Дерманското кале

куманският владетел

куманският владетел

Местоположение

Надморска височина: 211 м GPS координати:

Северна ширина:43°07’29”  и източна дължина:24°17’34”

Средновековната крепост „Калето“ може да се намери в местност, намираща се на десния бряг на река Вит/България/, на около 3.00 км  югоизточно по права линия от центъра на селото. Изградена е през средновековието на възвишение с отвесен склон от запад и стръмни склонове от север и изток. Крепостта е с приблизителни размери 92 м в посока север- юг, и 30 м в посока изток- запад. Най- достъпната, южна й страна. Крепостта е била оградена с ров, който бил широк около 4 метра, разположен перпендикулярно на реката и с ширина около 4 метра. Той е бил широк около 4 m. Дълбочината му не е известна. Следвала е крепостна стена,  с височина около 5 метра. На места, например в западна посока, тя липсва, вероятно е отнесена от реката. В момента представлява стръмен сипей. За височината  му може само да се гадае. След него в северна посока е разположена тракийска, погребална могила, която вероятно е била висока около 4-5 м. В нея се виждат стените на гробница, изградена от каменни плочи. Поради иманярската намеса не може да се определи точно как е изглеждала южната и източната защитна зона. От запад липсва крепостна стена. От север, възвишението е със стръмен и тесен склон. Местни хора си спомнят, че до преди около 30 -40 години под възвишението от северната и източната страна над пътя, е имало каменна ограда, със запазена на височина около 0.5 м, изградена от речни, обли камъни. По всяка вероятност това е било част от външната крепостна стена. От север и изток покрай възвишението, в посока север- юг има остатъци и от древен път, също покрит с речни, обли камъни. Отделно горе на платото по всяка вероятност е имало още една крепостна стена, която в момента е изцяло унищожена. Възможно е първоначално на мястото да е имало само наблюдателна кула върху могилата, а  в последствие на по- късен етап да е била изградена крепостта. Тя е била владение на Дърман,    болярин от кумански произход, който по време на управление на цар Георги I Тертер, през 70 -90 години на ХIII век е управлявал района.

Кой е бил Дърман?

Дърман е било едно от най-разпространените кумански имена, а следи от него могат да се открият в някои селищни имена и днес. То буквално съответства на славянобългарското Стоян.Дърман е бил български болярин, който заедно с брат си Куделин е управлявал самостоятелно в качеството на тарханство (княжество). Братята били потомци на заселилите се по тези места през 1241 г.“ „български кумани“( от клана Сара), които преди това са живеели в Унгария. От очертаващата се картина е ясно, че куманските поданици на българските царе и особено техните предводители не може да не са се включвали във вътрешнополитическия живот на българското царство.Както разказва сръбския хронист Данило, „братята Дърман и Куделин, от една майка родени, много се хвалеха със своята сила… и не даваха никой да има власт около техните предели…“  Обикновено се смята, че усядането и асимилацията на куманите са протекли сравнително бързо. Има достатъчно основания да се приеме, че тези процеси, подобно на аналогичните най-вече в Унгария и във Византия. Топонимията е сигурен или предполагаем признак за кумански произход или показва продължителното съществуване на „неразтворени“ кумански заселници. При това става въпрос за първоначални кумански селища в близост с такива важни центрове като столицата Търново (няколко селищни названия „Куманите“ в Дряновско и Габровско), Гюргево (с. Комана по пътя за Букурещ), Ловеч (с. Дерманци, несъществуващото сега с. Караш със своята махала Куманица), Средец/София (с. Куманци, Алдимировци и др.), гр. Куманово по пътя от София за Скопие и т.н. При Дръстър (дунавският ръкав Борча, равнината Бараган на отсрещния бряг на реката), Видин (о-в Кумане и др.), Никопол (селата Комана и Котяна на левия бряг на Дунава), Русе- Гюргево (с. Комана по пътя за Букурещ), Ловеч (с. Дерманци, несъществуващото сега с. Караш със своята махала Куманица), Средец/София (с. Куманци, Алдимировци и др.), гр. Куманово по пътя от София за Скопие и т.н. При очертаващата се картина е ясно, че куманските васали на българските царе и особено техните предводители не може да не са се включвали във вътрешнополитическия живот на българското царство. През втората половина на XIII в. във византийската армия, особено докато столица била Никея (до 1261 г.), е съществувал специален кумански корпус, наречен „скитски“, който разполагал с влияние в двореца. Куманите в 1259 г. подкрепили Михаил VIII Палеолог в борбата му за регентството и престола, те участвали във всички важни военни и политически събития на онази епоха. Техните първенци като Клеопа, Сичиган, Сиргиан и др. станали част от византийската аристокрация. „Скитският Арес“ Сиргиан не бил далеч от мисълта за византийската корона. Видни кумански благородници съставлявали близкото обкръжение на унгарските крале Стефан (Ищван) V и Ладислав (Ласло) IV „Куман“ през втората половина на същото XIII столетие. Какво е било точното положение на куманите в България и столицата Търново не може да се каже със сигурност, но издигането на един куманин на царския престол вече е интригуващо. Георги I Тертер (1280-1292), е потомък на изконния за династичен род Тертероба, бил пръв български „стратег“ („велик воевода“). За да укрепи властта си, Иван Асен III (1279-1280) поставен от Византия, се опитал да привлече на своя страна този виден военачалник. Той омъжил сестра си Кира-Мария за Тертер, като му дал високата титла „деспот“. Вероятно това се е дължало и на присъствието на значими кумански части в столичния гарнизон и царската армия още във времето преди въстанието на Ивайло (т.е. преди 1277 г.). Много вероятно е в българската армия да имало някакъв специален кумански корпус, подобен на онзи във Византия още от „никейската епоха“. Особен интерес буди твърдението на византийския историк Георги Пахимер, че „… българският народ бил много привързан“ към куманина Георги Тертер, нещо повече – „…българите го величаели.“ Тези думи показват, че изборът на куманския аристократ за български цар, подкрепата, с която той се ползвал в кроежите си да свали Иван Асен, имали добра почва. Това било свързано преди всичко със съпротивата срещу византийската намеса във вътрешните работи на страната. То обаче може би е имало и други акценти. Възможно е изборът на Георги Тертер да е имал известна връзка с българо-унгарските отношения. На власт в тази българска съседка тогава бил Ладислав IV „Куман“ ( или Ласло „Кун“), който по майчина линия също бил от „клана“ Тертероба. Унгарците внимателно следели промените в България и през 1290 г. решили да се възползват. Този път агресията срещу Дърман била поверена на сръбския екскрал Стефан Драгутин, който като полунезависим господар управлявал унгарската област Мачва. Георги Тертер вече не можел да овладее кризисните процеси в страната. През последните години от царуването си той бил подложен на силен натиск от страна на враждебната болярска групировка начело със Смилец, която с подкрепата на татарския хан Ногай най-накрая го принудила да абдикира(1292 г.).

Дяволската крепост – първа легенда

От местни хора се разказват различни легенди за това място. Някога на билото на хълма, живял самият Дявол. Той харесал една местна девойка и я поискал от баща й за жена. Но селянина, поставил условие. „За да ти дам момичето си, ще трябва на тоя хълм да й построиш дворец, при това за една нощ“. Дяволът се съгласил. Но на хълма нямало камъни и той се принудил да ги носи чак от планината(Стара планина). Цяла нощ носил той камъни, но не успял да донесе достатъчно за дворец. Утрото дошло и Дяволът се принудил да се откаже, а донесените камъни така си останали и се образувал каменен хълм до реката. След време край този хълм, селяни си построили дървено селище (възможно е това да се е случило по време на чумната епидемия). Отново дошли нашественици и те се опитали да го превземат. Населението му яростно се отбранявало. Но събитието станало през пролетта, когато реката се разляла. Завоевателите чакали няколко дни за да спадне водата. Но това не се случило и те запалили селището и си заминали.  А хората се преместили надолу по реката.

Втора легенда за крепостта:

Тя свързва запалването на хълма с природно явление. След като си построили село, придошлите решили да си построят и църква. За строежа избрали върха на хълма, за да се вижда от далече, спред тях била много красива. Но избраното място било неподходящо (дяволско владение). Вече я били построили, когато при ясно време се появила бура. Вятър и гръмотевици браздели небето. Една мълния ударила кръста на новата църква и го запалила. Изгоряла и новопостроената църква, запалили се и къщите, които били дървени. Загинали и строителите й.

Така, макар и след време, Даволът си отмъстил на хората за това, че му се надсмивали за напразния труд.

План на селото

План на селото.

xan Дърман

About cartograf

Master cartographer
Публикувано на Uncategorized и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

1 отговор към Дерманското кале

  1. NewDerm каза:

    Много интересно, толкова харесвам подобни легенди. Много увлекателно сте го разказали. Благодаря!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s