Анибал – монументален герой, човек, мит и загадка

Анибал Барка

Анибал Барка

Анибал е един от най-интересните личности в древната история. Преди всичко, той е бил талантлив стратег, чието име стои наред с такива гении на военното изкуство, като Александър Македонски и Напалеон Бонапарт.
Не по-малко е известен и като политик, войник и патриот, който е отдал цлия си живот в името на една кауза: в противостояние на Рим – най-големия враг на родината си.
Не случайно сега се задава въпроса: „А, ако гражданин на Картаген и финикиец по произход, Анибал беше превзел Рим – тогава столица на могъща империя, каква ли би била сега съдбата на „европейската цивилизация”?
Може би щеше да се подреди по друг начин?!

Изобретателни Съплеменици
Държавата, от която произхожда рода на Анибал, е основана от финикийците в края на IX век до нашата ера. Финикийците са били първите мореплаватели, обиколили Африка и научили се да изработват различни предмети в това число и от стъкло чрез издухване. Друга тяхна крайност е било човешките жертвоприношения на боговете. Те смятали, че принасянето на деца, е най-приятна жертва за боговете. Децата поставяли с разтворени ръце върху каменен идол, изобразен като телец, от долу горял огън, а воплите на децата се зглушавали от ритуална музика. Този вид жертвопрношение се практикувало при особенно важни случаи. Известни са случаи на жертвоприношения на няколко стотин деца на веднъж…
Финикийците нарекли новообразувания град „Картаген”, което означавало „Нов град”, а за първата му управителка се смята Елиса (Дидона), царска дъщеря от Тир. Изгодното местоположение и близостта на Сицилия и Сардиния предоставяли идеални условия за стопанско и политическо развитие на този град-държава.
В течение на три века, Картаген бил само търговска база. От нея финикийските търговци се отправчли в Испания, Италия и Сардиния, търгували с африканските племена. Бързото развитие на Картаген започнало през VI век до нашата ера, с упадъка на Тира (на о.Санторини).
В този период, финикийците подчинили огромни пространства от Северна Африка, основали търговски селища в Сицилия и в Испания и заели острови в Западната част на Средиземно море, като Корсика, Сардиния, Малта и Балеарски о-ви.
Жителите на „Новия град” се славели като отлични мореплаватели: техните кораби излизали и в Атлантика и достигали далечните брегове на Западна Африка. Периода на разцвет на Картаген се смята края на VI и началото на V век до нашата ера. Тогава управители на града били представители на рода Магониди.
Основа за стопанския успех на Картагенците била търговията и добива на сребро в Иберийския полуостров. Гърците, на които им се е наложило да им съперничат за госпотство във Западната част на Средиземно море, били сериозно смутени. Но в средата на III в. до нашата ера в този район се появила нова военна и политическа сила, която могла да спре Картагенското господство. Това бил Рим, който вече бил подчинил Апенинския полуостров.
Военното противопоставяне на Рим и Картаген, продължило повече от век и „Пуническите войни” определили владетеля на западната част на Средиземно море, което повлияло на бъдещето на европейската цивилизация.
От страна на Картаген, главна роля в това противопоставяне изиграл картагенския пълководец Анибал Барка.

Възмъжаване

Анибал произхождал от влиятелния род на Барикидите. Баща му, пълководецът Гамилкар Барка, по време на” Първата Пуническа война” дал достоен отпор на римските легиони на остров Сицилия. Но Картаген претърпял поражение и Гамилкар се заел с разширение на владенията на африканския град-държава в Испания.
Загубата на територии, от страна на Картаген вследствие на войната, принудило Картаген да си осигури нови источници на доходи и здрави мъже, за бъдещи войни. Като младеж Анибал, придружавал баща си в Испания, където дал клетва „ … да воюва срещу Рим до края на живота си!!!”. Когато бил на 18 години, баща му бил убит от едно иберийско племе. Опеката над младежа и командването на армията поел шурея Гаструбал. В продължение на осем години той възпитавал Анибал като воин, развивал пълководческия му талант и укрепвал мъжеството му. След убийството на Гаструбал, от роб –келт, Анибал станал главнокомандващ на войската. „Никога до тогава душата на една и съща личност не е била толкова равномерно адаптирана към двете, толкова разнообразни обстоятелства – да диктува и да се подчинява на войската, така че е трудно да се различи кой е по-скъп за тях, независимо дали главният или армията,“ – пише за него един историк. След като става командир, Анибал продължава политиката на предшественика си, насочена към разширяване на картагенските владения в на Иберийския полуостров.

500px-Hannibal_route_of_invasion-en_svg

Алпийските загуби
Той се проявил не само като успешен завоевател, покоряващ племената едно след друго, но и като добър дипломат, например: вербувал войници сред месните племена и сключвал изгодни за Картаген споразумения с вождовете и даже се оженил за дъщерята на един от тях.
След няколко месечна обсада под краката му паднал град Согунт, разположен на брега на Средиземно море. Градът, до тогава бил под Римско влияние и сенатът на Рим изказал недоволство. Започналите преговори били прекъснати от обявяването на война от Рим.
Римските пълководци планирали да нанесат удар едновременно по Картаген и неговите владения в Испания. За да предотврати такова развитие на събитията, Анибал решил да прехвърли войната на тяхна територия, като ги нападне от север-от Алпите. През късната пролет Анибал се отправил през Иберийския полуостров и се движел по страната на Пиринеите. Гръцкия историк Полибий свидетелства, че армията на Анибал наброявала „…90 000 пехотинци, 12 000 конници и 37 бойни слона…” При похода при Пиринеите, на картгенците им се е наложило да проведат няколко схватки с месни племена, което отслабило техните сили.
От начало римляните смятали да атакуват Анибал в Южна Галия, в района на Марсилия, но след въстание на галите в Северна Италия, легионите им са били принудени да се върнат отново на Апенинския полуостров.
В подножието на Алпите, на Анибал се наложило да подсили „военните си способности” с „дипломатическия си талант”, защото без помоща на местните жители не било възможно преодоляването на високите и опасни планини. Едно от племената в замяна на помоща при решение на вътрешен спор, снабдило армията на Анибал с топли дрехи, продоволствие и водачи.
През есента картагенците тръгнали на двуседмичен поход през най-високите планини в Европа. Даже в сегашно време, смелостта на това начинание изумява иследователите. Не трябва да се забравя, че появяването на врага от страна на непристъпните планини, изненадало римляните. Но тежките условия – сняг, лед, недостиг на продоволствия, болести и нападения на планински племена, коствало на Анибал повече от половината армия.
От друга страна, до планината стигнали само около 20 000 вийна, 6 000 конника и няколко слона. Освен това картагенците били „…отрязани от тила – нямало съобщения нито от Испания, нито от Африка”.
През цялата следваща кампанията си в Апенинския полуостров Анибал в действителност можел да разчита само на собствените си сили.
В основата на военните успехи на Анибал е активното използване на предимствата на кавалерията над пехота, подготвящи засади, квалифицирани околностите врага войски и тяхното последващо унищожение и специалистите за подбор на армията, което води до значително по-малки по размер Анибал армия систематично унищожи военната мощ на врага. „Как в кавалерията и пехотата, остави далеч зад себе си всички останали: първо се втурна в битката, след последната битка лявото поле.“ – така го помнят съвременници.
Но Анибал не е взел под обсадата Рим, въпреки че тази възможност му се е предоставяла многократно, в резултат на това Сената не само че оцелял, но и не е загубил контрол над страната, и войната продължавала.
Кампанията на Анибал, специалистите разделят на два етапа. В първия, инициативата принадлежала на картагенците, които удържали ред блестящи победи над римските армии; при река Тицина и при Требии, при Тразименското езеро и при Кан.
Военните успехи на Анибал се дължали на активното използване на коницата над пехотата, подготовката на засади, умелото обкръжение на неприятелските войски и унищожението им, и умелия избор на места за сражение. В резултат, значително по-малката по численост армия на Анибал последователно унищожавала военната сила на врага.”…Както с конницата, така и с пехотата той изоставял всички останали: пръв се устремявал в бой, последен напускал бойното поле…” – това си спомнят за него съвременниците му.

Несломимият финикиец

Прелом в тази кампания е настъпил през зимата. Римският историк Ливий съобщава, че оставената в Капуа армия на Анибал за почивка, загубила бойния си дух. Вероятно това се е дължало на измамното поведение на противника и недопускане на решително сражение, която провеждал римския пълководец Квинт Фабий Максим, носещ изразителното прозвище „Кунктатор” (Изчакващия). В създадената ситуация Анибал се опитал да се предвижи по полуострова, завземайки града, орязвайки източниците на снабдяване, тъй като не разполагал с обсадни машини. Вероятно командващият на картагенците, разчитал на възстанието и прехода на италииските племена под неговите знамена, но това не се случило масово, даже с войските на Анибал, намиращи се близо до стените на Рим, в който вече се вдигнала паника. Обаче, завоюваната от римляните Сицилия, настъплението на легионите в Испания и заплахата за самия Картаген довели до това, че Анибал лишен от снабдяване и възможност за попълнение на войската, бил принуден да отстъпи в Африка. След една година, южно от Картаген той загубил сражение срещу обединените римско-нумидийски сили под командването на Публий Корнелий Сципион (с прозвище Африкански), който се е прославил с изгонването на картагенците от Иберийския полуостров.
Срещу римляните неотстъпващият останал само Анибал.
Анибал достигнал високо положение и в Картаген. Той командвал армия, два пъти е избиран за „суфет”- висше държавно лице в Картаген. През този период той въвел реформи за укрепване на икономическата демократизация на държавата и някои от своите устройства, но с тази си дейност се изправил срещу аристокрацията, която способствала за неговото отхвърляне.
Обвинен в подбуждане на нова война, той напуска Картаген и отишъл Eфес при цар Антиох III. В голямата държава на този владетел, Анибал виждал единствената сила, способна да сдържи растящата експанзия на Рим. По всяка вероятност той даже е склонявал Антиох към конфикт с римляните, тъй като Гърция и източната част на Мала Азия вече били предмет на спор между двете държави. В голямото състояние на този управител Анибал, видял само сила способна да овладее нарастващата власт на Рим, по всяка вероятност той дори е бил убеден, че ще предизвка конфликт с Рим и Гърция в източната част на Мала Азия. Антиохия обаче игнорира съветите на Анибал относно методите за водене на война срещу римляните и го сваля от командването, като му предоставя да ръководи Флота. И не е изненадващо следователно, че командирът картагенците изгубва морска биткa, а Антиох III е победен от римляните в битката при Магнезия. Мир, е сключен по силата на който областният управител наредил предаване от Ефес на враждебни генерали и политици отседнали в неговият двор включително Анибал. Картагенина обаче избягал, тъй като царя му дал такава възможност. Лишен от подкрепа в родната си страна и помощта на мощни покровители, Анибал , продължил да се сражава с Рим.
Според няко източници известно време е живял в двора на арменския цар и дори създал за него град Арташат на река Арах, а след това застава зад управителя на Витиния, Прус във войната с съюзника на Рим и владетел на Пергам. Според античните автори, „…в една от морските битки с флота на Пергам е бил използван от Анибал изобретеното ново оръжие под формата на лесно чупливи съдове с отровни змии, “ и по нататък „…пергамските кораби все по ожесточено нападали противника, когато изведнъж над тях се посипали глинени тенджари за които ви споменах по-горе. Тези метателни снаряди отначало предизвикали смях в бойците, тъй като не разбираха какво означават. Но като видяха, че от тях изпълзяват змии, изпаднаха в ужас от новото оръжие, незнаейки какво да спасяват първо и се спуснаха в бягство като се върнаха на свойте стоянки”…
Въпреки това, римляните не забравят своята дългогодишен враг, и, в крайна сметка принуждават управителя на Витиния им даде картагенеца.
Виждайки, че къщата му е заобиколена, Анибал, верен на дългогодишния си обет, извършва самоубийство. Легендарният командир бил погребан в Гебсе. Историкът Ливий казва, че в 1-ви век преди Христа, тоест, два века след смъртта на Ханибал, могилата в гробницата е все още видими …
Hannibal-tomb-gebze
Делата на Ханибал са известни от запазените трудове на латински и древногръцки автори (Тит Ливий, Полибий, Апиан и др.). Успехите му като пълководец оказват влияние върху военната стратегия в най-ново време.

About cartograf

Master cartographer
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s