Морските народи

  • морски народи     През 13 век пр.Н.Е. Източното Средиземноморие се е обитавало от  много народи с високо развита култура и богата история:
  • Друга e била “Минойската цивилизация”, разположена на остров Крит. Макар, че през това време вече е под силното влияние на Микена, тя запазва своята идентичност, традиции и културното наследство от предишните поколения.
  • В Пелопонес е съществувала  “Микенската цивилизация”, която е изградила красиви градове, като Атина, Микена, Пилос, Tиринт.
  • В Мала Азия се обосновала „Хетската цивилизация“. Тя била могъща държава. По своята военна мощ тя си e съперничела с Древен Египт. Нейните бойни отряди са отразявали достойно натиска на Египет и даже са воювали с тях (битката при град Кадеш/Сирия). Хетите били окупирали цялото източно крайбрежие на Мала Азия,нейната централна част и даже част от западното ú крайбрежие.
  • По протежение на източния бряг на Средиземно море, на тясна крайбрежна ивица земя, се разполагала „Финикийската цивилизация“. Нейни представители са били квалифицирани моряци и търговци. Ако техен южен съсед не бил Египет, финикийците с техния неудържим устрем, бързо биха заели господстващо положение в района.
  • Южно от Древен Египет се простирали обширните земи на „Нубийската цивилизация“. Нейния народ към XIII век до Н.Е. е имал зад себе си богата история. Нубийските царе стояли начело на високо развито общество, имали силна армия и управлявали страната си с помощта на мъдри закони. Тази сила била непоклатима и потенциално е можела да спомогне за отслабване на древен Египет.

Живот е кипял на източния бряг на Средиземно море. Проспериращи търговци и занаятчии; учените са били високо уважавани хора, притежаващи уникални познания по медицина, астрономия, архитектура, лингвистика. На високо ниво било и писането. Жречеството, прославяло многобройни богове. Не са били пренебрегвани и смелите бойци, готови в случай на опасност да защитят на своите граждани.

Всичко се променя през втората половина на 13 век пр.Н.Е. Сякаш вечен мрак е се е спуснал върху цъфтящите земи. Богатите градове, се превърнали в руини, забравено било писането, изпразнени били тучните ливади от добитък, а жителите на равнините, променили мястото си на пребиваване. Те започнали да строят селища на трудно достъпни скали, да садят култури и пасат добитъка на планински плата, безопасно скрити от външни очи. Причина за тази драстична промяна била, че в богатите земи се появили „Морските народи“. Кои са били те и откъде са дошли, историците в днешни дни не дават ясен отговор.

Морските народи“ са великата загадка на Древния свят. За тях е известно много малко. За тях се споменава само в египетските исторически източници от времето на XX династия,   (Рамзес III (1185-1153 до Н.Е). Когато този владетел се качил на престола, „Морските народи“вече 40 години унищожавали „Великите цивилизации на Източното Средиземноморие“.

  • Хетското царство не удържало на тяхното нашествие и паднало. Всички градове били разрушени, унищожени били велики исторически паметници. Културата на древните народи била изтрита от лицето на земята. На териториите на древните цивилизации се появили нови племена, които по ниво на своето развитие дори не се доближавали  до хетите.
  • Аналогична била участта на Пелопонес. Там също се рушило и унищожавало. Знатните хора се убивали, а простолюдието превръщали в роби. За кратко време била унищожена цялата интелектуална прослойка на обществото. Народа, населяваш полуострова бил запратен стотици години назад в своето културно развитие.
  • Печална била и съдбата на остров Крит. Морските народи достигнали бреговете му на многобройни кораби. Те били войнствени, силни и безжалостни. Коренните му жители, напуснали низините и били принудени да търсят убежища високо в планините. Сега са намерени около 80 села-убежища от времето на тази далечна и страшна епоха.

Тези села са разположени по труднодостъпни планински райони. До тях се стигало по тесни планински пътеки.  Да се мине по такъв маршрут, се налагало само ако няма друг. Една малка група от мъже, избирали  удобна позиция, за да могат да спрат атакуващата ги вражеска команда със стрели или хвърляйки тежки камъни. Според разкопки, хората са живели в селата много години и не са смеели да слизат за да изградят нормален живот в низината след напускане на нападателите.

Тези, които не успели да се възползват от защитата на планините, ги чакала ужасна съдба. Археологическите разкопки в равнините показват невероятната жестокост, с която морските народи са се разправяли с жителите на острова. Разрушаването на градовете било като след природно бедствие. Сякаш ужасно земетресение е ударило цветущата земя. Навсякъде имало следи от пожари, пепелища и купища човешки кости.

Забележително е това, че морските народи не се заселвали на завоюваните островните земи. Те се появявали  периодично на бреговете, акостирали, грабели и убивали всеки който им попадне на пътя, а след това се натоварвали на корабите си и отплавали. Появявали се неочаквано на хоризонта, което принуждавало коренните жители да живеят дълги години в планината.

  • На границите на Древен Египет те за първи път те се появили през 1203 година до Н.Е. Това било по време на управлението на Мернептах (фараон от ХIХдинастия; 1212-1292година до Н.Е).

Мернептах Баенра е древноегипетски фараон, управлявал приблизително в периода 1213/2 г. пр.н.е.1203/2/1 г. пр.н.е.. Представител е на Деветнадесета династия на Древен Египет в периода на Новото царство.

Мернептах е роден в Хелиопол. Той е четвърти син на царица Иситнофрет и тринадесети син на Рамзес II. До около 40-та година от управлението на баща му (ок.1239 г.пр.н.е.) Меренптах е един от малко известните принцове. В началото е носел скромната титла „царски писар“, но постепенно става главнокомандващ, а след като по-големите му братя умират е назначен за наследник на престола. Това става на 55-та година от управлението на Рамзес, който по това време е вече 80-годишен старец. Към момента на смъртта на Рамзес II, наследника му Мернептах е вече на около 60-70 годишен. Безусловно, тази част от живота на Мернептах, която преминава при управлението на баща му е доста по-дълга от неговото собствено царуване.

На петата година от възкачването на Мернептах египтяните водят отбранителни войни срещу либийците и т.нар. Морски народи които застрашават Делтата от север. Потушава въстания в Палестина и Нубия. Оказва известна помощ на хетите срещу инванзията на морските народи в Мала Азия.

  • Пристигнали от финикийските земи. Техните градове яростно се отбранявали и нападателите решили да опитат късмета си на други земи, по слабо защитени.

Владетелят на Древен Египет (Рамзес III)/ Ramzes IIIРамзес III е вторият фараон от Двадесета династия на Древен Египет. Управлява през 1186/5 – 1155/3 г. пр.н.е. Рамзес III е син и наследник на Сетнахт.

Рамзес III е най-значителният фараон на 20-та династия (Рамесиди), при която постепенно започват времена на упадък. Управлението на Рамзес III е последният период на подем и просперитет в историята на Новото царство на Египет. От управлението му са останали значителен брой монументи и надписи.

Централно събитие в управлението на Рамзес III се явява защитата на Делтата от нашествието на т.нар. „Морски народи“ нахлуващи от север през 8-та година от управлението му. Фараона се проявява като опитен военачалник и в поредица от сражения успява да предотврати десанта на вражеските армии в Долен Египет. На 5-та и 11-та година от възкачването си Рамзес потушава метеж на либийците, на запад от Нил. Проведени са също така походи в Сирия, Палестина на североизток и в Нубия и царството Пунт на юг.

Въпреки успехите, постоянното военно напрежение коства много жертви, а и изтощава ресурсите на държавата. Независимо от това славните победи на фараона са увековечени в многобройни паметници. В резултат на икономическите затруднения се увеличава влиянието на жречеството, което получава редица привилегии и е облагодетелствано от фараона.

Рамзес III най-вероятно става жертва на заговор. Наследен е от сина си Рамзес IV.

поставил до границата границите  силна армия и морските народи не се впуснали в бой. Те се изтеглили назад и отишли да превземат град Угарит в Сирия. Този древен център на културата е бил подложен на варварското унищожение. Най-ценната библиотеката е била унищожена. Тя се помещавала в огромния царския дворец и заемала площ от един хектар. Самият дворец е също не избягнал тъжната съдба. Морските народи го превърнали в руини. Тъжния край е сполетял един огромен град, които по размери е съответствал на Рим и е бил най-големият търговски център в Източното Средиземноморие, Угарит.

Това се случило в самия край на варварство на 13 век пр.н.е, по време на първите години от новия век касапницата продължила. Нашествениците заели централните земите на Анатолия (Мала Азия). Тук морските народи са били на огън и меч с оцелелите от богатите градове на Хетската империя. Смърт и разрушение сполитала  къщите на невинни хора.

Способности и унищожава всичко около тях, народите на морето включили и земята, която не е била подложена пълния ужас на нашествието им. Той е древен Египет. В началото на 12 век пр.н.е., той вече е непобедима и мощна държава, каквато е в по-древни времена. След нарастващата си мощ и величие на египетско кралство влиза в тежка икономическа и политическа криза. Временно подобряване на всички аспекти на живота, идва по време на царуването на Рамзес III. Той управлява 32 години и е добавил значителен принос към укрепването на правомощията, на властта му. Това е период на неговото управление и второ нападение на Египет на морските народи. Този път нашествениците са безброй. Част от тях са с качени на кораби, докато други се движат по сушата. Огромният  брой от конски каруци, и с волове, превозват не само воини, а и семействата им. В каруците са техните съпруги и деца. Морските народи отивали в нашествие със семействата си. Не е известно дали тази практика е била постоянна, или това е станало за първи път  при атаката на древен Египет. Както бе споменато по-рано, данните за „хората на морето“ са незначителни. Историята се основава предимно на запознати с тях древни египетски източници. Основната информация е под формата на релефи, надписи и рисунки върху стените на гробницата на Рамзес III в Медина(предградие на град Луксор, на левия бряг на река Нил). Някои от данните, съдържащи се в досиетата на Дейр ел-Медина върху папируси и Остракон-глинен съд (селище на древните майстори също е на левия бряг на река Нил срещу Луксор). Рамзес III пуска срещу тях силен враг от войници и военен флот, състоящ се от много кораби. Решителната битка се състояла през 1177, пр.Н.Е в земите на Финикия. В тази битка морските народи претърпели съкрушително поражение. Много от тях са били убити, а оцелелите са пленени. Не избягват от вечното робство жените и децата. Също така са били заловени, като военна плячка и всички вещи не нашествениците. Разширяване на земята е била осуетена, а враговете унищожени. Но оставал флота. Морските народи се преместват с армадата си до устието на Нил. Тук те се запознават с военните кораби на египтяните. В тази тежка битка побеждава флотът на Рамзес III. Победени нашествениците са безмилостно убити, а оцелелите поробени. По този начин Фараонът е спасил страната си от ужасите, които нанесли „морските народи“ на хората от другите цивилизации от източната част на Средиземно море. С това всъщност, кървавя епопея приключва. Морските народи изчезват в тъмнината на вековете и повече няма информация за тях. Точно това е осигурило хегемония на Рамзес III в плодородни земи на бреговете на Източното Средиземноморие, постоянните племена, който се наричали филистимляни. Независимо дали те са представителите на народите на морето, склонили покорно глави пред победителите, или не, за тези брутални нашественици, никаква връзка е историята на това е неизвесттна. Има и предположения, че народите на морето са „Терасини“(Предците на Етруските много племена, които са съществували в италианския полуостров преди римляните). Между тях е имало  много завоеватели, строяли пътища, построили красив град и са се наслаждавали на гладиаторски битки. Отново преки доказателства, свидетелствуващи за участието на „терасини“ в ужасни зверства над невинни хора не е доказано.Не е изключено, към „морските народи“ да са принадлежали „тевкрите“ – жителите на околностите на Троя. Претърпели поражение в междуособните разпри, те  загубили всичко: градът им бил разрушен, а достойнството унижено. Възможно е, те да са провокирани от живеещите в разкош и ситост жители на Източното Средиземноморие.. .

По материали от чужди издания

Advertisements

About cartograf

Master cartographer
Публикувано на Uncategorized и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s