ДРЕВЕН РИМ

Римската цивилизация е роденa и израсналa около Средиземно море.

Две хиляди и петстотин години, една от най-развитите нации в Средиземно море са били гърците. Те можаха да направят много хубави неща за човечеството. Техните търговци са търгували по крайбрежието, а войниците им са били смятани за непобедими. От Испания до Арабия, много хора са говорили на общ гръцки диалект. Гърция е давала тон на стихове, пиеси, и учени трактати, писма до приятели и докладите на царете. В различни народи гражданите отивали в спортни зали, гледали са театрални представления на гръцки език, моделът на организация на  състезания по тичане и борба, строежът на дворци и храмове.  Дори и незначителните храмове са били украсявани със статуи на гръцки богове.

Етрурските са били древен народ, обитавал обширни територии от Средна и Северна Италия между реките Арно и Тибър, както и част от Кампания. Античните автори смятали, че произходът на етруските е малоазийски и че са сродни с лидийците. Преди създаването на Рим били най-могъщият народ в Италия, със забележителни постижения в културното и политическото си развитие. Политическата им организация наподобявала тази на гръцките полиси. Вероятно към края на VII в. пр. н.е. била оформена конфедерация на дванадесет етруски града Тя се която оказала нестабилна и загубила позиции под напора на римляни, гърци, самнити. Римляните, които дълго време били под етруска управление, възприели от тях редица политически, религиозни и културни постижения: аристократическото устройство на държавата, положението на царете (възприети впоследствие и от магистратите); култовете на редица божества, храмовете, най-важните религиозни практики; приложните изкуства, строителството, акведуктите, пристанищата; въоръжението и организацията на войската. Етруските не успели да обединят италийските племена в единен съюз. Векове наред те водили упорита и тежка борба с Рим за надмощие, губейки малко по малко от своите територии и влияние. Впоследствие римляните се постарали да заличат техните следи в паметта на човечеството.  

Римската история е разделена от историците на три периода:

І -ви – царски (средата на VIII в. пр. н.е  – 510 пр. н. е.),

ІІ-ри – републикански (510-30 г. пр.н.е.) и

ІІІ-ти – императорски (30 г. пр.н.е. – 476 т д) …

Като основоположник на Рим се сочи селището «Алба Лонга» (близо до Кастел Гандолфо) на 20 км югоизточно от Рим. Намира се на западния склон на планината Алба (Албанската планина).  Еней пристигнал там и се спразумял с местния цар Латин да се засели. След време се оженил за неговата дъщеря Лавиния. Алба Лонга е основана от Нумитор, син на Еней, едно поколение след падането на Троя. Еней имал двама сина и една дъщеря – Реа Силвия. След смърта на Еней на престола застанал по-големия син – Нумитор. Но Асканио (Амулий), по-малкия му завидял. Амулий отстранил брат си от предстола, а сестра си дал за весталка. Синът на Нумитор се изгубил по време на лов. След четири години, в свещенната гора на весталките се явил бог Марс. От него Реа Силвия имала двама сина Ромул и Рем. Разгневен от поведението на сестра си, Асканио наредил да я затворят за нарушаване на обета, а децата и да изхвърлят в река Тибър. Обаче кошницата с децата била изхвърлена от водата на реката до Палатинския хълм, където ги накърмила една вълчица. Впоследствие децата били прибрани от един пастир, който ги отгледал с жена си. Според легендата внуците на Еней, основали град Рим, като нов град в средата на VІІІ в.пр.н.е.

Царският период:

Царят съчетавал функциите на военен лидер, свещеник и съдия, той бил избран по препоръка на Сената.

І. Царете  (753-510 г.пр.н.е) са управлявали 243 години. Те са:

1. Ромул Първи (753-716 г.пр.н.е)

2. Помпилий (716-672 г.пр.н.е)

3. Гастилий (672-640 г.пр.н.е)

4. Марций (640-616 г.пр.н.е)

5. Тарквиний Първи Приск (616-578 г.пр.н.е)

6. Сервий Тулий (578-534 г.пр.н.е)

7. Тарквиний Втори Гордий (534-510 г.пр.н.е)

ІІ. Римска република (510-27 г. пр.н. е.).

ІІІ. Императори (27 г. Пр.н.е. — 476 г. ) са управлявали 503 години.

1. Октавиан Август (27 г. пр.н.е. — 14 г.)

2. Тиберий (14-37 г.)

3. Калигула (37-41 г.)

4. Клавдий (41-54 г.)

5. Нерон (54-68 г.)

6. Галба (68-69 г.)

7. Отон (69-69 г.)

8. Вителий (69-69 г.)

9. Веспасиан (69-79 г.)

10. Тит (79-81 г.)

11. Домициан (81-96 г.)

12. Нерва (96-98 г.)

13. Траян (98-117 г.)

14. Адриан (117-138 г.)

15. Антоний Пий (138-161 г.)

16. Марк Аврелий (161-180 г.)

17. Комод (180-192 г.)

18. Пертинакс (192-193 г.)

19. Дидий Юлиан (193-193 г.)

20. Септимий Север (193-211 г.)

21. Каракала (211-217 г.)

22. Макрин (217-218 г.)

23. Гелиогабал (217-222 г.)

24. Александр Север (222-235 г.)

25. Максимин (235-238 г.)

26. Гордиан Първи (238-238 г.)

27. Гордиан Втори (238-238 г.)

28. Пупиен (238-238 г.)

29. Бальдин (238-238 г.)

30. Гордиан Трети (238-244 г.)

31. Филип Първи Араб (244-249 г.)

32. Деций (249-251 г.)

33. Гостилиан (251-251 г.)

34. Требониан Гал (251-253 г.)  

35. Эмилиан (253-253 г.)

36. Валериан (253-260 г.)

37. Галлиен (260-268 г.)

38. Клавдий Втори (268-270 г.)

39. Аврелиан (270-275 г.)

40. Тацит (275-276 г.)

41. Флориан (276-276 г.)  

42. Проб (276-282 г.)

43. Кар (282-283 г.)

44. Нумериан (283-284 г.)

45. Карин (284-285 г.)

46. Диолектиан (285-305 г.)

47. Констанций Първи (305-306 г.)

48. Константин Първи Велики (306-337 г.)

49. Константин Втори (337-340 г.)

50. Констант (340-350 г.)

51. Магнеций (350-353 г.)

52. Констанций Втори (353-361 г.)

53. Юлиан Отстъпник (361-363 г.)

54. Иовиан (363-364 г.)

55. Валентиниан Първи (364-375 г.)

56. Грациан (375-383 г.)

57. Максим (383-388 г.)

58. Феодосий Първи (388-395 г.)

59. Хонорий (395-423 г.)

60. Валентиниан Трети (423-455 г.)

61. Максим Втори (455-455 г.)

62. Авит (455-456 г.)

63. Майориан (456-461 г.)

64. Либий Север (461-465 г.)

65. Рицимер (465-467 г.)

66. Прокопий Антемий (467-472 г.)

67. Олибрий (472-472 г.)

68. Глицерий (472-474)

69. Непот (474-475 г.)

70. Ромул-Августул (475-476 г.)

Римляните, са останали в историята със своето отржение върху целия свят. 476 г. се счита за крайната дата за съществуването на Западната Римска империя. Източната, наречена на Византийската, продължила да съществува още хиляда години.

 

Седемте чудеса на Древния Рим са:

І .  Циркус Максимус (Големия цирк) на Траян, поемал 1/3 от населението на Рим.

ІІ.  Пантеона на Адриан

ІІІ. Термите на Каракала

ІV. Форума в Рим с пазарите на Траян

V.  Колизеумът (Флавиев Амфитеатър)

VІ. Водопроводите на Рим (Аквадуктите)

VІІ.Пътищата на Рим (Виа Апиа)