Загубен свят. Намерен е погребан ландшафт на Хиперборея, от Уин Пери

(Любопитно)
Хипербореа на океанското дъноТова е изображение на древeн, погребан от океана ландшафт,
намерен дълбоко под наносите на Арктика. То е съставено с помоща на сеизмично сондиране, тоест посредством отражение на звуковите вълни от различните пластове земни породи. На него са видни древните русла и меандри на реки.

Дълбоко под наносите на Северния Атлантик лежи древен континент с «забравен ландшафт» и клисури прорязани от реки и върхове, някога принадлежащи на планини. Геолозите са намерили този ландшафт и го датират на възраст 56 милиона години в резултат на сеизмично сондиране при обработка на данните, събрани за нефтени компании.
« Това изглежда като карта на участък от сушата, – казва Ники Вайт, старши изследовател – «Това вероятно е древен изкопаем ландшафт (на континент), съхранен на 2 км под морските(океанските) наноси». Получените сега данни възкресиха ландшафт с площ около 10 000 кв.км на запад от Оркнеиските и Шетнански острови, който се простира на морското ниво почти над 1 км. Н. Вайт и колегите му смятат, че този ландшафт е част от голяма област, която в миналото се е сливала с тях, а сега представляват част от Шотландия, а е възможно да се е простирала до Норвегия в епохата преди съществуването на човека.
История на океанското дъно
Откритието е било направено на основата на данни, събрани от гефизическа организация, използвала напреднали методи за сеизмично сондиране. «Намиращ се под високо налягане въздух се освобождава от метален цилиндър, генерирайки звукови вълни, които се разпространяват до океанското дъно и под него, през слоя наноси. Всеки път, когато звуковите вълни се сблъсккват с изменение на състава на материала, през който преминават, ехото се отразява обратно. Микрофоните, спуснати зад кораба, правели звукозаписи, които се използвали за да се построи този триизмерен модел на изображение на наносите и породите под тях» – обяснява Вайт, геолог от Кембричкия уневерситет във Великобритания. Групата на Хартли Рос, аспирант в Кембричкия уневерситет намерила набразден слой с дължина 2 км под дъното на океана, свидетелстващ за потънал ланшафт, който напомня за Атлантида.» «На това място се е простирала не Атлантида, а Хиперборея»- коментират учени от други страни.
На изследователите им се отдало да трасират осем реки. Пробите от океанското дъно показали наличие в тях прах и дървени въглища – доказателство за наземното минало на терена (преди 56 мил. години- спред А.К.). Над и под тях те са намерили доказателства за съществуването на морска среда, в това число малики вкаменелости, доказващи, че сушата се издигала над морското ниво и после отново е потънала – «като наземен сандвич с морски хляб”- казал Вайт.
Най- любопитния научен въпрос, -според Вайт, се зключава в това – „…какво е накарало тази територия отначало да се издигне, а после да потъне за 2.5 милиона години?”” От геоложка гледна точка, това е кратък период от време” – казва той.

Гигански горещи пулсации
Той и колегите му имат теория, според която „е налице нарастване на мантията под Северния Атлантик, тъй наречената „Исландска струя””. Тя работи като тръба, която пренася гореща магма от дълбините на Земята под повърхността ѝ, където тя се разпръсква като гиганска гъба. Понякога материалът е толкова горещ, че се разпространява, като горещи пулсации.
Изследователите предполагат, че такава гиганска гореща пулсация е изтласкала погребания пейзаж на горе. След преминаване на пулсацията, пейзажът отново потънал от долу, под океанската вода.
Тази теория се подтвърждава и от други скорошни проучвания, при които е установено, че химичния състав в планините с V-образна форма на дъното на океана около Исландия доказват възхода на гореща магма. Въпреки, че това проучване, изпълнено от Хедър Пур, друг стъдент на Вайт, обхваща само последните 3 мильона години, Вайт се надява, че бъдещите изследвания ще разкрият по-древна планинска верига, на която да направят сеизмичен запис за тези горещи пулсации.

Изследователите смятат, че такъва гигантска гореща пулсация е бутнала и погребала пейзажа горе, а след това, когато преминала пулсацията, на земята е паднала от долу (под нивото на океана).
Тази теория се потвърждава и от други скорошни проучвания, при които е установено, че на химичния състав на скалите в планините с V-образна форма на дъното на океана около Исландия доказателства за случилото се на възхода на гореща магма. Въпреки, че това проучване до Хедър Пуром, друг ученик на Вайт, обхваща само последните 30000000 година, Вайт се надява, че бъдещите изследвания ще разкрият по-древна планинска верига, която е задължена да сеизмичната запис тази гореща пулсации.
Тъй като тези процеси настъпили и в други места на нашата планета, могат да се намерят и много други погребани пейзажи, като тази в Северния Атлантик. Тъй като това проучване е било завършено, изследователите са открили, две по-малки, но не по-малко ефектни, подводни пейзажи над първия, – казва Вайт.

За двете проучвания е написана 10 юли 2011 в списание Nature Geoscience.

© Уин Пери 2011 г. (превод, текстът е на английски език )

About cartograf

Master cartographer
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s