Древни градове в България

Древни градове в България
1.Несебър – (Островът на Несебър) е древният град Месeмбрия, наречен през късното средновековие Месембрия и по-късно Несебър, е населен преди хилядолетия, в края на бронзовата ера. Старите траки го наричат „Мелсамбрия“, което означава „град на Мелса“, легендарният основател на селището. Месамбрия има две удобни пристанища — южно и северно, където и до днес се намират множество останки от древни плавателни съдове.[1]
В края на 6 век пр. н. е. пристигат първите гръцки заселници — по произход дорийци. Градът постепенно се разраства, построени са храмове, училище и театър, и постепенно се обгражда с масивна крепостна стена, оформят се жилищните квартали, строят се храмове, гимназион, театър. В града се развиват редица занаяти – основно обработка на метал.
Месамбрия започва да сече собствени монети около 440 година пр. н. е., приблизително оттогава са сечени и първите златни монети. Градът има добри търговски отношения с полисите на Черно и Егейско море и Средиземноморието. Находки, свидетелстващи за богатия икономически, културен и духовен живот от този период, са изложени в археологическия музей в града.
През 72 г. пр. н. е. градът е завзет без никаква съпротива от римляните. След кратка окупация, през I век градът става част от Римската империя. Месемврия, както е наречен тогава, със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради, продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия.
След преместване на столицата на Римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия се създават благоприятни условия за възраждането на Черноморските градове. В Месемврия се строят нови християнски храмове – базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Всичко това се извършва от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи. Централната църква на Месемврия носи името на св. София, така както е и в Константинопол.
2.Варна – Най-ранните следи от човешко присъствие във Варненско са засвидетелствани от старокаменната епоха (палеолита) преди около 100 000 г., както и от мезолитните находки от района на м. Побитите камъни. В чертите на града са открити едни от най-древните поселения по Черноморието с над 7000 годишна давност. През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненският халколитен некропол, който датира около 4400 г. преди Христа. В него е намерено най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина.
Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се намирала крепостта Одесос, което е старогръцки превод на по-старото име — Варна, e основана през 6 век пр.Хр. (около 570 г. пр.Хр.), в близост до същото старо тракийско селище в областта Варна от милетски колонисти. Един от почитаните е тракийският бог Дарзалас. Счита се, че градът е имал и храмове на Аполон и Дионис. През следващите години и векове крепостта е под властта на много завоеватели, включително Александър Македонски, но не пада поради обсадата, а става автономна част от империята на гръцкия завоевател със споразумение. [10] Градът остава македонско владение до смъртта на Лизимах през 281 пр.н.е., след което възстановява независимостта си.
В началото на новото хилядолетие Одесос е част от съюза Пентаполис между градовете Томи (днес Констанца), Калатея, Месемврия (днес Несебър) и Аполония Понтика (днес Созопол) . Първите монети на Одесос са с лика на великия бог Дарзалас, представен в легнало положение и държащ „рога на изобилието“, както и с амфора в обърнато положение. В монетите е изобразен и монограм на града. Рогът е символ на богатство и плодородие, а амфората символизира виното, произведено във варненския край. [11]
През II век градът е обграден с нова крепостна стена от римляните. След разделянето на Римската империя през 395 година той е включен в границите на Източната Римска империя, известна още като Византия. Независимо кои са били владетелите на крепостта, градът остава винаги със самостоятелно управление и с развита култура, търговия и занаяти, както и е селище с традиции в сеченето на монети.
Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза, нанасят сериозни удари върху града. През 447 г. император Теодосий II сключва примирие в Одесос с Атила, вожда на хуно-българите, като така успява да го отдалечи от града. По този начин Одесос започва своето възраждане, като по времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем.
3.Созопол – Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Най-ранното селище в района възникнало в края на 5 век преди Христа. Първоначално там се заселели рибари, земеделци, скотовъдци и металурзи, които добивали руда от близкия Медни рид. Селището продължило да се развива и през раннобронзовата епоха, а жителите му търгували с бронзови сплави в Черно и Егейско море. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда от бронзовата епоха. В края на 2 и началото на 1 хилядолетие преди Христа по югозападния черноморски бряг се заселват траките. Според Херодот района на днешния Созопол е заселен от тракийското племе скирмиади, известни в древността като опитни рудари, те поддържали търговски връзки с целия Егейски свят.[18] От това време в Созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, които свидетелстват за активно корабоплаване.
През 620 година преди Христа, изселници от големия гръцки град на малоазийския бряг Милет основават на мястото на тракийското селище гръцка колония с името Антеа.[17] Колонията се разраства и полисът, преименуван по-късно в Аполония, израства като важен търговски и пристанищен център в Черно море. Полисът се намирал в близост до земите на тракийските племена скирмиани и нипсеи, а стратегическото му разположение му позволявало да владее подходите на богатите на суровини Черноморска Тракия и Странджа и да играе посредническа роля в търговията между Атинския морски съюз, полисите в Средиземно море и тракийските племенни съюзи.
Търговското влияние на Аполония в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, сключен през 5 век преди Христа. Полисът поддържа активни връзки с големите центрове на Гърция Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос, Египет и други. От края на 6 век преди Христа Аполония започва да сече собствени монети. Значението на активната търговия по море и корабоплаването обуславя и приемането на котвата като емблема на полиса, сечена и върху монетите.
Конкуренцията със създадена около век по-късно мегарска колония Месемврия, води до създаването на колонията Анхиало. Новата колония, разположена непосредствено южно от Месемврия, имала задължението да пази достъпа до Бургаския залив, чрез който мегарците се опитват да търгуват с траките. Освен стратегическото си значение, Анхиало е богато и на подводни залежи на сол. За активния добив на сол още в Античността сочат промените по морското дъно в залива.
Аполония успява да запази независимостта си и по времето на военните кампании на Филип II Македонски (342-339 година преди Христа) и Александър Македонски (335 година преди Христа).[19]
Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. В града се намирал голям храм на бог Аполон. Точното му местоположение не е известно, вероятно е бил на остров Свети Кирик, но в него е имало 12-метрова статуя на Аполон, изработена от атинския скулптор Каламид.
През 72 година преди Христа римският пълководец проконсул Марк Лукул превзема града и отнася със себе си статуята на бог Аполон от светилището и я поставя на Капитолия в Рим. Статуята е претопена след приемането на християнството за официална религия в Римската империя. Въпреки, че градът упада и отстъпва водещата роля в региона на Анхиало и Деултум, той се възстановява, като е известен в римския свят с епитета Магна (Велика).
4.Пловдив – Пловдив е един от най-старите европейски градове и същевременно съвременник на Троя. Началото на града е поставено около 6000 г. пр. н. е. Предполагаемо древно име на Пловдив е Кендрисос, реконструирано от епитета на главното божество на града през римската епоха Аполон Кендрисос. Около 1200 г. пр. Хр. траките създават върху Трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпиас, -ада’. През 342 г. пр.н.е. е завладян от Филип II Македонски, баща на Александър Велики, който го преименува на Филипополис (на гръцки: Φιλιππόπολις). Тогава „Филиповград“ бива обграден със здрави крепостни стени. По-късно траките отново възстановяват контрола върху селището и го наричат Пулпудева, превод на Филипополис.[6] През периода II-I в.пр.Хр.,също така наред с името Филипопол е носел същевременно и името Одрюза/Одриса/. Под това си име /Одрюза/ е издавал и собствени дребни бронзови монети, групирани в 2 типа, които са изключителна рядкост. /К. Кисьов-Поселищен живот в Пловдивско и долината на река Стряма през I хил. пр. Хр.“, Сф, 2004 г.,вестник Марица от 10 август 2006 г., стр.10 – разкопки на Небет тепе в Пловдив, проведени от д-р Иво Топалилов и съобщение за новонамерена монета на град Одрюза /Филипопол/.
5.София – София е една от най-древните европейски столици. Нейната история може да се проследи до времето на неолита. Следи от няколко неолитни селища са открити на нейна територия (около днешния Дворец, както и в днешния квартал Слатина), които датират от 5000 г. пр.н.е.Крепостта на Сердика
През VII век пр.н.е. на север от топлия минерален извор, близо до днешната Владайска река, възниква тракийският град, станал известен като Сердонполис или Сердика. За кратък период от време през IV век пр.н.е. градът е управляван от Филип II и след това от неговия син Александър Македонски.
6.Видин – Видин е град с многовековна история. Създаден е още през древността. Възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония, където римляните по-късно построяват крепостен град с името Бонония, който българите наричат Бдин (от глагола бдя/и), а по-късно Видин. По време на Римската империя той е сред главните градове на провинция Горна Мизия, обхващаща територии от днешна Северозападна България и Източна Сърбия.
7. Рациария – е исторически град (столица на Придунавска Дакия) край река Дунав, съществувал по времето на Римската империя. Рациария бил процъфтяващ град. Намира се 27 км югоизточно от Видин, 28 км западно от Лом, 2 км западно от днешното село Арчар, Област Видин, в областта Калето.
По времето на съществуването му там са живеели римски патриции (аристократи) и са станували римските легиони през зимата, събирайки сили за поредната битка, а близката Бонония (днешният Видин) е била само седалище на малко военно поделение.
8.Ловеч – Ловеч е едно от най-старите населени места в България. Следите от човешка дейност датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на река. Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха. През IV-III в. пр.хр. тук живеят траките. Главен източник за проучване на техния живот са тракийските погребения от околните села Смочан, Слатина, Горан, Славяни и Дойренци, както и находките от хълма „Хисаря“ и централната градска част. След завладяването на траките от римляните през I век сл.хр. на римска пътна карта е отбелязана попътната станция Мелта, която е локализирана в днешния Ловеч. По-късно във времето на Римската империя тук се изгражда римска попътна станция наречена Президиум. Разположена е на римския път, част от който може да се види и до днес в околностите на града. Чрез станцията града участва в римската транспортна връзка Ескус-Сторгозия-Тримонциум и Сердика-Одесос. Намерените материали при разкопки на хълма „Хисаря“ свидетелстват за заселването на славяни в началото на VI век.
9.Свищов – Поради специфичното географско разположение на града (най-южната точка на р. Дунав) тук през сл. Хр. се настанява 48 година Осми Августов легион, преименуван по-късно от Веспасиан на Първи Италийски легион (най-верният легион на императора). В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувало селище под името Нове (Novae), основан с Decretum Terris на император Веспасиан от 26 октомври 69 г., имащ площ от 44 хектара.
След смъртта на Атила през 435 г., хуните се оттеглят в Азия и готите са се установили отново като основна сила на Балканския полуостров. След превземането на Белград (Singidunum) през 471 г. и след походите си до Македония и Гърция, Теодорик Велики избира Нове (днешен Свищов) за основен град и своеобразна столица на остроготите, като те се установяват там през 483 г. сл. Хр. След като остават по тези земи за известно време, Теодорик Велики пренасочва своите действия и интереси към експанзия на Апенинския полуостров, която се осъществява 10 години по-късно.
10.Лом – Основан е още от траките с името Артанес. След тях римляните нарекли крепостта и града Алмус, откъдето идва името на днешния град и река Лом. Лом е бил значима крепост във владенията на Видинското деспотство и по-късно Видинското царство. Предполага се, че селището е основано 1695 г. Името Лом паланка се споменава за първи път през 1704 г. Според съществуващата тогава практика, паланка се наричало населено място, което е нещо средно между село и град по големина и значение.
11.Никопол – Според археологическите проучвания най-ранните следи от живот датират от времето на старокаменната епоха. В района на хълма Калето са открити останки от времето на траките (1200-100 г.пр. Хр.)
По времето на Римската империя селището е включено в провинцията Мизия. По-късно, през IV век, след разделянето на Римската империя, остава в границите на Източната Римска империя (Византия). През 1059 г. получава името Никопол (Никополис — град на победите).
12.Русе – Русе е град с 20-вековна история, която започва с изграждането на тракийско селище, наследник на което през римско време става крепостта Сексагинта Приста (от lat. Sexagita Prista, „пристанище на 60 кораба“). Тя е военно средище и флотска станция. Възниква по време на управлението на император Веспасиан, 69-70 г., като част от укрепителната система по северната дунавска граница на римската провинция Мизия, създадена 15 години след Хр. Крепостта била разположена на главния път от Сингидиум (днешен Белград) до делтата на Дунава. Тук през различно време станували кохорти от по 600 души и други военни единици.
Значението на Сексагинта Приста като твърдина и станция на дунавската флотилия било важно, защото превозът на продоволствия и оръжие се осъществявал по реката. Крепостта по-късно бива унищожена от нападенията на авари и славяни през VI век. През периода на Първото българско царство (IX-XI век) и Второто българско царство (XII-XIV век) на дунавския бряг, близо до руините на Приста, съществува укрепено селище с името Русе, по-късно Гюргево (наричано е още Голямо Йоргово). То се утвърждава като значимо средище за търговия с отвъддунавските земи. Завзето е от османските турци през 1388 г.
13.Силистра – Градът е основан още отпреди повече от 5000 г. пр. н.е от траките.След това Римската империя превзема града и основава aнтичният Дуросторум през 106 г.сл.Хр., когато по нареждане на император Траян на територията на днешния град е настанена една от елитните единици на Римската империя – ХІ Клавдиев легион. Това е началото на една забележителна и славна история. През 169 година императорът философ Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски град – муниципиум. Между ІІ и VІ век Дуросторум е главният фортпост на империята срещу варварите. Тук е роден “спасителят на Рим”, наричан още “последният римлянин” Флавий Аеций. Тук през 303 – 307 година постигат мъченическа смърт 12 светци, превърнали се във фундамент на християнството в българските земи.
14.Тетевен – Тетевенският край е бил населен още от най-древни времена, а първите предметни доказателства за това датират от II — IV век. Едни от първите обитатели на местността са тракийското племе серди. За пръв път името Тетевен се споменава в открит писмен материал от 1421 година. Смята се, че името произлиза от Тетьовия род, заселил се по тези земи и основал града (който в по-ранни писмени материали се среща под името Тетювен или Тетювене). Според други мнения името на града произлиза от думата „тетива“, тъй като градът е опънат като тетива на лък по протежението на река Вит. През XVI — XVII век Тетевен е в разцвета си, жителите се множат, а търговията процъфтява. В града се развиват 27 вида занаяти, а тетевенските търговци кръстосват Европа и Азия. Градът носел прозвището „Алтън Тетевен“ (Златният Тетевен).
15.Стара Загора – Историята на града започва с неолитните жилища от 6–5 хилядолетие пр.н.е. Неолитните жилища край Стара Загора са най-запазените неолитни жилища в Европа, а медният рудник е най-старият експлоатиран в Европа.
Смята се, че в района на днешния Стара Загора е основано селище от траките под името Берое. Някои учени считат, че селището Берое, е основано около средата на 4 в. пр. н. е. от Филип II Македонски, или поне той го е преименувал. Среща се от гръцки автори от древността и средновековието като Βερόη (произнася се Верои) или Βέροια (Верия). Същото име са носили и други градове, някои от които съществуват и до днес, като Верия в Гърция и Бейрут – столицата на Ливан.
В средата на 1 век градът е присъединен към Римската империя и става част от провинция Тракия. През 106 година император Траян дава на града права за самоуправление и го кръщава на свое име Августа Траяна (Augusta Trajana), като през следващите години той се превръща във важен икономически, административен и културен център. По времето на император Марк Аврелий (161-180) са построени градски стени, ограждащи площ около 50 ha, и терми, изграден е форум. Между 1 и 3 век градът сече собствени бронзови монети.[6]
Августа Траяна е частично разрушена при нападенията на готите през 3-4 век, но в началото на 4 век е наново укрепена и става център на провинция Тракия. От този период са открити останки на християнски църкви. През 5 век градът е засегнат от походите на хуните, при които е разрушен епископският дворец.[6]
16.Кюстендил – Присъствието на траките в Кюстендилската котловина датира от края на бронзовата епоха (втората половина на |II хилядолетие пр.н.е. Района се населява от тракийските племена пеони, агриани, дентелети и др. По името на най-голямото от тях цялата област се нарича Дентелетика. През V – IV век пр. н. е. привлечени от лековитите минерални извори траките основават селище.
След падането на Тракия под римска власт (45 г. от н.е.) римляните превръщат селището във важен търговски център и известен балнеологичен курорт, който наричат Пауталия (на лат. Pautalia). Пауталия е град с интензивен живот и е административен, стопански и културен център на обширна територия. По времето на император Марк Улпий Траян (98-117) през 106 г. от н.е. Пауталия получава градски права и добавя към името си представката „Улпия“ (на лат. Ulpia Pautalia) . През периода от времето на император Антонин Пий (138-161) до император Каракала (198-217) градът сече собствени монети, които са богат източник на информация за градския живот.
След Миланския едикт от 313 г. Пауталия става епископски център, а нейната градска територия — диоцез на Пауталийската епископия.
юстендил е един от най-древните български градове. Градът има осемхилядна история на поселищния живот създаден от топлите минерални извори, спомагат за възнкването то най-посещаван бил панаирът от 1 до 15 октомври, на който продажбите били освободени от данъци.
17.Перник – Пернишкатя котловина е предоставяла благоприятни условия за живот. Тук е имало земя, годна за обработване, вода за пиене, безкрайни пасища, удобни места за строеж на жилища. Близките планини предоставят прекрасни условия за лов. От намерените археологични паметници може да се заключи, че първи прояви на живот в района са от 6 хиляди години преди новата ера. Селище има още от времето на тракийските царства. През римско време селището е заемало важно място по стратегическия път, свързващ Улпия Сердика (сега София) с Улпия Пауталия (сега Кюстендил).
18.Кабиле – Историята на Кабиле е свързана с тракийския град Кабиле, който е част от Стоте национални туристически обекта.
Кабиле е най-значимият и най-голям тракийски античен град. Архитектурните останки са впечатляващи, като голяма част от тях са консервирани и реставрирани. Откритите находки са експонирани в археологическия музей в самия град.
Градът е основан в края на 2-рото хилядолетие пр.Хр.
През 341 г. пр.Хр. е превзет от Филип II Македонски.
Християнството е прието тук още през 4 век. Кабиле е бил епископски център. Разрушен окончателно през 6 век от аварите. През 7-9 век продължава да живее население от смесен трако-славянски произход
19.Велико Търново – Велико Търново има повече от 7000-летна история, като първите свидетелства за живот са от 4000 г. пр. Хр. и са намерени в местността Качица.На хълмът Трапезица и в подножието му са открити останки от древни племена.Други следи на тракийски племена са открити също на хълма Трапезица.
20. Плевен – Най-ранните следи от живота и дейността на човека по тези земи се отнасят към края на 5 хилядолетие пр.н.е.. Многобройни археологически находки са свидетелство за високата материална и духовна култура на траките, обитавали хилядолетия този край. Сред тях е най-голямото златно съкровище, открито по българските земи — Вълчитрънското, състоящо се от 13 съда с култово предназначение с общо тегло 12,5 кг.
В началото на новата ера тези земи стават част от Римската империя. На пътя от Ескус за Филипополис при днешния Плевен възниква римската пътна станция Сторгозия, а по-късно и крепост със същото име. Археологическите проучвания говорят за мащабно строителство на административни, военни и религиозни постройки. Един от най-ценните археологически паметници е раннохристиянската базилика от 4 век, втората по големина в България след царската базилика в Плиска.
21.Севтополис – Градът е създаден от тракийския владетел Севт III в сърцето на Казанлъшкия район, се развивал бързо като първостепенен политически, икономически и културен център, столица на Севтовата държава. Той е основан през 323 г. пр. н. е. и загива през 270 г. пр. н. е.
Археологическите разкопки показват, че градът се е състоял от едно укрепено селище, обхващащо площ от около 5 хка, и няколко предградия. Градът е строен върху развалините на укрепена царска резиденция и тракийско селище. Река Тунджа, наричана тогава Тонзус, обикаля от три страни града, разположен на надречна тераса. Опасвала го е крепостна стена, дълга 890 м. От две градски порти са тръгвали две широки главни улици, които в центъра се пресичали под прав ъгъл и оформяли голям градски площад със светилище на Дионис. В града живеели около 50 семейства на одриската аристокрация. Царската резиденция била в североизточния край на града. В двора й е открит надпис от канцеларията на Севт, написан на гръцки език и гласящ: „Този надпис да се изчука на две плочи и да се постави в Севтополис, в храма на Великите тракийски богове.“

sevtopolis_1

Advertisements

About cartograf

Master cartographer
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

4 Responses to Древни градове в България

  1. Anelia каза:

    не мога да разбера защо никога не се вземат под внимание археологическите разкопки край Русе, които датират града от началото на 5тото хилядолетие преди новата ера… http://www.museumruse.com/rusehistory/rsm_bg.html

  2. Martin Kovachev каза:

    През многогодишната си история град Ямбол е назоваван с различни имена: Диосполис, Дамполис, Дямполис, Дианполис, Хиамполис, Динибули, Дъбилин, Дубилин, Диамболи, Янболу, Ямболъ, Янболи и настоящото му име — Ямбол. В западните исторически извори е споменат с името Гренбоел.Плодородните земи по долината на р. Тунджа са били заселени още от най-дълбока древност. Свидетелство за това са откритите повече от 30 селищни могили в района, сред които добре проучени са тази в с. Веселиново, Рачева и Марчева могили, датирани от периода на неолита (6000–4000 г. пр. н. е.), енеолита (4000–2700 г. пр. н. е.) и бронзовата епоха (2700–900 г. пр. н. е.).

    В селището Ясъ тепе от късножелязната епоха отпреди 3000-2000 г. са установени 26 вида диви и домашни животни, сред които и изчезналите повсеместно тур или диво говедо (Bos primigenius), див кон или тарпан (Equus ferus ferus), както и изчезналите от пределите на страната бобър (Castor fiber), сив жерав (Grus grus) и голяма дропла (Otis tarda).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s