РИМСКИЯТ ГРАД РАЦИАРИЯ

Римски провинции и комуникации на Балканите

Римски провинции и комуникации на Балканите

Антична Рациария - план


Антична Рациария – план

макет на древна Рациария

макет на древна Рациария


РИМСКИЯТ ГРАД РАЦИАРИЯ Е РАЗПОЛОЖЕН В РАЙОНА НА ДНЕШНОТО СЕЛО АРЧАР, БЛИЗО ДО ГРАД ВИДИН. РАЦИАРИЯ ВЪЗНИКВА В НАЧАЛОТО НА I В. ОТ Н.Е. КАТО ВОЕНЕН ЦЕНТЪР НА МЯСТОТО НА ПО-СТАРО МИЗИЙСКО ПОСЕЛЕНИЕ. ИМЕТО СИ ПОЛУЧАВА ВЕРОЯТНО ПО ВРЕМЕТО НА ИМПЕРАТОР ВЕСПАСИАН (69 – 79 Г.), КОЙТО ПОЛАГА ГОЛЕМИ ГРИЖИ ПО УКРЕПВАНЕТО НА ДОЛНОДУНАВСКИЯ ЛИМЕС И ПО ОРГАНИЗИРАНЕТО НА ДУНАВСКАТА ФЛОТИЛИЯ, НА КОЯТО РАЦИАРИЯ Е ЕДНА ОТ ГЛАВНИТЕ СТАНЦИИ. В ЧЕСТ НА ПОБЕДАТА СИ НАД ДАКИТЕ, ИМПЕРАТОР ТРАЯН (98 – 117)ИЗДИГА МИЗИЙСКА РАЦИАРИЯ В КОЛОНИЯ УЛПИЯ ТРАЯНА РАЦИАРИЯ. ГРАДЪТ СЕ РАЗВИВА КАТО ГОЛЯМ ЗАНАЯТЧИЙСКИ ЦЕНТЪР, КАТО ЗЛАТАРСТВОТО ЗАЕМА ПОЧЕТНО МЯСТО. АРХЕОЛОЗИТЕ СА ОТКРИЛИ НАД 50 РАЗЛИЧНИ ПО ВИД И ХАРАКТЕР ЗЛАТНИ И СРЕБЪРНИ НАКИТИ. ЕДИНСТВЕНО ПРИ РАЗКОПКИТЕ НА РАЦИАРИЯ Е ОТКРИТО ЗЛАТНО НАХОДИЩЕ В ЖИЛИЩЕ – ТАКОВА НЕЩО НЯМА ДОРИ ПРИ ТАКИВА ИЗВЕСТНИ РИМСКИ ГРАДОВЕ КАТО ХЕРКУЛАН И ПОМПЕЙ.

Антична Рациария, се намира в България, близо до сегашното село Арчар, област Видин. Тя притежава висока културно-историческа и научна стойност като един от големите градски центрове на Долнодунавския лимес, Била е столица на провинция Крайбрежна Дакия. Името вероятно произлиза от латинското име на тип печни кораби – ratis. През първите десетилетия на I век, доколкото се развивала като селище, Рациария имала предимно военно значение. При административната реформа през 86 г. градът попаднал в източната част на провинция Горна Мизия. След дакийските войни в началото на II век и изместването на границата на север Рациария е напусната от военните части, а цивилното селище е построено от император Траян е в ранг на колония. Римското име на града знаем от един надпис от 125 г. – Colonia Ulpia Traiana Raciaria. През II-III век тя се налoжила като проспериращ град с романизирано население и автономно самоуправление, организирано по римски образец. За бързото й развитие способствали и редица географски и икономически фактори. Градът бил естествен център на богата земеделска област. Оттам минавал най-краткия път от Адриатика за Долни Дунав и Дакия. При археологическите проучвания в района на са открити разнообразни оръдия за обработване на земята. Евтропий съобщава за възстановяване лозята по време на император Проб /276-282/. В една оброчна плочка от Рациария, посветена на Зевс и Хера, е представено превозването на вино. Тук е открит и единствения паметник с посвещение на рядкото италийско божество Палес, покровител на стадата.
Градът израснал и като оживен пристанищен център, през който се извършвала по-голяма част от транзитната търговия. Неговото пристанище се развивало в добре организиран комплекс с оглед митническите и търговските изисквания. Там се намирала и една от митническите станции – Порториум Илирици.
Съществува легенда за наличието на голям таен подземен път /тунел,(ширина 7 метра ) по който са се прехвърляли войски от юг към река Дунав.

Освен като земеделски Рациария се развивала и като голям занаятчийски център.От града и неговата околност произхождат стотици културни ценности, произведения на златарството, бронзолеярството, грънчарството и др., постъпили в музеите във Видин и София.
От II век има данни за съществуването на местни ателиета за архитектурна украса, скулптура, надгробна пластика и златарски произведения. Особено място в местното производство заемало златарството. Никъде в проучените други мизийски градове не са открити толкова много златни и сребърни накити, както там. От Рациария произхождат и многобройни бронзови паметници, главно статуетки на божества и митични герои, предмети за ежедневна употреба, които се отличават с високи художествени качества. На бронзолеярството от Бонония принадлежи и една великолепна бронзова глава на император Траян /98-117/. От развалините на Рациария произхожда и известната статуя на “Почиващия Херакъл”. В некрополите на града са открити най-богато декорираните саркофази по българските земи, надгробни и посветителски надписи.
В края на III и началото на IV век Рациария преживяла нов период на разцвет. След загубата на Дакия и възстановяването на Дунавския лимес през 272 г. тя е избрана за главен град на новообразуваната провинция Крайбрежна Дакия. В нея са преместени основните части на 13 Двоен легион, който принадлежал към граничните части. С важна роля в също реорганизираната дунавска флота в града е базирано подразделение, командвано от префект с разгърнат щаб. За военното присъствие, както и за икономическото развитие на града, допринесло и устройването тук на една от шестте държавни оръжейни работилници на Балканския полуостров. По това време се увеличило и цивилното й население, главно от дакийските провинции. Археологическите проучвания показват разрастване на града в югозападна посока, където била издигната нова крепостна стена, прилепена към ранната. Изработените оръжия и снаряжения бързо можело да бъдат транспортирани по Дунав.
След издигането му в ранг на колония градът се развивал бързо, като усвоявал принципите на римското градоустройство. В него били изградени форум, амфитеатър, храмове, обществени бани. Откритите архитектурни детайли свидетелстват за високи художествени изисквания при оформянето на сградите. Един архитрав навежда на предположението, че в Рациария е съществувал храм на Дионис, построен при Септимий Север /193-211/ и Каракала /198-217/. Вероятно е имало и храм на Юпитер, а през III век – може би и светилище на Митра. Още от времето на имп. Хадриан /117-138/ Рациария била водоснабдена. От каптаж, отстоящ на 10 км, западно от града, водата била довеждана по глинени и оловни тръби. Върху един богато украсен саркофаг е вместен надгробен надпис на двама декуриони с известни заслуги за водоснабдяването.
Сред откритите досега монети от Рациария най-многобройни са тези от IV век, което е пряко доказателство за интензивния стопански живот по това време. Пак към това време се отнася и разкритият частично представителен комплекс, разположен в централната северна градска зона. Основно място в него заема голяма квадратна по план зала с една абсида от запад. В нея е открита красива подова мозайка с фигурална композиция, представляваща вероятно мита за свирещия на лира Орфей, заобиколен с животни и птици. Времето, местоположението и характеристиката на комплекса дават основание да го идентифицираме, като резиденцията на управителя на провинция Крайбрежна Дакия.
С разпространението и утвърждаването на християнството Рациария станала епископски и митрополитски център. Първият засвидетелстван в изворите местен епископ е Paulinos /340г/, а епископ Silvester, участвал в Сердикийския събор през 343 г.
Писмените извори не съдържат данни за опустошенията на Рациария по време на «варварските нашествия» през III-IV век. Според историка Приск, през първата половина на V век градът все още бил голям център с многобройно население. През 442-443 г. обаче бил превзет от хуните и пострадал сериозно. Важен за историята на Рациария е открития неодавна официален надпис, свидетелстващ за допълването на името и с определението “Анастасиева” и засвидетелстващ признателност към император Анастасий I /491-518/» “Anastasiana Raciaria simper floreal” = Да процъфтява Анастасиевата Рациария». Повод за този надпис е оказването на специална извънредна подкрепа за града от този император, включваща по всяка вероятност и стройтелна дейност.
В известния пътеводител на Хиерокъл, чието изготвяне се отнася към началните години на управлението на имп. Юстиниан І /527-565/, селището е посочено отново като главен град сред останалите градове на Крайбрежна Дакия. Според Прокопий Кесарийски, Рациария била един от центровете, в който този император извършил също възстановителни дейности. Градът се споменава и от Тефилакт Симоката във връзка с превземането му от аварите през 586 г. Това събитие всъщност отбелязало и края на няколковековното развитие на този дунавски римски център.
Градът е обявен за археологически паметник на културата от национално значение (ДВ, бр. 41/1964 г.) По-голяма част от територията му е разположена в земеделски земи, а останалата попада в регулационните граници на с. Арчар, община Димово. Първите спасителни изследвания се провеждат от проф. В. Велков през 1951 г., когато са разкрити саркофази, зидани засводени гробници, както и богат гробен инвентар. През 1959 г. се извършват сондажни проучвания за уточняване на периметъра на града и за запазване от по-нататъшни разрушения. Италиански археолози от Университета в Болоня, съвмесно с Археологическия институт с музей (БАН) са провели периодочни проучвания, след което в Италия са излезли четири тома в които се публикуват резултатите от археологическите проучвания.

About cartograf

Master cartographer
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s