Имената на островите Исландия и Гренландия

Защо Исландия се нарича „ ледена”, а Гренладия – „зелена”?
Вероятно има очевидна грешка или недоразумение?!

Ирландия,ГрнландияИсландия е остров намиращ се в Атлантическия океан и няма ледено покритие. Бреговете му се мият от Гълфстрим, а средната януарска температура там е около 0 градуса по С.

Гренландия е най-големия остров в света и 15 % от площа му е свободна от ледено покритие.
Причината за това недоразумение се крие в откритието и колонизацията на северните страни от викингите.
Когато в края на IX век в Исландия е пристигнала първата група преселенци, имало е силни мразове и всички заливи били покрити с лед. Практически целия добитък на колониалистите загинал. По тази причина, Флоки Филгерварсон, който водел преселенците, е  нарекал тази земя Ледена страна (ice land).
За първооткривател на Гренландия е прието да се смята викингът Ерих Турвалдсън. През 982-983 година именно той е открил и изседвал западното крайбрежие на огромния остров. За заселване той избрал няколко равни места на югозападното крайбрежие, защитени от студените ветрове и покрити през лятото с буйна зеленина. Контрастът между околната ледена пустиня и зеления оазис бил така впечатляващ, че Ерих кръстил това крайбрежие на Гренландия – Зелена земя (green land). Първоначално това име се отнасяло само за конкретната част от брега, но през XV век, името се разпространило за целия остров.

Posted in Uncategorized | Tagged , | Вашият коментар

Одисей, е бил може би първия жител на земята, който е направил околосветско пътешествие!

Последното пътешествие на Одисей

Последното пътешествие на Одисей

Одисей,последно плаванеИменно такава версия доказва професор Кристина Пелех от Виенския университет. Според описанието на Омир, 10 години Одисей, царя на Итака, се е скитал със свойте спътници по моретата. Тяхните странствания, са описани от Омир и отдавна са станали предмет на интерес на свтовни историци и географи. В резултат на пет годишните си изследвания, доктор Пелех доказва че: Одисей е направил първото околосветско плаване!
Известно е, че още древните гърци са се мъчили да установят истината за Одисеевите плавния и са изказвали свои хипотези. Възникнали са над 70 версии, посветени на „Тайната на 10-годишното плаване под командата на Одисей ” – казва професор Пелех.

А, били ли са въобще възможни околосветски плавания в тези древни времена?! Според доктор Пелех, да. Тя дава за пример финикийците, които водили интензивна морска търговия и са били монополисти в тази дейност. Te са пазели „секретни карти за търговските си пътища”, а на любопитните и чужденците са разказвали зловещи истории и египтяните, които пък са знаели, че земята е кръгла. Те са притежавали необходимите знания, кораби и инструменти за подобно далечно плаване. Доктор Пелех е разгледала пътешествието на Одисей от митологична, географска и етнографска гледна точка, като се е старала да изчисти фактическите данни от митологични наслоения.
Знаменитият мореплавател Тур Хайердал трикратно е доказал, че дългите океански пътешествия върху древни и примитивни морски съдове са напълно възможни, но значително по – бавни. Известният мореплавател Тор Хейердал пътува на подобни древни конструкции: на сала „Кон-Тики“ и папирусните лодки „Ра“ и „Ра-II”. И ако се има предвид, че най-старите кораби, открити от археолозите са от 1200 г. пр. Хр. Това означава, че по време на Троянската война, корабите са имали солидна двойна обшивка, и са били с дължина от 18 метра. За възможността за такива пътувания да са ставали, според експертите, има реална основа.
В такъв случай остават невероятните и много подробни разсказите за: „циклопите, листригите, лотосоядите и едноокия великан-людоед Полифем”, с които изобилства разказа за пътешествието?
И така, къде е пътувал Одисей?…
1. Първия етап на плаването е бил по край бреговете на Египет (в страната на лотосоядите). Според гръцката митология „лотосоядите” са племе, хранещо се с лотоси. В тази земя кораба на царя го застигнала буря. Отдавайки се на угощение „...екипажат му забравил за всичко и Одисей със сила ги качвал на кораба...”. Професор К. Пелех доказва, че цвета на лотоса съдържа силно въздействащо наркотично вещество. Тогава, този цвят е бил разпространен в Египет и крайбрежието на Либия.
2. Следващия етап от пътешествието е „земята на циклопите”. Сравнявайки описанието на тази територия със съвременното Средизеноморското крайбрежие, К. Пелах смята, че става дума за дивия и агресивен народ, населяващ езерото Тритон в Южен Тунис. Неговите представители били истински гиганти – с височина до 2.5 метра, мощно телосложение и свиреп нрав. Сега е доказано, че в ранното средновековие те са били унищожени от испанците. Обичаите на това племе, напълно съответства на описанието дадено от Омир.
3. Пътешествието на Одисей започва когато „… е бил развързан меха с ветровете…” в който били „завързани щормове и урагани...” Те изпратили кораба извън Средиземно море. Важен детаил там е споменаването за това, че „…пътя на деня и ноща се прекратяват…”.
4. Друг характерен детаил са „…мрачните отвесни скали, тесните проходи в бухтите, неибичайния дълъг ден и гиганския лос, който трудно убили мореходците...” Всичко това, според Пелех, напомня за Норвегия, за норвешките фиоди и полярния ден. Описанието на лоса съответства на характерния вид животни, живущи в тези времена в районите на Полярния кръг.
5. След като Одисей бил на острова на вълшебницата Кирка, тя го изпраща в „подземното царство” да се срещне със сянката на прорицателя Тиресий. От него, героят разбира за смърта на майка си и за големите опасности, които го очакват по време на плаването му до дома. Ако се изчистат митолигичните напластявания от разказа, то остава точното описание на океанската шир на Атлантика.
6. По всяка вероятност царя е доплувал до полуостров Лабрадор и стигнал до долината на река, чието устие Омир описва така „устие, което се състои от два ръкава.  Един от тези ръкави – казва Омир – е образуван от водопад.” В автора, се дава детаилно описание на растителния свят и климатичните особености на този район, например „…утринния мраз.” Подобно описание може да се срещне само на едно място – заявяват географите, а именно устието на река Свети Лаврентий, впадаща в едноименния залив.

7. Важен признак за следващия етап от пътуването, съгласно изследванията на К.Пелех, се явява указанието на Тересий, изпратил мореплаватели през „виолетовото море”, където се намирал домът на богинята на утрената зора Еос и от където където бога на слънцето Хелиос започва своето изкачване по небето. С други думи – на изток.
8. Срещнатите „сирени”, наличието на грамадни птици, планини от кости и корали, по мнение на К.Пелех, също намират своето обяснение, те еднозначно показват Южна Америка.
9. Подробното описание на пътя на Одисей между Сицила и Хабрида, ориентират изследователите към пролива Огнена земя. Тук Пелех обръща внимание на описанието на природните условия.
10.Остров Тринакия, където се пасяли „свещенните крави на бог Хелиос” за Пелех е Индия, където и сега кравите са свещенни.Описанието на острова дава основание да се определи – Арабски полуостров. При това прорицателят Тиресий обяснил на Одисей, че пътя до Пурпурното море (Червено море), предполагайки че маршрута по нататък му е вече известен.
11. Остров Херия, където Одисей се добира след корабокрушение в Червено море, по оценка на Пелех, е Синаиския п-в, а от там до Гърция е „…една ръка разстояние”.
12. С помоща на на царя на феаките Алкиная, Одисей се връща в дома си. Описанието на двореца – смятат египтолозите – напълно съответства на египетските дворци. Действително, развалините на древния град потвърждават думите на Омир.
Защо тогава да не се допусне, че околосветското пътешествие на Одисей е истина, а не измислица на автора?

Posted in Uncategorized | Tagged | Вашият коментар

Сардиния: забравена цивилизация

Сардиния е част от Италия и е вторият по големина остров в Средиземно море (около 220 х 90 км). Островът съчетава чудесни плажове, отвесни високи скали, зашеметяващи гледки към морски ширини и забележителна история. Времето е меко през зимата и горещо през лятото. Фауната е много разнообразна: сърни, муфлони ( символът на острова ) , лисици, ястреби, орли, фламинго и дори някои редки видове тюлени. Тук все още могат да се видят невероятни резервати,  в които препускат диви коне. Морето е фантастично красиво и с изключително прозрачна вода, което го прави известно сред любителите на водните спортове. Но колкото и да е странно – на острова може да се види и …последната пустиня в Европа. Гледката е такава, че може да ви заблуди, че сте в Сахарa. Сардиния е била населена още от праисторически времена, а още от неолита започва развитието на забележителна култура, която е оставила следи с многобройни паметници.
Една от типичните характеристики на острова са „нурагите“, праисторически кули, построени между 1500 и 500-та г. пр.Хр. и използвани като къщи, крепости и храмове. Следващите векове са донесли на острова това, което са носели и на останалите острови в Средиземно море- нашественици, които са оставили следи от своята култура и нрави. Именно поради този факт и архитектурата е доста разнообразна в различните райони на острова.

Сардиния

Сардиния е втория по големина остров в Средоземно море

Гробници на гиганти
Далечните предци на съвременното население на Сардиния, са дошли на острова още през XIV-XIII век преди новата ера. Много учени ги отъждествяват с древните „сарди” – едно от най – древните „морски народи”, предизвикващи ужас в египетските фараони. Появяването и войните с „морските народи”, в Древен Египет и Палестина, заема таинствена страница в древната история на човечеството. Именно те, „протосардите“ са започнали строителството на загадъчни „гробници на гиганти”, които и до сега се намират в съвременна Сардиния. До сега са разкрити повече от три хиляди такива гробници. Разцвета на строителството на огромните каменни съоражения се датира във второто хилядолетие до нашата ера, както и древните мегалитически храмове на о.Малта, които напомнят за тях. Интересно е, че аналогични или много прилачащи на тях строеж има и в Ирландия, например известния мегалит Корт-Кайрн.
Обикновенно, „гробниците на гиганти” представляват съоръжения с дължина 15 метра и височина 4-5 метра. Те са направени от многотонни обработени блокове. При това централната плоча е акуратно закръглена и от горе има изображения, изсечени върху гранита. Колко усилия и каква техника е била необходима за създаването на такива строежи.

Зикурати… в Сардиния

Ние знаем, че постройките на древния свят „зикутатите” са емблематични за цивилизациите на Междуречието, като се започне от загадъчната цивилизация на шумерите. Но се оказва, че такива съоражения е имало и на хиляди километра от Тигър и Ефрат, а именно в Сардиния. На 11 км от пътя към град Порто Торес, в околностите на град Сасари през 1954г. е бил открит класически зикурат, наречен „Светилище Монте д’Акоди”. Изследователите смятат, че този мегалитичен паметник е уникален за цялото Средиземноморие. Зикуратът „Монте д’Акорди” е бил построен не по късно от четвъртото хилядолетие до новата ера. Загадъчни строители са построили този зикурат първоначално с платформа 30 x 30метра и височина 6 метра, а през третото хилядолетие до н.е. е тя е била разширена до размрри 42×42 мера и височина 10 метра. Тези съоръжения са били добре познати на „Древноминойската култура на Крит ”. На двата острова се наблюдава явен паралел в изкуството при създаването на огромни постройки, да не забравим и остов Малта, където огромните храмове от древността все още чакат своите изследователи. За какво е построен този „зикурат”? Съвременната наука още не е дала отговор. Има само банални предположения, като „древен религиозен център”.

Нураг(Сардиния)Нураг – праисторическа кула, приличаща на пресечен конус
Осем хиляди нураги
За древната история на Сардиния са характерни също и типичните за острова „нураги” – праисторически кули, построени от камъни между 1 500 и 500 г. пр.н.е. с предполагаемо многофункционално предназначение – като домове, крепости и храмове. По форма, те наподобяват пресечен конус. С височина 20 метра, те са видни от далече. Построени са на места с широк кръгозор и е възможно е от там да са се контролирали важните пътища – морски и сухопътни. В монографии се пише за „храмове”, „резиденции на управители”, „военни укрепления” и „места за срещи на вождове”. Учените признават, че за сега предназначението на „нурагите” не е известно. Въпросът за произхода на населяващите нурагите „сарди” също е спорен, като се подържа мнението, че те са един от т.нар. морски народи – „шардана”, което междувпрочем участвало в нашествие към и в Древен Египет по времето на Мернептах и Рамзес III (XIII—XII век пр.н.е.), което ще рече по времето на битката при Кадеш. Сега в Сардиния са открити 8000 нураги. А, в миналото те са били 30000. Те са построени преди 6000 години. Даже да приемем версията за „символическо значение”, трябва да признаем, че в тях са съхранени непознати сведения, знаци, символи, които си остават неизвесни. Само в няколко „нураги” са направени археологически разкопки. Италианските и чуждестранни археолози за сега проявяват нисък интерес към тях и загадъчната цивилизация в Сардиния.
На герба и флага на Сардиния са изобразени
Герб и флаг на СардинияЧетири мавъра с завързни очи
Живот след живота
Учените отдавна са стигнали до извода, че 10-12 хиляди години Земята е била постигната от някаква катастрофа, в резултат на която е загинала високо развита цивилизация. Тази цивилизация наричат различно, в това число и Атлантида. За световният потоп е писано в древните хроники на почти всички народи, от шумерите до ацтеките. Спори се каква е причината предизвикала този катаклизъм: ядрен взрив или война между пришълци; а може би стълкновение между планети (Фаетон, Нибиру) или удар на астероид?! Но оцелелите носители на велики знания от миналото са създавали нови цивилизации от Канарските острови до Индокитай, от мегалитичните съоражения на Британските о-ви до културата на ацтеки и майи.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Aтлантида

Атлантида-примерно местоположение    Атлантида1   Вече 2000 години загадъчната Атлантида вълнува умовете на учени, мечтатили, поети, изследователи, археолози и окултисти… От мистериозният континент се прокрадват загадъчни истории, за уникални технологии, които са извън нашето време. Не по малко дискусии предизвиква тайнственото ѝ изчезване. В древни времена, тази цивилизация е постигнала фантастично развитие. Тогава, какво е било природното бедствие което я е разрушило? Сега за 20-30 точки от земното кълбо се твърди, че там се е намирала Атлантида. А една от тях дори се намира на Северния полюс. С други думи, който не я е търсил, той не я е намерил.
Първият, който пише за Атлантида е Платон в два свои кратки „диалога”,
позовавайки се на Солон. Солон, когато последния се е намирал в град Саис, западно от река Нил в Египет. В този град, Солон беседвал със свещенник от храма „Нейт”, които му разказал за Атлантида. Той му казал, че „…това е бил много голям остров, по голям от „Либия и Азия (Мала Азия)” взети заедно. Той бил разположен отвъд „Херкулесовите стълбове” и е съществувал преди около 9000 години…”. Управляван бил от царе, които произхождали от бог Посейдон. Името му било „Атлантида”, в чест на Атлас (титан в древногръцката митология, който носел на раменете си небесния свод). Атландците водили война с Атиняните за хегемония на Средиземно море и я загубили. После имало земетресения и наводнения и острова потънал за един ден. Атлантида била богата на природни ресурси, гори, градини, животни и множество мини…” Всеки един от царете, притежавал град. Всички те се подчинявали на общ цар който се намирал в столицата и бил потомък на Посейдон. Столицата била оградена с няколко реда крепости, а между тях имало ровове пълни с вода. В централната крепост се издигал голям храм на Посейдон, който бил позлатен и с посребрен покрив. Вътре бил от слонова кост, злато и сребро. В легенди се разказва, че „...атлантите били високи, изключително красиви, свободно преодолявали земното притегляне и обменяли своите идеи без помоща на думи(чрез телепатия)…” Има много предположения „…защо такава могъща цивилизация е била унищожена, дали от наводнение, от технически познания и експерименти, та даже и от содомия…”
Кристала на АтлантидаСега се предполага, че на дъното на Бермудския триъгълник се намират загадъчни кристали, посредством които египтяните в древността са построили пирамидите и Свинкса. Има ли връзка между Атлантида и Египет? Египетската цивилизация, също е пълна с мистерии и тайни като се започне от огромния свинкс, колосалните храмове, загадъчните пирамиди, религията и техния произход. Възможно е атланти, оцелели след катастрофата да са се спасили в Египет и да са дали тласък в неговото развитие в сравнение с други общества по това време. Например : „…В зората се на историята появил загадъчен човек на име „ Имхотеп”. На една древна плочка от 4600 до новата ера е записано за неговата слава. Той бил „…везир на фараон Джосер (2778-2268г. до н.е.) и велик жрец на град Хелиополис...”, проектирал първата стъпаловидна пирамида в Сакара, която станала прототип за всички следващи пирамиди и изменил живота на египтяните. Той бил велик учен и всестранно развит човек…” Това, което египтяните строили преди него от глина,тръстика,и дърво той заменил с камък, изменил декорацията на Мемфис и сега се любуваме на тези арки и сводове. Имхотеп бил и лекар. Той бил архитект, строител, лекар, военен министър, върховен съдия, канцлер, министър на културата; териториално разделил Египет на окръзи и отворил училища за чиновници, за да не си надвишават те пълномощията.                                               Imhotep                                                         Сфинкс

Гробницата на гения Имхотеп така и не намерена. Има легенди че в нея има”мемуари” и „подаръци от боговете”. Възможно е, те да се намират под Свинкса в платото в Гиза.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Континентa Му/Лемурия

Древен континент, навярно носител на първата земна цивилизация

Древен континент, навярно носител на първата земна цивилизация

Kонтинентът Му е бил разположен в Тихия океан. От него са останали островите Хавай, Понапе, Фиджи,Пасха и Нова Зеландия. Материкът бил широк ~ 8000 км, а дълъг около ~ 5000 км. Той се състял от три отделни части, а между тях имало морета. Климатът му бил влажен тропически, имало много реки, езера и язовири. Расли тропически гори, а по крайбржието – палми. В езерата цъфтели лотоси, които били свещенни за жителите му. Пътищата били широки, с настилка от гладък камък. Континентът се състоял от различни провинции и няколко милиона жители. Населението му било с различен цвят на кожата, но доминирала бялата раса. Управителят, един за целия континент се наричал „Ра-Му” и бил наместник на Слънчевия бог на земята. В тибетските летописи, се описват хора облечени с тънки дрехи и много украшения от скъпоценни камъни по тях. Били отлични мореплаватели. Тяхните кораби плавали по всички морета и океани. Континента си наричали „Свещенна земя”. Строили храмове, дворци, пътища, мостове и градове от огромни камъни. Континентът (Свещенната земя) загинала от силно земетресение което продължило много дълго време. В резултат, Му два пъти се премествал и след това потънал. Това станало преди 64 милиона години. А континента съществувал  около 100 хиляди години преди това и тяхната цивилизация превъзхождала няколко пъти нашата.

Джеймс Черчуд, британски полковник работещ в една от колониите в Индия се запознал през 1868 г. с един будиски монах, който му разказал за местонахождението на интересни плочки със загадъчни символи. В течение на 10 години той ги изучавал внимателно и успял да ги прочете. Там пишело историята на загадъчен древен континент и за неговата  гибел. След това полковникът започнал да пътешества по света и да събира предания за този континент.

Уйлям Нивен, известен американски археолог, при разкопки в Мексико намерил древни плочки с някакви знаци. Когато Джеймс разбрал за това казал,че е видял такива знаци в храма, когато разшифровал неизвестните надписи за големия неизвесен континент в Тихия океан, който бил унищожен.

Posted in Uncategorized | Tagged | Вашият коментар

 

Менхир - общ вид

Менхир – общ вид

Преди около 2,5 милиона години, известният гръцки философ и учен Платон, ни разказва за загадъчен изчезнал континент. Той се наричал „Атлантида”. Посочвайки местоположението ѝ той споменава, че се е намирала „…отвъд Колоните на Херкулес”. Официалната версия твърди, че „Колоните на Херкулес” са скалите от двете страни на „Гибрелтарския проток”, зад които верятно се е намирала „Атлантида”. Те са високи над 400 метра над морското равнище. Но има и други мнения. Например, редица историци посочват високите планини в източната част на Средиземно море и по конкретно на двата съседни острова – Самотраки (1600м) и Гьокчеда (697м) разположени в предната част на пролива „Дарданели”. Освен това, в света има много други скални образувания, наречени „стълбове”. Сега ги наричаме мегалити и се знае, че са построени 2-3000 години преди новата ера. Това са скални съоражения построени в древността, чието предназначение все още се обсъжда. Те се срещат в Европа, Северна Африка, Северна и Южна Америка, Азия и дори в Гренландия, т.е на всички континенти. Като съоражения те се класифицират така:

  • менхирМенехири – това са отделно стоящи камъни, считани за свещенни. Работещият менгир, е във връзка с други мегалити и обикновенно е разположен в особенни зони, например в точки на пресичане на силови полета или разломи.
  •  Кромлехи – преставляват няколко поставени вертикално в земята обработени или необработени продълговати камъка, образуващи окръжност. Понякога в центъра на тези съоражения Кромлехсе намира друг обект – скала, менгир, долмен или цял мегалистически комплекс. долмен,с.Граничар
  • Долмени – в обикновенния вариант, това е един голям камък, поставен върху няколко други. Най популярния вариант е от 3 камъка поставени във форма на буквата „П”. Стоунхенж е построен от множество такива елементи. Учените смятат, че долмените са ритуални погребения, с цел да се съхрани душата на покойника. Но част от тях не са свързани с погребения. За някой от тях  са известни ритуални действия. Например, около долмена се събира група единомишленици, които имат за цел да изменят определена ситуация. Съединявайки волята си при съдействието на долмена, те решавали успешно проблема.
  •  Природни скални образувания – получени в резултат на природните сили и 220px-Dolno_Dryanovo_Headвремето.

Някои учени изтъкват, че някои мегалитни съоръжения са „…уникална „каменна книга“ на древните, в която има кодирани важни научни данни за Земята, Слънчевата система и Вселената, оставени от жителите на една Върховна Разумна Сила на Вселената за бъдещото поколение на земляните…” Това знание се чака с тяхното декодиране, осмисляне и практическо използване. Но тези хипотези не са вече от актуални, а някои дори са непотвърдени спекулации. В историята на съвременната наука често се случва, че напредъка в някои области да се постига чрез „връзки“ за решаване на други конкретни проблеми, на специалисти и методи за проучване на други научни области. Така, че в нашия случай, нов проблем е да хвърли светлина върху извънредна хипотеза, предложен през 1992 г. от изследователи Kиев Р.С. Фурдев (геолог), и M. Шваядаков (физик). В книгата си „тайни за красота“ те са изложи идеята си, че мегалитните структури могат да бъдат сложни устройства – а именно, генератори, или устройства за електронни „акустични вибрации”! Примерно устройство на менхирДруго възможно предназначение може да бъде „инженерни съоражения за следене на движението на земната кора”. Това е било особенно важно на места където е имало периодични земетресения. Такова място например е Анадолския разлом. Те са очертавали живите разломи и са следели за възникнали деформации за да могат своевременно да се спасят. Предполагаемо устройство на менехирите: 1.Общ вид на знака 2. Вътрешен излъчвател; 3. Фундамент; 4. Външни излъчватели (кремък,кристал…); 5. Поток от земна енергия; Подобни стълбове се създавали с цел образуване на вертикални енергопотоци. Те са били част от комплекси с други култови съоражения на древността. В предания се говори, че намирайки се в близост до тези камъни, болни хора оздравяват. Възможно е местоположението на стълбовете да е свързано с някаква система от подземни ходове. Но да се върнем към митологията. Преданията и изследванията дават основание да се предполага, че Херкулес е участвал в поставянето на такива стълбове по бреговете на Средиземно море. Той не е имал божествени способности за изправяне на планини и скали, като тези, които са в Гибралтарския проток. Истинската подбуда на Херкулес  в участието му в създаването на емблематични камъни гиганти (менхири) е било „изкупление за многото си грехове (убийствата на невинни хора.)“ И вероятно, те са били смятани за символи на покаяние за грешни дела. Сега, вече повечето от стълбовете са разрушени, но на тяхното място продължава да присъства силни енергополеви потоци. За съвременната техника едва ли би представлявало трудност да се установи тяхното бевше местоположение. Такива стълбове е имало от двете страни на Босфора и на север от Истанбул, в Кавказ, Урал, Грнландия и на много други места. Според древно предание  „в гиганските камъни (менехирите) е скрита „…тайната  целителна сила на Земята против много болести…”. ”Те били пренесени от великани от Африка, където били заредени от специално посветени жреци.“ Други центрове за създаване на загадъчните гиганти от камък били в Гренландия, Северното Черноморие, на Волга и Южен Урал.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

ТАЙСТВЕНИТЕ „Херкулесови стълбове”

 

Менхир - общ вид

Менхир – общ вид

Преди около 2,5 милиона години, известният гръцки философ и учен Платон, ни разказва за загадъчен изчезнал континент. Той се наричал „Атлантида”. Посочвайки местоположението ѝ той споменава, че се е намирала „…отвъд Колоните на Херкулес”. Официалната версия твърди, че „Колоните на Херкулес” са скалите от двете страни на „Гибрелтарския проток”, зад които верятно се е намирала „Атлантида”. Те са високи над 400 метра над морското равнище.

Но има и други мнения. Например, редица историци посочват високите планини в източната част на Средиземно море и по конкретно на двата съседни острова – Самотраки (1600м) и Гьокчеда (697м) разположени в предната част на пролива „Дарданели”.

Освен това, в света има много други скални образувания, наречени „стълбове”. Сега ги наричаме мегалити и се знае, че са построени 2-3000 години преди новата ера. Това са скални съоражения построени в древността, чието предназначение все още се обсъжда. Те се срещат в Европа, Северна Африка, Северна и Южна Америка, Азия и дори в Гренландия, т.е на всички континенти. Като съоражения те се класифицират така:

  • менхирМенехири – това са отделно стоящи камъни, считани за свещенни. Работещият менгир, е във връзка с други мегалити и обикновенно е разположен в особенни зони, например в точки на пресичане на силови полета или разломи.
  •  Кромлехи – преставляват няколко поставени вертикално в земята обработени или необработени продълговати камъка, образуващи окръжност. Понякога в центъра на тези съоражения Кромлехсе намира друг обект – скала, менгир, долмен или цял мегалистически комплекс. долмен,с.Граничар
  • Долмени – в обикновенния вариант, това е един голям камък, поставен върху няколко други. Най популярния вариант е от 3 камъка поставени във форма на буквата „П”. Стоунхенж е построен от множество такива елементи. Учените смятат, че долмените са ритуални погребения, с цел да се съхрани душата на покойника. Но част от тях не са свързани с погребения. За някой от тях  са известни ритуални действия. Например, около долмена се събира група единомишленици, които имат за цел да изменят определена ситуация. Съединявайки волята си при съдействието на долмена, те решавали успешно проблема.
  •  Природни скални образувания – получени в резултат на природните сили и 220px-Dolno_Dryanovo_Headвремето.

Някои учени изтъкват, че някои мегалитни съоръжения са „…уникална „каменна книга“ на древните, в която има кодирани важни научни данни за Земята, Слънчевата система и Вселената, оставени от жителите на една Върховна Разумна Сила на Вселената за бъдещото поколение на земляните…” Това знание се чака с тяхното декодиране, осмисляне и практическо използване. Но тези хипотези не са вече от актуални, а някои дори са непотвърдени спекулации.

В историята на съвременната наука често се случва, че напредъка в някои области да се постига чрез „връзки“ за решаване на други конкретни проблеми, на специалисти и методи за проучване на други научни области. Така, че в нашия случай, нов проблем е да хвърли светлина върху извънредна хипотеза, предложен през 1992 г. от изследователи Kиев Р.С. Фурдев (геолог), и M. Шваядаков (физик). В книгата си „тайни за красота“ те са изложи идеята си, че мегалитните структури могат да бъдат сложни устройства – а именно, генератори, или устройства за електронни „акустични вибрации”!

Примерно устройство на менхирДруго възможно предназначение може да бъде „инженерни съоражения за следене на движението на земната кора”. Това е било особенно важно на места където е имало периодични земетресения. Такова място например е Анадолския разлом. Те са очертавали живите разломи и са следели за възникнали деформации за да могат своевременно да се спасят.

Предполагаемо устройство на менехирите:

1.Общ вид на знака

2. Вътрешен излъчвател;

3. Фундамент;

4. Външни излъчватели (кремък,кристал…);

5. Поток от земна енергия;

Подобни стълбове се създавали с цел образуване на вертикални енергопотоци. Те са били част от комплекси с други култови съоражения на древността. В предания се говори, че намирайки се в близост до тези камъни, болни хора оздравяват. Възможно е местоположението на стълбовете да е свързано с някаква система от подземни ходове. Но да се върнем към митологията. Преданията и изследванията дават основание да се предполага, че Херкулес е участвал в поставянето на такива стълбове по бреговете на Средиземно море. Той не е имал божествени способности за изправяне на планини, скали, като тези, които са в Гибралтарския проток. Истинската подбуда на Херкулес  в участието му в създаването на емблематични камъни гигантски (менхири) е било изкупление за многото си грехове (убийствата на невинни хора.) И вероятно, те са били смятани за символи на покаяние за грешни дела.

Сега, вече повечето от стълбовете са разрушени, но на тяхното място продължава да присъства силни енергополеви потоци. За съвременната техника едва ли би представлявало трудност да се установи тяхното бевше местоположение. Такива стълбове е имало от двете страни на Босфора и на север от Истанбул, в Кавказ, Урал, Грнландия и на много други места.

Според древно предание в „в гиганските камъни(менехирите) е скрита „…тайната  целителна сила на Земята против много болести”. ”Те били пренесени от великани от Африка, където били заредени от специално посветени жреци. Други центрове за създаване на загадъчните гиганти от камък били в Гренландия, Северното Черноморие, на Волга и Южен Урал.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар