Църквата „СВ. ПАРАСКЕВА“ и Килийното училище

И като видя това прекрасно място,

богоугодният йеромонах реши да построи тук монастир.

Гради го, с шест скромни светогорски отшелника.

Направи го от камък, прост, малък и тесен от вън

а от вътре така прекрасен, както го виждаш сега!

Този монастир –

се превърна в цветущ остров, във Велико село,

защото не подобава на такава

велика светица (Св. Параскева)

да живее на пусто място!

Закрилян по такъв начин,

той (йеромонаха) продължил своето богоугодно дело

и по нататък и градил други манастири, подкрепян от

деспота.

(Каминен надпис,  намерен преди 50 -60 години, в района на църквата Св. Параскева, в с. Горни Лом)

СВЕТИЦАТА: Св. Параскева Епиватска, впоследствие е наречена Търновска, заема особено място в пантеона на източното православие. През периода XI-  XIV в. тя се е превърнала в общо-балканска покровителка. Мощите ù след Епиват са пренесени в Търново,  а след това – във Видинско. За период от 4 века, по вода и суша, тя шествала по целия полуостров и стигнала чак до днешна Украйна. Във тази връзка, на много места са строени нейни храмове, но малко са запазените.

ЦЪРКВАТА „Св. Параскева“  в село Горни Лом се намира в северния край на селото не далеч от шосето между селата Горни Лом и Долни Лом и на отклонение 3 км от шосето София – Белоградчик. Датирана е през втората половина на XIV в. Според други по-подробни сведения, до които се добрах сочат, че построяването ù е станало през периода 1340 – 1365 г., когато митрополит на Видин е бил Данаил, а негов помощник  йеромонах Никодим Тисмански. Последният е бил известна просветна и културна фигура в православната църковна летопис. Той е бил хиляндарски монах, където получил блестяща богословска и книжовна подготовка, бил „философ“,  „мъж на книгите“ и „и най-силен в разума, словата и отговорите“ . По инициатива на този църковен и културен деец е била създадена „Малkата Ломска Света гора“  по горното течение на едноименната река. Състояла се е от няколко манастира и скита обединени в единна общност.

Самата църква сега, представлява еднокорабен градеж потънал в земята и лишен от всякакви външни украси. Изграден е от дялан камък,  с  размери 4х5х6 м и дебелина на зидовете от 0.90 до 1.20 м. Сводът е покрит с плочи и керемиди и служи за таван и покрив едноврененно. Вътрешното пространство се пресича от няколко дебели вътрешни греди  обтегачи, поставени низко. Стените са без курниз. Вместо прозорци има по два отвора (бойници) от южната и от северната страна. Църковният историк Димитър Цухлев, на когото до голяма степен дължим сведения за тази църква пише, че „зографисването на църквата е от последната четвърт на XIV в“ . Основание за това му дават правописа и подписките, които не са с правописа на патриарх Евтимий установен в Търново. Според Цухлев „всичко това, неотразимо сочи епохата на Йоан Срацимира“.

ОЛТАРЯТ е построен със свод и е потънал в земята с около 1 м. Целият олтар е зографисан със светци в цял ръст, като някои държат в ръцете си свитъци с изречения от св. писание или от житията на светците. Фреските са на син фон и се отличават със своята изящност и реалистичност. Подредени от ляво на дясно, в долната част на олтаря, са изобразени с светците: Св.Атанасий, Св.Николай, Св. Василий, Йоан Златоуст, Св.Григорий и Св.Герман. Св.Роман е представен с монашеско облекло и държащ кандилница. Това вероятно е ликът на Ромил Бдински – исихаст, родом от Видин, последовател на Григорий Синаит. Бил е канонизиран от българската и сръбската църкви почти веднага след смърта си, около 1385 г.  Образът му, очевидно е играел ролята на местен светец, какъвто по това време е било важно да се изобрази. В средата на олтарния свод са зографисани Св. Богородица с два ангела от двете си страни и над главата ù Благовещение. Независимо от разрушениято на времето фреските са с изключително изящество и са образец на средновековното стенописно майсторство. Името на зографа не е известно, но се предполага, че е бил от Светогорската обител. Именно поради това, църквата „Св. Параскева“  е била включена в Регистъра на паетниците на изобразителното изкуство в тогавашния Видински окръг (ДВ 54 от 10.07.1973 г.)

През 1835 г. църквата се е пропукала в храмовата си част. Това е наложило събарянето ù,  без да се пипа олтарната част и новото ù изграждане върху старите основи.

КИЛИЙНОТО УЧИЛИЩЕ в село Горни Лом е открито през 1818 г. в грубо изградена стая, прилепена до църквата. Покрито било със слама и осветявано от 2 прозореца облепени с хартия. Пръв учител е бил 18 -19 годишният Мино Петров, който учителствал с прекъсвания до 1856 г. и възпитал редица учители, учителки и свещенници в района.

ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ: Според не потвърдени стари сведения, църквата била изградена след 1350 г., по желание на майката на Иван Срацимир, царица Теодора, по това време – вече монахиня Теофàно. За целта, били призовани шест светогорски монаха и един йеромонах. По техен план, църквата била съградена на две нива – наземно и подземно. В подземното ниво се слизало по ходник (вход), намиращ се между храмовата част и олтаря. (При повторното изграждане на храмовата част (1835 г), този ходник бил прекъснат, тъй като не се е знаело за съществуването му.) В подземието имало втори ходник (изход) през който се излизало на повърхността в близост до „сводест мост“ на река Лом. На югозапад имало рударско, а на североизток – друго селище. Възможно е в тази църква да е била погребана и самата царица Теодора (монахинята Теофано), след нейната смърт, а  може би и нейният първороден син Михаил Асен – легендарния софийски деспот, загинал в сражение с турците, във връзка с чиято смърт вероятно е и изградена.

При падането на Видинското царство по нареждане на Иван Срацимир (или на сина му Константин), входа за подземието е бил запечатан, тъй като в намиращата се там библиотека са били съхранявани ценни царски и църковни  книжа и реликви. Самата църква била засипана с голям обем от земна маса, върху която била засадена растителност. За влизане в църквата (само в наземната част) бил направен добре замаскиран полуподземен вход известен само на духовното лице, отговарящо за храма и местното население. В периода 1408 –1425 г.(въстанията на Константин и Фружин), църквата е ползвана като един от въстанническите командни центърове. След това,при наказателна акция на турците,  духовното лице било убито заедно с голяма част от местното население и района запустял. Но църквата, като по чудо оцеляла. След време, някои от спасилите се с бягство въстанници или техните потомци отново се заселили в околността. През този период, спасената църква се смятала за „неръкотворна“ и към нея се отнасяли с голямо почитание и благоволение. Тя (църквата)  била смятана за „крин сред тръни“, а светицата „за застъпница на всички, що са в беди, що страдат от бури и от бесовските пълчища… “ Посещавали я тайно от турците. През 1818 г., към църквата пристрояват стаичка за „килийно училище“. Но през 1835 г., вероятно след земетресение, храмовата част сериозно се пропукала. Селяните се принуждават да я разрушат и без да пипат олтарната част,  върху старите основи отново я изграждат. Вероятно през този период са изградени по подобие на нея и църквите в съседните села –Долни Лом, Върбово, Чупрене и др. Последното запустяване на църквата е било след 1850 г. , като последствие от Белоградчишкото въстание и изселническата вълна след това. (Масова емиграция  в Русия – Крим). Църквата, отново „по чудо“ оцелява. Малцината останали жители на селото, се преселили по течението на реката в съседното село, където по подобие на църквата „Св. Параскева“, била съградена нова по-голяма –  „Св. Дух“. Вероятно там се е преместило и училището на Мино Петров. Около 1870 г. в района на Суо полье се заселват двама братя – сърби с техния род. Връщат се и някои от емигрантите. Нов катаклизъм – прииждане на река Лом, отнася Суопольското село. Спасеното население се разделя на две. Едната част се заселва нагоре по реката – в сегашното село Горни Лом, а друга надолу – в подножието на Мала Глама, в  Долни Лом.

ЦАРИЦАТА: Теодора е била българска царица. Тя е първата съпруга на цар Иван Александър (1310 –1371 г.)  Била дъщеря на влашкия войвода Иван Александър Бесараб (1310 –1352 г.) Когато се омъжила за Иван Александър, той бил деспот на Ловеч –1322 г. От бъдещия цар тя има няколко деца. По-известни са  тримата ù сина – Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен и една дъщеря – Кера Тамара. След дворцов скандал, Иван Александър се развежда с „Благочестивата царица“ и я замонашва. Тя приема монашеското име „Теофàно“ и заминава при сина си Иван Срацимир във Видинското деспотство. Там остава до края на живота си.

П. Младеновска – личен архив

15.07.2003 г.

 

About cartograf

Master cartographer
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s