Амазонски времена

Походът на царица МиринаИсторията знае много факти, когато жените е трябвало да напуснат своето “място на честта” „до печката“ и да се носят с мъжка броня, за да защитават отечеството си. Амбицията на жените, да бъдат на равно с мъжете, са наблюдавани още от най-ранни времена. Красотата и гордостта на древна „Гърция е Амазонката“-на която било познато изкуството за стрелба с лък и езда. Тогава се е смятало, че тези войнствени племена на жените, са дъщери на „Бога на войната Арес/Марс“ и Богинята на любовта Афродита и тяхната дъщеря Богинята„Хармония“. Амазонките са се покланяли на и на „Артемида“-Богинята на лова.

В легендите за амазонките е вплетен бита за „матриархалното общество“ в което жените са воювали и управлявали, а мъжете отговаряли за домакинството.

Военни походи амазонките предприемали под предводителството на царица. Веднъж в годината те влизали в брак с чуждоземци, или съседни племена заради продължаване на рода. Родилите се момчета, давали на възпитание на бащите. При себе си оставяли само момичетата. Тях ги възпитавали, като бойци: да хвърлят копие и стрелят с лък. Името „амазонка“, означавало „безгръда“, тъй като изрязвали едната си гърда, за да могат да обтягат лък в боя.

По предания, Амазонското царство се намирало от Каспийско до Черно море.

През последните години, учените са определили местоположението на техните селища и погребения през различните исторически периоди. Древната историческа литература, легендите и преданията

(Омир, Херодот, Страбон, Диодор Сицилийски и други) ги ситуират в диапазона на тези две морета.

През последното столетие голям принос в изучаването им имат французите, немците и руснаците. Например през 1980 година в Германия е излязъл многотомен справочник „Антична митология и иконография“, където са поместени богати сведения и иконографии за амазонките, от множество музеи в Гърция, Близкия изток, Египет, Европа и Америка.

Флорентинецът Берюнето Латино (1230-1294 г.) в своята „Книга на съкровищата“ съставена по древни източници, съобщава, че двете царства на амазонките се намирали: едното в съседство с Скития, а другото – в Халдея.

Формирането на армия, при амазонките е имало точна и ясна структура от мобилни, добре подготвени подразделения, способни в произволен момент да мобилизират не по-малко от 120 хиляди конници, без да се смята охраната. Силно влияние е имала Върховната жрица, която със своите служителки ги е обучавала в „езотерични знания“. В царствата на амазонките е имало „писани закони“, които в последствие са ползвани от съседните народи.

Най-древното „Амазонско царство“ било в Северна Африка. То изчезнало преди Троянската война. Столицата му се намирала в Атласките планини на Алжир. Южно от нея са намерени величествени гробници и дворцово-култови съоръжения в скалите.

В „Либия“ е имало много женски племена, отличаващи се с войнственост и храброст. Там жените са се упражнявали във военно дело и в продължение на известен период от време се обучавали във военна служба, в това време мъжете били задължени да се занимават с домакинството, да възпитават децата и не взимали участие във военните работи.

За управление на страната, в нейно отсъствие, царицата е назначавала стара, опитна жена със знания.

Под предводителството на царица Мирина (считана после за богиня) били покорени много съседни племена, в това число и „атлантите“ (от Атласките планини). Съплеменници на Мирина, загинали в битките са погребани в три огромни хълма, които и до днес се наричат „Хълмове на амазонките“. Най- големия от тях се намира на 50 км югоизточно от град Саида (Алжир). Мирина е ходила с войската си и в Египет за да окаже помощ на царя, в Арабия, покорила цялата Сирия и влязла в Мала Азия, където основала градовете: Мирна, Ким,Питан и Пирен, а на остров Лесбос – град Мителен. После се устремила на север, преплувала Дарданелите и влязла в Тракия, където загинала в битка с тракийския цар Мопс и скитския цар Сапила. Тя е погребана в черноморското крайбрежие, северозападно от град Инеада (в северна Турция). По късно на това място от амазонката Фермодонт е издигнат после град, а с останалата част от амазонките на Мирина се върнала в Либия.

Царицата е комуникирала с много съседи, включително с Александър Велики/Македонски. Исторически източници (Диодор Сицилийски и др.) сочат, че Македонски преди кампанията си „до края на земята“ предявявал изисквания на съседните народи, които били по пътя му: да се подчиняват, да го почитат и оставят сраженията. Амазонките се съгласили да му окажат почит и му дали на разположение 500 храбри жени с възможност за годишна подмяна. Амазонките са имали бързи коне, мечове, медни лъкове, брадви, ножове и малък полумесец под формата на щит. Плячката си от кампаниите, те използвали за изграждането на храмове на Артемида, чиито култ е намерен на много места в царствата им. Произходът и живота на амазонките са били митологизирани. Те имали големи владния в Мала Азия и Сирия, основали са градовете Ефес, Смирна (Измир), Фибу, Синоп и др. Това било преди и по време на завладяването на Троя.

В средата на I-то хелядолетие от н.е. поради някакви обстоятелства, амазонките се придвижили в северна посока: в планините на Чехия по Рейн(Германия), в Бретан(Франция), в Испания и източна Англия оставайки след себе си ярки спомени и легенди. В тези страни за амазонките са се запазили легенди и приказки. Може би и легендата за планината Странджа (България) има „първообраз“ в някоя амазонска царица, например Мирина.

 

 

About cartograf

Master cartographer
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s