ТУРИЗЪМ

Създаването на туристически карти и атласи, особенно за пешеходен туризъм” едва ли е занимание за любители-картографи.
Като се изходи от предназначението им и това, че ползвателите им се явяват „аматьори” сред „живата природа”. Тези карти трябва да изведат хората от „виртуално-рекламната” среда и да ги въведат в реалната. В противен случай има голяма вероятност от заблуда и инциденти.
С други думи, необходима е елементарна топографска и картографска култура на ползване на карти и ориентиране, в това число и при наличие на GPS.

І. Видове карти. В зависимост от предназначението си те биват:
– географски
– исторически
– топографски;
– геоложки,
– сеизмоложки,
– полезни изкопаеми,
– селскостопански,
– горски,
– туристически и др.
ІІ. Мащаб е степента, с която са намалени линиите на картата спрямо хоризонталните проекции на съотвестващите им линии от местността. Това е отношението на дължината на една линия от картата, към същата дължина от местността.
Мащабът е два вида:
– числен – във вид на дроб например 1:100 0001 1:55 000
– линеен – графично изобразяване на числен мащаб
ІІІ. Проекцията е математически определен спосб за изобразяване на нагънатия терен върху равнина (хартия или екран).
ІV. Условни знаци
Това са изобразените на картата местни предмети. Те могат да бъдат:
– мащабни (контурни) – изобразяват се мащабно с техните размери могат да се измерят по картата – нива, лозе, гора, стопанство, резерват.
– немащабни (точкови) – населени места (град,село, махала) или се изобразяват някаква фигура (дърво, клон, пещера, извор)
– полумащабни (линейни) – изобразяват мащабно само дължината – шосе, железопътна линия, далекопровод, река
– пояснителни – дават допълнителна характеристика на местните предмети
V. Изобразяване на релефа на местността

Изобразяване на релефа в туристическите карти най-често става с хоризонтали. Това са въображаеми гранични линии, получени от мисленото сечение на релефа на местността с хоризонтални секущи равнини, отстоящи на еднакво разстояние една от друга, обикновено през 50 метра. Следователно хоризонталите са умалени в мащаба на картата хоризонтални проекции на линията, която съединява всички точки на картата с еднаква надморска височина. Изводите, които туристът би могъл да направи по тях са:
¬ А) колкото повече хоризонтали има изобразени на картата, толкова храбетът е по-висок;
¬ Б) Колкото по-близо са хоризонталите един спрямо друг, толкова склонът е по-стръмен;
¬ В) Дължината на склона е по-голяма неговата хоризонтална проекция.
VІ. Координатна мрежа на туристическите карти (не става дума за план квадратна мрежа)
– Дирекционен ъгъл е ъгълът, измерен по посока на часовата стрелка от 0-360º между северната посока на координатната мрежа и направлението на точката която сме избрали;
– Истински (географски) азимут е ъгълът, измерен по посока на часовата стрелка от 0-360º между истинския (географския) меридиан и направлението на точката която сме избрали;
– Магнитен азимут е ъгълът, измерен по посока на часовниковата стрелка от 0° до 360° между северното направление на магнитния меридиан и направлението на определената точка която сме избрали.
– Сближение на меридиана е ординатите от координатната мрежа са успоредни, докато меридианите се събират в полюса, т.е образуват помежду си известни ъгли.
VІІ. Ориентиране по карта
Картата се поставя в хоризонтално положение, по такъв начин, че всички линии, направления и най-вече характерните ориентири от нея да съвпаднат с тези на местността. Може да се ползва бусола или компас за ориентиране на картата по посоката север- юг .
Следва сравняване на местността.
VІІІ. Определяне точката на стоене върху картата
Картата се ориентира с помощта на компас. Прочертават се мислените направление от три характерни ориентира към нас. Там където те се пресичат е приблизителната точка на стоене на ориентиращия се. Ако не се пресичат в една точка, а се образува триъгълник, точката на стоене е в неговата среда.
ІХ. Движение по азимут с препятствия
Тук става въпрос за препятствия, които не могат да се преминат направо (блата, урви, езера).

Избира се характерен ориентир от отсрещната страна, който да съвпадне с посоката на движение. Препятствието се заобикаля и се отива до избрания ориентир, след което се продължава в първоначалната посока.
Ако не е възможно да се набележи характерен ориентир, защото такъв липсва или няма подходяща видимост, препятствието се заобикаля се по начин показан на схемата: Движение по азимут т.А до т.Б с препятствие блато.
В посочения пример движението е по азимут 2400. От края на блатото (т.А1) се продължава в ляво под някакъв ъгъл – например 900. Новият азимут става 2400 – 900 = 1500. Отчита се разстоянието S от (т.А1 до т.А2), от която е възможно да се продължи в първоначалната посока т.е. отново по азимут 2400. Достига се до т.А3, от която се продължава в нова посока – азимутът става 2400 + 900 = 3300. От т.А3 се изминава растоянието S и се стига т.А4, от която отново се продължава по азимут 2400.
Този пример е опростен и препятствия с подобни лесни геометрични фигури са изключение. Обикновено движението по азимут с препятствия е трудно и сложно за несвикнали и нетренирали това туристи.
Х. Ориентиране в непозната местност:
Ориентиране посоките на света в непозната местност:

А) Направление: север – юг:
– изходите на джамиите сочат ЮГ
– годишните кръгове на пъновете са по-развити (по широки) на ЮГ
– кората на дърветата е по-груба на СЕВЕР
– мъх по кората на дърветата има сочи СЕВЕР, а по-богатата корона ЮГ.
– на боровете кората е по-светла от ЮГ
– иглолисните дървета имат повече смола от СЕВЕР
– мравуняците са разположени до самотни дървета от ЮГ или върху полегати склонаове също от ЮГ
– в края на август зрелият слънчоглед гледа на ЮГ
– повече сняг се задържа по склонове обърнати на СЕВЕР
¬ – мъхът по дърветата и скалите е разположен на СЕВЕР
– в 12 часа на обед сянката на дървета, сгради и хора е най-малка и сочи СЕВЕР.
– по обед слънцето за нашите ширини е на ЮГ
– полярната звезда сочи СЕВЕР (северната посока се определя от местоположението на Полярната звезда. Тя е от съзвездието „Малка мечка”).
Б) Направление: изток – запад
– олтарите на православните църкви гледат на ИЗТОК
– надгробните плочи на християните гледат на ЗАПАД
– слънцето изгрява – ИЗТОК, а залязва – ЗАПАД (всеки час слънцето се измества с 15º)
В) Други начини за определяне на посоката
– по часовник – часовата стрелка се насочва към слънцето. Ъглополовящата между нея и минутната стрелка, показва посоката СЕВЕР-ЮГ.

– с компас – стрелката на компаса се освобождава. Когато спре да се върти, северната посока се показва от стрелка обозначена за СЕВЕР.
– по фазите на Луната:
В 18:00 часа Луната:
• изгрява от ИЗТОК – при пълнолуние
• е на ЮГ – в първа четвърт
В 24:00 часа Луната:
• изгрява от ИЗТОК – в последна четвърт
• е на ЮГ – при пълнолуние
• залязва на ЗАПАД – в първа четвърт
В 06:00 часа Луната:
• е на ЮГ – в последна четвърт
• залязва на ЗАПАД – при пълнолуние

Първа четвърт/ Пълнолуние/ Последна четвърт

В България, освен морския, се развива няколко вида туризъм. По известни от тях са:
А. Авто туризъм. При него имате възможност да видите забележителности и паметници намиращи се на пътища. Автомобилът предлага чудесни възможнисти за туризъм, но е необходима известна подготовка на автомобила и издръжливост на водача при дълги пътувания и преодоляване на препятствия.
Б. Колоездене. Велосипедите имат своите предимства в сравнение с други видове туризъм. Те дават възможност да се посетят някои обекти извън пътната мрежа при това доста по-бързо от пешеходния търизъм. Не е необходимо да се носи раница на раменете.
В. Селски (зелен) туризъм. Това направление на туризма е започнало да се развива през 50 –тата година на миналия век във Франция, Швейцария и Германия. Сега е обхванало цяла Европа. Състои се в напускане на градската среда и посещение на малки селища и екскурзии сред природата, спортуване, запознаване с природата, местната кухня и т.н.
Г. Алпийски туризъм. Включва посещение на високите планини, проходи и алпинизъм.
Д. Корпоративен туризъм. Прилага се от някои фирми за сплотяване на колектива и подобрение на мотивацията на сътрудниците.
Е. Оздравителен туризъм. Предназначен е за лечение и оздравителен отдох. Използват се минералните извори и бани.
Ж. Детски лагери. Лагери, екскурзии, занимания сред природата.
З. Пешеходен туризъм. Разновидност на пътешествия осъшествявани пеша.
И. Конен туризъм. Осъществява се като конни маршрути на подходящи места.
Й. Културен туризъм. Осъществяват се посещения на паметници на културата, манастири, древни светилища и др.
К. Ловен и риболавен туризъм.
Л. Скален и пещерен туризъм.
М. Екстремален туризъм (рафтинг, делтапланеризъм, бънджи скокове) и много други.