Намерена е гробницата на Александър Македонски

От десетилетия, археолозите търсят гробницата на Александър Велики, един от най-големите пълководци в историята. Никой не е успял толкова бързо да промени политическата карта на света от Европа, почти до бреговете на Индийския океан.

Скрит сред голи хълмове край брега на Северна Гърция, лежи древният град Амфиполис. Издигнат над устието на река Струма, той е бил сцена на важни събития: през Пелопонеските войни, а през 356 г. пр. Хр. е превзет от Филип Македонски.

Днес, античния гръцки град е в община Серес и се кръстосва от самосвали и камиони, обгражда го и полицейски кордон. Археолози разкопават там безценна старина – най-голямата древна гробница в Гърция.

Издигната е по времето на Александър III Македонски и „вътре може би са положили останките на неговото семейство или на някого от пълководците му“, пише “Вашингтон пост”. Отговора ще даде екип от археолози начело с Катерина Перистери.

Гръцкият премиер Андонис Самарас огледа мястото и повдигна леко завесата с думите: “Страната ни е на прага на забележително откритие”.

През декември 2014 година в Министерството на Културата в Гърция, е прозвучала сензация – има сериозни предположения, че е намерена гробницата на Александър

Символичен гроб на един от генералите на Александър Велики

Символичен гроб на един от генералите на Александър Велики

Македонски.

Днес,  античния гръцки град е в община Серес, кръстосват го самосвали и камиони, обгражда го полицейски кордон. Археолози разкопават там безценна старина – „най-голямата древна гробница в Гърция“.

Издигната е по времето на Александър III Македонски и „вътре може би са положили останките на неговото семейство или на някого от пълководците му“, пише “Вашингтон пост”. Отговора ще даде екип от археолози начело с Катерина Перистери.

Катерина Перистери заяви, че са им били необходими цели две години (2002-2014), за да изкопаят стената, а през 2014 г. те са започнали да посещават разкопките в комплекса. Погребалният комплекс се състои от три сгради, които са пълни със сфинксове и кариатиди (женски скулптурни фигури (статуи), които служат вместо стълбове за подпора и като украса на сгради). Стените са покрити с уникална мозайка, която изобразява сцена на отвличането на Персефона от Посейдон, а колесницата е придружена от Хермес. Изненадващо, че са открити и черепи, които трябва да изследват от антрополози. Може би те ще кажат точно дали това е Александър Велики. Сега е известно, че погребалния комплекс е ограбен, тъй като черепът на скелета не е бил в саркофага, а близо до него. Няма оръжия били са намерени бижута. Огромният лъв, построен над гроба доказва, че наистина е става въпрос за велик военен командир. В комплекса са намерени предмети, които принадлежат на периода „ Александър Велики, от 2-ри и 3-ти век от Н.Е.“

Advertisements
Posted in Uncategorized | Вашият коментар

ЕДИН МОРСКИ НАРОД-СКИТИ (КИМЕРИЙЦИ)

Oт картата от Кристофър Селариус (Christopherus Cellarius) 1703 г, съставена по антични карти, „Скитския океан“ се намирал  на мястото на сегашния Северен ледовит океан, а  северно от Скития е Русия!   В Египетските паметници за проведено на сражение  ни представят някакви загадъчни „морски народи“. Кои са те? Едни от тях, това са Кимерийските войни, които са се сражавали с Фараон  Рамзес III. Те са изобразени с обръсна брадата и глави, с дълги – двойка мустаци и перчем, с какъвто са били казаците през XVI-XVII век. Чертите им са едри: с право чело, и дълги прави носoве… На стенописите са с панталони, високи ботуши с върхове и тесни до коляното чорапи в ботушите. Ботушите са такива, каквито сега носят казаците. Египетските източници ги наричат „морските народиgitami (силни), и това име е било едно от най-често срещаните в скитските среди; така, че по времето на Херодот „гетите“ са живели по река Дунав, „фис-гетите по Волга“, а „маса-гетите„- в Централна Азия… Съдейки по снимките, тези древни скити, (гетитете) са подобни на средновековните казаци. Казаците, са предци на руснаците и братя на скитите. «Зардана»е един от «морските народи» нападали Египет. Преките потомци на «Зардана» се наричали «зарданци»или «Шардани». Те били бели, нордически тип. Тези зарданци след похода в Египет са завладяли един Средиземноморски остров  и го нарекли «Шардания»(Сардиния). Това е едно от най-раните събития извесно в руската история, съхранявано някъде. Хрониките за идването на „морски народи“, е известен и от египетските източници, от около 1200 г. до Н.Е.

Источник: Ведическое Информационное Агентство

skiti

Posted in Uncategorized | Tagged | Вашият коментар

Ахил – покровител на Черно море

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Морските народи

  • морски народи     През 13 век пр.Н.Е. Източното Средиземноморие се е обитавало от  много народи с високо развита култура и богата история:
  • Друга e била “Минойската цивилизация”, разположена на остров Крит. Макар, че през това време вече е под силното влияние на Микена, тя запазва своята идентичност, традиции и културното наследство от предишните поколения.
  • В Пелопонес е съществувала  “Микенската цивилизация”, която е изградила красиви градове, като Атина, Микена, Пилос, Tиринт.
  • В Мала Азия се обосновала „Хетската цивилизация“. Тя била могъща държава. По своята военна мощ тя си e съперничела с Древен Египт. Нейните бойни отряди са отразявали достойно натиска на Египет и даже са воювали с тях (битката при град Кадеш/Сирия). Хетите били окупирали цялото източно крайбрежие на Мала Азия,нейната централна част и даже част от западното ú крайбрежие.
  • По протежение на източния бряг на Средиземно море, на тясна крайбрежна ивица земя, се разполагала „Финикийската цивилизация“. Нейни представители са били квалифицирани моряци и търговци. Ако техен южен съсед не бил Египет, финикийците с техния неудържим устрем, бързо биха заели господстващо положение в района.
  • Южно от Древен Египет се простирали обширните земи на „Нубийската цивилизация“. Нейния народ към XIII век до Н.Е. е имал зад себе си богата история. Нубийските царе стояли начело на високо развито общество, имали силна армия и управлявали страната си с помощта на мъдри закони. Тази сила била непоклатима и потенциално е можела да спомогне за отслабване на древен Египет.

Живот е кипял на източния бряг на Средиземно море. Проспериращи търговци и занаятчии; учените са били високо уважавани хора, притежаващи уникални познания по медицина, астрономия, архитектура, лингвистика. На високо ниво било и писането. Жречеството, прославяло многобройни богове. Не са били пренебрегвани и смелите бойци, готови в случай на опасност да защитят на своите граждани.

Всичко се променя през втората половина на 13 век пр.Н.Е. Сякаш вечен мрак е се е спуснал върху цъфтящите земи. Богатите градове, се превърнали в руини, забравено било писането, изпразнени били тучните ливади от добитък, а жителите на равнините, променили мястото си на пребиваване. Те започнали да строят селища на трудно достъпни скали, да садят култури и пасат добитъка на планински плата, безопасно скрити от външни очи. Причина за тази драстична промяна била, че в богатите земи се появили „Морските народи“. Кои са били те и откъде са дошли, историците в днешни дни не дават ясен отговор.

Морските народи“ са великата загадка на Древния свят. За тях е известно много малко. За тях се споменава само в египетските исторически източници от времето на XX династия,   (Рамзес III (1185-1153 до Н.Е). Когато този владетел се качил на престола, „Морските народи“вече 40 години унищожавали „Великите цивилизации на Източното Средиземноморие“.

  • Хетското царство не удържало на тяхното нашествие и паднало. Всички градове били разрушени, унищожени били велики исторически паметници. Културата на древните народи била изтрита от лицето на земята. На териториите на древните цивилизации се появили нови племена, които по ниво на своето развитие дори не се доближавали  до хетите.
  • Аналогична била участта на Пелопонес. Там също се рушило и унищожавало. Знатните хора се убивали, а простолюдието превръщали в роби. За кратко време била унищожена цялата интелектуална прослойка на обществото. Народа, населяваш полуострова бил запратен стотици години назад в своето културно развитие.
  • Печална била и съдбата на остров Крит. Морските народи достигнали бреговете му на многобройни кораби. Те били войнствени, силни и безжалостни. Коренните му жители, напуснали низините и били принудени да търсят убежища високо в планините. Сега са намерени около 80 села-убежища от времето на тази далечна и страшна епоха.

Тези села са разположени по труднодостъпни планински райони. До тях се стигало по тесни планински пътеки.  Да се мине по такъв маршрут, се налагало само ако няма друг. Една малка група от мъже, избирали  удобна позиция, за да могат да спрат атакуващата ги вражеска команда със стрели или хвърляйки тежки камъни. Според разкопки, хората са живели в селата много години и не са смеели да слизат за да изградят нормален живот в низината след напускане на нападателите.

Тези, които не успели да се възползват от защитата на планините, ги чакала ужасна съдба. Археологическите разкопки в равнините показват невероятната жестокост, с която морските народи са се разправяли с жителите на острова. Разрушаването на градовете било като след природно бедствие. Сякаш ужасно земетресение е ударило цветущата земя. Навсякъде имало следи от пожари, пепелища и купища човешки кости.

Забележително е това, че морските народи не се заселвали на завоюваните островните земи. Те се появявали  периодично на бреговете, акостирали, грабели и убивали всеки който им попадне на пътя, а след това се натоварвали на корабите си и отплавали. Появявали се неочаквано на хоризонта, което принуждавало коренните жители да живеят дълги години в планината.

  • На границите на Древен Египет те за първи път те се появили през 1203 година до Н.Е. Това било по време на управлението на Мернептах (фараон от ХIХдинастия; 1212-1292година до Н.Е).

Мернептах Баенра е древноегипетски фараон, управлявал приблизително в периода 1213/2 г. пр.н.е.1203/2/1 г. пр.н.е.. Представител е на Деветнадесета династия на Древен Египет в периода на Новото царство.

Мернептах е роден в Хелиопол. Той е четвърти син на царица Иситнофрет и тринадесети син на Рамзес II. До около 40-та година от управлението на баща му (ок.1239 г.пр.н.е.) Меренптах е един от малко известните принцове. В началото е носел скромната титла „царски писар“, но постепенно става главнокомандващ, а след като по-големите му братя умират е назначен за наследник на престола. Това става на 55-та година от управлението на Рамзес, който по това време е вече 80-годишен старец. Към момента на смъртта на Рамзес II, наследника му Мернептах е вече на около 60-70 годишен. Безусловно, тази част от живота на Мернептах, която преминава при управлението на баща му е доста по-дълга от неговото собствено царуване.

На петата година от възкачването на Мернептах египтяните водят отбранителни войни срещу либийците и т.нар. Морски народи които застрашават Делтата от север. Потушава въстания в Палестина и Нубия. Оказва известна помощ на хетите срещу инванзията на морските народи в Мала Азия.

  • Пристигнали от финикийските земи. Техните градове яростно се отбранявали и нападателите решили да опитат късмета си на други земи, по слабо защитени.

Владетелят на Древен Египет (Рамзес III)/ Ramzes IIIРамзес III е вторият фараон от Двадесета династия на Древен Египет. Управлява през 1186/5 – 1155/3 г. пр.н.е. Рамзес III е син и наследник на Сетнахт.

Рамзес III е най-значителният фараон на 20-та династия (Рамесиди), при която постепенно започват времена на упадък. Управлението на Рамзес III е последният период на подем и просперитет в историята на Новото царство на Египет. От управлението му са останали значителен брой монументи и надписи.

Централно събитие в управлението на Рамзес III се явява защитата на Делтата от нашествието на т.нар. „Морски народи“ нахлуващи от север през 8-та година от управлението му. Фараона се проявява като опитен военачалник и в поредица от сражения успява да предотврати десанта на вражеските армии в Долен Египет. На 5-та и 11-та година от възкачването си Рамзес потушава метеж на либийците, на запад от Нил. Проведени са също така походи в Сирия, Палестина на североизток и в Нубия и царството Пунт на юг.

Въпреки успехите, постоянното военно напрежение коства много жертви, а и изтощава ресурсите на държавата. Независимо от това славните победи на фараона са увековечени в многобройни паметници. В резултат на икономическите затруднения се увеличава влиянието на жречеството, което получава редица привилегии и е облагодетелствано от фараона.

Рамзес III най-вероятно става жертва на заговор. Наследен е от сина си Рамзес IV.

поставил до границата границите  силна армия и морските народи не се впуснали в бой. Те се изтеглили назад и отишли да превземат град Угарит в Сирия. Този древен център на културата е бил подложен на варварското унищожение. Най-ценната библиотеката е била унищожена. Тя се помещавала в огромния царския дворец и заемала площ от един хектар. Самият дворец е също не избягнал тъжната съдба. Морските народи го превърнали в руини. Тъжния край е сполетял един огромен град, които по размери е съответствал на Рим и е бил най-големият търговски център в Източното Средиземноморие, Угарит.

Това се случило в самия край на варварство на 13 век пр.н.е, по време на първите години от новия век касапницата продължила. Нашествениците заели централните земите на Анатолия (Мала Азия). Тук морските народи са били на огън и меч с оцелелите от богатите градове на Хетската империя. Смърт и разрушение сполитала  къщите на невинни хора.

Способности и унищожава всичко около тях, народите на морето включили и земята, която не е била подложена пълния ужас на нашествието им. Той е древен Египет. В началото на 12 век пр.н.е., той вече е непобедима и мощна държава, каквато е в по-древни времена. След нарастващата си мощ и величие на египетско кралство влиза в тежка икономическа и политическа криза. Временно подобряване на всички аспекти на живота, идва по време на царуването на Рамзес III. Той управлява 32 години и е добавил значителен принос към укрепването на правомощията, на властта му. Това е период на неговото управление и второ нападение на Египет на морските народи. Този път нашествениците са безброй. Част от тях са с качени на кораби, докато други се движат по сушата. Огромният  брой от конски каруци, и с волове, превозват не само воини, а и семействата им. В каруците са техните съпруги и деца. Морските народи отивали в нашествие със семействата си. Не е известно дали тази практика е била постоянна, или това е станало за първи път  при атаката на древен Египет. Както бе споменато по-рано, данните за „хората на морето“ са незначителни. Историята се основава предимно на запознати с тях древни египетски източници. Основната информация е под формата на релефи, надписи и рисунки върху стените на гробницата на Рамзес III в Медина(предградие на град Луксор, на левия бряг на река Нил). Някои от данните, съдържащи се в досиетата на Дейр ел-Медина върху папируси и Остракон-глинен съд (селище на древните майстори също е на левия бряг на река Нил срещу Луксор). Рамзес III пуска срещу тях силен враг от войници и военен флот, състоящ се от много кораби. Решителната битка се състояла през 1177, пр.Н.Е в земите на Финикия. В тази битка морските народи претърпели съкрушително поражение. Много от тях са били убити, а оцелелите са пленени. Не избягват от вечното робство жените и децата. Също така са били заловени, като военна плячка и всички вещи не нашествениците. Разширяване на земята е била осуетена, а враговете унищожени. Но оставал флота. Морските народи се преместват с армадата си до устието на Нил. Тук те се запознават с военните кораби на египтяните. В тази тежка битка побеждава флотът на Рамзес III. Победени нашествениците са безмилостно убити, а оцелелите поробени. По този начин Фараонът е спасил страната си от ужасите, които нанесли „морските народи“ на хората от другите цивилизации от източната част на Средиземно море. С това всъщност, кървавя епопея приключва. Морските народи изчезват в тъмнината на вековете и повече няма информация за тях. Точно това е осигурило хегемония на Рамзес III в плодородни земи на бреговете на Източното Средиземноморие, постоянните племена, който се наричали филистимляни. Независимо дали те са представителите на народите на морето, склонили покорно глави пред победителите, или не, за тези брутални нашественици, никаква връзка е историята на това е неизвесттна. Има и предположения, че народите на морето са „Терасини“(Предците на Етруските много племена, които са съществували в италианския полуостров преди римляните). Между тях е имало  много завоеватели, строяли пътища, построили красив град и са се наслаждавали на гладиаторски битки. Отново преки доказателства, свидетелствуващи за участието на „терасини“ в ужасни зверства над невинни хора не е доказано.Не е изключено, към „морските народи“ да са принадлежали „тевкрите“ – жителите на околностите на Троя. Претърпели поражение в междуособните разпри, те  загубили всичко: градът им бил разрушен, а достойнството унижено. Възможно е, те да са провокирани от живеещите в разкош и ситост жители на Източното Средиземноморие.. .

По материали от чужди издания

Posted in Uncategorized | Tagged | Вашият коментар

Атлантите (Арйите) са били предци на европейската цивилизация

Атлантида

Атлантида

Разселване на атлантите

Разселване на атлантите

Разселване на атлантите в Средиземноморието

Разселване на атлантите

По мнение на учените нашата планета се е образувала преди 4,5 мил.год. От начало, тя е представлявала огнено кълбо от разтопена смес химически елементи и вещества. Постепенно небесното тяло е изстивало и се образувала земната кора. Издигнал се първичния, според учените, континент Пангея (всеобща суша). Всичко останало било огромен океан, наречен Панталаса (всеобщ океан). Огромният континент, изпитвал вътрешни напрежения от движението на планетата около оста ú. Съчетанието на напрежението, големите размери и появилите се разломи , довел до неговото разкъсване.
В последствие той се разделил на северен – Лавразия и южен – Гондвана. Това вероятно е станало по някаква космическа причина – или е паднало голямо космическо тяло или се е отклонила земната ос, което е предизвикало верижна реакция. Появил се нов океан – Тетис, който разделил Пангея на Лавразия и Гондвана.
От Лавразия се родили: Северна Америка, Атлантида и Европа, а Гондвана – континентът Му, Южна Америка, Африка, Австралия и Антарктида. В последствие тези два „праматерика“ продължили да се наместват в резултат на движението на земната кора (хоризонтални и вертикални). Появили се нови разломи, земетресения и вулкани.
Атлантите(Ариите) заемали южната част на Лавразия, на брега на океана Тетис. Те са били свидетели на издигането от неговите недра на Кавказките планини, които нарекли „Алатир“. Там изградили храм в чест на Слънцето. Те били добре развита земеделска цивилизация, но не им липсвали и технически познания и умения. Изобретили са пименост, познавали са математиката и геометрията, правили са астрономически наблюдения, обработвали са камък и метал, измислили са системите за напояване и комуникации с други светове.
Земната кора продължавала да се движи. Изригването на вулканите станало толкова мощно, че Слънцето вече не се виждало, а климата рязко се влошил и започнало заледяване. Настъпил ледников период и те били принудени да търсят убежища на юг, към откъсналата се от Южна Америка – Африка и някои острови в Тетис.
Остатъци от този океан са Средиземно, Черно, Азовско и Каспийско море, а от дъното му се издигнали Пиринеите, Алпите, Карпатите, Хиндукуш и Химанлаите.
Отначало, атлантите се преселили в Мала Азия, на отворилия се провлак „Дарданелите“ и там построили своя нов град-Илион (Троя). След едноименната война с гърците те отново емигрирали. Разделили се на три части – Крит, Египет,  Сицилия и Сардиния. „Една част от причерноморското население се преселило на островите Крит(цар Минос) и Санторин (Тира) в Средиземно море, друга в Африка, а трета на о.Сицилия (при вулкана Етна) и Сардиния (Нураги,постройки).“ Не случили с родина атлантите. Тъкмо изградили култура на едно место и се случвало всеобщо нещастие, което ги прогонва-война,вулкан или потоп. Например в Крит – тъкмо изградили „Крито-Минойската цивилизация“ и изригнал вулкана „Тира“(Санторин), който ги помел заедно с цивилизацията им. После Етна, а тези от Египет, впоследствие се преселили в Месопотамия. Последвал СВЕТОВЕН ПОТОП…
Това се казва „Времена на промени“.

Posted in Uncategorized | Tagged | Вашият коментар

Подземно царство и Антарктида

Съвременната наука винаги е твърдяла, че планетата Земя е покрита с твърда обвивка. По-нататък в дълбочина се намира мантия, която е съставена от нажежената магма, която понякога изригва на повърхността на планетата под формата на разтопена лава, при изригването на вулкани. И в центъра на земното кълбо се намира топлото сърце на планетата (ядрото) – гореща – червена сърцевина.
Model na kuhata ZemqЗемята е куха?
Въпреки това, последните проучвания, направени от учени се съмняват от тази теория. Те смятат, че тези възгледи са погрешни. Слушането на дълбините на земята използвайки най-новите дълбочинен сеизмографи им позволява да направят сензационно заключение – нашата планета може да се окаже напълно празна отвътре.
Какво би могло да бъде вътре в тази празнота? И къде е входа към подземния свят, ако това е възможно? Тази загадка би било разбираема, ако се вгледаме внимателно в мистериозния континент Антарктида, който е бил преследван от научния свят в продължение на много години.

Карта Антарктида
Езеро под Антарктида
Учените започват да вярват, че Антарктида – това е просто милиони тонове лед, заобиколен от водите на океаните. Но в края на миналия век, руски изследователи открили на дълбочина от повече от три километра най-старото сладководно езеро. Това уникално езеро е било скрито под леда на Антарктида през милиони години.
Те успяха да завършат сондиране на това „извънземно“ езеро. В края на краищата, почти стерилната му вода е защитена от дебела ледена покривка от всички външни влияния – атмосферни и климатични промени на природата.
Ето защо, учените, са направили сензационна хипотеза, че водите на езерото „Восток (Изток)” вероятно се обитават от живи същества и съществуват над 60-милиона години. Нещо повече, откриването на уникалната езерото „Восток (Изток)” дава възможност на учените да направят предположението, че е възможно там да
се крие входа към неизследван подводен свят на Земята.

НЛО

НЛО

Какво се крие под Антарктида
Наистина, възможно е да се окаже, че нашата планета не е празна отвътре и се пълни с вода. Но най-интересно е предположението, че този подводен свят може да бъде обитаванан. Но точно какви форми на живот могат да се дебнат под повърхността на Земята?
Според един от най-невероятните версии, а именно Антарктида може да бъде врата, през които да проникват на Земята представители на извънземни цивилизации. Учени и уфолозите предполагат: „Ако НЛО-та, се проникват от някои други измерения в пространството на нашата планета, то ще е чрез полярните региони: Север и Юг“

В крайна сметка, има множество доклади и свидетелски показания, които са повдигнати от района на Антарктика за неидентифицирани летящи обекти излитащи и кацащи там. Въпреки, че до този момент това място на ледения континент не може да бъде локализирано, все още неидентифицирани обекти продължават да се появяват там.
Но това не е само съвременните НЛО, а също и нацистите в Германия на Хитлер са избрали от този леден континент и изградили там своя база, наречена Нова Швабия. Тази област е много подходяща за организиране на редица научно-изследователски лаборатории, които биха могли да изпитват строго секретно оръжие на свръхнова. За Хитлер, Антарктида е била изследвана с определена стратегическа цел.
Какво е скрито от човечеството ледения континент Антарктида? Възможно е, че бъдещите изследвания ще ни доведат по-близо до разплитането на много загадки на нашата планета.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

КАРТОГРАФИЯТА В БЪЛГАРИЯ

През 2008 г. бе закрито предприятието, което дълги години развиваше картографията в България. Очевидно, държавата предпочете да абдикира и от тази наука,оставяйки я на самозванци и аматьори.
Общо взето сега, тази дейност е окупирана от няколко „аматьорски фирми”, който смятат, че правят велики проекти. Но тяхното „творчество”, стъпва върху опита и познанията на други – техните предшественици. С тези няколко изречения, смятам да отдам дължимото на тази прфесия – картограф в България. Както е известно, историята се повтая . Първо като трагедия, а после като фарс. Очаквах, някой от колегите ми, особенно стоящите на по високо стъпало в иерархията да напише за развитието на тази наука през близкото минало. Но това, не стана.
Наех се аз да напиша няколко думи, защото като бившата „Картография“ вече е история. Дължа ѝ това, тъй като съм работила в „КАРТОГРАФИЯ” ЕООД до 2000 г. (тоест 33 години)!
І Увод:Картата, както е известно, е умалено мащабно възпроизвеждане на действителността посредством математически методи на построяване, подбор на изобразяваните обекти и използване на условни знаци.
ІІ.История:А. До колкото ми е известно Първата подробна карта на нашите земи е турска. Направена през 1530 г. и е съставна във връзка с преброяване на населението на новозавсетите земи (1530 г.).
През османския период, Европейски картографи от Франция, Прусия, Австрия, Италия Испания и Англия са събирали сведения за българските земи. Това са: Якобо Косталдо (1584г.), Абрахам Ортелиус (1527-1598 г.), Г. Меркатор (1589 г.), Н.Сансон ((1688 г.), Федерик де Вит (1688 г.), Дж. Кантели (1689 г.), М. Сотери (1718 г.), Л. до Марсили (1730 г.) и др.
Картографията в самата България също има не крадка история. Началото ѝ е провокирано от нуждите на образованието. Тя започва с
Възраждането:
• През 1836 г. Неофит Рилски изработва за нуждите на Априлската гимназия Първия глобус.
• През 1843 г., е изработена от Александър Хаджирусет Първата карта на български език. Тя е предназначена за”новосъставленото славянобългарско училище в Русчук”.
• През 1873 г. Христо Данов и Янко Ковачев откриват във
Виена собствена печатница, която след освобождението преместват в България. Картите и атласите на тази печатница (над 500 на брой) са съставени без предварителни топографски измервания.
Картите на територията на България до Руско-Турската война 1977/1978 г. са правени на база чужди измервания, бележки и карто-схеми, както и от пътешествия на отделни учени. Непосредствено преди освобождението, правят впечатление:
• Картата на Феликс Каниц „Дунавска България и Балканът” и
• Княжество България със съседните независими княжества Сърбия, Черна гора, Румъния и останалите части на Европейска Турция – М 1:1 000 000 (1878 г.).
• Карта на България с прилежащите ней държави (1893 г.) и др.

Руско картографиране:Топографско картографиране на територията на България е започнало още по време на Руско-Турската война (1877/1878 г.)
Тогава, към руските войски е бил сформиран топографски корпус, който е създал необходимата триангулачна мрежа и извършил топографска снимка на територията. Тя е послужила за съставяне на топографска карта в М 1:42 000, известна още като „едноверстова”, с височина на сечението през 5 сажена (10.67 м).
На базата на едноверстовата топографска карта, руската топографска служба издава карти в мащаби 1:126 000 (триверстова) и 1:210 000 (петверстова).
След Освобождението, България получава геодезическата основа и топогравска снимка на тогавашно съвременно ниво.

Военно-топографска служба:
С указ на Княз Фердинанд през 1891 г. към Генералния щаб на Министерство на войната се създава „Топогравско отделение”.
През 1895 г. то се преименува в „Статистическо топографско отделение“.
От 1896 г. това учереждение се преименува във Военно-Картогрфски институт и придобива самостоятелен статут и това се запазва до 1916 г.
През 1899 г. започва да се издава първата българска топографска карта в М1:40 000.
През периода на войната (1912-1918 г.), Институтът решава задачи, свързани с войната.
След края на Първата световна война (1920-1922 г.) се извършват топографски работи във връзка с границите на България със съседните ѝ държави (съгласно договорения мир).
Необходимост от поддържане на руската триангулация се е наложило през 1819 г. Тогава се преобразува Топографския отдел към Държавен Географски институт. Той е обновявал руската карта за нуждите на стопанството и учебното дело.
През 1920-1922 г. се изработва се топографска карта в М 1:200 000. Създава се и карта в М 1 :500 000.
За нуждите на Просветата започва издаването на Географски атлас и други карти за гимназийте.
Части от картите за учебни и граждански нужди се печатат в часни издателствата, като „Баклан”, „Найденов”, „Хр. Данов” и др.
През 1926 г. картите се преработват в съответствие с въведения през същата година нов правопис.
През 1927 г. са отпечатани: План на София, Карта на България в М 1:1 000 000 със статистически данни и Карта на железниците в България в М 1: 750 000.
До 1930 г. е изградена нова триангулачна и нивелачна мрежа на България (елипсоид Хейфорт) и е започнало топографско заснимане за създаване на топогрфски карти в М 1:25 000 и 1:50 000;
През 1932 г. зпочва заснемане на страната в М 1:25 000 за нова топографска карта и завършва 1952 г..
През 1933 г. е създаден „Централен съвет по измерванията”, който да контролира геодезическите работи.
През 1935 г. е изработена Топографска карта на София в М1:10 000.
От 16 до 19 август 1936 г. в София се е провел „ІV конгрес на славянските географи и картографи”. По този случай е организирана и Първата по рода си картографска и географска изложба, на която са изложени постиженията на Географския институт в геодезията, топографията и картографията.
През 1940 г. започва редовна стериофотограметрична снимка, като се заснимат и картират и територии и на съседните държави.
През 1942 г. за пръв път се издава „Въздухоплавателна карта” в М 1:500 000 и 1:1 000 000 в Меркаторова проекция. пътна карта М 1:600 000, Магнитна карта на Югозападна България в М 1:500 000 и Оперативна карта на България в М 1:500 000. Започва работата по „Шосейна карта на България” в М 1:300 000.
В 1952 г. е извършена основна топографска снимка на България в М 1:25 000.
До 1939 г. Държавният Географски институт е издал следните карти:
• Релефна карта на България М 1:200 000
• Карта на България в М 1:200 000;
• Карта на България в М 1:400 000;
• Карта на Балканския п-ов в М 1: 600 000;
• Учебни стенни географски карти, според изучаваното в гимназийте и
• Географски атлас;

Нови геодезически и картографски структури:През 1948 г. е създадена структурата „Организация на геодезическите измервания (ОГИ)”състояща се от;
o Карпроект
o Земстрой
През 1951 г. е създадено „Главно управление по геодезия и картография (ГУГК)”;
През 1952 г. Картпроект и Земстрой се сливат в „Геокартпроект”, преименувано в „Геопланпроект”.
През 1953 г. са създадени:
o Проектанска организация (Картпроект);
o Картогеоприборна фабрика;
o Геокартфонд;
o Геопланпроект, който започва работа по Едромащабната топографска карта (ЕТК);
През 1972 г. Картпроект и Картогеоприборна фабрика се обединяват в „Картография ЕООД”

ІІІ. Работа по ЕТК:Създаването на ЕТК се вписва в „историята на картографията в България” и е един епизод от нея. Като бивш служител в „Картография ЕООД” ще се опитам да осветля този въпрос.
Запчва през 1952 г.Тя се основава върху разграфка на координатната мрежа на елипсоид Хейфорд(1930 г.), изходно височинно ниво – Черно море, височинно сечение 1 и 5 метра тахиметричен метод.
През 1954 г. ГУГК, провежда някой реформи, състоящи се в следното:
o Въвеждане на нови технически норми, 1954 г.
o Въвеждане на нови условни знаци, 1943 г.
o Въвеждане на нова разграфка и номенклатура на картните листове;
o Въвеждане на елипсоид Красовски в едромащабното картографиране и „координатна система 1930 г.”
o Черноморска височинна система с изходно ниво пегелите при Варна и Бургас.
o През 1959 г. в страната се въвежда „Балтийска височинна система” с изходно ниво нулата в Кронщадския пегел.
През 1961 г. от ГУГК се въвеждат следните условия:
1. Тапографските оригинали за мащаби 1:5 000 и 1:10 000 да се изработят в координатна система 1950 г. в 3-градусови Гаусови ивици, а вътршна рамка на картните листове в система 1942 г
2. Орогиналите в М 1:5 000 да се изработят в 3-градусови Гаусови ивици, а тези в М1:10 000 в 6-градусови.
3. При избора на снимачни методи е даден превес на фотограметричните.
До 1962 г. са изработени съставителски оригинали върху твърда основа.
През 1962 г. се въвежда нова координатна система (1970 г.).
До 1969 г. са извършени необходимите геодезически и картографски необходими за изработването на ”Стопанска карта на България” в М 1:10 000.
До 1973 г. са картирани 90 072 кв. Км (равнинните райони на страната).Още през 1961 г. започва картографска обработка, с цел изработване на издателски оригинали за трицветно отпечатване.

ІV „Картография ЕООД”
Проектанска организация „Катпроект” е създадена на 01.01.1952 г. в системата на Главно управление по геодезия и картография, под името Научноредакционна картосъставителска част (НРКЧ). От 01.01.1953 г. е преименувана в Проектанска организация (ПО) „Картпроект”. Създадена е и „Картогеоприборна фабрика”.
Започнала работа с малка група от 7-8 ентусиазци ПО „Картпроект”, в продължение на кртък перод от време, се разраства за да може да изпълнява сложни и народосъобразни картографски задачи.
По късно от тях се сформира и „Държавната картография”, на която към задачите на „образованието”, се допълниха и „граждански нужди”. През 1953 г. се създава ПО „Картпроект“ и „Картна фабрика“. На двете структури, държавата предоставя сградата на едно училище на бул. „Цар Борис ІІІ” 219 (бившия бул.” 9-ти септември”). През 1972 г. те се обединяват под името „Картография ЕООД“. „Картография ЕООД“ беше единственото предприятие в България, занимаващо се с проектиране, съставяне и издаване на карти, атласи и глобуси за граждански и учебни цели по това време в България.
Проектирани, съставени, оформени и издадени бяха стотица атласи, карти и глобуси, прдназначени за учебното дело, стропанството и туризма в България. За времето си, прдвид неголемите технически възможности, те бяха с високо художествено и научно-техническо ниво. Още от тези времена започна изработването на сеизмични бланкови карти на Европа и Балканския полуостров.
Библиотечна рядкост е вече, създаденият и оформен още през 1963 г. „Атлас по Българска история” с отговорен редактор инж. Лукан Луканов и Учебен географски атлас.
Силно се развиваше българската релефна картография върху PVC материал, наложен върху позитивна матрица.
Напредък имаше и в учебната картография. Създадени бяха множество стенни карти и атласи по география и история. Проектирани бяха, изработени и отпечатани и „контурни карти“ за всеки клас, които ежегодно се осъвременяваха. За учебното дело бяха изработени и отпечатани стени „Икономически карти на изучаваните дъжави”, Стенни Политически карти на континентите и света. Издадоха се и много дипляни. За учениците беше разработена и отпечатана серия от дипляни с „Туристическа насоченост – Ученическо екскурзионно летуване”.
Бяха изработени „Бланкови карти” на България и Балканския п-ов, които служеха на Института по метеорология към БАН при изработване на прогнози за времето. Бланкови карти на БГА „Балкан”. Карта за страната (ЕТК) за „Единния териториален кадастър”, която се изработваше от регионалните служби на „Геопланпроект”, а се издаваше в „Картография ЕООД”.
Изработени бяха и стенни карти за учебното дело в Република Македония.
„Картография“ ЕООД, София е издала множество стенни и маршрутни карти, дипляни за целите на туризма и екологията. До скоро се продаваха „100-те туристически обекти”, „Рила”, „Пирин”, „Родопите”, „Стара планина”, „Странжа” , „Лозенска планина”,”Черноморско крайбрежие” и др. Не едно картно приложение към различни пътеводители.
Изработени и издадени бяха глобуси: „Общогеографски“ – в 2 размера; „Политически“ – в 3 размера и „Звезден лобус“ и „Звездна карта”.
Релефни карти ( с реален 3D релеф, не виртуален) на България – в М1:500000 и 1: :2000000, на Балканския полуостров, на видове морски брегове, устия на реки и отделни райони. Множество дипляни: пътни, планове на градове и курорти.
През 1973 г.“Картография ЕООД“, със съдействието на БАН, издаде „Атлас на Народна Република България“, който е своеобразен връх в развитието на българската картография. Той бе резултат от труда на много специалисти. Главен редактор беше инж. Йордан Вълков в последствие директор на „Картография ЕООД“. Тогава (1973г.) бяха малко държавите създали и издали подобен атлас. Той е приветстван от Световната картографската асоциация.
През 1979 г. излиза „Български военен атлас“, първата част на който е общогеографски.
Други по-големи картографски издания бяха:
• Карта на света в М 1:2500000 – многолистна (съвместно с картографските служби на източния блок);
• Агроклиматичен атлас, Атлас на София и Софийската агломерация,
• Географски атлас на света,
• Почвен атлас,
• Геоложки атлас,
• Исторически атлас,
• Лоция на река Дунав (2 издания), с
• Серия от карти „Опознай свта“,
• Множество пътни и туристически карти, атласи,планове на градове и курорти и други издания.
През периода, силно се разви тематичната картография. Работеше се не по едно „тематично заглавие”, като например „9-листна карта на София” изработена на принципа на геометричната апроксимация; „Черно море – варианти на деление”; ‘ „Заливна площ на яз. Искър”, „Топонимията на България”, „Изчисление на маршрутите и разхода на гориво на линейките от София-град”, Албум за подготовка на Олимпиадата и много други.
За децата в училищата, Особенно атрактивни и до днес си остават рисуваните карти на художниците Любен Сарафов и Иван Стоянов „Физикогеографски пояси и области – на света и на отделните континенти“. Там са показани разстения, животни, земноводни и влечуги, птици и други; Историческите рисувани карти: Стара Гърция, Седемте чудеса на света, „Рим”, „Персия”,”Гръцка колонизация” (на Средиземно море), „Империята на Александър Македонски”; „Седемте чудеса на света”. За граждански цели бяха изработени и отпечатани Рисувани карти на курортите, както и рисувани карти на „Рибите в България“,“Гъбите в Бълария“ и различни панорамни дипляни, като „Белогрдчишките скали”, „Златни пясъци”, „Албена” и „Слънчев бряг” на Пламен Гиргинов, както и панорамни карти на Витоша и някои морски и зимни курорти.
В „Картография ЕООД“ от художника д-р Тачо Танев за пръв път в България беше приложен сенкорелеф (3D релеф) при изобразяване и отпечатване на земната повърхност. Изработеният сенкорелеф на България и планините удивляват с ефекта и прецизността си. Всичко това е изработено с много самоотвержен труд от сътрудниците на „Картография ЕООД“ (инженери, географи, топографи, техници, хуожници, фотографи, специалисти, полиграфисти и др.), които заслужават благодарност от обществото. Те, цял живот съвестно и професионално са работили за него, и за просперитета на Картографията в България, а някои от тях са вече покойници.
През 2008 г. „Картография ЕООД“ бе закрита след 55-годишна неуморна дейност.

Posted in Uncategorized | 2 Коментари