Царица Теодора – легенда, разсказана от Георги Попов

царица Теодора

царица Теодора


Теодора е българска царица, съпруга на цар Иван Александър /1331-1371/ и дъщеря на влашкия войвода от кумански произход Иванко І Басараб. Тя се омъжва за Иван Александър, когато той все още е деспот в Ловеч.
В живота на принцесата не липсват както щастливи дни, така и дни на пълно отчаяние. С титла на деспина тя е до 1331 г., когато поредният дворцов преврат извежда съпруга и на челно място в държавата. До този момент дните и преминават без особени усложнения.
Като царица Теодора се разпорежда в Търново близо 2 десетилития, но влиянието и над царя постепенно запада, въпреки че успява да ожени едно от децата си (Иван Асен) за своя влашка племенница. Този брак не продължава дълго, тъй като скоро Иван Асен загива в битка с турците. По това време тя вече е и на преклонна възраст. Една от миниатюрите на Манасиевата хроника представя царицата пред смъртното ложе на сина ѝ, като в изражението и прозира дълбока скръб.
Към тези грижа се добавят и още изпитания. Съпругът и Иван Александър се увлича по една млада еврейка от Търново. Дворцовият скандал завършва с развод и Теодора е прокудена от Царевец и вероятно замонашена под името Теофано в някой от столичните манастири, където и завършва живота си.
От брака с Иван Александър, Теодора има няколко деца:Михаил Асен,Иван Срацимир,Иван Асен и Василиса.

На шест километра западно от Белоградчик в местността Магаза се намира една група скали наречени Мали и Големи Сбег. Горе по билото, където се раздвоява пътят, се намира голям каменен кръст, откъдето местността носи името Разкръсе.
Величествената и сурова гледка поразява. Пред погледа се разкриват гиганти от скали, сурови, самобитни, заградени с шеметни пропасти и страхотни урви, над които скалите стърчат като нарязани с трион, с грамадни зъбери, прави и отвесни като кули и стражници. Двата огромни каменни масиви на Сбеговете затварят помежду си дълбоко каменно ждрело, което извива в южна посока и излиза в широка долина, прорязана от малкия брод Брестовица, който прекосява местността Магаза. Наоколо всичко е окичено със зеленина, плодни дървета, храсти и лозя. В низината се скриват зидове на стар манастир, където е имало специални мази за съхранение на вино, откъдето е запазило и името си Магаза.
Пред входа на каменното ждрело на специален пиедестал като стражи е изправена най-интересната скална композиция, Близнаците — два грамадни обелиска, наредени един до друг, които по вида си наподобават изправени човешки фигури.
Мали и Голям Сбег, наричани от народа Избег Сбег, са били крепостни твърдини, широко използувани като естествена крепост през различните времена от византийци, българи и турци. Историята на Сбеговете е свързана с героичните подвизи на отминалите народи, но най-ярка е легендата, свързана с Иван Срацимир, царица Теодора и царичин гроб. Сбеговете носят името си от бягството на народа от
околните села, който търсел убежище през разните смутове и нашествия при Узбег и Бъзбег.
Северозападно от село Струиндол над едно дере е било разположено латинско селище. Мястото е високо и открито.
Тук е минавал стар латински път. На това място се е намирал легендарният „царичин гроб”. В средата на тази местност е имало голям „гламски”(варовиков) камък — плоча, на която е била изобразена до кръста женска фигура с гердан от мъниста. Имало е надпис и издълбана саксия с увита лоза и гроздове. На седемдесет крачки от плочата, в източна посока, са били наредени успоредно по шест грамадни камъка, всеки от които е тежал над два тона. Местните хора се чудят, откъде са докарани такива грамадни блокове, защото такива самобитни камъни не се намират наколо. Столетия била запазена тази историческа ценност, докато през третото българско царство не изтраяла и 40 години. Камъните били разцепени и разнесени за строеж, а през 1960 година някакви иманяри от Ловешко дошли с една каруца с два бели коня и дигнали и историческата плоча. Говорело се, че вътре в камъка били зазидани жълтици и скъпоценности. Дали е имало нещо, остава тайна, къде е отнесена плочата, също е неизвестно. Днес не съществува нищо, освен два продълговати камъка с дължина около 2 метра, които се намират в бившата нива на Кръстьо Христов от Струиндол.
Покрай латинския път един до друг почти в права линия е имало седем „бунара” (кладенеца), които и сега личат. Под латинското селище е имало латинско гробище, от което са изваждани големи надгробни камъни. Коя царица е била и чий е този царицин гроб, историята мълчи, но легендата и народните предания го свързват с последната българска царица Теодора, жена на Иван Александър, който се оженил за еврейката Сара и пратил законната царица в манастир… Поделил царството, като на престолонаследника дал Софийска област, втория син оглавил във Видинската област, а на престола в Търново оставил Иван Шишман. С това подготивил гибелта и поробването на своя народ и държава … Близо половин век Видин е бил столица на самостоятелна държава. А Иван Срацимир от честолюбие и властолюбие се титулувал „Благоверни и превисоки самодержавни цар българом и гръком”, а неговата жена — „Благоверная святородная царица Ана”. От негово време се намират монети, които са сечени от венециански майстори…
„Тъмни облаци са надвиснали над загърбения Кокошевец. Мъгла е прибулила и скалистите чукари на Ведерник. В падналия сумрак, далеч по долината на Истайковската река, димели селищата и сияния очертавали куполите на проточените глами.
Нощта неусетно припадала и в Магаза манастирът потънал в мрак и тишина — страшна, зловеща, угнетяваща. Само сънният припев на щурците и тихото ромолене на Брестовица огласяли околността.
Горе по Сбеговете стражниците били по постовете си. Откъм Борич и Кокошевец се подавали светлинни сигнали. Далеч от Кладорубските и Острокапски твърдини припламвали уречените сигнали. А те показвали, че няма опасности и навсякъде цари спокойствие.
Маркашишкото кале предния ден беше паднало вече в ръцете на нашественика и с него връзката била прекъсната. Останалите калета (крепости) трябвало да поддържат непрекъсната връзка със Сбеговете.
А над Сбеговете в тревожен сън се изнизвала нощта…
Най-после утрото засияли. Развиделявало се и настъпвал неспокоен ден.
На сутринта Иван Срацимир с болярите Светосвал и Иваница и най-верните си войводи Добромир и Янкул със сотница дружина на коне напуснали крепостта Сбеговете, прекосили Крилатица, Калугер и Бързаците и се отправили за Страшимирица към лятната резиденция. Тук не заварили никой освен болярина Теодор, защитните войводи Огнян и Раксин и шепа стражници, които охранявали дворците.
Иван Срацимир бързал. Дал някои нареждания и отново потеглил към Бдин (Видин), към последната и най-надеждна крепост Баба Видини кули. Дружината била съставена все от едри снажни мъже, облечени в ризници, изплетени от хиляди малки халки. Препасани с железни пояси, на главите им блестели островърхи шлемове с провесени тилни предпази. Под тях се подавали разпуснати коси, широки бради и мустаци, над които искрели тъмно открити очи. Над тежките им доспехи се виждали провиснали широки прави мечове, а в ръцете си държали копия.
На Сбеговете останала царица Теодора, която макар и в монашески одеяния, оглавявала защитата на крепостта. Когато слънцето се издигнало над Венеца и топлите лъчи пролазили по каменната твърд, майката царица с войводите Петър и Джуно обмисляли плана за защитата. Обиколили твърдината. Прегледали дебелата дъбова врата, която падала над входа като капак на кладенец и се спускала и издигала с железни синджири на тежки макари. Народът намерил закрила в твърдината, помагал с усърдие и ревност. Едни дълбаели с длета и железни шипове долу в ниската част на скалата щерни за вода в случай на дълга обсада. Те къртели парче по парче от снагата на твърдия камък. По-натам се спрели пред ковачите, които пристягали високите зъбери и откритите бойници с железни скоби. Прегледали и над пропастите по цялото протежение на крепостта, приготвените със смола котли, скачени на здрави вериги. Под всеки котел се виждала купчина слама и натрошени сухи съчки. А до тях стоели стражници, готови по даден знак да подпалят огньовете. На по-слабите места, където врагът можел да се покатери, зад дървените прегради били обхванати с дебели въжа струпани камари камъни. С един брадвен замах по въжетата и към пропастта щели да полетят грамади, които с грохот ще носят смърт и рушение. Царицата и придружаващите я войводи останали доволни от това, което видели.
Коварният нашественик трябвало да се отбие. Последната опора и надежда се криела в тази крепост. По своите височини, по своите естествени крепостни стени, тайните входове и силната отбрана трябвало да устоят на тежките каменометки, на стрелите и подвижните стълби.
Пред Кокошевец, до едни кошари, те били обградени. В люта и неравна борба паднаха войводите и защитниците на царицата — Янкул, Дромир, Владислав…
Един от тях успя да се изскубне леко ранен в раменете — телохранителят Янкул. Той се скри в близките шубраци и затаи дъх.
Големи Сбег пламна … Всичко се сриваше. Уловените бяха безмилостно изклани, а жените поругани. Войводите Джуно и Петър загинаха геройски. Струпаха се останалите войводи с бойците от охраната да запазят царицата. С малка свита царицата премина през дългия тунел на тайното ущелье към Мали Сбег и през шубраците се отправиха към Ошанската крепост.
Войводата Драгота успокояваше царицата:
— Ще преминем през Струиндолското градище. Стигнем ли Кладорубското кале, по тайния канал на скривалището ще излезем до Острокапската твърдина.Оттам пътеката ще ни изведе до Магура. Влезем ли там, спасени сме.
– Не бива бегълци да бъдем — със смирение и укор свъси вежди царицата. — Позор и проклятие ще тежи над нас …
Царицата беше изнемощяла от мъки и страдание. Кървавите зрелища бяха опустошили душата й. Липсваше вече воля за живот. Черни мисли я подтискаха. Като червеи дълбаеха нейното съзнание: колко войводи и повинниците им се потурчиха. Забравиха и род, и вяра и тръгнаха с турците против българи и християни. Българи против българи. Не можеше да се помири с това падение. Забравиха и славата, и традициите, забравиха и родове, и повели. Продажници и изменници…
— Свърши се всичко — в мъка изплака Янкул — Отиде царството. Загина и добрата царица Теодора… На седем места беше намушена и ранена царицата. И там, където кипеше кръв от раните, извори потекоха — царицини кладенци — вода извряла, на кладенец станала.
Когато турците се оттеглиха, надвечер Янкул излезе от скривалището си. Населението, пръснато по горите, плахо се връщаше по запустелите си домове, за да прибере мъртвите герои. А те с дни стояха неприбрани, разкъсани от кучета и диви зверове.
Намериха и трупа на царица Теодора. Янкул го беше посочил. Народ се тълпеше около него. Пренесоха тялото там, където тя загина, и на равното изкопаха гроб. В него положиха царица Теодора.
Когато настъпиха по-спокойни времена, специални вешаци изработиха върху бяла каменна плоча лоза, обвита с гроздове. А за да се запомни мястото за бъдните поколения, докараха грамадни каменни блокове. Всеки камък беше теглен от по шест чифта волове. От двете страни на гроба, на петдесет метра дължина наредиха по шест от тези големи камъни … От този ден това място се запомни като Царицин гроб… Гроб на последната българска царица.
Запустя Брестовица. Не биеше вече клепалото на старинния манастир в Магаза. Манастирът и сградите още димяха. Пушек се носеше и горе по Узбегската твърдина. Трипоясната крепост беше съборена. Заглъхна и Кокошевец. Сринаха се крепостите и Ошане, Гургусовец и Кладоруб…”

About cartograf

Master cartographer
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s