Нифертити и Ехнатон

ЕхнатонЕхнатон – Фарон, реформатор
Аменхоте́п IV (по късно Ехнато́н) е фарон на Древен Египет (1375—1336 г. до н. э.), управлявал приблизително от 1353 (или 1351) — 1336 (1334) година до н. э., от XVIII династия, XVIII династии, виден политик, знаменит религиозен реформатор, по време на управлението му са станали значителни промени в египетския живот – в политиката и религията. Син е на Аменхотеп ІІІ и царица Тий.
В началото на своето царуване, АменхотепIV, приема титлата „Върховен жрец на бог Ра”, подчертавайки своята принадлежност към „култа на слънчевия диск – Атон”. След това той приема името „Ехнатон” (дух на Атон), което напълно променя религиозната политика на държавата.

На шестата година от управлението си, Ехнатон премества столицата от Тива в новопостроения град Ахетатон ( небосклон на Египет). Този град е бил построен с неимоверните усилия на няколко десетки хиляди хора за 3 години. По време на строежа му е бил признат за най-грандиозния стоеж за това време.

В Ахетатон въвел монотеизъм (поклонение на единен бог) и бил единствения пример по това време. Водил е заседнал живот. По негово време Египет не правил завоевателни походи и загубил привилегии в икономическите си отношения в Близкия изток.
Ехнатон бил женен за Нифертити, силна личност и всепризната красавица. Имали 6 дъщери. Най голямата била жена на Семенхкара, който бил признат за съуправител на Ехнатон на 13-тата година от управлението му. Известно е, че имал син от втората си жена Кий.
Смърта на Ехнатон е странна. На 25-годишна възраст, тялото му започнало да се деформира и половите му органи закърняли. На 29 години Ехнатон умрял. Причината за смърта му е спорна. Дали са безразборните му контакти извън харема от които може да е заболял от венерическо заболяване, непознато в тези времена или нещо друго е неизвестно…

НифертитиНифертити, царица на Египет
Всичко започва с това, че Нефертити на петнайсет години е омъженена за застаряващия монарх на Египет – amenhotep3Аменхотеп III . Скоро фараона умира и младата вдовица става съпругата на дванадесетгодишния – Аменхотеп IV , чиято майка Tий е била от много благороднен произход в двора на фарона , тъй като произхождала от кралското семейство на съседната държава „Митанни” , а там било прието жените да вземат участие в управлението на страната.
Нифертити (или „Прекрасната дойде“ била добър дипломат и потушавала политическите и религиозни конфликти в държавата. Именно тя изиграла водеща роля в приемане на религиозния култ на „бог Атон”. Победата ѝ над жреците, говори за силна политическа власт. Видно от рисунките, Нефертити и Ехнатон са имали щастлив семеен живот с три от дъщерите, родени в рамките на 3-години брак. На всякъде ги изобразяват заедно.
Когато след 13 години управление, Ехнатон неочаквано разделил властта с Сменхкара, Нифертити започнала да отшумява от политическия живот. Археолози и историци смятат, че Сменхкара се е борел не само за власт, но и за любовта на Нефертити. Има предположения, че през последните години от съпружеския живот, Нифертити е имала много поклонници и тя е родила трите си дъщери от различни бащи. През 1971 година са намерени глинени плочки, на които е показано как Нифертити е изпратила един дързак ухажор с кошница от камъни 10 дена в безводната пустиня за да умре. Може да се предположи, че той не бил първия, който се увлякал по красивата царица. В „градът Слънце-Ахетатон” бил намерен знаменития бюст на Нифертити, направен от най-добрия придворен скулптор Тутмес. Той не бил завършен. Когато са го намерили, нямал ляво око. Възможно е Тутмес по този начин да е изразил своята злоба заради отсъствие на взаимни чувства от страна на царицата. Въпреки големия брой на ухажори, Нифертити е била жена на Ехнатон… Единственото нещо, което е могла да направи е да даде дъщеря си Анхесенамон на следващия фарон ТутанкамонТутанкамон , който тогава бил на 11 години. Той под жреческия натиск, се върнал към култа на старите богове и умира на 20-годишна възраст през 1349 г. пр. Хр .
Според официалната версия , Нефертити починала на възраст от тридесет и седем години от чума. Нейната гробница все още не може да се намери. Желанието и било, да бъде погребана с Ехнатон.
Това, което знаем, за съжаление е само малка част от живота им.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Таиственото езеро Титикака

Титикака-езероТитикака е едно от най- интересните езера в света. Обвито е в множество тайни и легенди. Това красиво езеро, се намира в платота „Алтиплано”, между Боливия и Перу, на височина 3800 метра над морското ниво. То е най високото плавателно езеро в света и едно от най-голямите в района на Южна Америка. Езерото е „свещено място на древни цивилизации и изобилства от легенди и митове за изчезнали народи”.
Дължината на Титикака е 194 км, а ширината 65 км. Основно езерото се подхранва с вода от ледниците, разположени наоколо и повече от 300 реки вливащи се в него. От езерото изтича само една река – Дусагуардеро.
Името „Титикака”, според една версия, означава „Каменна пума” и ако го наблюдаваш от въздуха, то напомня фигурата на това животно. Според друга версия, се превжда името като „Оловно поле”, за което напомня цвета на неговата вода. Извесно е, че името произлиза от думи на два местни езика – аймара и кечуа.
То пази голямо количество тайни на древни народи, строили на тази територия свйте градове. На няколко десетки километра от езерото е разположен града „Тиуанако”, който в зората на новата ера е бил най-големия в Централните Анди. Предполага се, че града се е простирал на брега на езерото. На дъното му са намерени загадъчни строежи на град, храм и тераси, коити са направени преди 1500 години – намерения подводен град Уанаки. Учените до сега се чудят, кой и за какво е построил тези загадъчни пирамиди и храмове.

Жители на ТитикакаЗабележителност от древността е индианския народ „Уру”- племе предшестващо „Инките”, което е загубило родния Титикака-храмси език, но живее така, както са живяли предците му преди стотица години.
По бреговете на езерото расте вид тръстика. От нея се плетат „плаващите осртрови” на които живеят и живописни лодки с които се придвижват. В миналото тези острови са били средство за защита , защото с тях лесно може да се избяга от врага. Сега са станали основно средство за съществуване на „Уру”, тъй както многочислените туристи, пристигат за да се полюбуват на езерната красота и се запознаят с бита на това племе.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Загадъчните Балкански пирамиди

Bosnenskite piramidi

„…Има много неща в света, приятелю Хораций, което не се се присънвали на нашите мъдреци”- думи на Хамлет от безсмъртната Шексперова трагедия, актуална и до днес. Струва ни се, че всичко около нас е познато, отдавна изучено и систематизирано. Но от време на време, стават открития, каращи ни да се усъмним в своите познания. Те ни показват, че света е много по-сложен и древен, отколко си го мислим.
Едно такова откритие, раздели научния свят на две половини. Босненските пирамиди, открити от Семир Османагич през 2005 г. По аналогия с пирамидите в Мексико, босненските пирамиди са кръстени на: „Слънцето”, „Луната” и „Дракона”. Височината на „Пирамидата на Слънцето” е 220 метра (с 30 метра по висока от Хеопсовата пирамида. А, защо такава голяма пирамида, при това в центъра на Европа не е открита по рано? Отговорът е пределно прост. Пирамидата със столетия е покривана с наноси и цялата е обрасла с гора. Жителите на града „Високо” дълги години са обикаляли нейните склонове без да подозират, че под краката им се намира плод на човешките усилия на възраст 40 000 години. Значи ли това, че на територията на съвременна Босна е съществувала човешка цивилизация? Семир Османагич е склонен да счита, че такава цивилизация е съществувала. Именно следи от нея се стараят да намерят доброволци от различни страни.

3-те пирамиди
Подобни „естествени” съоръжения могат да се намерят и в съседните държави. Например в България в Западна Стара планина. До едно малко селце в Северозападна България, могат да се различат също 3 пирамиди(наречени Глами): на Слънцето, на Луната и на Хидрата (снимка).Но те не са проучвани…
Подобно на босненската управа, тези които би трябвало да ги изследват, по-удобно им е да заявят „че те представляват природни образувания”, независимо от разказите на местни хора, че още немците са се интересували от тях по време на II-тa Световна война. Интересно, какво ли е привлякло вниманието им? А, може би са имали някаква предварителна информация?!…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Карта, съставена преди 35 мильона години

Finej-Karta na sweta

Особен интерес за учените сега, представлява „Карта на света” от IIв. на „бащата на картографията” Клавдий Птолемей(египетски географ, астроном и астролог, работел в Александрия през 2 в. от нашата ера), съставена по древни географски материали в „Знаменитата Александрийска библиотека”. Картата е на двете полущария и е изработена с градусна мрежа. Тя е съчетала знанията на античните географи за съвремието им и представлява разположението на всички континенти на планетата за последните 200 мил. години.
Точната конфигурация на Средиземноморския басеин, съседства с абрис на Северна Америка през средата (юра) на Мезозойската ера (251 млн г.пр.н.е. до 65 млн г.пр.н.е). А, южните краища на Африка и Азия се съединяват с голям масив от суша около Южния полюс. Индийския океан е представлявал огромно солено езеро (в началото на „Триасовия период” (преди 190 мил. години – „Индийското езеро” се превърнало в океан).

Поразителното в тази карта е това, че очертанията на „Южната земя” съответства на Антарктико-Австралийско-Новозеланския сегмент, който до 160-мильона години до новата ера е „прикрепен” към Африка и полуостров Индостан. И в описанието на Птолемей, за „Южната земя” се говори като за „…благодатна, цветуща земя, без никакви признаци от лед”.
По древните карти, Южна земя без ледено покритие, отделена от южната част на Испанска Индия с едва забележим пролив. По данни на специалистите, Картата на Финей деиствително представя разположението на континентите преди 35 мильона години. Тогава Антарктида все още е била топла. Тя е замръзнала окончателно преди 10 мильона години.
Любопитно, че на картата точно е показан Южния полюс в средата на „третичния период в ракурс” с височина 1000 км.
През 1532 г. картографът Оронтий Финей издал своята „Карта на света” в „азимутална плярна проекция (с център над Южния полюс), в която е използвал материалите на тази древна карта.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Александрийската библиотека

Александрийска библиотека
Александрийската библиотека, в нея са били събрани повечето загадки от историята на цивилизациите на древния свят. Знае се, че е била унищожена преди 2 000 години в пожар. Това и била една от големите загуби на древният свят. Самата загуба, също е голяма загадка с която са се занимавали много, но не са намерени достатъчно археологически находки, които да потвърдят как е изчезнала. И възниква съмнение, дали не е мит тази знаменита „съкровищница на знания“.
Както е известно Александър Македонски е наракъл самия град на свое име- „Александрия”. И населеното място от малко селище се е превърнало в град. А, Птолемей I Сотер, през 320 г. до н. е. го превръща в столица на своята държава.
Библиотеката е построена в началото на III в. пр. н. е. в Александрия, Египет и е била най-голямата библиотека в античността, а също така и най-големият за своето време център на знанието и науката.
Основана е по време на управлението на египетския владетел Птолемей I. В основаването на библиотеката взимат участие Димитрий Фалерски и вероятно, Стратон от Лампсак. Предполага се, че в нея са се съхранявали между 400 000 и 700 000 пергаментови свитъка. Птолемеите дори издават закон, според който корабите в пристанището трябва да бъдат проверявани и всеки ръкопис, неизвестен на библиотеката, да се прибира. За да навредят на своята съперница – библиотеката в Пергамон, Птолемеите забранили износа на нилски папирус.
В библиотеката са работели много учени от епохата на елинизма, в това число Евклид, Ератостен, Аполоний Родоски и Хипатия.
Историята на създаване на библиотеката гласи, че в 295 г. до н.е. Димитрий Фалерски предложил да се създаде библиотека, която да бъде по -добра и по-голяма от атинската и да съхранява „всички световни книги”. Тази сграда е представлявала нещо като „Храм на знанието”, където учените живеели, обменяли знания, записвали свойте открития и се съхранявали важни „ръкописи”от целия свят.
Птолемей I Сотер (известен и като Птолемей Лаг е стратег на Александър Македонски и негов наместник в Египет, а след смъртта му един от Диадохите, които впоследствие става владетел на Египет и основава Династията на Птолемеите) бил завладян от идеята за „уникалната библиотека”. Наследникът му Птолемей II даже издал закон, в който се нареждало на всички пристигащи в Александрия кораби, да предават „ракописите” намиращи се на кораба за да се прегледат. В случай, че  библиотеката не разполага с такъв екземпляр, той се конфискува в полза на библиотеката, а стойността му се заплаща на собственика.
Как е изчезнала Александрийската библиотека е спорен въпрос. Най – популярно е мнението, че е изгоряла. През 48г.до н.е. Юлий Цезар бил в египетския дворец, когато го заплашил египетския флот. Той наредил да запалят корабите и огъня се прехвърлил в града. Предполага се, че тогава е изгоряла и Александрийската библиотека. Според Лучано Канфора „храма не е изгорял, загинало е само хранилището, където се намирали „манускриптите”.
Страбон, който е работил в 20 г. до н.е. в библиотеката не споменава Александрийската библиотека, а пише за „Мусеойна”, където живяли учените и е бил част от храма. Може би, Цезар не е бил виновен, а за загубата са виновни самите учени…
Александииска библиотека

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Древни градове в България

Древни градове в България
1.Несебър – (Островът на Несебър) е древният град Месeмбрия, наречен през късното средновековие Месембрия и по-късно Несебър, е населен преди хилядолетия, в края на бронзовата ера. Старите траки го наричат „Мелсамбрия“, което означава „град на Мелса“, легендарният основател на селището. Месамбрия има две удобни пристанища — южно и северно, където и до днес се намират множество останки от древни плавателни съдове.[1]
В края на 6 век пр. н. е. пристигат първите гръцки заселници — по произход дорийци. Градът постепенно се разраства, построени са храмове, училище и театър, и постепенно се обгражда с масивна крепостна стена, оформят се жилищните квартали, строят се храмове, гимназион, театър. В града се развиват редица занаяти – основно обработка на метал.
Месамбрия започва да сече собствени монети около 440 година пр. н. е., приблизително оттогава са сечени и първите златни монети. Градът има добри търговски отношения с полисите на Черно и Егейско море и Средиземноморието. Находки, свидетелстващи за богатия икономически, културен и духовен живот от този период, са изложени в археологическия музей в града.
През 72 г. пр. н. е. градът е завзет без никаква съпротива от римляните. След кратка окупация, през I век градът става част от Римската империя. Месемврия, както е наречен тогава, със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради, продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия.
След преместване на столицата на Римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия се създават благоприятни условия за възраждането на Черноморските градове. В Месемврия се строят нови християнски храмове – базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Всичко това се извършва от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи. Централната църква на Месемврия носи името на св. София, така както е и в Константинопол.
2.Варна – Най-ранните следи от човешко присъствие във Варненско са засвидетелствани от старокаменната епоха (палеолита) преди около 100 000 г., както и от мезолитните находки от района на м. Побитите камъни. В чертите на града са открити едни от най-древните поселения по Черноморието с над 7000 годишна давност. През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненският халколитен некропол, който датира около 4400 г. преди Христа. В него е намерено най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина.
Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се намирала крепостта Одесос, което е старогръцки превод на по-старото име — Варна, e основана през 6 век пр.Хр. (около 570 г. пр.Хр.), в близост до същото старо тракийско селище в областта Варна от милетски колонисти. Един от почитаните е тракийският бог Дарзалас. Счита се, че градът е имал и храмове на Аполон и Дионис. През следващите години и векове крепостта е под властта на много завоеватели, включително Александър Македонски, но не пада поради обсадата, а става автономна част от империята на гръцкия завоевател със споразумение. [10] Градът остава македонско владение до смъртта на Лизимах през 281 пр.н.е., след което възстановява независимостта си.
В началото на новото хилядолетие Одесос е част от съюза Пентаполис между градовете Томи (днес Констанца), Калатея, Месемврия (днес Несебър) и Аполония Понтика (днес Созопол) . Първите монети на Одесос са с лика на великия бог Дарзалас, представен в легнало положение и държащ „рога на изобилието“, както и с амфора в обърнато положение. В монетите е изобразен и монограм на града. Рогът е символ на богатство и плодородие, а амфората символизира виното, произведено във варненския край. [11]
През II век градът е обграден с нова крепостна стена от римляните. След разделянето на Римската империя през 395 година той е включен в границите на Източната Римска империя, известна още като Византия. Независимо кои са били владетелите на крепостта, градът остава винаги със самостоятелно управление и с развита култура, търговия и занаяти, както и е селище с традиции в сеченето на монети.
Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза, нанасят сериозни удари върху града. През 447 г. император Теодосий II сключва примирие в Одесос с Атила, вожда на хуно-българите, като така успява да го отдалечи от града. По този начин Одесос започва своето възраждане, като по времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем.
3.Созопол – Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Най-ранното селище в района възникнало в края на 5 век преди Христа. Първоначално там се заселели рибари, земеделци, скотовъдци и металурзи, които добивали руда от близкия Медни рид. Селището продължило да се развива и през раннобронзовата епоха, а жителите му търгували с бронзови сплави в Черно и Егейско море. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда от бронзовата епоха. В края на 2 и началото на 1 хилядолетие преди Христа по югозападния черноморски бряг се заселват траките. Според Херодот района на днешния Созопол е заселен от тракийското племе скирмиади, известни в древността като опитни рудари, те поддържали търговски връзки с целия Егейски свят.[18] От това време в Созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, които свидетелстват за активно корабоплаване.
През 620 година преди Христа, изселници от големия гръцки град на малоазийския бряг Милет основават на мястото на тракийското селище гръцка колония с името Антеа.[17] Колонията се разраства и полисът, преименуван по-късно в Аполония, израства като важен търговски и пристанищен център в Черно море. Полисът се намирал в близост до земите на тракийските племена скирмиани и нипсеи, а стратегическото му разположение му позволявало да владее подходите на богатите на суровини Черноморска Тракия и Странджа и да играе посредническа роля в търговията между Атинския морски съюз, полисите в Средиземно море и тракийските племенни съюзи.
Търговското влияние на Аполония в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, сключен през 5 век преди Христа. Полисът поддържа активни връзки с големите центрове на Гърция Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос, Египет и други. От края на 6 век преди Христа Аполония започва да сече собствени монети. Значението на активната търговия по море и корабоплаването обуславя и приемането на котвата като емблема на полиса, сечена и върху монетите.
Конкуренцията със създадена около век по-късно мегарска колония Месемврия, води до създаването на колонията Анхиало. Новата колония, разположена непосредствено южно от Месемврия, имала задължението да пази достъпа до Бургаския залив, чрез който мегарците се опитват да търгуват с траките. Освен стратегическото си значение, Анхиало е богато и на подводни залежи на сол. За активния добив на сол още в Античността сочат промените по морското дъно в залива.
Аполония успява да запази независимостта си и по времето на военните кампании на Филип II Македонски (342-339 година преди Христа) и Александър Македонски (335 година преди Христа).[19]
Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. В града се намирал голям храм на бог Аполон. Точното му местоположение не е известно, вероятно е бил на остров Свети Кирик, но в него е имало 12-метрова статуя на Аполон, изработена от атинския скулптор Каламид.
През 72 година преди Христа римският пълководец проконсул Марк Лукул превзема града и отнася със себе си статуята на бог Аполон от светилището и я поставя на Капитолия в Рим. Статуята е претопена след приемането на християнството за официална религия в Римската империя. Въпреки, че градът упада и отстъпва водещата роля в региона на Анхиало и Деултум, той се възстановява, като е известен в римския свят с епитета Магна (Велика).
4.Пловдив – Пловдив е един от най-старите европейски градове и същевременно съвременник на Троя. Началото на града е поставено около 6000 г. пр. н. е. Предполагаемо древно име на Пловдив е Кендрисос, реконструирано от епитета на главното божество на града през римската епоха Аполон Кендрисос. Около 1200 г. пр. Хр. траките създават върху Трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпиас, -ада’. През 342 г. пр.н.е. е завладян от Филип II Македонски, баща на Александър Велики, който го преименува на Филипополис (на гръцки: Φιλιππόπολις). Тогава „Филиповград“ бива обграден със здрави крепостни стени. По-късно траките отново възстановяват контрола върху селището и го наричат Пулпудева, превод на Филипополис.[6] През периода II-I в.пр.Хр.,също така наред с името Филипопол е носел същевременно и името Одрюза/Одриса/. Под това си име /Одрюза/ е издавал и собствени дребни бронзови монети, групирани в 2 типа, които са изключителна рядкост. /К. Кисьов-Поселищен живот в Пловдивско и долината на река Стряма през I хил. пр. Хр.“, Сф, 2004 г.,вестник Марица от 10 август 2006 г., стр.10 – разкопки на Небет тепе в Пловдив, проведени от д-р Иво Топалилов и съобщение за новонамерена монета на град Одрюза /Филипопол/.
5.София – София е една от най-древните европейски столици. Нейната история може да се проследи до времето на неолита. Следи от няколко неолитни селища са открити на нейна територия (около днешния Дворец, както и в днешния квартал Слатина), които датират от 5000 г. пр.н.е.Крепостта на Сердика
През VII век пр.н.е. на север от топлия минерален извор, близо до днешната Владайска река, възниква тракийският град, станал известен като Сердонполис или Сердика. За кратък период от време през IV век пр.н.е. градът е управляван от Филип II и след това от неговия син Александър Македонски.
6.Видин – Видин е град с многовековна история. Създаден е още през древността. Възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония, където римляните по-късно построяват крепостен град с името Бонония, който българите наричат Бдин (от глагола бдя/и), а по-късно Видин. По време на Римската империя той е сред главните градове на провинция Горна Мизия, обхващаща територии от днешна Северозападна България и Източна Сърбия.
7. Рациария – е исторически град (столица на Придунавска Дакия) край река Дунав, съществувал по времето на Римската империя. Рациария бил процъфтяващ град. Намира се 27 км югоизточно от Видин, 28 км западно от Лом, 2 км западно от днешното село Арчар, Област Видин, в областта Калето.
По времето на съществуването му там са живеели римски патриции (аристократи) и са станували римските легиони през зимата, събирайки сили за поредната битка, а близката Бонония (днешният Видин) е била само седалище на малко военно поделение.
8.Ловеч – Ловеч е едно от най-старите населени места в България. Следите от човешка дейност датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на река. Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха. През IV-III в. пр.хр. тук живеят траките. Главен източник за проучване на техния живот са тракийските погребения от околните села Смочан, Слатина, Горан, Славяни и Дойренци, както и находките от хълма „Хисаря“ и централната градска част. След завладяването на траките от римляните през I век сл.хр. на римска пътна карта е отбелязана попътната станция Мелта, която е локализирана в днешния Ловеч. По-късно във времето на Римската империя тук се изгражда римска попътна станция наречена Президиум. Разположена е на римския път, част от който може да се види и до днес в околностите на града. Чрез станцията града участва в римската транспортна връзка Ескус-Сторгозия-Тримонциум и Сердика-Одесос. Намерените материали при разкопки на хълма „Хисаря“ свидетелстват за заселването на славяни в началото на VI век.
9.Свищов – Поради специфичното географско разположение на града (най-южната точка на р. Дунав) тук през сл. Хр. се настанява 48 година Осми Августов легион, преименуван по-късно от Веспасиан на Първи Италийски легион (най-верният легион на императора). В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувало селище под името Нове (Novae), основан с Decretum Terris на император Веспасиан от 26 октомври 69 г., имащ площ от 44 хектара.
След смъртта на Атила през 435 г., хуните се оттеглят в Азия и готите са се установили отново като основна сила на Балканския полуостров. След превземането на Белград (Singidunum) през 471 г. и след походите си до Македония и Гърция, Теодорик Велики избира Нове (днешен Свищов) за основен град и своеобразна столица на остроготите, като те се установяват там през 483 г. сл. Хр. След като остават по тези земи за известно време, Теодорик Велики пренасочва своите действия и интереси към експанзия на Апенинския полуостров, която се осъществява 10 години по-късно.
10.Лом – Основан е още от траките с името Артанес. След тях римляните нарекли крепостта и града Алмус, откъдето идва името на днешния град и река Лом. Лом е бил значима крепост във владенията на Видинското деспотство и по-късно Видинското царство. Предполага се, че селището е основано 1695 г. Името Лом паланка се споменава за първи път през 1704 г. Според съществуващата тогава практика, паланка се наричало населено място, което е нещо средно между село и град по големина и значение.
11.Никопол – Според археологическите проучвания най-ранните следи от живот датират от времето на старокаменната епоха. В района на хълма Калето са открити останки от времето на траките (1200-100 г.пр. Хр.)
По времето на Римската империя селището е включено в провинцията Мизия. По-късно, през IV век, след разделянето на Римската империя, остава в границите на Източната Римска империя (Византия). През 1059 г. получава името Никопол (Никополис — град на победите).
12.Русе – Русе е град с 20-вековна история, която започва с изграждането на тракийско селище, наследник на което през римско време става крепостта Сексагинта Приста (от lat. Sexagita Prista, „пристанище на 60 кораба“). Тя е военно средище и флотска станция. Възниква по време на управлението на император Веспасиан, 69-70 г., като част от укрепителната система по северната дунавска граница на римската провинция Мизия, създадена 15 години след Хр. Крепостта била разположена на главния път от Сингидиум (днешен Белград) до делтата на Дунава. Тук през различно време станували кохорти от по 600 души и други военни единици.
Значението на Сексагинта Приста като твърдина и станция на дунавската флотилия било важно, защото превозът на продоволствия и оръжие се осъществявал по реката. Крепостта по-късно бива унищожена от нападенията на авари и славяни през VI век. През периода на Първото българско царство (IX-XI век) и Второто българско царство (XII-XIV век) на дунавския бряг, близо до руините на Приста, съществува укрепено селище с името Русе, по-късно Гюргево (наричано е още Голямо Йоргово). То се утвърждава като значимо средище за търговия с отвъддунавските земи. Завзето е от османските турци през 1388 г.
13.Силистра – Градът е основан още отпреди повече от 5000 г. пр. н.е от траките.След това Римската империя превзема града и основава aнтичният Дуросторум през 106 г.сл.Хр., когато по нареждане на император Траян на територията на днешния град е настанена една от елитните единици на Римската империя – ХІ Клавдиев легион. Това е началото на една забележителна и славна история. През 169 година императорът философ Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски град – муниципиум. Между ІІ и VІ век Дуросторум е главният фортпост на империята срещу варварите. Тук е роден “спасителят на Рим”, наричан още “последният римлянин” Флавий Аеций. Тук през 303 – 307 година постигат мъченическа смърт 12 светци, превърнали се във фундамент на християнството в българските земи.
14.Тетевен – Тетевенският край е бил населен още от най-древни времена, а първите предметни доказателства за това датират от II — IV век. Едни от първите обитатели на местността са тракийското племе серди. За пръв път името Тетевен се споменава в открит писмен материал от 1421 година. Смята се, че името произлиза от Тетьовия род, заселил се по тези земи и основал града (който в по-ранни писмени материали се среща под името Тетювен или Тетювене). Според други мнения името на града произлиза от думата „тетива“, тъй като градът е опънат като тетива на лък по протежението на река Вит. През XVI — XVII век Тетевен е в разцвета си, жителите се множат, а търговията процъфтява. В града се развиват 27 вида занаяти, а тетевенските търговци кръстосват Европа и Азия. Градът носел прозвището „Алтън Тетевен“ (Златният Тетевен).
15.Стара Загора – Историята на града започва с неолитните жилища от 6–5 хилядолетие пр.н.е. Неолитните жилища край Стара Загора са най-запазените неолитни жилища в Европа, а медният рудник е най-старият експлоатиран в Европа.
Смята се, че в района на днешния Стара Загора е основано селище от траките под името Берое. Някои учени считат, че селището Берое, е основано около средата на 4 в. пр. н. е. от Филип II Македонски, или поне той го е преименувал. Среща се от гръцки автори от древността и средновековието като Βερόη (произнася се Верои) или Βέροια (Верия). Същото име са носили и други градове, някои от които съществуват и до днес, като Верия в Гърция и Бейрут – столицата на Ливан.
В средата на 1 век градът е присъединен към Римската империя и става част от провинция Тракия. През 106 година император Траян дава на града права за самоуправление и го кръщава на свое име Августа Траяна (Augusta Trajana), като през следващите години той се превръща във важен икономически, административен и културен център. По времето на император Марк Аврелий (161-180) са построени градски стени, ограждащи площ около 50 ha, и терми, изграден е форум. Между 1 и 3 век градът сече собствени бронзови монети.[6]
Августа Траяна е частично разрушена при нападенията на готите през 3-4 век, но в началото на 4 век е наново укрепена и става център на провинция Тракия. От този период са открити останки на християнски църкви. През 5 век градът е засегнат от походите на хуните, при които е разрушен епископският дворец.[6]
16.Кюстендил – Присъствието на траките в Кюстендилската котловина датира от края на бронзовата епоха (втората половина на |II хилядолетие пр.н.е. Района се населява от тракийските племена пеони, агриани, дентелети и др. По името на най-голямото от тях цялата област се нарича Дентелетика. През V – IV век пр. н. е. привлечени от лековитите минерални извори траките основават селище.
След падането на Тракия под римска власт (45 г. от н.е.) римляните превръщат селището във важен търговски център и известен балнеологичен курорт, който наричат Пауталия (на лат. Pautalia). Пауталия е град с интензивен живот и е административен, стопански и културен център на обширна територия. По времето на император Марк Улпий Траян (98-117) през 106 г. от н.е. Пауталия получава градски права и добавя към името си представката „Улпия“ (на лат. Ulpia Pautalia) . През периода от времето на император Антонин Пий (138-161) до император Каракала (198-217) градът сече собствени монети, които са богат източник на информация за градския живот.
След Миланския едикт от 313 г. Пауталия става епископски център, а нейната градска територия — диоцез на Пауталийската епископия.
юстендил е един от най-древните български градове. Градът има осемхилядна история на поселищния живот създаден от топлите минерални извори, спомагат за възнкването то най-посещаван бил панаирът от 1 до 15 октомври, на който продажбите били освободени от данъци.
17.Перник – Пернишкатя котловина е предоставяла благоприятни условия за живот. Тук е имало земя, годна за обработване, вода за пиене, безкрайни пасища, удобни места за строеж на жилища. Близките планини предоставят прекрасни условия за лов. От намерените археологични паметници може да се заключи, че първи прояви на живот в района са от 6 хиляди години преди новата ера. Селище има още от времето на тракийските царства. През римско време селището е заемало важно място по стратегическия път, свързващ Улпия Сердика (сега София) с Улпия Пауталия (сега Кюстендил).
18.Кабиле – Историята на Кабиле е свързана с тракийския град Кабиле, който е част от Стоте национални туристически обекта.
Кабиле е най-значимият и най-голям тракийски античен град. Архитектурните останки са впечатляващи, като голяма част от тях са консервирани и реставрирани. Откритите находки са експонирани в археологическия музей в самия град.
Градът е основан в края на 2-рото хилядолетие пр.Хр.
През 341 г. пр.Хр. е превзет от Филип II Македонски.
Християнството е прието тук още през 4 век. Кабиле е бил епископски център. Разрушен окончателно през 6 век от аварите. През 7-9 век продължава да живее население от смесен трако-славянски произход
19.Велико Търново – Велико Търново има повече от 7000-летна история, като първите свидетелства за живот са от 4000 г. пр. Хр. и са намерени в местността Качица.На хълмът Трапезица и в подножието му са открити останки от древни племена.Други следи на тракийски племена са открити също на хълма Трапезица.
20. Плевен – Най-ранните следи от живота и дейността на човека по тези земи се отнасят към края на 5 хилядолетие пр.н.е.. Многобройни археологически находки са свидетелство за високата материална и духовна култура на траките, обитавали хилядолетия този край. Сред тях е най-голямото златно съкровище, открито по българските земи — Вълчитрънското, състоящо се от 13 съда с култово предназначение с общо тегло 12,5 кг.
В началото на новата ера тези земи стават част от Римската империя. На пътя от Ескус за Филипополис при днешния Плевен възниква римската пътна станция Сторгозия, а по-късно и крепост със същото име. Археологическите проучвания говорят за мащабно строителство на административни, военни и религиозни постройки. Един от най-ценните археологически паметници е раннохристиянската базилика от 4 век, втората по големина в България след царската базилика в Плиска.
21.Севтополис – Градът е създаден от тракийския владетел Севт III в сърцето на Казанлъшкия район, се развивал бързо като първостепенен политически, икономически и културен център, столица на Севтовата държава. Той е основан през 323 г. пр. н. е. и загива през 270 г. пр. н. е.
Археологическите разкопки показват, че градът се е състоял от едно укрепено селище, обхващащо площ от около 5 хка, и няколко предградия. Градът е строен върху развалините на укрепена царска резиденция и тракийско селище. Река Тунджа, наричана тогава Тонзус, обикаля от три страни града, разположен на надречна тераса. Опасвала го е крепостна стена, дълга 890 м. От две градски порти са тръгвали две широки главни улици, които в центъра се пресичали под прав ъгъл и оформяли голям градски площад със светилище на Дионис. В града живеели около 50 семейства на одриската аристокрация. Царската резиденция била в североизточния край на града. В двора й е открит надпис от канцеларията на Севт, написан на гръцки език и гласящ: „Този надпис да се изчука на две плочи и да се постави в Севтополис, в храма на Великите тракийски богове.“

sevtopolis_1

Posted in Uncategorized | 4 коментара

Изчезнали цивилизации

За щастие, в света нищо не изчезва безследно. Рано или късно учените намират остатъци от Древни цивилизации. На тяхно основание, често се налага да се корегира познатата ни „Древна история”. Загинали цивилизации се намират на различни континенти или на океанското(морското) дъно… и тях ги обединява това, че са имали висока степен на организация на обществото, мощни технологии и са творили, непознати или съвременни за днешния човек неща.
1.Цивилизацита „Мю” или „Лемурия”:
ЛемурияСпоред различни източници, първата цивилизация се е появила преди 78 000 години, на гигантски континент в Тихи океан, известен като Мю или Лемюрия. Тя е продължила да съществува през смайващите 52 000 години. Споменава се, че тя била разрушена от земетресения, предизвикани от смяна на полюсите, станали преди около 26 000 години, или приблизително през 24 000 г.пр.н.е..
Изгубеният „континент Mю” е потънал преди повече от 24 000 години при смяна на полюсите, като Тихоокеанският район е бил заселен отново от расова смесица на всички до тогавъшни цивилизации,
Докато „Mю” не се е развила така високо в технологично отношение, както се предполага за други по-късни цивилизации. Казва се, че тя е достигнала някои модернистични технологии, най-вече в областта на строителството на дълготрайни мегалитни здания, които са били способни да издържат на земетресения. Науката за управлението на обществото е това, което се смята за най-голямото постижение на „Мю“.
Предполага се, че е имало един език и едно правителство. Образованието е било ключът за успеха на „Империята”, и тъй като всеки гражданин е познавал добре законите на Вселената и е бил обучаван в някаква професия или занаят, това е довело до великолепен просперитет.
Показателно е твърдението, че Старейшините на Лемурия, известни като „Тринадесетата Школа”, са изместили седалището си преди катаклизма в ненаселено плато на Централна Азия, което сега наричаме Тибет. Предполага се, че тук те изграждат библиотека и школа, известна като „Великото Бяло Братство”.
Например, великият китайски философ Лао Дзъ, роден през 604 г.пр.н.е., говори често за Древни Учители и тяхната дълбока мъдрост. Той написва прочутата книга „Тао Те Чинг”, може би най-популярната книга някога писана на китайски. Когато към края на своя много дълъг живот напуска Китай, той пътува на запад към легендарната земя на Хси Уанг Мю. Според древните китайци, това е било седалището на” Древните”.
2.Цивилизацията „Атлантида”:Атлантида1
Съобщава се, че когато континентът „Мю потъва“, нивото на океаните в света се понижава драстично, тъй като водата се отправя към току-що формирания басейн на Тихи океан.
Относително малките острови, съществували в Атлантически океан по време на Лемурската цивилизация, остават високо и на сухо при отдръпването на океана. Новопоявилата се земя се присъединява към архипелага Посейдон в Атлантически океан и формира малък континент. Днешните историци наричат този континент „Атлантида”, въпреки че неговото истинско име е било „Посейдон“.
Вярва се, че „Атлантида” е развила технологиите си до доста високо ниво, далеч отвъд това, което съществува днес на нашата планета. В книгата „Обитател на две планети”, продиктувана за пръв път на млад калифорниец на име Фредерик Спенсер Оливър през 1884 г. от Филос – Тибет, а също и в последвалото го през 1940 г. продължение „Завръщане на обитателя за земята”, се споменава за такива изобретения и устройства като климатици – за неутрализиране на смъртоносни и вредни изпарения; безвъздушни цилиндрични лампи – тръби от кристал, светещи през нощта; електрически пушки – оръжие, използващо електричеството като задвижваща сила (днес има подобни пистолети, но са сравнително ново изобретение); монорелсов транспорт; водни генератори – съоръжения за кондензиране на вода от атмосферата; и вайликси – въздушни кораби, управлявани от силата на левитацията и отблъскването.
Спящият ясновидец Едгар Кейси говори за употребата на самолети и кристали или огнеупорни камъни, използувани за енергия и други подобни приложения. Той говори също така и за злоупотреби с властта и за предупредителни сигнали за наближаващо унищожение…
3.Цивилизацията „Хиперборея”:
Хипербореа на океанското дъноВ древногръцката митология хиперборейците са били хора, които „живеят далече на север от Гърция близо до планината Урал”. Тяхната земя се нарича Хиперборея (отвъд Борей – северният вятър). Тя е една от малкото непознати земи за древните гърци и римляни. Плиний Стари и Херодот разказват, че хората от тези земи живеят до 1000 години в пълно щастие. Според мита някога „Аполон“ прекарвал зимата сред тях и държал отровните си стрели. От своя страна хиперборейците са му изпращали дарове, обвити в слама, които първо достигали град Додона в Епир и оттам се предавали от хората, докато стигнат до храма на Аполон на остров Делос. Тезей и Персей също посещават Хиперборея.
В гръцки карти от времето на Александър Македонски Хиперборея се изобразява като полуостров или остров, намиращ се отвъд земите на днешна Франция.
4. Индийската империя Рама (Цивилизацията „Рама”):Цивилизация Рама
Остатъци от тази величествена империя, сега намираща се на дъното на океана или в гъстите джунгли.
Древните книги, допускат предположението, че Индия се е появила по-рано от 500 г.от н.е. Благодарение намерените древни градове Харапа и Мхеджо-Даро историята на тази древна цивилизация, се изтегля с хилядолетия назад. Изследователите са поразени от това, колко планирано са били организирали тези древни заселвания.
В тях е намерена сложна водопроводна система и канализация, които са по-развити от съвременните такива в някои Азиатски страни. Има основание да се предполага, че на тази територия са се исползвали летателни апарати – „вимани”, направени от „лек и здрав огнеопорен материал” и „гориво от жълто-бяла течност” с неизвестно съдържание.
Наред с другите науки, в Индия се появила „науката хиромантия” (определяне на съдбата по линиите на ръцете).

6. Древен Китай:Древен Китай
Древен Китай, известен като Хан Китай, се казва че като всички цивилизации идва от огромния Тихоокеански континент Мю. Древните китайци са известни със своите небесни колесници, с гадателството си и с производството на нефрити в сътрудничество с маите. Действително, древните истории на китайците и маите изглеждат неразделно свързани. Според антраполозите, Таоиското влияние е стигнало до Централна Америка с въвеждането на символи и мотиви от династията Шанг (Ин-Янг е най-известният, но има и много други), които ги свързват с известното художествено изкуство и скулптури на маите. Нефритът е бил от особена важност за китайците Шанг. До сега източникът на китайския нефрит не е установен. Много от него може да идва от Централна Америка. Дори източникът на централно-американския нефрит е загадка; смята се, че много древни мини за нефрит все още не са открити.
Често се казва, че древните китайци са били инициаторите на всяко изобретение – от тоалетната хартия, детекторите за земетресения, банкнотите, каноните, ракетната технология, методите за печатне и хиляди други изкусни и високотехнологични артикули. През 1959 г. археолози откриха в Китай токи на колани, направени от алуминий преди хиляди години. Алуминият обикновено се произвежда от боксит с помощта на електричество!
7.Tиахуанако
(Tiahuanaco) Пума Пунко-Боливия
Както в Mю и Атлантида, строителството в Южна Америка е било в мегалитни мащаби с многоъгълна конструкционна технология, дизайнирана да направи масивните стени устойчиви на земетресения. Тези стени са били от значителна важност в района на Огнения Пръстен, (древната Mю).
Домове и обществени здания са били изградени от мегалитни каменни блокове. Заради голямото значение, което са придавали на културата за благополучието на бъдещите поколения, и високото ценене на постепенният, продължителен растеж на обществото, сградите са били строени за да съществуват с хилядолетия. Къщи, направени от цимент, дърво и мазилка, ще издържат около сто години, ако биват поддържани. Но погледнете мегалитните конструкции на Египет, Малта и Перу. Тези здания стоят и днес. Кузко, древната столица на Перу, която по всяка вероятност е била изградена преди инките, е все още обитавана и днес, след хиляди години. Действително, повечето от зданията на централен Кузко днес имат стари стени, които са на много стотици години (докато по-скорошни здания, построени от испанците, вече се ронят).
Само няколкостотин мили на юг от Кузко се намират фантастичните руини на Пума Пунку, високо в боливийското Aлтиплано. Намиращи се само на една миля от прочутите руини на Tиахуанако, руините на Пума Пунку представляват масивни мегалитни конструкции, разхвърляни като детски кубчета за игра. Какъв вид катастрофален катаклизъм може да е причинил това? Мегалитната конструкция е от видът, който би трябвало да издържи хиляди години, и въпреки всичко 100-тонните блокове са били накъсани на части, може би от могъщи геоложки сили или от ядрена война през древността.
Изглежда, че континентът Южна Америка е бил неочаквано и бурно изблъскан нагоре по време на някакъв катаклизъм, най-вероятно при смяна на полюсите. Бивш канал, намиращ се на морското равнище, сега може да бъде видян на около 4000 метра височина в Андите. Възможно свидетелство за този сценарий са многото океански вкаменелости, които могат да бъдат открити близо до езерото Титикака. Езерото дори се обитава от сладководни морски кончета, които се срещат единствено там.
8. Mаи
(Mayans)Palenke,храмът
Пирамиди на маите са открити от Централна Америка до индонезийския остров Ява. Пирамидата на Суку, намираща се на склоновете на връх Лау, близо до Суракарта в централна Ява, е удивителен храм с възпоменателни плочи и стълбовидна архитектура, която може да се оприличи на тази от пирамидите в джунглата на Централна Америка. Всъщност, тази пирамида е еднаква с откритите в древната майска местност Уаксактун, близо до Tикал.
Древните маи са били блестящи астрономи и математици, чиито ранни градове са живели в аграрна хармония със земята. Те са изградили градове с канали и хидропонни градини на древния полуостров Юкатан. Предполага се, че някои от „майските глифове” представляват електронни устройства за контролиране на насекоми, които устройства са излъчвали етерни вибрации, специфични за съответния вредител.
Едгар Кейси споменава за маите и тяхната технология в едно от своите тълкувания: Що се отнася до стила на строителство с каменни блокове, учени откриха, че той е наподобявал на голяма цилиндрична чаша (както бихме го нарекли днес), направена по такъв начин, че стоящият най-отгоре камък да централизира енергията, концентрираща се между основата на цилиндъра и този най-горен камък. Архивите за начините на строителство могат да се намерят на три места на земята, които са там и днес: в потъналата част на Атлантида, където все още предстои да бъде открита част от храмовете, намиращи се под водораслите на вековна океанска вода близо до известното като Бимини място до крайбрежието на Флорида; в архивите на храм в Египет; и в архивите в Юкатан, Америка, където се намират в момента тези камъни (за които те знаят толкова малко!).
Смята се, че някъде в района на маите се намира древната Зала на Архивите, вероятно под пирамиден комплекс, в подземен тунел и мрежа от помещения. Според някои източници това хранилище с древно познание се съхранява в кварцови кристали с изключително високо качество, които могат да поберат голямо количество информация – подобно на съвременните компактен диск.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар