Артика1Северният ледовит океан – „Арктика” в началото на „Палеоценa” и „Еоцена” в сегашния си вид не съществувал, въпреки че вече са съществували голяма част на отделните морски басейни (Канадски басейн, Макаров, Амундсен и Нансен). Далечният север, е бил покрит със субтропична и тропича растителност. Тя се е простирала във високите области на „Северна Европа”, „Гренландия” и Европейския морски басейн (включващ „Гренландия”, „Норвегия”, „Баренцово море” и „Северно море” и голяма част от „Северна Европа” и „Европейската част на Русия”), а от „Азия” – „Западно-Сибирския морски басейн» (съвременните «Карско море», «море Лаптеви» и «Западно-Сибирската равнина»), а от «Северна Америка» («Канада» и «Аляска») и Чукотка – от «Канадския морски бассейн» (съвременните «Канадска котловина», «Северен Ледовит океан», «море Бъфорт», «Бъфин» и «п-ов Лабрадор» и равнините в «Северна Канада»). Тя се съединявала с Азия посредством сухопътните хребети: «Алфа-Менделеев», «Ломоносов» и «острови Шпицберген» – «Земя Франц Иосиф» – «Северна Земя», а със «Северна Америка» – посредством сухопътен провлак, расположен на мястото на «острови Кралица Елизабет».

Арктика«Гренландско-Европейския морски басейн» се е образувал в началото на «Еоцена» (преди 58-55 мил. години). През «Палеоцена» (преди 66-58 мил. Години), «Гренладската», «Норвежката» и «Лафонтенската» котловини представлявали суша под морското ниво. Тя била залята с вода и се образувало огромно море върху кора от континентален тип. Неговата дълбочина се променяла от няколко метра в ранния «Еоцен» (преди 55-50 мил. Години) до над 2 000 м. В края на «Олигоцена» и началото на «Неогеновия период» (преди 34-30 мил. Години). Суша била тогава и по-голямата част от «Европа», с изолирани морски басеини в пределите на които се показвали високите части от «Белгия», «Франция» и «Поволжието». В това време, е съществувал единен континент – «Хиперборея», който е обхващал западната половина на «Северния Ледовит океан» и «Северна Европа».
През това време плитък морски басеин покривал по-голямата част от «Европа» и Европейската част на «Русия». През «Еоцена» той се свързвал на изток с «Западно – Сибирския морски басеин» в района на «Южен Урал». «Гренландско –Европейския морски басейн» е съществувал до началото на «Миоцена»(преди 22 мил. години) и от време на време се превръщал в суша.
«Западно-Сибирският морски басейн» е бил огромно плитководно море, разположено върху кора от континентален тип. То е съществувало преди от 66-34 до 30 мил. години и се е простирало през «Тургайския» морски пролив до южната част на «Източно Европейския» и «Таримския» морски басеин.

Хиперборея

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Къде се намирала Хиперборея (Арктически басеин в древността)

Артика1Северният ледовит океан – „Арктика” в началото на „Палеоценa” и „Еоцена” в сегашния си вид не съществувал, въпреки че вече са съществували голяма част на отделните морски басейни (Канадски басейн, Макаров, Амундсен и Нансен). Далечният север, е бил покрит със субтропична и тропича растителност. Тя се е простирала във високите области на „Северна Европа”, „Гренландия” и Европейския морски басейн (включващ „Гренландия”, „Норвегия”, „Баренцово море” и „Северно море” и голяма част от „Северна Европа” и „Европейската част на Русия”), а от „Азия” – „Западно-Сибирския морски басейн» (съвременните «Карско море», «море Лаптеви» и «Западно-Сибирската равнина»), а от «Северна Америка» («Канада» и «Аляска») и Чукотка – от «Канадския морски бассейн» (съвременните «Канадска котловина», «Северен Ледовит океан», «море Бъфорт», «Бъфин» и «п-ов Лабрадор» и равнините в «Северна Канада»). Тя се съединявала с Азия посредством сухопътните хребети: «Алфа-Менделеев», «Ломоносов» и «острови Шпицберген» – «Земя Франц Иосиф» – «Северна Земя», а със «Северна Америка» – посредством сухопътен провлак, расположен на мястото на «острови Кралица Елизабет».

Арктика«Гренландско-Европейския морски басейн» се е образувал в началото на «Еоцена» (преди 58-55 мил. години). През «Палеоцена» (преди 66-58 мил. Години), «Гренладската», «Норвежката» и «Лафонтенската» котловини представлявали суша под морското ниво. Тя била залята с вода и се образувало огромно море върху кора от континентален тип. Неговата дълбочина се променяла от няколко метра в ранния «Еоцен» (преди 55-50 мил. Години) до над 2 000 м. В края на «Олигоцена» и началото на «Неогеновия период» (преди 34-30 мил. Години). Суша била тогава и по-голямата част от «Европа», с изолирани морски басеини в пределите на които се показвали високите части от «Белгия», «Франция» и «Поволжието». В това време, е съществувал единен континент – «Хиперборея», който е обхващал западната половина на «Северния Ледовит океан» и «Северна Европа».
През това време плитък морски басеин покривал по-голямата част от «Европа» и Европейската част на «Русия». През «Еоцена» той се свързвал на изток с «Западно – Сибирския морски басеин» в района на «Южен Урал». «Гренландско –Европейския морски басейн» е съществувал до началото на «Миоцена»(преди 22 мил. години) и от време на време се превръщал в суша.
«Западно-Сибирският морски басейн» е бил огромно плитководно море, разположено върху кора от континентален тип. То е съществувало преди от 66-34 до 30 мил. години и се е простирало през «Тургайския» морски пролив до южната част на «Източно Европейския» и «Таримския» морски басеин.

Хиперборея

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Анибал – монументален герой, човек, мит и загадка

Анибал Барка

Анибал Барка

Анибал е един от най-интересните личности в древната история. Преди всичко, той е бил талантлив стратег, чието име стои наред с такива гении на военното изкуство, като Александър Македонски и Напалеон Бонапарт.
Не по-малко е известен и като политик, войник и патриот, който е отдал цлия си живот в името на една кауза: в противостояние на Рим – най-големия враг на родината си.
Не случайно сега се задава въпроса: „А, ако гражданин на Картаген и финикиец по произход, Анибал беше превзел Рим – тогава столица на могъща империя, каква ли би била сега съдбата на „европейската цивилизация”?
Може би щеше да се подреди по друг начин?!

Изобретателни Съплеменици
Държавата, от която произхожда рода на Анибал, е основана от финикийците в края на IX век до нашата ера. Финикийците са били първите мореплаватели, обиколили Африка и научили се да изработват различни предмети в това число и от стъкло чрез издухване. Друга тяхна крайност е било човешките жертвоприношения на боговете. Те смятали, че принасянето на деца, е най-приятна жертва за боговете. Децата поставяли с разтворени ръце върху каменен идол, изобразен като телец, от долу горял огън, а воплите на децата се зглушавали от ритуална музика. Този вид жертвопрношение се практикувало при особенно важни случаи. Известни са случаи на жертвоприношения на няколко стотин деца на веднъж…
Финикийците нарекли новообразувания град „Картаген”, което означавало „Нов град”, а за първата му управителка се смята Елиса (Дидона), царска дъщеря от Тир. Изгодното местоположение и близостта на Сицилия и Сардиния предоставяли идеални условия за стопанско и политическо развитие на този град-държава.
В течение на три века, Картаген бил само търговска база. От нея финикийските търговци се отправчли в Испания, Италия и Сардиния, търгували с африканските племена. Бързото развитие на Картаген започнало през VI век до нашата ера, с упадъка на Тира (на о.Санторини).
В този период, финикийците подчинили огромни пространства от Северна Африка, основали търговски селища в Сицилия и в Испания и заели острови в Западната част на Средиземно море, като Корсика, Сардиния, Малта и Балеарски о-ви.
Жителите на „Новия град” се славели като отлични мореплаватели: техните кораби излизали и в Атлантика и достигали далечните брегове на Западна Африка. Периода на разцвет на Картаген се смята края на VI и началото на V век до нашата ера. Тогава управители на града били представители на рода Магониди.
Основа за стопанския успех на Картагенците била търговията и добива на сребро в Иберийския полуостров. Гърците, на които им се е наложило да им съперничат за госпотство във Западната част на Средиземно море, били сериозно смутени. Но в средата на III в. до нашата ера в този район се появила нова военна и политическа сила, която могла да спре Картагенското господство. Това бил Рим, който вече бил подчинил Апенинския полуостров.
Военното противопоставяне на Рим и Картаген, продължило повече от век и „Пуническите войни” определили владетеля на западната част на Средиземно море, което повлияло на бъдещето на европейската цивилизация.
От страна на Картаген, главна роля в това противопоставяне изиграл картагенския пълководец Анибал Барка.

Възмъжаване

Анибал произхождал от влиятелния род на Барикидите. Баща му, пълководецът Гамилкар Барка, по време на” Първата Пуническа война” дал достоен отпор на римските легиони на остров Сицилия. Но Картаген претърпял поражение и Гамилкар се заел с разширение на владенията на африканския град-държава в Испания.
Загубата на територии, от страна на Картаген вследствие на войната, принудило Картаген да си осигури нови источници на доходи и здрави мъже, за бъдещи войни. Като младеж Анибал, придружавал баща си в Испания, където дал клетва „ … да воюва срещу Рим до края на живота си!!!”. Когато бил на 18 години, баща му бил убит от едно иберийско племе. Опеката над младежа и командването на армията поел шурея Гаструбал. В продължение на осем години той възпитавал Анибал като воин, развивал пълководческия му талант и укрепвал мъжеството му. След убийството на Гаструбал, от роб –келт, Анибал станал главнокомандващ на войската. „Никога до тогава душата на една и съща личност не е била толкова равномерно адаптирана към двете, толкова разнообразни обстоятелства – да диктува и да се подчинява на войската, така че е трудно да се различи кой е по-скъп за тях, независимо дали главният или армията,“ – пише за него един историк. След като става командир, Анибал продължава политиката на предшественика си, насочена към разширяване на картагенските владения в на Иберийския полуостров.

500px-Hannibal_route_of_invasion-en_svg

Алпийските загуби
Той се проявил не само като успешен завоевател, покоряващ племената едно след друго, но и като добър дипломат, например: вербувал войници сред месните племена и сключвал изгодни за Картаген споразумения с вождовете и даже се оженил за дъщерята на един от тях.
След няколко месечна обсада под краката му паднал град Согунт, разположен на брега на Средиземно море. Градът, до тогава бил под Римско влияние и сенатът на Рим изказал недоволство. Започналите преговори били прекъснати от обявяването на война от Рим.
Римските пълководци планирали да нанесат удар едновременно по Картаген и неговите владения в Испания. За да предотврати такова развитие на събитията, Анибал решил да прехвърли войната на тяхна територия, като ги нападне от север-от Алпите. През късната пролет Анибал се отправил през Иберийския полуостров и се движел по страната на Пиринеите. Гръцкия историк Полибий свидетелства, че армията на Анибал наброявала „…90 000 пехотинци, 12 000 конници и 37 бойни слона…” При похода при Пиринеите, на картгенците им се е наложило да проведат няколко схватки с месни племена, което отслабило техните сили.
От начало римляните смятали да атакуват Анибал в Южна Галия, в района на Марсилия, но след въстание на галите в Северна Италия, легионите им са били принудени да се върнат отново на Апенинския полуостров.
В подножието на Алпите, на Анибал се наложило да подсили „военните си способности” с „дипломатическия си талант”, защото без помоща на местните жители не било възможно преодоляването на високите и опасни планини. Едно от племената в замяна на помоща при решение на вътрешен спор, снабдило армията на Анибал с топли дрехи, продоволствие и водачи.
През есента картагенците тръгнали на двуседмичен поход през най-високите планини в Европа. Даже в сегашно време, смелостта на това начинание изумява иследователите. Не трябва да се забравя, че появяването на врага от страна на непристъпните планини, изненадало римляните. Но тежките условия – сняг, лед, недостиг на продоволствия, болести и нападения на планински племена, коствало на Анибал повече от половината армия.
От друга страна, до планината стигнали само около 20 000 вийна, 6 000 конника и няколко слона. Освен това картагенците били „…отрязани от тила – нямало съобщения нито от Испания, нито от Африка”.
През цялата следваща кампанията си в Апенинския полуостров Анибал в действителност можел да разчита само на собствените си сили.
В основата на военните успехи на Анибал е активното използване на предимствата на кавалерията над пехота, подготвящи засади, квалифицирани околностите врага войски и тяхното последващо унищожение и специалистите за подбор на армията, което води до значително по-малки по размер Анибал армия систематично унищожи военната мощ на врага. „Как в кавалерията и пехотата, остави далеч зад себе си всички останали: първо се втурна в битката, след последната битка лявото поле.“ – така го помнят съвременници.
Но Анибал не е взел под обсадата Рим, въпреки че тази възможност му се е предоставяла многократно, в резултат на това Сената не само че оцелял, но и не е загубил контрол над страната, и войната продължавала.
Кампанията на Анибал, специалистите разделят на два етапа. В първия, инициативата принадлежала на картагенците, които удържали ред блестящи победи над римските армии; при река Тицина и при Требии, при Тразименското езеро и при Кан.
Военните успехи на Анибал се дължали на активното използване на коницата над пехотата, подготовката на засади, умелото обкръжение на неприятелските войски и унищожението им, и умелия избор на места за сражение. В резултат, значително по-малката по численост армия на Анибал последователно унищожавала военната сила на врага.”…Както с конницата, така и с пехотата той изоставял всички останали: пръв се устремявал в бой, последен напускал бойното поле…” – това си спомнят за него съвременниците му.

Несломимият финикиец

Прелом в тази кампания е настъпил през зимата. Римският историк Ливий съобщава, че оставената в Капуа армия на Анибал за почивка, загубила бойния си дух. Вероятно това се е дължало на измамното поведение на противника и недопускане на решително сражение, която провеждал римския пълководец Квинт Фабий Максим, носещ изразителното прозвище „Кунктатор” (Изчакващия). В създадената ситуация Анибал се опитал да се предвижи по полуострова, завземайки града, орязвайки източниците на снабдяване, тъй като не разполагал с обсадни машини. Вероятно командващият на картагенците, разчитал на възстанието и прехода на италииските племена под неговите знамена, но това не се случило масово, даже с войските на Анибал, намиращи се близо до стените на Рим, в който вече се вдигнала паника. Обаче, завоюваната от римляните Сицилия, настъплението на легионите в Испания и заплахата за самия Картаген довели до това, че Анибал лишен от снабдяване и възможност за попълнение на войската, бил принуден да отстъпи в Африка. След една година, южно от Картаген той загубил сражение срещу обединените римско-нумидийски сили под командването на Публий Корнелий Сципион (с прозвище Африкански), който се е прославил с изгонването на картагенците от Иберийския полуостров.
Срещу римляните неотстъпващият останал само Анибал.
Анибал достигнал високо положение и в Картаген. Той командвал армия, два пъти е избиран за „суфет”- висше държавно лице в Картаген. През този период той въвел реформи за укрепване на икономическата демократизация на държавата и някои от своите устройства, но с тази си дейност се изправил срещу аристокрацията, която способствала за неговото отхвърляне.
Обвинен в подбуждане на нова война, той напуска Картаген и отишъл Eфес при цар Антиох III. В голямата държава на този владетел, Анибал виждал единствената сила, способна да сдържи растящата експанзия на Рим. По всяка вероятност той даже е склонявал Антиох към конфикт с римляните, тъй като Гърция и източната част на Мала Азия вече били предмет на спор между двете държави. В голямото състояние на този управител Анибал, видял само сила способна да овладее нарастващата власт на Рим, по всяка вероятност той дори е бил убеден, че ще предизвка конфликт с Рим и Гърция в източната част на Мала Азия. Антиохия обаче игнорира съветите на Анибал относно методите за водене на война срещу римляните и го сваля от командването, като му предоставя да ръководи Флота. И не е изненадващо следователно, че командирът картагенците изгубва морска биткa, а Антиох III е победен от римляните в битката при Магнезия. Мир, е сключен по силата на който областният управител наредил предаване от Ефес на враждебни генерали и политици отседнали в неговият двор включително Анибал. Картагенина обаче избягал, тъй като царя му дал такава възможност. Лишен от подкрепа в родната си страна и помощта на мощни покровители, Анибал , продължил да се сражава с Рим.
Според няко източници известно време е живял в двора на арменския цар и дори създал за него град Арташат на река Арах, а след това застава зад управителя на Витиния, Прус във войната с съюзника на Рим и владетел на Пергам. Според античните автори, „…в една от морските битки с флота на Пергам е бил използван от Анибал изобретеното ново оръжие под формата на лесно чупливи съдове с отровни змии, “ и по нататък „…пергамските кораби все по ожесточено нападали противника, когато изведнъж над тях се посипали глинени тенджари за които ви споменах по-горе. Тези метателни снаряди отначало предизвикали смях в бойците, тъй като не разбираха какво означават. Но като видяха, че от тях изпълзяват змии, изпаднаха в ужас от новото оръжие, незнаейки какво да спасяват първо и се спуснаха в бягство като се върнаха на свойте стоянки”…
Въпреки това, римляните не забравят своята дългогодишен враг, и, в крайна сметка принуждават управителя на Витиния им даде картагенеца.
Виждайки, че къщата му е заобиколена, Анибал, верен на дългогодишния си обет, извършва самоубийство. Легендарният командир бил погребан в Гебсе. Историкът Ливий казва, че в 1-ви век преди Христа, тоест, два века след смъртта на Ханибал, могилата в гробницата е все още видими …
Hannibal-tomb-gebze
Делата на Ханибал са известни от запазените трудове на латински и древногръцки автори (Тит Ливий, Полибий, Апиан и др.). Успехите му като пълководец оказват влияние върху военната стратегия в най-ново време.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Земята в други измерения

Земята в други измеренияОт древни времена, хора от различни страни и континенти разказвали за непознати земни жители, „прохода към които се отваря само в стого определено време и място”?!…
Това са непознатите и удивителни народи, като „ангели, демони, феи, елфи, джуджета, легендарната Шамбала, непознати континенти, държави и градове”. В едни земните жители пропадат завинаги, от други се завръщат, а пътя на трети е познат само на малко „нa избраи или посветени?!

Преди всичко това са митове. Обаче съвременните учени доказват за „исмерение.”…реалното съществуване на неизвестни пространства там, където в атласите са обозначени добре известни страни. Те са там и съществуват паралелно с другите, но са в друго 
В древноиндийската митология се споменава за някакви тайнствени седем велики континента: Джамбу, Плакша, Шалмали, Куша, Кронча, Шака и Пушкара. Те са разделени от океани, пресечени са с планини и населени с хора. В старинните книги, например се говори за някои провинции на континента Джамбу, които са имали връзка с полуостров Индостан. Що се отнася до останалите шест континента, изглежда, че те са само митически, нещо от рода на Земята Тирн-на-Ног, Лапландия или остров Авалон и Свети Брендар …
През 70-те години на XX век, френския учен и изследовател Жак Берже е заявил, че съществуването на „митични индийски царства не противоречи на принципите на съвременната математика, защото строежа на пространството е много по- сложен, отколкото е прието да се мисли. „…Ако допуснем, че Земята – една от повърхнините Римана (описана математически и графично сложна пространствена структура) – е написал Берже – то е възможно съществуването на неизвесни местности, недостъпни при обикновенни обстятелства и не нанесени на картите и глобусите. Ние не ги подозираме, както не подозираме съществуването на бактериите и невидимата радиация”.

Ако се приемат думите на учения за верни, то следващата крачка ще бъде, да се признае съществуването на места, от които е невъзможно да се върнем. Или от които може да се излезе само в определено годишно време, днонощие, или веднъж на няколко години.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Изгубеният град Уанако (ез.Титикака) – Кога и къде са го построили?

УанакаОбградено от снежни планини и плодородни долини, на границата на Перу и Бливия е разположено почитано от коренните жители на Андите, тайственото езеро Титикака. Максималната му дължина е 190 км, а ширина 80 км. Надморската му височина е 3 812 м. То заема площ 8 372 кв. км, средна му дълбочина е 107 метра и е плавателно. Заснежената „Кордилера – Реал”, висока 6 400 метра на североизточния (боливийски) бряг е една от най-високите точки на Андите. Езерото се състои от два, почти отделни „суб-басейна”, съединени с пролива „Тикуина”, широк 800 метра в най-тясното му място.

Произхода на името „Титикака” Съгласно митологията на инките:”… На дъното на езерото има древен град…Веднъж светът е бил запратен в бездната на тъмнината и студа, а хората били на границата на унищожението. Извесно време след потопа, бог Виракоча излязъл от дълбините на езерото, създал Слънцето и Луната, след това отново създал мъжа и жената и ги изпратил по четирите страни на света да започнат новото му заселване… „ В този смисъл, според индианците, езерото се възприема за място, където се е възродила цивилизацията на инките, след смърта на които, духовете им се връщат обратно в езерото.
През 2000 година, международни археолози са намерили руини на древен град от 500 -1 000 г. до новата ера, т.е. преди цивилизацията на инките. Градът Уанако е на височина 4000 м до брега на Eзерото Титикака (северната част на Боливия). Намира се в равнината Алтиплано и е заобиколено от снежните склонове на Андите.
Той е получил името си след като жителите му са го изоставили. Кои са били тези хора и как са наричали града си, ние не знаем. В легенда се разказва, че „…Върховният инка Майт Капак е седнал в древния град за да си почине. До него се доближил бързоходец от столицата на империята Куско. Владетелят оценил усърдието на бързоходеца и му казал „Тио Унако”(ти си бърз, като унако)…”. Така се появило сегашното име на града.
Кога и кой е основал Уанако , не се знае. Индианците, които живеят на това място от време на испанското нашествие вярват, че такъв голям град е издигнат от отдавна изчезнали племена на гиганти. Изследователите приписват на града изключително древен произход. Артур Познан, който е прекарал половината си живот в изучаване града, твърди че той е основан преди 12-17 000 години. Археологът Х. Белами смята, че възрастта му е 250 000 години.

Градът Уанако, се намира в басеина на езерото Титикака, заобиколен от планини. На техните склонове още си личат предишните му бргове. Правата линия, съединяваща отсрещните брегове се намира под наклон и до днес. На разстояние 620 км, отклонението е повче от 300 метра. Ако се пренесат изохипсите (геодезически линии с еднаква дълбочина) върху повърхността на Южна Америка, се оказва, че Андите в околността на Уанако са били остров в океана. Нивото, което е достигнато показва, че Титикака се е издигнала повече от 4 000 м. Освен това, водата му е солена.
От което следва, че Уанако верятно е бил построен на океанския бряг или на свързан с него чрез водоем. Това се потвърждава и от намерените в руините пристанищни съоражения, мидени черупки, останки от морски животни и изображения на летящи риби. Това означава, че града е съществувал преди издигането на Андите, което ще рече преди 60-70 000 000 години.

Според съвременната наука, по това време хора не е имало!?…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Имената на островите Исландия и Гренландия

Защо Исландия се нарича „ ледена”, а Гренладия – „зелена”?
Вероятно има очевидна грешка или недоразумение?!

Ирландия,ГрнландияИсландия е остров намиращ се в Атлантическия океан и няма ледено покритие. Бреговете му се мият от Гълфстрим, а средната януарска температура там е около 0 градуса по С.

Гренландия е най-големия остров в света и 15 % от площа му е свободна от ледено покритие.
Причината за това недоразумение се крие в откритието и колонизацията на северните страни от викингите.
Когато в края на IX век в Исландия е пристигнала първата група преселенци, имало е силни мразове и всички заливи били покрити с лед. Практически целия добитък на колониалистите загинал. По тази причина, Флоки Филгерварсон, който водел преселенците, е  нарекал тази земя Ледена страна (ice land).
За първооткривател на Гренландия е прието да се смята викингът Ерих Турвалдсън. През 982-983 година именно той е открил и изседвал западното крайбрежие на огромния остров. За заселване той избрал няколко равни места на югозападното крайбрежие, защитени от студените ветрове и покрити през лятото с буйна зеленина. Контрастът между околната ледена пустиня и зеления оазис бил така впечатляващ, че Ерих кръстил това крайбрежие на Гренландия – Зелена земя (green land). Първоначално това име се отнасяло само за конкретната част от брега, но през XV век, името се разпространило за целия остров.

Posted in Uncategorized | Tagged , | Вашият коментар

Одисей, е бил може би първия жител на земята, който е направил околосветско пътешествие!

Последното пътешествие на Одисей

Последното пътешествие на Одисей

Одисей,последно плаванеИменно такава версия доказва професор Кристина Пелех от Виенския университет. Според описанието на Омир, 10 години Одисей, царя на Итака, се е скитал със свойте спътници по моретата. Тяхните странствания, са описани от Омир и отдавна са станали предмет на интерес на свтовни историци и географи. В резултат на пет годишните си изследвания, доктор Пелех доказва че: Одисей е направил първото околосветско плаване!
Известно е, че още древните гърци са се мъчили да установят истината за Одисеевите плавния и са изказвали свои хипотези. Възникнали са над 70 версии, посветени на „Тайната на 10-годишното плаване под командата на Одисей ” – казва професор Пелех.

А, били ли са въобще възможни околосветски плавания в тези древни времена?! Според доктор Пелех, да. Тя дава за пример финикийците, които водили интензивна морска търговия и са били монополисти в тази дейност. Te са пазели „секретни карти за търговските си пътища”, а на любопитните и чужденците са разказвали зловещи истории и египтяните, които пък са знаели, че земята е кръгла. Те са притежавали необходимите знания, кораби и инструменти за подобно далечно плаване. Доктор Пелех е разгледала пътешествието на Одисей от митологична, географска и етнографска гледна точка, като се е старала да изчисти фактическите данни от митологични наслоения.
Знаменитият мореплавател Тур Хайердал трикратно е доказал, че дългите океански пътешествия върху древни и примитивни морски съдове са напълно възможни, но значително по – бавни. Известният мореплавател Тор Хейердал пътува на подобни древни конструкции: на сала „Кон-Тики“ и папирусните лодки „Ра“ и „Ра-II”. И ако се има предвид, че най-старите кораби, открити от археолозите са от 1200 г. пр. Хр. Това означава, че по време на Троянската война, корабите са имали солидна двойна обшивка, и са били с дължина от 18 метра. За възможността за такива пътувания да са ставали, според експертите, има реална основа.
В такъв случай остават невероятните и много подробни разсказите за: „циклопите, листригите, лотосоядите и едноокия великан-людоед Полифем”, с които изобилства разказа за пътешествието?
И така, къде е пътувал Одисей?…
1. Първия етап на плаването е бил по край бреговете на Египет (в страната на лотосоядите). Според гръцката митология „лотосоядите” са племе, хранещо се с лотоси. В тази земя кораба на царя го застигнала буря. Отдавайки се на угощение „...екипажат му забравил за всичко и Одисей със сила ги качвал на кораба...”. Професор К. Пелех доказва, че цвета на лотоса съдържа силно въздействащо наркотично вещество. Тогава, този цвят е бил разпространен в Египет и крайбрежието на Либия.
2. Следващия етап от пътешествието е „земята на циклопите”. Сравнявайки описанието на тази територия със съвременното Средизеноморското крайбрежие, К. Пелах смята, че става дума за дивия и агресивен народ, населяващ езерото Тритон в Южен Тунис. Неговите представители били истински гиганти – с височина до 2.5 метра, мощно телосложение и свиреп нрав. Сега е доказано, че в ранното средновековие те са били унищожени от испанците. Обичаите на това племе, напълно съответства на описанието дадено от Омир.
3. Пътешествието на Одисей започва когато „… е бил развързан меха с ветровете…” в който били „завързани щормове и урагани...” Те изпратили кораба извън Средиземно море. Важен детаил там е споменаването за това, че „…пътя на деня и ноща се прекратяват…”.
4. Друг характерен детаил са „…мрачните отвесни скали, тесните проходи в бухтите, неибичайния дълъг ден и гиганския лос, който трудно убили мореходците...” Всичко това, според Пелех, напомня за Норвегия, за норвешките фиоди и полярния ден. Описанието на лоса съответства на характерния вид животни, живущи в тези времена в районите на Полярния кръг.
5. След като Одисей бил на острова на вълшебницата Кирка, тя го изпраща в „подземното царство” да се срещне със сянката на прорицателя Тиресий. От него, героят разбира за смърта на майка си и за големите опасности, които го очакват по време на плаването му до дома. Ако се изчистат митолигичните напластявания от разказа, то остава точното описание на океанската шир на Атлантика.
6. По всяка вероятност царя е доплувал до полуостров Лабрадор и стигнал до долината на река, чието устие Омир описва така „устие, което се състои от два ръкава.  Един от тези ръкави – казва Омир – е образуван от водопад.” В автора, се дава детаилно описание на растителния свят и климатичните особености на този район, например „…утринния мраз.” Подобно описание може да се срещне само на едно място – заявяват географите, а именно устието на река Свети Лаврентий, впадаща в едноименния залив.

7. Важен признак за следващия етап от пътуването, съгласно изследванията на К.Пелех, се явява указанието на Тересий, изпратил мореплаватели през „виолетовото море”, където се намирал домът на богинята на утрената зора Еос и от където където бога на слънцето Хелиос започва своето изкачване по небето. С други думи – на изток.
8. Срещнатите „сирени”, наличието на грамадни птици, планини от кости и корали, по мнение на К.Пелех, също намират своето обяснение, те еднозначно показват Южна Америка.
9. Подробното описание на пътя на Одисей между Сицила и Хабрида, ориентират изследователите към пролива Огнена земя. Тук Пелех обръща внимание на описанието на природните условия.
10.Остров Тринакия, където се пасяли „свещенните крави на бог Хелиос” за Пелех е Индия, където и сега кравите са свещенни.Описанието на острова дава основание да се определи – Арабски полуостров. При това прорицателят Тиресий обяснил на Одисей, че пътя до Пурпурното море (Червено море), предполагайки че маршрута по нататък му е вече известен.
11. Остров Херия, където Одисей се добира след корабокрушение в Червено море, по оценка на Пелех, е Синаиския п-в, а от там до Гърция е „…една ръка разстояние”.
12. С помоща на на царя на феаките Алкиная, Одисей се връща в дома си. Описанието на двореца – смятат египтолозите – напълно съответства на египетските дворци. Действително, развалините на древния град потвърждават думите на Омир.
Защо тогава да не се допусне, че околосветското пътешествие на Одисей е истина, а не измислица на автора?

Posted in Uncategorized | Tagged | Вашият коментар