Сардиния: забравена цивилизация

Сардиния е част от Италия и е вторият по големина остров в Средиземно море (около 220 х 90 км). Островът съчетава чудесни плажове, отвесни високи скали, зашеметяващи гледки към морски ширини и забележителна история. Времето е меко през зимата и горещо през лятото. Фауната е много разнообразна: сърни, муфлони ( символът на острова ) , лисици, ястреби, орли, фламинго и дори някои редки видове тюлени. Тук все още могат да се видят невероятни резервати,  в които препускат диви коне. Морето е фантастично красиво и с изключително прозрачна вода, което го прави известно сред любителите на водните спортове. Но колкото и да е странно – на острова може да се види и …последната пустиня в Европа. Гледката е такава, че може да ви заблуди, че сте в Сахарa. Сардиния е била населена още от праисторически времена, а още от неолита започва развитието на забележителна култура, която е оставила следи с многобройни паметници.
Една от типичните характеристики на острова са „нурагите“, праисторически кули, построени между 1500 и 500-та г. пр.Хр. и използвани като къщи, крепости и храмове. Следващите векове са донесли на острова това, което са носели и на останалите острови в Средиземно море- нашественици, които са оставили следи от своята култура и нрави. Именно поради този факт и архитектурата е доста разнообразна в различните райони на острова.

Сардиния

Сардиния е втория по големина остров в Средоземно море

Гробници на гиганти
Далечните предци на съвременното население на Сардиния, са дошли на острова още през XIV-XIII век преди новата ера. Много учени ги отъждествяват с древните „сарди” – едно от най – древните „морски народи”, предизвикващи ужас в египетските фараони. Появяването и войните с „морските народи”, в Древен Египет и Палестина, заема таинствена страница в древната история на човечеството. Именно те, „протосардите“ са започнали строителството на загадъчни „гробници на гиганти”, които и до сега се намират в съвременна Сардиния. До сега са разкрити повече от три хиляди такива гробници. Разцвета на строителството на огромните каменни съоражения се датира във второто хилядолетие до нашата ера, както и древните мегалитически храмове на о.Малта, които напомнят за тях. Интересно е, че аналогични или много прилачащи на тях строеж има и в Ирландия, например известния мегалит Корт-Кайрн.
Обикновенно, „гробниците на гиганти” представляват съоръжения с дължина 15 метра и височина 4-5 метра. Те са направени от многотонни обработени блокове. При това централната плоча е акуратно закръглена и от горе има изображения, изсечени върху гранита. Колко усилия и каква техника е била необходима за създаването на такива строежи.

Зикурати… в Сардиния

Ние знаем, че постройките на древния свят „зикутатите” са емблематични за цивилизациите на Междуречието, като се започне от загадъчната цивилизация на шумерите. Но се оказва, че такива съоражения е имало и на хиляди километра от Тигър и Ефрат, а именно в Сардиния. На 11 км от пътя към град Порто Торес, в околностите на град Сасари през 1954г. е бил открит класически зикурат, наречен „Светилище Монте д’Акоди”. Изследователите смятат, че този мегалитичен паметник е уникален за цялото Средиземноморие. Зикуратът „Монте д’Акорди” е бил построен не по късно от четвъртото хилядолетие до новата ера. Загадъчни строители са построили този зикурат първоначално с платформа 30 x 30метра и височина 6 метра, а през третото хилядолетие до н.е. е тя е била разширена до размрри 42×42 мера и височина 10 метра. Тези съоръжения са били добре познати на „Древноминойската култура на Крит ”. На двата острова се наблюдава явен паралел в изкуството при създаването на огромни постройки, да не забравим и остов Малта, където огромните храмове от древността все още чакат своите изследователи. За какво е построен този „зикурат”? Съвременната наука още не е дала отговор. Има само банални предположения, като „древен религиозен център”.

Нураг(Сардиния)Нураг – праисторическа кула, приличаща на пресечен конус
Осем хиляди нураги
За древната история на Сардиния са характерни също и типичните за острова „нураги” – праисторически кули, построени от камъни между 1 500 и 500 г. пр.н.е. с предполагаемо многофункционално предназначение – като домове, крепости и храмове. По форма, те наподобяват пресечен конус. С височина 20 метра, те са видни от далече. Построени са на места с широк кръгозор и е възможно е от там да са се контролирали важните пътища – морски и сухопътни. В монографии се пише за „храмове”, „резиденции на управители”, „военни укрепления” и „места за срещи на вождове”. Учените признават, че за сега предназначението на „нурагите” не е известно. Въпросът за произхода на населяващите нурагите „сарди” също е спорен, като се подържа мнението, че те са един от т.нар. морски народи – „шардана”, което междувпрочем участвало в нашествие към и в Древен Египет по времето на Мернептах и Рамзес III (XIII—XII век пр.н.е.), което ще рече по времето на битката при Кадеш. Сега в Сардиния са открити 8000 нураги. А, в миналото те са били 30000. Те са построени преди 6000 години. Даже да приемем версията за „символическо значение”, трябва да признаем, че в тях са съхранени непознати сведения, знаци, символи, които си остават неизвесни. Само в няколко „нураги” са направени археологически разкопки. Италианските и чуждестранни археолози за сега проявяват нисък интерес към тях и загадъчната цивилизация в Сардиния.
На герба и флага на Сардиния са изобразени
Герб и флаг на СардинияЧетири мавъра с завързни очи
Живот след живота
Учените отдавна са стигнали до извода, че 10-12 хиляди години Земята е била постигната от някаква катастрофа, в резултат на която е загинала високо развита цивилизация. Тази цивилизация наричат различно, в това число и Атлантида. За световният потоп е писано в древните хроники на почти всички народи, от шумерите до ацтеките. Спори се каква е причината предизвикала този катаклизъм: ядрен взрив или война между пришълци; а може би стълкновение между планети (Фаетон, Нибиру) или удар на астероид?! Но оцелелите носители на велики знания от миналото са създавали нови цивилизации от Канарските острови до Индокитай, от мегалитичните съоражения на Британските о-ви до културата на ацтеки и майи.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Aтлантида

Атлантида-примерно местоположение    Атлантида1   Вече 2000 години загадъчната Атлантида вълнува умовете на учени, мечтатили, поети, изследователи, археолози и окултисти… От мистериозният континент се прокрадват загадъчни истории, за уникални технологии, които са извън нашето време. Не по малко дискусии предизвиква тайнственото ѝ изчезване. В древни времена, тази цивилизация е постигнала фантастично развитие. Тогава, какво е било природното бедствие което я е разрушило? Сега за 20-30 точки от земното кълбо се твърди, че там се е намирала Атлантида. А една от тях дори се намира на Северния полюс. С други думи, който не я е търсил, той не я е намерил.
Първият, който пише за Атлантида е Платон в два свои кратки „диалога”,
позовавайки се на Солон. Солон, когато последния се е намирал в град Саис, западно от река Нил в Египет. В този град, Солон беседвал със свещенник от храма „Нейт”, които му разказал за Атлантида. Той му казал, че „…това е бил много голям остров, по голям от „Либия и Азия (Мала Азия)” взети заедно. Той бил разположен отвъд „Херкулесовите стълбове” и е съществувал преди около 9000 години…”. Управляван бил от царе, които произхождали от бог Посейдон. Името му било „Атлантида”, в чест на Атлас (титан в древногръцката митология, който носел на раменете си небесния свод). Атландците водили война с Атиняните за хегемония на Средиземно море и я загубили. После имало земетресения и наводнения и острова потънал за един ден. Атлантида била богата на природни ресурси, гори, градини, животни и множество мини…” Всеки един от царете, притежавал град. Всички те се подчинявали на общ цар който се намирал в столицата и бил потомък на Посейдон. Столицата била оградена с няколко реда крепости, а между тях имало ровове пълни с вода. В централната крепост се издигал голям храм на Посейдон, който бил позлатен и с посребрен покрив. Вътре бил от слонова кост, злато и сребро. В легенди се разказва, че „...атлантите били високи, изключително красиви, свободно преодолявали земното притегляне и обменяли своите идеи без помоща на думи(чрез телепатия)…” Има много предположения „…защо такава могъща цивилизация е била унищожена, дали от наводнение, от технически познания и експерименти, та даже и от содомия…”
Кристала на АтлантидаСега се предполага, че на дъното на Бермудския триъгълник се намират загадъчни кристали, посредством които египтяните в древността са построили пирамидите и Свинкса. Има ли връзка между Атлантида и Египет? Египетската цивилизация, също е пълна с мистерии и тайни като се започне от огромния свинкс, колосалните храмове, загадъчните пирамиди, религията и техния произход. Възможно е атланти, оцелели след катастрофата да са се спасили в Египет и да са дали тласък в неговото развитие в сравнение с други общества по това време. Например : „…В зората се на историята появил загадъчен човек на име „ Имхотеп”. На една древна плочка от 4600 до новата ера е записано за неговата слава. Той бил „…везир на фараон Джосер (2778-2268г. до н.е.) и велик жрец на град Хелиополис...”, проектирал първата стъпаловидна пирамида в Сакара, която станала прототип за всички следващи пирамиди и изменил живота на египтяните. Той бил велик учен и всестранно развит човек…” Това, което египтяните строили преди него от глина,тръстика,и дърво той заменил с камък, изменил декорацията на Мемфис и сега се любуваме на тези арки и сводове. Имхотеп бил и лекар. Той бил архитект, строител, лекар, военен министър, върховен съдия, канцлер, министър на културата; териториално разделил Египет на окръзи и отворил училища за чиновници, за да не си надвишават те пълномощията.                                               Imhotep                                                         Сфинкс

Гробницата на гения Имхотеп така и не намерена. Има легенди че в нея има”мемуари” и „подаръци от боговете”. Възможно е, те да се намират под Свинкса в платото в Гиза.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Континентa Му/Лемурия

Древен континент, навярно носител на първата земна цивилизация

Древен континент, навярно носител на първата земна цивилизация

Kонтинентът Му е бил разположен в Тихия океан. От него са останали островите Хавай, Понапе, Фиджи,Пасха и Нова Зеландия. Материкът бил широк ~ 8000 км, а дълъг около ~ 5000 км. Той се състял от три отделни части, а между тях имало морета. Климатът му бил влажен тропически, имало много реки, езера и язовири. Расли тропически гори, а по крайбржието – палми. В езерата цъфтели лотоси, които били свещенни за жителите му. Пътищата били широки, с настилка от гладък камък. Континентът се състоял от различни провинции и няколко милиона жители. Населението му било с различен цвят на кожата, но доминирала бялата раса. Управителят, един за целия континент се наричал „Ра-Му” и бил наместник на Слънчевия бог на земята. В тибетските летописи, се описват хора облечени с тънки дрехи и много украшения от скъпоценни камъни по тях. Били отлични мореплаватели. Тяхните кораби плавали по всички морета и океани. Континента си наричали „Свещенна земя”. Строили храмове, дворци, пътища, мостове и градове от огромни камъни. Континентът (Свещенната земя) загинала от силно земетресение което продължило много дълго време. В резултат, Му два пъти се премествал и след това потънал. Това станало преди 64 милиона години. А континента съществувал  около 100 хиляди години преди това и тяхната цивилизация превъзхождала няколко пъти нашата.

Джеймс Черчуд, британски полковник работещ в една от колониите в Индия се запознал през 1868 г. с един будиски монах, който му разказал за местонахождението на интересни плочки със загадъчни символи. В течение на 10 години той ги изучавал внимателно и успял да ги прочете. Там пишело историята на загадъчен древен континент и за неговата  гибел. След това полковникът започнал да пътешества по света и да събира предания за този континент.

Уйлям Нивен, известен американски археолог, при разкопки в Мексико намерил древни плочки с някакви знаци. Когато Джеймс разбрал за това казал,че е видял такива знаци в храма, когато разшифровал неизвестните надписи за големия неизвесен континент в Тихия океан, който бил унищожен.

Posted in Uncategorized | Tagged | Вашият коментар

 

Менхир - общ вид

Менхир – общ вид

Преди около 2,5 милиона години, известният гръцки философ и учен Платон, ни разказва за загадъчен изчезнал континент. Той се наричал „Атлантида”. Посочвайки местоположението ѝ той споменава, че се е намирала „…отвъд Колоните на Херкулес”. Официалната версия твърди, че „Колоните на Херкулес” са скалите от двете страни на „Гибрелтарския проток”, зад които верятно се е намирала „Атлантида”. Те са високи над 400 метра над морското равнище. Но има и други мнения. Например, редица историци посочват високите планини в източната част на Средиземно море и по конкретно на двата съседни острова – Самотраки (1600м) и Гьокчеда (697м) разположени в предната част на пролива „Дарданели”. Освен това, в света има много други скални образувания, наречени „стълбове”. Сега ги наричаме мегалити и се знае, че са построени 2-3000 години преди новата ера. Това са скални съоражения построени в древността, чието предназначение все още се обсъжда. Те се срещат в Европа, Северна Африка, Северна и Южна Америка, Азия и дори в Гренландия, т.е на всички континенти. Като съоражения те се класифицират така:

  • менхирМенехири – това са отделно стоящи камъни, считани за свещенни. Работещият менгир, е във връзка с други мегалити и обикновенно е разположен в особенни зони, например в точки на пресичане на силови полета или разломи.
  •  Кромлехи – преставляват няколко поставени вертикално в земята обработени или необработени продълговати камъка, образуващи окръжност. Понякога в центъра на тези съоражения Кромлехсе намира друг обект – скала, менгир, долмен или цял мегалистически комплекс. долмен,с.Граничар
  • Долмени – в обикновенния вариант, това е един голям камък, поставен върху няколко други. Най популярния вариант е от 3 камъка поставени във форма на буквата „П”. Стоунхенж е построен от множество такива елементи. Учените смятат, че долмените са ритуални погребения, с цел да се съхрани душата на покойника. Но част от тях не са свързани с погребения. За някой от тях  са известни ритуални действия. Например, около долмена се събира група единомишленици, които имат за цел да изменят определена ситуация. Съединявайки волята си при съдействието на долмена, те решавали успешно проблема.
  •  Природни скални образувания – получени в резултат на природните сили и 220px-Dolno_Dryanovo_Headвремето.

Някои учени изтъкват, че някои мегалитни съоръжения са „…уникална „каменна книга“ на древните, в която има кодирани важни научни данни за Земята, Слънчевата система и Вселената, оставени от жителите на една Върховна Разумна Сила на Вселената за бъдещото поколение на земляните…” Това знание се чака с тяхното декодиране, осмисляне и практическо използване. Но тези хипотези не са вече от актуални, а някои дори са непотвърдени спекулации. В историята на съвременната наука често се случва, че напредъка в някои области да се постига чрез „връзки“ за решаване на други конкретни проблеми, на специалисти и методи за проучване на други научни области. Така, че в нашия случай, нов проблем е да хвърли светлина върху извънредна хипотеза, предложен през 1992 г. от изследователи Kиев Р.С. Фурдев (геолог), и M. Шваядаков (физик). В книгата си „тайни за красота“ те са изложи идеята си, че мегалитните структури могат да бъдат сложни устройства – а именно, генератори, или устройства за електронни „акустични вибрации”! Примерно устройство на менхирДруго възможно предназначение може да бъде „инженерни съоражения за следене на движението на земната кора”. Това е било особенно важно на места където е имало периодични земетресения. Такова място например е Анадолския разлом. Те са очертавали живите разломи и са следели за възникнали деформации за да могат своевременно да се спасят. Предполагаемо устройство на менехирите: 1.Общ вид на знака 2. Вътрешен излъчвател; 3. Фундамент; 4. Външни излъчватели (кремък,кристал…); 5. Поток от земна енергия; Подобни стълбове се създавали с цел образуване на вертикални енергопотоци. Те са били част от комплекси с други култови съоражения на древността. В предания се говори, че намирайки се в близост до тези камъни, болни хора оздравяват. Възможно е местоположението на стълбовете да е свързано с някаква система от подземни ходове. Но да се върнем към митологията. Преданията и изследванията дават основание да се предполага, че Херкулес е участвал в поставянето на такива стълбове по бреговете на Средиземно море. Той не е имал божествени способности за изправяне на планини и скали, като тези, които са в Гибралтарския проток. Истинската подбуда на Херкулес  в участието му в създаването на емблематични камъни гиганти (менхири) е било „изкупление за многото си грехове (убийствата на невинни хора.)“ И вероятно, те са били смятани за символи на покаяние за грешни дела. Сега, вече повечето от стълбовете са разрушени, но на тяхното място продължава да присъства силни енергополеви потоци. За съвременната техника едва ли би представлявало трудност да се установи тяхното бевше местоположение. Такива стълбове е имало от двете страни на Босфора и на север от Истанбул, в Кавказ, Урал, Грнландия и на много други места. Според древно предание  „в гиганските камъни (менехирите) е скрита „…тайната  целителна сила на Земята против много болести…”. ”Те били пренесени от великани от Африка, където били заредени от специално посветени жреци.“ Други центрове за създаване на загадъчните гиганти от камък били в Гренландия, Северното Черноморие, на Волга и Южен Урал.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

ТАЙСТВЕНИТЕ „Херкулесови стълбове”

 

Менхир - общ вид

Менхир – общ вид

Преди около 2,5 милиона години, известният гръцки философ и учен Платон, ни разказва за загадъчен изчезнал континент. Той се наричал „Атлантида”. Посочвайки местоположението ѝ той споменава, че се е намирала „…отвъд Колоните на Херкулес”. Официалната версия твърди, че „Колоните на Херкулес” са скалите от двете страни на „Гибрелтарския проток”, зад които верятно се е намирала „Атлантида”. Те са високи над 400 метра над морското равнище.

Но има и други мнения. Например, редица историци посочват високите планини в източната част на Средиземно море и по конкретно на двата съседни острова – Самотраки (1600м) и Гьокчеда (697м) разположени в предната част на пролива „Дарданели”.

Освен това, в света има много други скални образувания, наречени „стълбове”. Сега ги наричаме мегалити и се знае, че са построени 2-3000 години преди новата ера. Това са скални съоражения построени в древността, чието предназначение все още се обсъжда. Те се срещат в Европа, Северна Африка, Северна и Южна Америка, Азия и дори в Гренландия, т.е на всички континенти. Като съоражения те се класифицират така:

  • менхирМенехири – това са отделно стоящи камъни, считани за свещенни. Работещият менгир, е във връзка с други мегалити и обикновенно е разположен в особенни зони, например в точки на пресичане на силови полета или разломи.
  •  Кромлехи – преставляват няколко поставени вертикално в земята обработени или необработени продълговати камъка, образуващи окръжност. Понякога в центъра на тези съоражения Кромлехсе намира друг обект – скала, менгир, долмен или цял мегалистически комплекс. долмен,с.Граничар
  • Долмени – в обикновенния вариант, това е един голям камък, поставен върху няколко други. Най популярния вариант е от 3 камъка поставени във форма на буквата „П”. Стоунхенж е построен от множество такива елементи. Учените смятат, че долмените са ритуални погребения, с цел да се съхрани душата на покойника. Но част от тях не са свързани с погребения. За някой от тях  са известни ритуални действия. Например, около долмена се събира група единомишленици, които имат за цел да изменят определена ситуация. Съединявайки волята си при съдействието на долмена, те решавали успешно проблема.
  •  Природни скални образувания – получени в резултат на природните сили и 220px-Dolno_Dryanovo_Headвремето.

Някои учени изтъкват, че някои мегалитни съоръжения са „…уникална „каменна книга“ на древните, в която има кодирани важни научни данни за Земята, Слънчевата система и Вселената, оставени от жителите на една Върховна Разумна Сила на Вселената за бъдещото поколение на земляните…” Това знание се чака с тяхното декодиране, осмисляне и практическо използване. Но тези хипотези не са вече от актуални, а някои дори са непотвърдени спекулации.

В историята на съвременната наука често се случва, че напредъка в някои области да се постига чрез „връзки“ за решаване на други конкретни проблеми, на специалисти и методи за проучване на други научни области. Така, че в нашия случай, нов проблем е да хвърли светлина върху извънредна хипотеза, предложен през 1992 г. от изследователи Kиев Р.С. Фурдев (геолог), и M. Шваядаков (физик). В книгата си „тайни за красота“ те са изложи идеята си, че мегалитните структури могат да бъдат сложни устройства – а именно, генератори, или устройства за електронни „акустични вибрации”!

Примерно устройство на менхирДруго възможно предназначение може да бъде „инженерни съоражения за следене на движението на земната кора”. Това е било особенно важно на места където е имало периодични земетресения. Такова място например е Анадолския разлом. Те са очертавали живите разломи и са следели за възникнали деформации за да могат своевременно да се спасят.

Предполагаемо устройство на менехирите:

1.Общ вид на знака

2. Вътрешен излъчвател;

3. Фундамент;

4. Външни излъчватели (кремък,кристал…);

5. Поток от земна енергия;

Подобни стълбове се създавали с цел образуване на вертикални енергопотоци. Те са били част от комплекси с други култови съоражения на древността. В предания се говори, че намирайки се в близост до тези камъни, болни хора оздравяват. Възможно е местоположението на стълбовете да е свързано с някаква система от подземни ходове. Но да се върнем към митологията. Преданията и изследванията дават основание да се предполага, че Херкулес е участвал в поставянето на такива стълбове по бреговете на Средиземно море. Той не е имал божествени способности за изправяне на планини, скали, като тези, които са в Гибралтарския проток. Истинската подбуда на Херкулес  в участието му в създаването на емблематични камъни гигантски (менхири) е било изкупление за многото си грехове (убийствата на невинни хора.) И вероятно, те са били смятани за символи на покаяние за грешни дела.

Сега, вече повечето от стълбовете са разрушени, но на тяхното място продължава да присъства силни енергополеви потоци. За съвременната техника едва ли би представлявало трудност да се установи тяхното бевше местоположение. Такива стълбове е имало от двете страни на Босфора и на север от Истанбул, в Кавказ, Урал, Грнландия и на много други места.

Според древно предание в „в гиганските камъни(менехирите) е скрита „…тайната  целителна сила на Земята против много болести”. ”Те били пренесени от великани от Африка, където били заредени от специално посветени жреци. Други центрове за създаване на загадъчните гиганти от камък били в Гренландия, Северното Черноморие, на Волга и Южен Урал.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ЧЕРНО МОРЕ

Черно море- рисуван подводен релеф

Черно море- рисуван подводен релеф

Всеки воден басеин има свой образ и характер, навици и история. Черно море в исторически план, има с какво да се гордее. За милионите си години, то не веднъж е променяло облика и името си. Встъпвало е в брак с морета и океани, преживяло библейския потоп и е оцеляло красиво и помъдряло!

Преди 250-40 мил. години:

Тогава, в района на сегашните: Средиземно, Мраморно, Черно, Каспийско и Аралско море се простирал залив на огромното море „Тèтис”. То е било кръстено на богинята на морета Тетѝда – дъщеря на бог Нептун. Залива се състоял от две части: западна – сегашната западната част на Средиземно море и източна – останалата част. Западната част била солена, а източната пресноводна, защото в нея се вливали много реки. Страшни доисторически чудовища (риби и гущери) живели в дълбините това легендарно море.

Преблизително местонахождение на моретата,бивши езера преди потопа

Преблизително местонахождение на моретата,бивши езера преди потопа

Преди 13-10 мил.години:

При издигането на Алпите, връзката между двете части се прекъснала. В източната част на Тèтис се образувало Черноморско, Каспийско и Аралско езеро, които оформили Сарматско сладководно море. Издигнал се Кавказ, Стара планина и върховете на Родопите. Акваторията  се променила, а солеността в някои части се увеличила.

Преди 8 мил.години:

Образувало се Понтийскокото море. То включвало: Черноморското езеро,  Каспийското  езеро, което било пресноводно. А, върховете на Кавказ били острови сред буйните му води.

Преди 1-3 мил.години:

В пресноводното Черноморско езеро нахлул соления океан и образувал Море Меотида. Сушата продължила да се издига и Меотийското море се разделило на Черно, Каспийско и Аралско море. Високите планински хребети отново се издигнали и Кавказ и Крим останали като големи острови сред бошуващите му вълни. Акваторията, значително намаляла, а в резултат на солеността измрели редца сладоводни живитински видове.

Преди 18-20 хиляди год.години:

На мястото на Черно море, възникнало Новоевскинско пресноводно езеро.

Преди 6-8 хиляди год.години:

Преди 8 хил.год. Черно и Средиземно море отново се съединили. Това съединение обаче имало катастрофален характер. Силните земетресения разцепили сушата, образувал се протока „Босфор”. И огромни маси солена Средиземноморска вода нахлула в басеина на Черно море. Това предизвикало гибелта на огромна част от пресноводните и сухоземните му обитатели. Потъналите разложени остатъци на това бедствие, паднали на дъното на морето и образували сероводород, който съществува и до сега. От тогава Черно море е известно, като „море с мъртвите дълбочини”. Учените предполагат, че този катаклизъм е станал пред очите на обитаващите сушата тогава хора. Дали това събитие е дало основание за „Легендата за потопа”?… Известно е, че Ной  спрял ковчега си на „Планината Арарат”, която може и да е изглеждала, като остров, по време на съединяването на двете морета – Черно и Средиземно.

Сегашната исторя на Черно море:

В сегашни дни има временно затишие.  Много бавно се издигат на планините около него – с няколко сантиметра на век. Планините се покачват, но и морето настъпва. При това то настъпва по- бързо отколкото се покачват планините:с 20-25 см за столетие. Не звучи много, но някои древни градове вече са на морското дъно.

Кратка история на черноморските народи:

Митридат VI Eвпатор

Бюст

Бюст

Изомрудените води на Черно море пазят спомени за велики народи и събития. по него са плавали „легендарните Аргонавти” в търсене на „Златното руно”; по бреговете му е извършвал свойте подвизи „Херкулес”; елините са строили свои градове-колинии; устройвали са се „Знаменити Хермески състезания”; а с виното е било прочуто чак в метрополийте. Един от наи-известните владетели на Понтийското царство е бил Митридат VI Евпатор. Той създал силна армия. Подчинил Колхида, Малка Армения и Херсонес Таврически, който се защитавал от скитите и тяхното царство; сключел съюзи с много племена в това число и с Траките. През Третата Митридатова война Витиния и Понта се превърнали в римски провинции. По този повод Помпей пристигнал с многочислена армия в арменската столица Артаксате и заставил цар Тигран-съюзник на Митридат да се признае за васал на Рим и да се откаже в полза на Рим от завоеванията си. След гърците, траките и римляните, следвали византийци, генуезци и венецианци. Останки от архитектурата, мореплаването и търговията на древни Черноморски градове, както и амфори, монети и други артефакти и до сега са съхранени от водите на Черно море.

Понтийско царство

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Загадката на кристалните черепи

вида на един кристален череп

вида на един кристален череп

Кристалните черепи са модел на човешки череп, който е направен (скулптуриран) от кристална скала. Археолозите са извадили около тринадесет такива черепа в Централна и Южна Америка, а също така и в някои части на Мексико. Съществуват доказателства, че тези черепи са били намерени в близост до руините на древните цивилизации на Ацтеките и Маите. Историците твъдят, че някои от черепите имат връзка с древните цивилизации. Според археолози тези кристални черепи са на възраст между 5 000 и 36 000 години.Кристалните черепи продължават да се проучват и все още са една от неразрешените загадки на древния свят.

Индианска легенда: Кристалните черепи са на „Богинята на смърта (или на Съдбата)”. Те са били тринайсет на брой и се съхранявали отделно един от друг под бдителното наблюдение на определени жреци и охрана от специални войни.Тринайсетте свещенослужители (посветени) в разни места са били задължени по едно и също време да преглеждат подопечния им череп. Върху него те виждали призхождащото на Земята в това време, както и миналото и бъдещето на избрано от тях място за бъдеще до края на света. Посветените могли да видят и „деня на връщане на боговете”, в това число и  белокожия брадат „бог на планетата Венера” (самия Кукулкан), който някога „по време на пълен мрак” се спуснал от небето и подарил на индианците: „писменост, математика, астрономия, научил ги да строят градове,да ползват календара и да отглеждат богат урожай…”

Градът в който е намерен първият череп е кръстен Лубаантун (Lubaantun), което на езика на маите означава „Град на падналите камъни.“ След три години работа в април 1927 под развалините на древен олтар е бил открит уникален артифакт- прекрасно изработен кристален череп.
Това е модел на човешки череп в естествена големина, изработен от фин полиран и чист кварц без долната челюс. Размерите му са 124 мм ширина 197 мм дължина и 147 мм височина. Теглото на черепа е 5, 13 кг.
Три месеца след това е била да открита и долната челюст, която е паснала идеално гладко по ставите. Черепа с долната челюст е направен от единичен кристал на кристал.
Този кристал е толкова добре полиран с определена цел. В тилната част на черепа формира леща, която дава оптичен ефект поставена при определени условия. Тогава лъчите на светлината, падаща върху черепа ги пречупват и изпращат на около.
През 1964 г., черепът бил прегледан от специалист в лаборатория на „Hewlett-Packard“. При разследването било установено, че тя е направена много добре, още преди да имало цивилизация в тази част на Америка.
Но най-голямата мистерия е фактът, че в цяла Централна Америка няма никакви залежи на планински кристал, а в близкото поле на Калифорния, кристал с такова качество, не е открит.

 

Според една хипотеза, кристалните черепи са направени още по времето на загадачната Атлантида. Тези предмети имали културно предназначение за цивилизацията преди 12 хиляди години.

Според друга хипотеза, първите земни жители са се появили на Земята преди 36 милиона години. Тогава на нашата планета са се заселили 12 чуждопланетни раси. Те притежавали технически възможности, непознати за нас, дори сега. Именно те са полирали твърдия кристален кварц. С тяхна помощ те поддържали „контакт” с родните си планети.

Мистични свойства на кристалните черепи

Съществува и мнение, че кристалните черепи притежават и мистични свойства. Силно чувствителни хора и екстрасенси твърдят, че черепите им въздействат, като предизвикват почти хипнотично състояние съпроводено с необичайни миризми, звуци и ярки зрителни халюцинации. Но не само те. И обикновенни хора разказват, че черепите в тъмнина започвали да се пълнят с „бяла мъгла”, а после в тях се появявали „тайствени образи на хора, планини, гори, храмове или тъмнина…”

Има също версия, че черепите са „…отразители и получатели на колективно безсъснание, и наследия от чувства и знания, които циркулират в пространството във вид на енергия…”. Една от последните находки, е съобщило списание „FATE”, през август 1996г. През зимата 1994г. домакиня от ранчо в блисост до Крестън?(щат Вашингтон-САЩ) развеждайки конете си в ранчото видяла на земята някакъв блестящ предмет. Вдигнала го. Оказал се човешки череп от прозрачно стъкло или кристал. Невероятно твърдият материал бил така деформиран, като че ли някога е бил пластичен. От къде се е взел този череп и защо е деформиран така, засега си остава загадка…

 

Posted in Uncategorized | Tagged | Вашият коментар