Александрийската библиотека

Александрийска библиотека
Александрийската библиотека, в нея са били събрани повечето загадки от историята на цивилизациите на древния свят. Знае се, че е била унищожена преди 2 000 години в пожар. Това и била една от големите загуби на древният свят. Самата загуба, също е голяма загадка с която са се занимавали много, но не са намерени достатъчно археологически находки, които да потвърдят как е изчезнала. И възниква съмнение, дали не е мит тази знаменита „съкровищница на знания“.
Както е известно Александър Македонски е наракъл самия град на свое име- „Александрия”. И населеното място от малко селище се е превърнало в град. А, Птолемей I Сотер, през 320 г. до н. е. го превръща в столица на своята държава.
Библиотеката е построена в началото на III в. пр. н. е. в Александрия, Египет и е била най-голямата библиотека в античността, а също така и най-големият за своето време център на знанието и науката.
Основана е по време на управлението на египетския владетел Птолемей I. В основаването на библиотеката взимат участие Димитрий Фалерски и вероятно, Стратон от Лампсак. Предполага се, че в нея са се съхранявали между 400 000 и 700 000 пергаментови свитъка. Птолемеите дори издават закон, според който корабите в пристанището трябва да бъдат проверявани и всеки ръкопис, неизвестен на библиотеката, да се прибира. За да навредят на своята съперница – библиотеката в Пергамон, Птолемеите забранили износа на нилски папирус.
В библиотеката са работели много учени от епохата на елинизма, в това число Евклид, Ератостен, Аполоний Родоски и Хипатия.
Историята на създаване на библиотеката гласи, че в 295 г. до н.е. Димитрий Фалерски предложил да се създаде библиотека, която да бъде по -добра и по-голяма от атинската и да съхранява „всички световни книги”. Тази сграда е представлявала нещо като „Храм на знанието”, където учените живеели, обменяли знания, записвали свойте открития и се съхранявали важни „ръкописи”от целия свят.
Птолемей I Сотер (известен и като Птолемей Лаг е стратег на Александър Македонски и негов наместник в Египет, а след смъртта му един от Диадохите, които впоследствие става владетел на Египет и основава Династията на Птолемеите) бил завладян от идеята за „уникалната библиотека”. Наследникът му Птолемей II даже издал закон, в който се нареждало на всички пристигащи в Александрия кораби, да предават „ракописите” намиращи се на кораба за да се прегледат. В случай, че  библиотеката не разполага с такъв екземпляр, той се конфискува в полза на библиотеката, а стойността му се заплаща на собственика.
Как е изчезнала Александрийската библиотека е спорен въпрос. Най – популярно е мнението, че е изгоряла. През 48г.до н.е. Юлий Цезар бил в египетския дворец, когато го заплашил египетския флот. Той наредил да запалят корабите и огъня се прехвърлил в града. Предполага се, че тогава е изгоряла и Александрийската библиотека. Според Лучано Канфора „храма не е изгорял, загинало е само хранилището, където се намирали „манускриптите”.
Страбон, който е работил в 20 г. до н.е. в библиотеката не споменава Александрийската библиотека, а пише за „Мусеойна”, където живяли учените и е бил част от храма. Може би, Цезар не е бил виновен, а за загубата са виновни самите учени…
Александииска библиотека

About cartograf

Master cartographer
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s