.Върбницаот „върба”(широколистно дърво)+окончание;

52.Габер – диал. от „габър”(дърво); 

53.Габра  – диал. от „габър”(дърво); 

54.Габровница – диал. от „габър”(дърво)+окончание;   

55.Гайтанево – от „гайтан”(плетен ширит за украса на дреха)+окончание;                 

56.Гара Бов – от „гара”(спирка на влак)+ „Бов”( рицар Сен дьо Бьоф);

57.Гара Елин Пелинот „гара”(спирка на влак)+Елин Пелин (псевдоним на псевдоним на Димитър Иванов Стоянов,писател)

58.Гара Лакатникот „гара”(спирка на влак)+”лакатник”(пътя лакатуши между хълмове);

59.Гинци – от „Гина”(женско име)+окончание;

60.Говедарциот „говедо”(едър рогат добитък)+окончание;        

61.Голакот „гол”(необлечен)+окончание;

62.Голема Раковица – от „голема”(диал. от „голяма”)+”рак”(водно животно или вид охльов по ливадите);

63.Големо Маловоот „големо”(диал. от „голямо”)+”мало”(диал. от (малко”)

64.Голеш –  от „гол”(необлечен)+окончание;

65.Голяновциот „гол”(необлечен)+окончание;

66.Горна Василица – от „горна”(на високо)+”Василица”(женско име, диал.от „Василка”);

67.Горна Малина – от „горна”(на високо)+”малина”( храст със сладки плодове);

68.Горни Окол – от „горни”(на високо)+”окол”( околност,  с разположение от всички страни на един хълм);

69.Горно Камарци – от „горно”(на високо)+”камара”(купчина от неща);

70.Горно село – от „горно”(на високо)+”село”(населено място);

71.Горунакаот „горун”(дърво, зимен дъб)+окончание;

72.Градец – от „град”(голямо населено място)+окончание;

73.Григоревоот „григор”(мъжко име)+окончание;

74.Грълска падина – от „гърло”(стеснено място)+”падина”(низко място);

75.Губеш Губиславот „губи”(загубва)+ от „губи”(загубва)+”слава”( почетна известност с признаване заслугите, уменията на някого, заради които се ползва с уважение; популярност);

76.Гургулятот „гургулици”( Подобна на гълъб прелетна птица, която живее по горите и градините);                                                  

77.Гурково – от „Генерал Гурко”(Йосиф Гурко е руски офицер, генерал-фелдмаршал, граф. Участник е в Руско-турската война (18771878).

78.Гурмазово – от „гуркам”(диал.от „гмуркам”- потапям във вода);

79.Гуцалот „гуцал”(диал. от „куцал”(не стои вертикално,клати се));

80.Гълъбовциот „гълъб”( птица, която живее навсякъде и се храни обикн. с растителна храна)+окончание;

81.Делян от „Делян”(вероятно става въпрос за „Петър Делян- български цар,син на Гаврил Радомир,мъжко име);         

82.Джамузовци – от „Джаму”(индийско мъжко име)+окончание;

83.Джурово – от „джурка”(разбива,разбърква)+окончание;

84.Добравица – от „добра”( която прави добро, който проявява отзивчивост, разбиране към другите. Добър човек.)+окончание;

85.Добърчин – от „добър”(който прави добро, който проявява отзивчивост, разбиране към другите. Добър човек)+окончание;

86.Доганово – от „Доган”(мъжко име)+окончание;

87.Долна Василица – от „долу”(в низкото)+”Василица”(женско име);

88.Долна Малина  – от „долу”(в низкото)+”малина”(храст с вкусни плодове);

89.Долна Невля  – от „долу”(в низкото)+”невля”(диал.от „неволя”);

90.Долни Окол – от „долу”(в низкото)+”окол”(диал.от „околност”);

91.Долно Камарци -от „долу”(в низкото)+”камара”(диал.от „кубчина”);

92.Долно Ново село –  от „долу”(в низкото)+”ново”(новозаселено)+

+”село”(населено място);                                   

93.Доспей – от „Дозпей”(турско мъжко име);

94.Драговищица от „Драго”(обръщение към „Драган”)+окончание;

95.Драгоилот „Драгоил”(мъжко име);

100.Драгоман – от „Драго”(обръщение към „Драган”)+окончание;

101.Драготинциот „Драго”(обръщение към „Драган”)+окончание;

102.Драгушиновоот „Драгу”(диал.обръщение към „Драган”)+окончание;

103.Дреатин – от „дреа”(диал. от „дреха”)+окончание;

104.Дреново – от „дрен”(диал. от „дрян”- горски храст или неголямо дърво с жилава дървесина, жълти цветове и дребни червени плодове със стипчиво-кисел вкус.)

105.Дружево – от „другар”( Човек, който е свързан с друг посредством обич, взаимно доверие, дружба; приятел)+окончание;

106.Дръмша – от „дръме”(трак. „храсталак,шубрак”)+окончание;

107.Душанциот „душа”( у човека душата е духовна, словесна, и безсмъртна, седалището на мислите, разсъжденията и чувствата.)

108.Еленов дол – от „елен”( едър горски бозайник с красиво, стройно тяло и разклонени рога)+ „дол”(малка река);

109.Елешница – от „Елешницкия манастир”+окончание;

110.Еловдолот „ела/елха”(иглолистни дърво)+”дол”(малка река);

111.Етрополе – от „етро”(диал. от „едро-голямо”)+”поле”( равен участък земя)

112.Желен – от „желея”(диал. от „жалея”- Когато някой от селото откажел да се потурчи, бил хвърлян от скала близо до селото. Това било жално и оттам идва името – Желен.);

113.Живково – от „Живко”(име на мъж)+окончание;                             

114.Завидовциот „завис/завиждам”+окончание;

115.Заноге – от „за(д)”+”ноге”(крака)=”зад краката”;

117.Заселе – от „за(д)”+”селе”(диал. село)=”зад селото”;

117.Зимевица – от „зима”(сезон)+окончание;

112.Златуша – от „златна”+окончание;

113.Злокучене – от „зло”(лошо)+”куче”(дом.животно,което пази дома);

114.Извор – от „извор”(воден източник);

115.Искрец – от „искра”( Най-малката светеща частица, отделена от огън или от горещ предмет)+ окончание;

116.Каленовци – от „кален”( физически и нравствено издръжлив; закален, привикнал)

117.Калотина – от „кало”(гр. „хубав/добър”)+окончание;

118.Калугерово – от „калугер”(духовник, монах)+окончание;

119.Камбелевци – от „камби”(сорт чушки)+окончание;

120.Каменица от „камък”( Твърдата минерална маса, която съставя земната кора, като се изключат рудите, и всеки къс от нея)+окончание;

120.Караполци – от „кара”(черно)+”поле”( равен участък земя)+окончание;

121.Карлиево

122.Клисура – от „клисура”( Тесен планински проход, дефиле.);

123.Ковачевци – от „ковач”( Занаятчия, който прави или поправя изделия от метал.)+окончание;

124.Комщица – от „Ком”(връх)+окончание;

125.Костадинкино – от „Костадинка”(женско име)+окончание;

126.Костенец – от „косте”(диал. от „кости”)+окончание;

127.Краево – от „край”( Предел, място, където нещо свършва)+окончание;

128.Круша – от „круша”( Овощно дърво, което ражда конусовидни издължени сладки плодове с жълт или зелен цвят, както и самият плод.)

129.Крушовица – от „крушовица”(напитка приготвена от круши);

130.Лакатник – от „лакатник”(място, където пътя лакатуши между хълмове);

131.Левище – oт „лево”(диал. от „ляво”)+окончание;

132.Лесковдол – от „леска”( Планински храст с широки листа, който дава плодове, подобни на орехи – лешници)+”дол”(малка река);

133.Лесново – от „лесен”( Който може да бъде извършен, постигнат, възприет без много усилия и труд)+окончание;

134.Летница – от „лето”(диал.от „лято”)+окончание;

135.Липница – от „липа”( Широколистно дърво, чиито силно ароматни медоносни цветове се използват за чай)+ окончание;

136.Лисец  – от „лисец”(мъжка лисица);

137.Литаково – от „литак”(дреха без ръкави)+окончание;

138.Лопушня – от „лопуш”(лапад)+окончание;

139.Лопян – от „лопян”( диал. от лапад);

140.Луково – от „лук”( Градинско растение, чиито зелени листа и луковицата се ядат, имат лютив вкус и съдържат ценни вещества)+окончание;

141.Лъга – от „лъг”(поливна земя);

142.Любница – от „любеница”(диня);

143.Маджаре – от „маджари”(унгарци)+окончание;

144.Макоцево – от „мало Коцево”(мъжко име);

145.Мала Раковица – от „мала”(малка)+”раковица”( от „рак”( водно членестоного животно с щипци отпред или вид полски охлюв));

146.Мала църква – от „мала”(малка)+”църква”( Сграда, в която се извършват богослужения);

147.Малки Искър – от „малки”+”Искър”(име на река);

148.Мало Малово – от „мало”(малко)+”малово”(малко, повт.);

149.Манаселска река – от „мана”( Заболяване по лозята поради обилни изпарения след дъжд)+село (населено място)+река (голям воден поток);

150.Манастирище – имот на манастир;

151.Марица – на „Марица”(име на река);

152.Мечковци – от „мечка”( Хищно едро млекопитаещо животно с дълга козина)+окончание;

153.Миланово – от „Милан”(мъжко име)+окончание;

154.Мирково – от „Мирко”(обръщение,мъжко име)+окончание;

155.Мирово  – от „Миро”(обръщение,мъжко име)+окончание;

156.Мургаш – от „Мургаш”( дял от Западна Стара планина, простиращ се между Искърското дефиле и седловината Витиня);

157.Мусачево – от „Муса”(тур.мъжко име)+окончание;

158.Мухово – от „муха”(Общо название на двукрили насекоми)+окончание;

159.Начево – от „Начо”(мъжко име)+окончание;

160.Негушево – от „не”(частица за отрицание)+”гуша”( Предната част на шията у човек или животно, птица.)+окончание;

161.Неделище – от „неделя”(последния ден от седмицата)+окончание;

162.Несла – вероятно от „унесъл”(диал. от „отнесъл”);

163.Новачене – от „новак”+в”селото”(пришалец);

164.Нови хан – от „нов”+”хан”(сграда за пренущуване на пътници);

165.Ново бърдо – от „ново”+”бърдо”( Възвишение с полегати склонове; рид.);

166.Ново село – от „ново”+”село”( населено място);

167.Огняново – от „огън”( Нагорещени светещи газове, появяващи се при горене; пламък);

168.Огоя – от „огоя”(диал. от „угоя”);

169.Опицвет – „опита”от „цвете”(мома опита от някаква билка);

170.Оплетня – от „плета”(заплетено, завързано);

171.Оселна – от „осел”(магаре)+окончание;

172.Осеновлаг – от „осен”(диал. вид дърво от „ясен”)+”влаг”(диал. от влага);

173.Осиковица – от „оса”(Ципокрило жилещо насекомо със светложълто-черна

окраска)+окончание;

174.Осиковска Лакавица – от „оса”(Ципокрило жилещо насекомо със светложълто-черна окраска)+”лака”(диал. от”лъка( Ниско място край река);

175.Осоица –от „усое”( Неогрявано от слънце, сенчесто, хладно място.);

176.Очуша – от „очу”(диал. „искам”)+окончание;

177.Пановци – от „Пано”(обръщение, мъжко име)+окончание;

178.Пауново – от „паун”( Птица с красиви пера и голяма опашка)+окончание;

179.Петково – от „Петко”(мъжко име)+окончание;                

180.Петрич – от „Петър”(гр.”камък”,мъжко име);

181.Петърч – от „Петър”(гр.”камък”,мъжко име);

182.Пищане – от „пища”( викам, кряскам, крещя, надавам вик)+окончание;

183.Повалиръж – от „повали”( Събарям на земята нещо изправено; катурвам.)+”ръж”( Житно растение с по-високи стъбла от пшеницата и с по-дребни зърна, което служи за фураж.);

184.Подгоре – от „под”( по-ниско положение на нещо по отношение на друго нещо.)+”горе”(на по-високо място);                                        

185.Пожарево – от „пожар”( Неконтролиран огън, който унищожава ценности.)+окончание;

186.Полянци – от „поляна”( Обрасла с трева местност сред гора)+окончание;

187.Понор – диал. от „поронвам”( роня малко, за кратко време, свлачище);

188.Поповци – от „поп”( Православен свещеник)+окончание;

189.Поповяне – от „поп”( Православен свещеник)+окончание;

190.Потоп – от „потоп”( Голямо наводнение, много вода.);

191.Правец – от „прав път”(направление);

192.Правешка Лакавица – от „правец”(направо, прав път)+”лакавица”(линия,която сменя посоката си, вълнообразна)

193.Прекръсте – място за прекръстване(опасност!)  или кръстопът;

194.Продановци – от „Продан”(мъжко име)+окончание;

195.Пролеша – от „леш”( Непогребан труп, който е почнал да се разлага.);

196.Пчелин – от „пчелин”( Помещение или място за кошери, за пчели; пчеларник.);

197.Равна – от „равно”(ж.р. „равна”);

198.Равнище – от „равно”(равнинна повърхност на землището);

 

 

                                              

About cartograf

Master cartographer
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s